№ 46
гр. Кюстендил, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20211500500433 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. Глава ХХV от ГПК – „Бързо
производство“ - чл. 310 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от КР. Д. Б., чрез адв. Р.Д. от САК,
против Решение № 260225/26.05.2021 г., постановено по гр.д. № 2156 от описа на
Районен съд – Дупница (ДРС) за 2020 г.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно.
Сочи, че липсва установено нарушение на трудовата дисциплина, което да
доведе до дисциплинарно уволнение. Изводите на съда в обратен смисъл не
кореспондирали с доказателствата по делото. Навежда и конкретни доводи за това.
Твърди още, че необосновано съдът приел, че на ищеца били искани обяснения.
Искането до него за даване на такива съдържало принципни положения, но не и
конкретни факти, поради което не можело да се приеме за добросъвестно отправено.
Позовава се и на съдебна практика, като смята, че на работника следва да бъде дадена
реална възможност за депозиране на обяснения. Твърди, че липсата на конкретизация
за това кога е извършено процесното действие или бездействие, което било вменено
като задължение на работника, не давало реална възможност за депозиране на
обяснения, за разбиране на самото нарушение, а и за преценката на съда дали
работодателят действително е изпълнил задължението по л. 193 от КТ или то е само
формално, респ. при злоупотреба на права.
Невярно било и соченото в решението, че ищецът вече търпял наказания за
същото нарушение.
Необосновано съдът приел още, че е неприложима закрилата по КТ, правейки
извод, че ищецът не е секретар на браншовия синдикат на КТ Подкрепа.
1
Отново се излагат и съображенията от исковата молба за основателност на
исковата претенция.
При развитите доводи иска да бъде отменено атакуваното Решение №
260225/26.05.2021 г., постановено по гр.д. № 2156 от описа на Районен съд – Дупница
(ДРС) за 2020 г., като вместо него бъде постановено друго, с което претенцията да бъде
уважена.
Претендира и разноски за двете съдебни инстанции.
Не ангажира доказателства и не поддържа доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна „Напоителни системи“ АД, клон Струма-
Места, в който е застъпено становище, че решението е валидно и допустимо, като се
поддържат доводи за правилност и обоснованост на атакувания съдебен акт.
Поддържа се, че при издаването на процесната заповед били спазени всички
правила, вкл. изискванията на КТ.
Сочи се също, че ДРС правилно и законосъобразно потвърдил заповедта,
обследвайки основните аспекти преди налагането на наказанието, съобразявайки се с
доказателствата по делото.
На тази база се иска потвърждаване на постановения първоинстанционен
съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.
Не ангажира доказателства и не поддържа доказателствени искания.
Съдът е изготвил доклад по предмета на делото с оглед разпоредбата на чл. 317
вр. чл. 312, ал. 1, т. 2 от ГПК, който е връчен на страните по делото, като в срока по
чл. 312, ал. 2 от ГПК не са заявени доказателствени искания.
В съдебно заседание възражения по него на се постъпили, като въззивната
жалба се поддържа от жалбоподателя и оспорва от ответното по нея дружество.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящият съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира
следното:
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен
съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е
постановил.
Решението, с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и
допустимо в една част. Доводи в тази насока ще бъдат изложени в последващите
мотиви.
В хода на първоинстанционното производство е постановено съдебно решение, с
което съдът „ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на КР. Д. Б. ЕГН ********** от
с. Б. срещу Напоителни системи ЕАД клон Струма-Места, гр.Дупница,
ул.Св.Ив.Рилски №20, за отмяна на дисциплинарно уволнение с заповед №201/20,
възстановяване на заемана длъжност, заплащане на обезщетение по чл.225 КТ в размер
на 5931.96 лв. и заплащане на трудово възнаграждение в размер на 988.66 лв. Осъжда
КР. Д. Б. да заплати на Напоителни системи 400 лв. деловодни разноски.“.
2
Мотивите за този извод са лаконични и неясни, но доколкото въззивният съд
дължи свои собствени такива, от фактическа страна приема следното:
Пред първоинстанционния съд са ангажирани доказателства, анализът на които
налага извод, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение по
силата на Трудов договор №14/06.07.2010 г., Допълнително споразумение към него №
358/22.04.2019 г., като същото е било прекратено, считано от 19.10.2020 г. с
атакуваната Заповед № 201/19.10.2020 г.
Преди да пристъпи към прекратяването на трудовия договор, със Заповед №
128/31.08.2020 г., работодателят изискал ищецът да се запознае с писмо № АД-НС90-
8/20.08.2020 г. на изпълнителния директор на ответника и да даде обяснения за
фактите и обстоятелствата, изложени там. Предоставен е двудневен срок за това.
На 02.09.2020 г. с вх. № 205 ищецът депозирал обяснения, в които е поддържал,
че при извършена проверка на 06.08.2020 г. проверяващото звено отразило декари,
които не били верни. Посочил е също, че в землището на с. М. имало засети около 1860
дка, но тя била два вида – около 400 дка силажна, а останалата за зърно, но от различни
сортове, като 500 дка от от същия вид се намирали в масиви без изградена водополивна
мрежа. Освен това трима от основните зърнопроизводтели, обработващи по око 500
дка, категорично отказвали да сключват договори, т.к. сочели, че културите им не се
нуждаят от поливане. За това било уведомено ръководството, което настоявало да
сключи такива, въпреки че в длъжностната характеристика на ищеца било записано
като задължение участието при сключване на договори, но не и да задължава
потребителите за това. Твърди още, че установените поливани площи станало с оглед
чрез дрон, без да се държи сметка за голямото количество валежи до 06.08.2020 г. в
региона. Смята, че при такъв оглед не може да се установят реалните поливки, а само
площта на засетите култури. Проверяващото звено не направило оглед на терен, заради
което реално не било констатирано надлежно количеството на поливаните площи.
