М О Т И В
И
към Решение № ......... от 13.06.2018 година
по АНД № 229/2018 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по реда на
чл. 378 и сл. на
глава 28 от НПК.
Досъдебното производство (БП) № 95/2016
година по описа на ОСлО при ОП Хасково е внесено в Съда от Милена Славова
–Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за внасяне на
делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Д.Ю.Е. /*******************/ роден на ***г***, Р Турция,
турчин, турски гражданин притежаващ турски задграничен паспорт № *********и с постоянен адрес *** сир,
Р Турция, със статут на постоянно пребиваващ в Р Австрия чужденец и адрес -
п.к.6800, гр. РАНКВАЙЛ, обл.Фелдкирх, ул.“Кирхенщрассе“№1, и с посочен съдебен
адрес ***, с начално образование, женен, неосъждан, за това че на 06.10.2016г.,
в гр.Хасково, съставил неистински частен документ - пълномощно от името на А.И.Ч.от
гр.Харманли с ЕГН:********** за М.Ф.М.от гр.Хасково с ЕГН:**********, да
управлява в страната и чужбина лек автомобил, марка “Джип“, модел „Гранд Чероки 2.7 CRD“ с ДК№ Х 14 67 КК, собственост на А.И.Ч.от гр.
Харманли, да го представлява пред митници, полиция, КАТ, ДАИ, НАП и пред други
неизказани институции и учреждения и др.,и на същата дата на ГКПП „Капитан Андреево“, общ.Свиленград,
обл.Хасковска, го употребил, за да докаже, че съществува такова право-
престъпление по чл. 309, ал.1 от НК.
В съдебното заседание, Районна
прокуратура Свиленград ,редовно призована ,не изпраща представител и не взема
становище.
Обвиняемият Д.Ю.Е.,редовно призован ,не се явява. Процесуалният
представител на обвиняемия- адвокат Кр.Т. по същество пледира за оправдаване на
подзащитният му,тъй като счита,че въпреки извършеното престъпление от страна на
подзащитният му е нА.це хипотезата на чл.9,ал.2 от НК,като излага подробни
съображения в тази насока. От друга страна намира,че не е осъществен от страна
на обвиняемия вторият акт на двуактоното престъпление,така както изисква
закона,а именно ,процесниото пълномощно не е употребено от обвиняемия.
Алтернативно пледира за налагане на минимално наказание,като подробно мотивира
и доводи в тази насока.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и
гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Видно
от приложената
актуална Справка за
съдимост рег.№ 5501 от 22.05.2018 година на Министерство на
правосъдието,
обвиняемият Д.Ю.Е.
не е осъждан и не му е налагано административно
наказание по чл. 78а от НК.
Липсват лошите характеристични данни на обвиняемия,видно от приобщената в ДП
Характеристичната справка.
Обвиняемият Д.Ю.Е. е турчин, турски гражданин, със статут
на постоянно пребиваващ в Република Австрия чужденец, роден на 22.03.19 47г. в
с.Ескичатал, общ.Маняс, обл.Балъкесир, Р Турция. Същият пребивавал на законно
основание в Р Австрия с адрес А- 6830,
Ранквайл, Рингщрассе 61/1.
От месец октомври 2008г. Е. бил пенсионер поради намалена
работоспособност и не работел никъде.
Обвиняемият Д.Ю.Е. и свидетелят А.И.Ч.от гр.Харманли се
познавА. от около 13 години, като се запознА. на територията на Р Австрия в
гр.Фелдкирх, където Е. имал собствен бизнес – разполагал с ресторант, който
управлявал синът му, а той лично пребивавал през повечето време в Турция, в
гр.Бандърма, където бил собственик на кафене, но междувременно и често пътувал
до Австрия, където живеели синът и съпругата му. Обвиняемият Е. и свид. А.Ч.поддържА.
приятелски отношения от момента на запознанството си отпреди 13 години, които
били доста близки, не прекъснА. същите, дори когато свид.Ч.бил задържан от
австрийските власти по обвинение за трафик на хора с цел сексуално
експлоатация, за което дори бил осъден и изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в австрийски затвор, за което обв.Е. бил призован и дал свидетелски
показания. Впоследствие, след завръщането на свид.А.Ч.в България двамата
продължили да контактуват и да поддържат приятелските си отношения, като
обвиняемият често гостувал на Ч.в дома му в гр.Харманли и си вършели различни
услуги. Св.Ч.се обръщал към обв. Е. с името „М.А.“ или „М.М.слъ“ / т.е. „М. от
М.“ /,защото така бил известен сред общите им близки и познати.
