РЕШЕНИЕ
№ 19831
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110125776 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от П. Д. Т., ЕГН **********, срещу М. И. Т., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 04.06.1994 г., от
който нямат ненавършили пълнолетие деца. Поддържа, че семейните им отношения са силно
влошени, тъй като са различни разбиранията им за живота и имат различия по въпроси,
касаещи съвместното им съжителство, в резултат на което ищецът напълно се отчуждил от
ответницата. Сочи, че от години живее в гр. Ихтиман, като периодично пребивава на
постоянния си адрес, при което обитават различни помещения. Счита, че бракът им е
изчерпан от съдържание и неговото активно и формално съществуване е неоправдано и
необосновано.
Изтъква, че по време на брака съвместно са придобили в режим на СИО – недвижим
имот, съгласно договор за покупко – продажба на недвижим имот № ВИ-42-46/01.03.2004 г.,
а именно: апартамент, находящ се в гр. **********,, състоящ се от стая, кухня и сервизни
помещения, с площ от 43,20 кв.м.
Твърди, че имат придобити по време на брака в режим на СИО – МПС, а именно
автомобил Нисан с рег. № СА 6682 РК.
Сочи, че към настоящие момент ответницата обитава жилището на ищеца, съгласно
1
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110, том XIII, рег. № 39294, дело 2190 от
2007 година, а именно: апартамент, находящ се в гр. **********,, на четвърти етаж, състоящ
се от стая, хол, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 70,15 кв.м.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна е подала отговор, в който заявява, че не
оспорва, че отношенията им с ищеца не са добри , тъй като липсва любов и взаимност. Сочи,
че към настоящия момент в семейното им жилище, собственост на ищеца и находящо се в
гр. **********,, живее само ответницата, тъй като ищеца се е преместил да живее в град
Ихтиман. Поддържа, че по време на брака им са придобили в режим на СИО един недвижим
имот, а именно: Апартамент, находящ се в гр. **********,, ул. „**********, и едно МПС,
автомобил Нисан, с рег. № СА 6682 РК.
Намира брачните им отношения са дълбоко и непоправимо разстроени, тъй като по между
им е изчезнало взаимното доверие и уважение и бракът съществува само формално.
Посочва, че в продължение на 30 години е приела и носила фамилното име на ищеца, като
във всички документи е вписана с фамилията – „Т.“, както и че с тази фамилия е известна в
обществото. Твърди, че съобразно логическото и сравнителноправно тълкуване на
разпоредбата на чл. 53 от СК следва, че само съпругът, който при сключване на брака е
приел фамилното име на другия, или го е добавил към своето, разполага с правната
възможност да промени или не името си с това, което е имал преди сключването на брака.
Намира, че съгласието или противопоставянето на съпруга е ирелевантно, тъй като
релевантна трябва да е само волята на лицето, което иска да промени името си. Счита, че
производството по чл. 53 от СК се явява процесуално недопустимо и следва да бъде
прекратено. Не възразява ползването на семейното жилище – собственост на ищеца да се
предостави за негово ползване, като след прекратяването на брака същото ще бъде
освободено от ответницата.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищецът заявява, че желае да се разведе с
ответницата, тъй като нямат нищо общо и се страхува от нея.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ответникът заявява, че е съгласна да се разведе с
ищеца, след като не желае да има нищо общо с нея, тъй като той е инициатора на това
действие.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, страните са съпрузи
от 04.06.1994 г., като при сключването на брака ответницата е променила своето име от
Кожухарова на Т.. /л. 4 от делото./ Видно от представената Справка за семейно положение,
съпруг/а и деца от НБД „Население“ от брака страните нямат ненавършили пълнолетие деца
/л. 16 от делото/.
Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот, акт №
2
110, том XIII, рег. № 2190 от 2007 г. ищецът по делото е придобил апартамент, находящ се в
гр. **********,, което понастоящем се обитава от ответницата.
От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от
ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната, се установява, че съпрузите
придобиват от Министерство на отбраната – недвижим имот, представляващ частна
държавна собственост от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната,
представляващ жилище – апартамент № 5, находящ се в гр. **********,
Видно от приетия по делото Договор за покупко – продажба на МПС на дата 14.11.2017 г.
ищецът – П. Д. Т. придобива собствеността върху лек автомобил „Нисан Кашкай“, рег. № СА
6682 РК.
Относно прекратяването на брака: От събраните по делото доказателства и съобразно
становищата на страните съдът приема за установено обстоятелството, че страните се
намират във фактическа раздяла от години, нямат родени от брака си деца и не поддържат
отношения помежду си. При така установените факти за отношенията между съпрузите,
както и с оглед на заявеното от ищеца и ответника в открито съдебно заседание, че желаят
да се разведат, тъй като не искат да имат нищо общо, съдът намира, че бракът им е дълбоко
и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и
добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. Искане за това не е направила нито една от страните, поради което съдът не следва да
се произнася относно вината за разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище: По делото ищцовата страна претендира
ползването на семейното жилище. Предоставянето на същото за ползване е последица от
развода между страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на брака.
По делото не се спори, че семейното жилище на страните се намира в гр. Ихтиман, ул. „Цар
Самуил“, № 16, бл. 7, вх. 1, ет. 2, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, с площ
от 43,20 кв.м. В настоящия случай страните нямат ненавършили пълнолетие деца. Предвид
обстоятелството, че горепосочения имот е придобит в режим на СИО, ищецът е направил
искане семейното жилище да остане в обикновена съсобственост между страните, а
ответницата не възразява, то след прекратяването на брака съдът намира, че следва да остане
в обикновена съсобственост между съпрузите.
Съдът намира, че придобитият по време на брака МПС автомобил „Нисан“, с рег. № СА
6682 РК следва да остане в обикновена съсобственост между страните, с оглед на заявеното
от ответницата в отговора на исковата молба, че не се противопоставя след прекратяването
на брака горепосоченото МПС да остане в обикновена съсобственост между страните
Относно фамилното име: Съдът следва да отбележи, че ищецът е направил искане съдът
да постанови съпругата му М. И. Танчева след прекратяване на брака да си върне
моминската фамилия – Кожухарова. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ГПК „страни по граждански
3
дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото“, като освен в предвидените от
закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд (чл. 26, ал. 2).
Доколкото разпоредбата на чл. 53 от СК предвижда, че право да иска възстановяване на
фамилното име е само на съпругът, който го е променил, то такова искане не може да прави
ищецът, тъй като не разполага с активна процесуална легитимация.
Относно разноските: С оглед липсата на искане за произнасяне по въпроса за вината,
разноските съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, остават за страните така, както са ги направили.
Окончателната държавна такса дължима за развода е в размер на 50,00 лева, съгласно чл. 6,
т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като на
основание чл. 329, ал. 1 ГПК, следва да бъде заплатена по равно от двете страни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 04.06.1994 г. в гр. София, Република България, за което е съставен акт за граждански брак
№ 279/04.06.1994 г. на СО, район „Оборище“, между П. Д. Т., ЕГН **********, срещу М. И.
Т., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК П. Д. Т., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК М. И. Т., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4