Въпреки това сочи, че кражбите на вода в землището били ежедневие, но
извършителите не били открити. Те се увеличили многократно след промяна в КТД за
допълнителния труд, т.к. служителите на можело да бъдат задължавани да работят в
почивни дни без заповед, а от това се възползвали недобросъвестни водоползватели.
Навежда доводи и за лошото състояние на поливните системи, за възстановяването на
които никой не предприемал нищо. Смята, че за целенасочени сочените „обвинения“.
Че той е бил секретар на Браншовия синдикат „Напоителни системи“ към
Национална федерация „Земеделие и горско стопанство“ на КТ „Подкрепа“, избран на
събрание, проведено на 09.05.2019 г., като мандатът му е 4 годишен, е видно от
приложеното по делото Удостоверение, издадено на 13.05.2019 г.
Приобщен към делото е и Браншов колективен трудов договор за работещите в
„Напоителни системи“ ЕАД, сключен на 28.11.2018 г. между работодателя и
синдикатите, в т.ч. и Браншовият синдикален съвет при КТ „Подкрепа“, като липсва
спор, че той действа както за ЦУ, така и за клоновете на дружеството – така и чл. 6 от
него.
Видно от съдържанието на приложената докладна записка № АД-НС90-
8/20.08.2020 г., в района на ХТР – Г.Д. била извършена проверка на терен от
специалисти „Вътрешен контрол“ при Централно управление в землището на с. М., с
отговорен техник за напояване ищецът, при която било установено нерегламентирано
поливане на площи царевица, без съответни договори за това. Ищецът обяснил, че не
знае за това и пояснил, че водоползвателите отказват да сключват договори, но в
3
същото време се държал „грубо, арогантно, да тропа по масата и да обяснява“, че на
служителите на отдела нищо но им било ясно от работата на „Напоителни системи“
ЕАД.
Приобщени към делото са и командировъчни заповеди досежно състава на
специалисти „Вътрешен контрол“ при Централно управление, извърши проверката и
съставили посечената докладна записка.
С атакуваната Заповед № 201/19.10.2020 г. е прието, че заради констатирани при
извършена проверка нерегламентирани поливки на царевица с площ от 15 дка, за която
не били намерени заявки, други първични счетоводни документи, както и плащане; на
82 дка без съставен договор, а само заявени и фактурирани 26 дка от същия масив, като
в цялото землище на с. М. са измерени 860 дка поливна царевица, без договори за
поливане, а първични документи били съставени само за 287,50 дка. С това ищецът
допуснал пропуски и неточности по съставянето на първични документи по дейност
Напояване, забавяне или неизвършване на фактуриране на услугата, водещо до
неспазване на Общите условия към договора за доставка на вода за напояване през
2020 г. в ХТР – Г.Д. и до нарушаване на вменените му с длъжностна характеристика
задължения. Поради това му било наложено наказание на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
от КТ и трудовото правоотношение било прекратено.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани допълнителни доказателства.
При тези установени обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 Кодекса на труда (КТ) - за признаване на уволнението за незаконно; с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ -
за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение,
както и с правно основание чл. 128 от КТ – за заплащане на трудово възнаграждение с
твърдение, че работодателят неправилно е извършил прихващане от същото със свое
вземане за дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Работникът, съответно
служителят, разполага с правна възможност да иска отмяна на уволнението само с иска
по чл. 344 ал. 1, т. 1 КТ, като той включва всички основания за незаконност от
процедурно или материалноправно естество (Така решение по чл. 290 ГПК №89 от
26.04.2011 г. по гр.д. № 278/2010 г., IV г.о.). От неговата основателност е поставена в
зависимост преценката за основателност и на обективно съединените с него исковете
по чл. 344 ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
По конститутивните исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, и 2 КТ
доказателствената тежест е върху работодателя, който трябва да докаже законното
упражняване на потестативното си право да уволни работника или служителя. Искът
по чл.344, ал.1, т.3 КТ, доколкото е осъдителен, подлежи на доказване от ищеца по
отношение на всички елементи от фактическия му състав: незаконно уволнение,
оставане без работа, вреда /пропусната полза/ и причинна връзка между тях.
По иска с правно основание чл. 128 от КТ ищецът следва да установи пълно и
главно всички елементи от фактическия състав на разпоредбата, вкл. кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) да е съществувало трудово правоотношение през
съответния период; 2) работникът/служителят да е престирал труд и 3) работодателят
да не е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на
работника или служителя, както и конкретния размер на трудовото възнаграждение,
4
което се претендира (в брутен или в нетен размер). В тежест на ответника е да
установи обстоятелствата, на които се позовава.
При тази рамка на доказване в случая са ангажирани писмени доказателства –
Трудов договор № 14/06.07.2010 г., както и Допълнително споразумение № 358/2019 г.
към него, от които се установява, че страните са били в трудово-правни отношения.
Волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение е
обективирана в оспорената заповед Заповед № 201/19.10.2020 г., връчена на ищеца
лично на същата дата, като в този аспект също лисва спор между страните.
Видно от данните в писмо АД-НС90-8/20.08.2020 г., че при проверка от Звено
„Вътрешен контрол“ в района на ХТР Г.Д., с отговорен техник Кр. Б., са били
констатирани нерегламентирани поливки на царевица с площ от 15 дка, за която не
били намерени заявки, други първични счетоводни документи, както и плащане; на 82
дка без съставен договор, а само заявени и фактурирани 26 дка от същия масив, като в
цялото землище на с. М. са измерени 860 дка поливна царевица, без договори за
поливане, а първични документи били съставени само за 287,50 дка. Соченото
несъответствие било от 572,5 дка.
