№ 2771
гр. София, 07.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000502874 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на ответното застрахователното дружество „ДЗИ
– Общо Застраховане“, за изменение на решението, постановено на 06.06.2022
г. по настоящето гр. д. № 2874/2021 г. в частта за разноските. Молителят
поддържа, че съдът неправилно е определил дължимата от него държавна
такса за уважената част от насрещната въззивна жалба на 1800 лв. вместо от
800 лв.,, присъденият адвокатски хонорар в размер на 6910 лв., вместо 4430
лв., както и дължимата държавна такса за обжалването пред ВКС, която, ако
изобщо е дължима от него, е в размер на 2900 лв., а не както е записано в
решението – 3900 лв.
От пълномощника на ищците адв. Е. е постъпил отговор, в който
молбата за изменение на решението в посочените части е счетен за частично
основателен.
Молбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл.248, ал.1 от
ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е и
частично основателна.
1
Отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите е функционална и обусловена от
отговорността на застрахования причинител на вредата. Тази обусловеност се
запазва и при разпределение на отговорността за разноските в процеса. За
деликта, от който са пострадали ищците, има влязла в сила присъда. С оглед
на това и на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК те са освободени от заплащане
на държавна такса. Но с това задължението за плащане на държавна такса не е
отпаднало окончателно – отпада само задължението за предварителното й
внасяне. Аргументът за този извод следва пряко от разпоредбата на чл. 78, ал.
6 от ГПК, съгласно който, когато делото е решено в полза на лице, което е
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Ето защо, за
уважената част от въззивната им жалба, както и за уважената им касационна
жалба, ответникът следва да понесе дължимата се държавна такса, съответно
за въззивното производство в размер на 800 лв., както и за касационното – в
размер на 2900 лв. Поради това, като е изходил от горните съображения,
въззивният съд правилно при повторното разглеждане на делото е
разпределил отговорността за разноските в процеса. Неправилно, обаче,
вместо 800 лв. в диспозитива на решението е записано, че ответникът следва
да заплати 1 800 лв., както и вместо 2900 лв. – 3900 лв. В тази част молбатна
за изменение на решението в частта за разноските е основателна и следва да
бъде уважена.
В частта, в която съдът е присъдил адвокатски хонорар на адв. Е. за
безплатната адвокатска помощ, която е оказал на ищците във въззивното
производство, решението (което в тази си част има характер на определение) е
правилно и не подлежи на изменение. Погрешното изчисление от страна на
молителя „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД се свежда до това, че неправилно е
сборувана уважената част от двата иска на двамата ищци и така и получен
един материален интерес, надхвърлящ 100 000 лв. (при какъвто размер
адвокатското възнаграждение наистина би се определило по чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения). В действителност, дължими са и съответно се присъждат
два адвокатски хонорара за процесуалното представителство, защита и
съдействие на всеки от двамата ищци, искът на всеки от които е уважен за
сума, по-малка от 100 000 лв. В тези случаи адвокатското възнаграждение се
2
дължи за всеки представляван, което, при уважена част от иска под 100 000
лв., се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т.4 от посочената Наредба, независимо,
че в диспозитива на решението сумата се присъжда общо. По изложените
съображения в тази част молбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение си от 06.06.2022 г.,
постановено по настоящето в. гр. д. № 2874/2021 г., в частта за разноските,
като в четвъртия абзац от диспозитива отгоре надолу на последния ред
вместо изписаното „1800 лв.“ се чете вярното „800 лв.“, а в шести абзац
отгоре надолу вместо изписаното „сумата от 3900 лв.“ се чете „сумата от 2900
лв.“.
ОТХВЪРЛЯ молбата на „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД за изменение
на решението, постановено на 06.06.2022 г. по настоящето гр. д. № 2874/2021
г. в останалата й част.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от уведомяването на страните за изготвянето му с частна
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3