Работодателят е приел, че с това ищецът е допуснал конкретните нарушения на
трудовата дисциплина, именно:
1. Неизпълнение на възложената работа, свързана с неспазването на Общите
условия към договори за доставка на вода за напояване през 2020 г., посредством
пропуски и неточности по съставянето на първични документи по дейност
„Напояване“, забавяне или неизвършване на актуване на доставените водни маси
и в последствие забавяне или неизвършване на фактурирането на услугата,
подробно описани в Докладна записка с вх. № 1633/20.08.2020 г. – нарушение на
187, ал. 1, т. 3 от КТ;
2. Извършване на нарушения, свързани с разпиляване на материали, суровини и
други средства, чрез допускането на нерегламентирано напояване – нарушение
по чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ;
3. Неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в закони ли други
нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в колективен
договор, както и в длъжностната характеристика – нарушение по чл. 187, ал. 1, т.
10 от КТ;
4. Системни нарушения на трудовата дисциплина, като продължение на наложени
дисциплинарни наказания „Предупреждение за уволнение“ по Заповед №
174/15.07.2019 г. и № 120/14.08.2020 г.
5. Нарушения във връзка със сключването и изпълнението на договори за
напояване, вкл. първични счетоводни документи, отчитане на продажби по
касови документи, неотчетени и късно отчетени актове за напояване. Нарушения
на Указанията за организацията на счетоводната дейност и документооборота в
съвкупност с неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и
други нормативни актове, състоящи се в извършване на служебни задължения в
разрез с тези, вменени му с длъжностната характеристика – нарушения по чл.
187, ал. 1, т. 3, 9 и 10 от КТ и чл. 55, вр. чл. 56, ал.1, б. ж, л и м, и чл. 57, б. в от
Правилника за вътрешния трудов ред, в сила от 05.06.2015, одобрен от изп.
директор на „Напоителни системи“ ЕАД.
Поради изложеното и на основание чл. чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал.1, т. 3 вр. чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят наложил дисциплинарно наказание „Уволнение“.
5
Твърдяното нарушение по чл. 187, т. 3 от КТ - неизпълнение на възложената
работа, не се установява със средствата на ГПК. Неизпълнението на работата е
съществено нарушение на трудовата дисциплина, тъй като засяга сърцевината на
трудовото правоотношение -престацията на работника или служителя. Но в процесната
заповед липсват данни какви всъщност задължения са възложени на ищеца във връзка
със спазването на Общите условия към договори за доставка на вода за напояване през
2020 г., и които той е нарушил. В тази насока задълженията на служителя, вписани в
длъжностната му характеристика не предполагат изобщо актуване на доставените
водни маси и фактуриране на услугата. Дори и да се приеме обратното липсата на
прецизност в описанието на нарушението, което не може да се извлече с присъщите му
белези от писмото - Докладна записка с вх. № 1633/20.08.2020 г., сочи на извод, че e
неясен авторът на соченото нарушение.
Освен това свидетелят Кр. Д. сочи, че задълженията по съставяне на първични
счетоводни документи по повод водополиването, са били негови, а не на ищеца. Сочи
още, че за неправомерно водополиване са подавани сигнали на тел. 112.
Св. Б. Б. сочи за констатирано нерегламентирано водополиване при извършената
през м. август 2020 г. проверка, но че именно ищецът е този, който го е допуснал, не
сочи.
От това следва извод за недоказаност на соченото нарушение.
От доказателствата по делото не се установява и че ищецът е извършил
нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 187, т. 9 КТ, посочено в заповедта
като основание за налагане на наказанието. При тези вменени му задължения и
описаните от проверяващото звено факти, не може да се изведе, че въззивникът тук е
извършил посочените в заповедта нарушения, като е допуснал неизпълнение на
задълженията си, което да е довело до увреждане имуществото на работодателя. Ако се
има предвид констатацията за установено нерегламентирано поливане, за съда остава
неясно как то би могло да се вмени във вина на служителя, като се изхожда и от
реалната възможност то да бъде извършено от всеки и наличните данни, че за подобни
деяния са отправяни и сигнали на Спешния телефон 112. Нещо повече, по делото
липсват данни как точно е установена площта на установеното нерегламентирано
водополиване.
От събрания доказателствен материал не могат да се извлекат и данни за
установено неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в закони или други
нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в колективен договор,
както и в длъжностната характеристика – нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ.
Нарушенията, посочени в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, се отнасят до други
трудови задължения, независимо от техния източник – нормативен акт или договор. В
случая е прецизирано в заповедта, че се касае за неизпълнение на трудовите
задължения, предвидени в закон или други нормативни актове, в Правилника за
вътрешния трудов ред, в колективен договор, както и в длъжностната характеристика.
Правилникът за вътрешния трудов ред не е представен и преценка за сочените
нарушения по него е невъзможна.
Описаната в заповедта фактическа обстановка по твърдените нарушения е
приета на базата на проверка от служители на „Вътрешен контрол, но от представените
доказателства, не се установява извършване на вмененото със заповедта виновно
нарушение на трудовата дисциплина и неизпълнение на възложена работа и
неизпълнение на функции и задължения по длъжностна характеристика от ищеца. В
6
приобщената към доказателствата по делото длъжностна характеристика за длъжността
"техник напояване/отводняване" са посочени следните задължения: планира,
организира, координира и контролира производствената дейност на повереното му
ХТУ, клон Струма–Места, техническата подготовка на производството; ръководи и
организира работата, като разпределя и поставя задачи за изпълнение, контролира
изпълнението на задълженията на работниците, спазване на законоустановените
срокове; периодично анализира изпълнението на възложените задачи, като предлага на
ръководителя ХТР мерки за усъвършенстване и повишаване ефикасността на работата
в ХТУ; осигурява техническата и технологична подготовка на производствена дейност
и организацията по осигуряване на необходимите материали и енергийни ресурси;
организира и контролира дейността на повереното му ХТУ по отношение на
експлоатацията и поддържането на напоителните системи и язовири, както и основните
проблеми свързани с предпазването на обектите от вредното въздействие на водите,
като спазва изискванията на нормативната уредба отнасяща се до извършваната
дейност; участва в комисиите за приемане и оценка на технически разработки; участва
в оперативни съвещания, свързани с решаването на техническите и организационни и
производствени проблеми в повереното му ХТУ, следи спазването на Закон за водите
за напояване, поддържането и експлоатацията на напоителните системи за напояване и
съответния хидротехнически участък; следи спазването на Наредба за условия и реда
за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на
съображенията към тях и на контрол на техническото им състояние, контролира
качествената и навременна подготовка на съображенията и работниците за поливния
сезон, правилната и технологична експлоатация на напоителните и отводнителни
канали; организира текущите и основни прегледи на каналната мрежа и
хидротехническите съоръжения, както и необходимия основен ремонт в района на
участъка и обектите по ОПВВВ; извършва контролни проверки при провеждане на
поливния процес, относно правилното протичане на поливките и тяхното заплащане от
водоползвателите; участва при сключване на договори, приема заявки, участва в
замерване на площи и изготвяне на констативни протоколи, отчита дейността пред
ръководител ХТР, изпълнява допълнително възложени задачи, организира
разпределението на работната сила, на механизацията на автотранспорта, на
материалите и ефективното им използване, контролира качеството при изпълнение на
производствените задачи, поддържа картотека на поливни площи, прилежащи към
предприятието в ХТУ, отговаря за: изготвя информация, отчети, справки и други
материали, свързани с изпълняваните длъжностни задължения, няма право да
извършва услуга водоползване без надлежно оформени документи, съгласно
вътрешните правила на дружеството, да познава и използва първичните документи за
подадените количества водни маси и поляти култури (да работи с касов апарат), да се
стреми към максимално събиране на паричните средства от водоползвателите и при
установяване на нарушители да уведоми прекия си ръководител, изготвя форма 76 на
поверения му персонал, пази в тайна сведенията, които са му станали известни при
изпълнение на възложената му работа, спазва правила за работа с лични данни,
изпълнява и други дейности, свързани с длъжността, посочени са и допълнителни
функции и задължения, които не могат да бъдат отнесени към констатациите в доклада
и протокол, посочени в заповедта за изискване на обяснения и за налагане на
дисциплинарно наказани.
Съпоставянето на приложената длъжностна характеристика и колективния
договор към описаните в процесната заповед действия, респективно бездействия,
квалифицирани от работодателя като извършени от ищцата дисциплинарни
7
нарушения, също не могат да бъдат подведени под диспозицията на нормата на чл.
187, ал. 1, т. 10 от КТ и съответно - да бъдат квалифицирани, като дисциплинарни
нарушения по смисъла на чл. 186 от КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на
трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения, и по
смисъла на чл. 187 от КТ, в който са посочени конкретните дисциплинарни нарушения,
обосноваващи ангажирането на дисциплинарна отговорност.
Не се установява по надлежния ред и твърдяната системност, доколкото няма
данни за влезли в законна сила предходни наказания за нарушения на трудовата
дисциплина.
Извън горното, съдът намира още, че процесната заповед страда от пороци на
формално основание. В т.см. трайна и задължителна е практика на ВКС, че съдът е
длъжен служебно да провери спазването на императивните материалноправни норми,
дори и тяхното нарушение да не е въведено като основание на иска (в този смисъл т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и Р 432-2000-III г. о.). Приема се също, че
разбирането в обратен смисъл е неправилно, т.к. нарушенията на императивните
правни норми в КТ (каквито са и чл. 193, ал. 1, чл. 194, ал. 1, чл. 195, ал. 1 и чл. 333, ал.
1, 3 и 4 КТ), се проверява служебно, както повелява чл. 5 ГПК (в този смисъл т. 1 от ТР
№ 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и Р 432-2000-III г. о.). Този довод е споделим и защото
предмет на заповедта за уволнение е едно от основните права на всеки човек - правото
на труд, а защитата му налага стриктното спазване на предвидените в закона защитни
норми. Но дори да не споделя изложеното, в случая ищецът изрично се позовал на
това, че не е извършил процесните нарушения, реално обяснения за посочените такива
не са били искани, липсвала системност, както приел работодателят, като освен това се
ползвал със закрила по см. чл. 333, ал. 3 от КТ, която не била преодоляна преди
налагането на наказанието. По тях съдът дължи изрични мотиви и излага такива, както
следва:
При наведените доводи следва да се посочи, че от изложените в заповедта
мотиви, не следва извод за авторството на дисциплинарните нарушения, визирани там.
Както вече се посочи, към констатациите за нерегламентирани поливки на царевица с
площ от 15 дка, за която не били намерени заявки, други първични счетоводни
документи, както и плащане; на 82 дка без съставен договор, а само заявени и
фактурирани 26 дка от същия масив, като в цялото землище на с. М. са измерени 860
дка поливна царевица, без договори за поливане, а първични документи били
съставени само за 287,50 дка., процесната заповед формално препраща, но липсва
яснота какво всъщност е било дължимото професионално поведение, респ. кое от
задълженията си ищецът не е спазил, и то така, че да формира състав на
дисциплинарно нарушение, имащо за последица най-тежката мярка за дисциплинарна
репресия, а именно последвалото уволнение.
Неясно и за какво всъщност работодателят е изискал даването на обяснения с
цитираната по-горе заповед.
Тежестта да докаже изпълнението на задълженията си по чл. 193, ал. 1 от КТ, а
именно да изслуша работника или приеме писмените му обяснения, е на работодателя.
С посочената Заповед № 128/2020 г. на служителя е указано да се запознае със
съдържанието на писмо № АД-НС90-8/20.08.2020 г. и да представи подробни
обяснения за фактите и обстоятелствата, посочени там, като в 2 дневен срок даде
обяснения за причинете за тези посочени факти. Така формулирано искането не
съдържа яснота кое всъщност от посочената фактология е прието като нарушение на
трудовата дисциплина, за което да даде обяснения ищецът. От анализа на депозираните
8
все пак такива, с вх. № 205/02.09.2020 г., става ясно, че ищецът ги дава по повод
проверка на 06.08.2020 г., макар и в самата Докладна записка№ АД-НС90-8/20.08.2020
г. да липсва посочена дата на извършената проверка в ХТР-Г.Д., а за проверката в
района на ХТР-Сандански е отразена дата 05.08.2020 г. Въпреки това ищецът е
поддържал, че отразените в писмото (докладна записка) констатации са неверни. Освен
това производителите отказвали да сключват договори за поливане, въпреки положени
усилия. Така разбрано, нарушението на трудовата дисциплина сочи на извод, че реално
служителят е бил лишен от възможността да депозира писмени обяснения в
дисциплинарното производство за конкретните нарушения, предмет на заповедта.
Нещо повече, в самото писмо, към което работодателят препраща с процесната
заповед, съдържа предписания към управителя на клон „Струма-Места“ да подобри
комуникацията със съответните райони, за всеки участък да има персонално посочено
материално отговорно лице, отговорността за сключването на договори за напояване да
се персонализира, а след приключването на поливния сезон да се започне разяснителна
кампания сред водоползвателите за документите и сроковете, за да се обезпечи
следващия поливен сезон. Изложеното, съпоставено с основните задължения на ищеца,
съгласно длъжностната му характеристика, както и с отправеното искане за депозиране
на обяснения, налагат извод, че всъщност липсва надлежно искане по см. на чл. 193 от
КТ. Нормата, както вече се отбеляза, безспорно задължава работодателя в стадия на
установяване на нарушението на трудовата дисциплина в дисциплинарното
производство, преди да определи вида на дисциплинарното наказание да осигури на
работника право на защита посредством изслушване на обясненията му или приемане
на писмените му такива, а липсата на такива опорочава процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание. В този случай законодателят, чрез уредбата в чл. 193, ал.
2 от КТ, е предвидил, че съдът следва да отмени дисциплинарното уволнение, без дори
да разглежда спорът по същество, именно поради установеното нарушаване на
императивната правна норма – чл. 193 от ГПК. В този смисъл споделима е тезата, че
изисквайки обяснения, работодателят не просто е длъжен да спази процедурата, а по
разбираем за работника начин да изложи нарушенията на трудовата дисциплина в
искането си обяснения, но в случая това не е било сторено.
Поддържан е довод и за непреодоляна закрила по см. на чл. 333, ал. 3 от КТ,
доколкото към момента на дисциплинарното си уволнение ищецът е бил секретар на
Браншовия синдикат „Напоителни системи“ към Национална федерация „Земеделие и
горско стопанство“ на КТ „Подкрепа“, а в случая съгласие за уволнение не било
дадено.
От доказателствата по делото е безспорно, че ищецът е избран за секретар на
посочената синдикална организация на събрание, проведено на 09.05.2019 г., като
мандатът му е 4 годишен. Това е видно от приложеното по делото Удостоверение,
издадено на 13.05.2019 г.
Това именно обстоятелство е било известно и на работодателя, който е бил
наясно с наличието и състава на синдикалното ръководство в предприятието, заради
което е изискал предварително съгласие за уволнението, но такова не е било дадено. В
тази насока поддържаното в отговора на исковата молба становище, че не било ясно
кой е дал становището за отказ, както и че ищецът не се ползва със закрила, т.к. не
било ясно дали е първият или организационният секретар, са лишени от основание.
В тази насока решаващо при прилагането на доказателствените правила в
трудовия спор е обстоятелството, че въпросът за доказателствената тежест по общите
правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК се поставя не с оглед установяване предпоставките на
9
едно право от ползващия се със закрила синдикален ръководител, а с оглед
установяване задължението на работодателя да докаже законосъобразност на
уволнението, което е предприел (Решение № 613 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1820/2009
г., III г. о. на ВКС). Затова и следва извод, че работодателят не успя да установи
законосъобразността на предприетото уволнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2,
3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да уволни работник или служител,
който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов
или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема
съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с
предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното
ръководство на съответната синдикална организация.
Със задължителна сила ТР № 9/2014 г. по т. д. № 9/2013 г. на ОСГК, обвързва
съда да приеме, че с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, пр. 1 КТ,
вр. пар. 1, т. 6 ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално
ръководство /председател или секретар/ на синдикалната организация, учредена и
структурирана в предприятието на работодателя, но не и ръководствата на вътрешните
структури в рамките на тази синдикална организация, освен когато тези вътрешни
структури следват организацията и структурата на предприятие, чиито
поделения и обособени образувания самостоятелно наемат работници и
служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на КТ.
Ищецът в случая безспорно попада групата защитени лица, доколкото към
датата на уволнението е бил секретар на Браншовия синдикат „Напоителни системи“
към Национална федерация „Земеделие и горско стопанство“ на КТ „Подкрепа“. В
т.см. Удостоверение от 13.05.2019 г. – на л. 14 от делото (неоспорено) В тази насока е и
приложеният Препис-извлечение от за избора на ищеца за секретар на клон „Струма-
Места“, при „Напоителни системи“ ЕАД. Това удостоверяване е достатъчно, за да се
приеме, че синдикалната организация съществува и ищецът е неин секретар-член на
териториален ръководен изборен орган по смисъла на пар. 1, т. 6 ДР на КТ, към този
работодател. В т.см. съгласие е поискано, както предвижда специалната закриляща
норма, но такова не е било получено, а липсата на визираното в чл. 333, ал. 3 КТ
предварително съгласие (от синдикален орган, определен с решение на централното
ръководство на съответната синдикална организация) прави уволнението незаконно
само на това основание (спр. Определение № 1101 от 18.11.2015 г. по гр. д. №
4666/2015 г. на ВКС, 3-то ГО.).
При тези доводи претенцията в посочената част е основателна, а противният
извод на първоинстанционния – неправилен, поради което решението в тази част ще
бъде отменено като неправилно.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ:
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване
незаконността на уволнението, предпоставя и разглеждането акцесорните искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Доколкото тук съдът прие, че главният иск е основателен, предявеният от ищеца
иск за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, също се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл. 225, ал.1 от КТ при
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
10
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което
е останал без работа поради това уволнение, но за неповече от 6 месеца.
За да възникне правото на обезщетение в посочената хипотеза, следва да са
налице следните предпоставки: незаконосъобразност на уволнението и отмяната му,
наличие на понесени от работника или служителя вреди, изразяващи се в пропускане
на доход от трудово възнаграждение за периода в който той е останал без работа в
резултат на уволнението. Оставане без работа по смисъла на чл. 225 от КТ
представлява единствено липсата на последващо трудово правоотношение, по силата
на което работникът или служителят да е получавал трудово възнаграждение, т.е.
единствено доходите от трудово правоотношение са от значение за отговорността на
работодателя по чл. 225, вр. с чл. 344, ал.1, т.3 от КТ (в този смисъл е решение №
109/21.03.2001 г. по гр.д.№ 1085/2000 г., ІІІ г.о. на ВКС).
Ищецът в случая претендира обезщетение в размер 5931,96 лв. (след допуснато
изменение на иска в съдебно заседание на 13.04.2021 г.), представляваща обезщетение
за оставането му без работа за периода 19.10.2020 г. – 19.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане, а о
От извършената в съдебно заседание на 23.03.2021 г. констатация с
представената от ищеца трудова книжка в оригинал е установено, че в този период той
не е започвал работа при друг работодател. Този въпрос не е бил и спорен по делото.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е останал без работа след уволнението и има
право на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, но само в
този конкретен период. За оставането без работа за времето след 23.03.2021 г.
доказателства не са ангажирани, въпреки че тежестта да установи по правилата за
разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК и постановките на
Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК,
докладчик съдията Ценка Георгиева, факта, че след уволнението е останал без работа и
не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца.
Според заключението на вещото лице по допуснатата и приета от
първоинстанционния съд ССчЕ, което съдът цени с доверие, брутното трудово
възнаграждение на ищеца, база по чл. 228 КТ за изчисляване на обезщетението по чл.
225, ал. 1 от КТ, е 988,66 лева. Ето защо искът за периода 19.10.2020 г. – 23.03.2021 г.
се възприема за основателен за сумата от 5037,50 лв., изчислена по реда на чл. 162 от
ГПК и ще бъде уважен в посочения размер. Като е достигнал до противоположни
изводи в тази част първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт,
който ще бъде отменен, а в останалата му част – оставен в сила.
При тези доводи и с оглед основателността на претенцията по този иск,
вземането се дължи ведно със законната лихва. То е парично и безсрочно, а за изпадане
на длъжника в забава е нужна покана на кредитора на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Съдебната практика приема, че за покана може да служи получената от ответника
исковата молба, с която се претендира съответното вземане. Ето защо сумата следва да
бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 16.12.2020 г. до окончателното издължаване.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда КТ):
В съдебната практика е застъпено становището, че съществена характеристика
на трудовото правоотношение е неговата възмездност, а основно задължение на
работодателя, съгласно чл. 128 КТ, е заплащането му, но за извършената от работника
11
работа – така решение № 171 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 843/2012 г. на IV г. о.
Неговият размер се определя от договора – спр. чл. 66 от КТ, а съгласно чл. 6 от
НАРЕДБА за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) то се състои
от основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения, определени в КТ, в
наредбата или друг нормативен акт.
При посочените правни разрешения и с оглед доказателствата по делото е
безспорно, че ищецът е престирал труд при ответното дружество до прекратяването на
трудовото правоотношение. Не е спорно и обстоятелството, че работодателят не е
заплатил дължимото се за м. септември и октомври 2020 г. трудово възнаграждение в
пълен размер, като вместо това е извършил прихващане със свое вземане по чл. 221 от
КТ, удържайки от заплатата за м. септември 2020 г. 673,86 лв., а от заплатата за м.
октомври 2020 г. – 279,80 лв. В тази насока са констатациите на експерта по допусната
ССчЕ, които се възприемат, доколкото се подкрепят и от данните в представения фиш
за заплати. Това действие е недопустимо. Действително съгласно чл.221, ал.2 КТ при
дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение. В случая не се спори между
страните, че трудовото правоотношение на ищеца с ответника е имало безсрочен
характер и че то е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ - поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, като то в хода на настоящото производство е
признато за незаконно.
При тези факти е приложимо именно разрешението в закона и съдебната
практика за недопустимост на извършеното извънсъдебно прихващане от работодателя
на суми, които дължи за трудово възнаграждение с негови насрещни неликвидни
вземания, освен в случаите по чл. 272 КТ, сред които не попада обезщетението по
чл.221, ал.2 КТ. Съгласно разпоредбата на чл.272 КТ без съгласието на работника или
служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение, освен за
получени аванси, надвзети суми в следствие на технически грешки, данъци,
осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, запори,
наложени по съответния ред и удръжки по чл.210, ал.4 КТ (при реализирана
ограничена имуществена отговорност по чл.207 КТ – при която, за да се стигне до
погасяване означава служителят да не е възразил срещу реализиране на имуществената
отговорност срещу него). Чрез тази разпоредба Кодексът на труда закриля и гарантира
изплащането на трудовото възнаграждение, чрез постигането на основната й цел - да се
препятства лишаването на служителя от основното му средство за издръжка при
неоснователна претенция на работодателя за несъществуващо или неизискуемо негово
вземане. Посочената разпоредба е императивна, забраняваща извършването на
извънсъдебното прихващане от страна на работодателя с вземания на служителя за
трудови възнаграждения, поради което всяко такова прихващане не поражда правни
последици, освен при дадено съгласие от служителя - в посочения смисъл –
Определение №124/16.02.2009 г. по гр.д.4018/2008 г. на Трето ГО на ВКС; Решение
364/03.05.2010 г. по гр.д.894/2009 г. на Трето ГО на ВКС; Решение 487/26.07.2010 г. по
гр.д.339/2009 г. на Трето ГО на ВКС; Решение 203/30.05.2011 г. по гр.д.832/2010 г. на
12
Трето ГО на ВКС; Определение № 1042/25.10.2010 г. по гр.д.745/2010 г. на Трето ГО на
ВКС и мн.др.
Така, поради липса на оспорване, в т.ч. липса на проведено насрещно
доказване, което да погаси, изключи, прекрати или унищожи субективното право на
ищеца да получи следващо му се трудово възнаграждение, претенцията му ще бъде
уважена в пълен размер от 953,66 лв., представляваща следващо му трудово
възнаграждение, (в т.ч. за м. септември и октомври 2020 г.), което неправилно е било
прихванато с вземане на ответника за обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в общ размер
на 953,66 лв.
В тази част първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за “заплащане на
трудово възнаграждение в размер на 988.66 лв.“, макар и тя да е била поддържана в
размер на 953,66 лв. Няма данни този иск да е бил изменян по размер, с което се налага
извод за недопустимост на съдебното решение в частта, в която искът е бил отхвърлен
над сумата от 953,66 лв. и то ще бъде обезсилено в тази част. В останалата част
решението е неправилно и ще бъде отменено.
Като законна последица от горното ответникът следва да бъде осъден да заплати
и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда –
16.12.2020 г., до окончателното й изплащане.
По разноските пред въззивната инстанция:
Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на спора и се
разпределя съобразно правилата на чл.78 ГПК. Разноските се присъждат за всяка
инстанция с акта на съда, с който приключва делото пред съответната инстанция -
чл.81 ГПК.
Така за въззивната инстанция разноски се следват на жалбоподателя. Доказани
са такива в размер на 650 лв. адвокатско възнаграждение. Ангажирани са
доказателства за изплащането му, като липсва поддържано възражение по см. на чл.
78, ал. 5 от ГПК пред въззивната инстанция, заради което посочената сума ще бъде
възложена в тежест на жалбоподателя. С оглед частичната неоснователност на
въззивната жалба обаче, на въззивника ще се присъдят разноски в размер на 551,99 лв.
Досежно заплатената такса в размер на 137,71 лв. страната би могла да иска
възстановяването й на основание чл. 4б от Закон за държавните такси, т.к. тя е била
недължимо платена, т.к. като се касае за трудов спор, а ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП
вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна се
дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед частичната
неоснователност на въззивната жалба определя в общ размер на 13,15 лева, при
минимално определено възнаграждение за тази инстанция от 200 лв., които ищецът
следва да бъде осъден да заплати.
По разноските пред първата инстанция:
С оглед изхода на спора на ищеца се следват и сторените разноски пред първата
инстанция, които са в размер на 750 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Поддържано е било възражение по
смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Според разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наричана
13
Наредбата), размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може
да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид
помощ. В чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. 3 от Наредбата, за кумулативно предявените искове
по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, минималното възнаграждение е в размер на
минималната работна заплата за страната. Минималната работна заплата за страната
към датата на депозиране на исковата молба / - 16.12.2021 г. е била в размер на 610 лв.
– спр. ПМС № 350/19.12.2019 г., поради което за тези два иска следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер на 610 лв. Досежно иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ – възнаграждението е определимо по реда на ал.
2, т. 3 от чл. 7 от наредбата – в размер на 626,60 лв., а досежно иска с правно
основание чл. 128 от КТ в размер на 300 лв. – спр. чл.7, ал. 2, т. от Наредбата. В
договора за правна помощ липсва разграничение относно представителството и
заплащането по всеки от исковете, заради което следва да се приеме, че
възнаграждението е уговорено общо за всички искове. Т.е. уговореното
възнаграждение е под минималния предвиден размер, а възражението по см. чл. 78, ал.
5 от ГПК - неоснователно.
Но с оглед частичната неоснователност на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 225 ал. 1 от КТ, на ищеца се следва сума в размер на 636,91 лв., а на ответника –
6,37 лв., при минимално определено възнаграждение за юрисконсулт от 100 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 23, т. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
При този изход на спора в тежест на въззивника ще се възложи и
възнаграждението за вещото лице, заплатено от бюджета на съда в размер на 160 лв.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани, поради
липсата на искане в т.см.
По следващите се държавни такси:
С оглед изхода на делото дължимата държавна такса за производството, следва
да бъде заплатена от ответника на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК,
за всеки от предявените и уважени искове – в общ размер на 351,50 лв., в т.ч. в размер
на 50 лв. по неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; в размер на 50 лв. по
неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и държавна такса в размер на 201,50 лв.
по оценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, а по този с правно основание чл. 128 от
КТ – 50 лв.
Държавна такса се следва и за въззивната инстанция в общ размер на – 175,75 лв.
(чл. 18 вр. чл. 1 от ТДТССГПК), която сума следва да бъде внесена по сметка на съда.
По обжалваемостта:
Настоящото съдебно решение подлежи на касационен контрол, съобразно
императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 от ГПК в частта по претенцията с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. В частта по иска с правно основание чл. 128
от КТ но не подлежи на касационен контрол, с изключение на частта, в която
първоинстанционното решение е било прието за недопустимо.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
14
ОТМЕНЯВА Решение № 260225/26.05.2021 г., постановено по гр.д. № 2156 от
описа на Районен съд – Дупница (ДРС) за 2020 г., КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в частта, в която като неоснователни са отхвърлени
исковете на КР. Д. Б. ЕГН ********** от с. Б. срещу Напоителни системи ЕАД клон
Струма-Места, гр.Дупница, ул.Св.Ив.Рилски №20, „за отмяна на дисциплинарно
уволнение със Заповед №201/20 г., както и за възстановяване на заемана длъжност“,
както и в частта за разноските, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА уволнението на КР. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес с. Б., общ.
Г.Д., извършено със Заповед № 201/19.10.2020 г. на управителя на Напоителни системи
ЕАД, Клон Струма-Места, вписано в ТР при АВ с ЕИК на клон 0253, със седалище и
адрес на управление гр. Дупница, ул. „Св. Иван Рилски“ № 20, представлявано от
управителя Марио Михов, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА КР. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес с. Б., общ. Г.Д., на
заеманата преди уволнението длъжност - „техник напояване/отводняване“ в
Напоителни системи ЕАД, Клон Струма-Места, вписано в ТР при АВ с ЕИК на клон
0253, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОТМЕНЯВА Решение № 260225/26.05.2021 г., постановено по гр.д. № 2156 от
описа на Районен съд – Дупница (ДРС) за 2020 г., КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в частта, в която е отхвърлен иска правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ, до сумата в размер на 5037,50 лева, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Напоителни системи ЕАД, Клон Струма-Места, вписано в ТР при
АВ с ЕИК на клон 0253, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. „Св.
Иван Рилски“ № 20, представлявано от управителя Марио Михов, ДА ЗАПЛАТИ на
КР. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес с. Б., общ. Г.Д., сумата в размер на 5037,50 лева
(пет хиляди тридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща обезщетение
за оставането му без работа за периода 19.10.2020 г. - 23.03.2021 г. (след допуснато
изменение на иска по размер пред първата инстанция), ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 16.12.2020 г. до окончателното й изплащане,
КАТО в тази част ОСТАВЯ В СИЛА решението, с което този иск е бил
отхвърлен за сумата над 5037,50 лв. до пълния предявен размер от 5931,96 лв., (респ. за
периода 23.03.2021 г. – 19.04.2021 г.).
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260225/26.05.2021 г., постановено по гр.д. № 2156 от
описа на Районен съд – Дупница (ДРС) за 2020 г. В ЧАСТТА, в която
първоинстанционният съд е отхвърлил иска за заплащане на трудово възнаграждение
в размер на 988.66 лв. - над сумата от 953,66 лв. до 988.66 лв., като постановено по
непредявен иск, А В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТМЕНЯВА това съдебно решение, като
15
неправилно и незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Напоителни системи ЕАД, Клон Струма-Места, вписано в ТР при
АВ с ЕИК на клон 0253, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. „Св.
Иван Рилски“ № 20, представлявано от управителя Марио Михов, ДА ЗАПЛАТИ на
КР. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес с. Б., общ. Г.Д., сумата в размер на 953,66 лв.
(деветстотин петдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща
неизплатено трудово възнаграждение, (в т.ч. 673,86 лв. за м. септември и 279,80 лв. за
м. октомври 2020 г.), което неправилно е било прихванато с вземане на ответника за
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в общ размер на 953,66 лв., (в т.ч. удържани по
ведомост 673,86 лв. за м. септември и 279,80 лв. за м. октомври 2020 г.), ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 16.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА КР. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес с. Б., общ. Г.Д., ДА ЗАПЛАТИ
на „Напоителни системи ЕАД, Клон Струма-Места, вписано в ТР при АВ с ЕИК на
клон 0253, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. „Св. Иван Рилски“ №
20, представлявано от управителя Марио Михов, юрисконсултско възнаграждение с
оглед изхода на спора пред първата инстанция в размер на 13,50 лв. (тринадесет лева и
петдесет стотинки), както и 6,37 лв. (шест лева и тридесет и седем стотинки), за
юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Напоителни системи ЕАД, Клон Струма-Места, вписано в ТР при
АВ с ЕИК на клон 0253, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. „Св.
Иван Рилски“ № 20, представлявано от управителя Марио Михов, ДА ЗАПЛАТИ на
КР. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес с. Б., общ. Г.Д., сторените деловодни разноски
сторени пред първата инстанция в размер на 636,91 лв. (шестстотин тридесет и шест
лева и деветдесет и една стотинки), както и 551,99 лв. (петстотин петдесет и един лева
и деветдесет и девет стотинки), за сторени такива пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Напоителни системи ЕАД, Клон Струма-Места, вписано в ТР при
АВ с ЕИК на клон 0253, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. „Св.
Иван Рилски“ № 20, представлявано от управителя Марио Михов, ДА ЗАПЛАТИ на
Държавата чрез сметката на Районен съд - Дупница, следващата се държавна такса в
размер на 351,50 лв. (триста петдесет и един лева и петдесет стотинки), Държавата
чрез сметката на Окръжен съд - Кюстендил, следващата се държавна такса за
въззивното обжалване в размер на 175,75 лв. (сто седемдесет и пет лева и седемдесет и
пет стотинки), както и сумата от 160,00 лв. (сто и шестдесет лева и нула стотинки) –
платено възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България, в едномесечен срок от обявяването му на 23.11.2021 г. в
частта по претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
В частта по иска с правно основание чл. 128 от КТ съдебният акт не подлежи
на касационен контрол, с изключение на частта, в която първоинстанционното
решение е било прието за недопустимо.
16
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17