Обвиняемият Д.Ю.Е. закупил на 19.11.2015г. лек автомобил
марка „Джип“, модел „Гранд Чероки 2.7 ЦДИ“ ,черен метА.к на цвят, с № на шасито
1J8GWE8292 Y108596 от фирма за търговия с автомобили „Ауто Оссманн Фелдкирх“ с
адрес п.к.6800, гр.Фелдкирх,
Рудигергассе 2 / заверено копие от който, ведно със заверен превод от немски
език на български език е представен към материА.те по делото./ Същият е бил
регистриран надлежно с австрийски регистрационни табели с № FK- 685 FV. От
приложената справка за пътуванията на посоченото МПС с рег.№ УРИ 272000-
5221/18.04.2017г. на ОД на МВР-Хасково е видно,че първото му пътуване с
посочените австрийски регистрационни табели през границите на Р България било
на 06.12.2015г. в 04:26 часа на влизане през ГКПП „Калотина-шосе“ и излизане в
15:17 часа на 07.12.2015г. през ГКПП „Кап.Андреево –шосе“ , като бил управляван
от обв.Д.Ю.Е., с който са пътувА. и членове на семейството му. Впоследствие на
28.04.2016г. процесното МПС влязло на територията на Р България през ГКПП „Кап.
Андреево“ в 16:43 и от тогава не е напускало пределите на страната ни. Същото
не е било обявено за ОДИ с австрийските му регистрационни табели.
В Република Турция съществувал специален режим на внос,
срок на пребиваване и собственост по отношение на МПС с чуждестранна
регистрация, а обв.Д.Ю.Е. бил фактически собственик на още три леки автомобила,
свидетелствата за регистрация, ведно с други документи за същите са намерени в
хода на разследването в процесния „Джип Гранд Чероки“, подробно описани в Протокол за
претърсване и изземване от 07.10.2016г. по сл.дело/
За процесния лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ възникнал
проблем да пребивава на турска територия с австрийските регистрационни табели.
Поради това обстоятелство обв. Е. влязъл на територията на България на
28.04.2016г. с него и го оставил в гр.Харманли при свид.А.Ч., към когото се
обръщал с прозвището “АРКО“,като взел със себе си австрийските му
регистрационни табели, които лично занесъл в гр.Фелдкирх, на застрахователното
дружество, за да го отпише и да не се водел повече на негово име там, с цел да
не плаща данъци и застраховки в Австрия, понеже били „много скъпи“.
Обв.Е. имал намерение да го регистрира в България, защото
като пенсионер имал право на едно МПС, което било регистрирано в ЕС, да престои
в Турция за срок до 24 месеца и турските власти по закон разрешавА. такава
процедура единствено на пенсионери, в противен случай обичайно разрешеното
време за престой на регистриран в ЕС автомобил в Република Турция бил за срок
до 6 месеца. Обвиняемият Д.Ю.Е. се обърнал с молба към свид.А.Ч.за съдействие,
като се договорили лекият автомобил –
марка “Джип“, модел „Гранд Чероки 2.7 CRD “ да бъде регистриран в България от
името на А.И.Ч.от гр.Харманли, като впоследствие Ч.да му издаде съответното
пълномощно за управление на автомобила в страната и в чужбина. Обв. Д.Ю.Е.
нямал никакво намерение да продава собствения си лек автомобил на св.Ч., а само
същия да бъде регистриран на негово име. В обясненията си по случая обв.Е. е
категоричен, че е наясно, че покупко-продажбата на МПС в България задължително
се извършва пред нотариус, а той не бил подписвал никакви документи и ако
знаел, че за регистрацията на МПС св.Ч.се легитимирал като собственик не би се
съгласил.
Понеже и преди това обв.Е. използвал същата възможност,
да регистрира автомобили на български граждани, които били негова фактическа
собственост и владение впоследствие и които управлявал в чужбина с пълномощно,
(видно от събраните по делото доказателства) както и доверявайки се на дългогодишните
си приятелски отношения с А.Ч., процесният автомобил бил регистриран в Сектор
„Пътна полиция“ на ОДМВР-Хасково от свид. Г.Д.от гр. Харманли, който действал
чрез нотариално заверено пълномощно от името и за сметка на А.И.Ч.от
гр.Харманли.
Към посочената дата на регистрацията на процесния
автомобил 05.10.2016 г. същата се намирала в гр.Хасково, като предишният ден –
на 04.10.2016г. обв. Д.Ю.Е. я взел от свид.Ч.от гр.Харманли, където била оставена
на съхранение. Обв.Е. изчакал извършването на процедурата по регистрацията на
процесното МПС- марка “Джип“, модел
„Гранд Чероки 2.7 CRD“, черен метА.к на цвят, с ДК№ Х 14 67 КК, при която била оформена като
формална собственост на А.И.Ч.от гр.Харманли.
Междувременно обаче между обв. Д.Ю.Е. и св. А.И.Ч.възникнА.
недоразумения, а вероятно и неуредени отношения заради които обв. Е. решил да потърси съдействието на свои
дългогодишни познати от Хасково – свид.М.Ф.М.и свид.Д.П.Х./ последният от които
служител на МВР-Хасково – полицейски инспектор в ОД на МВР/, като последните
двама се намирА. в близки родствени отношения помежду си /тъща и зет/ .
Обвиняемият Е. поискал от М.Ф.М.да го придружи до гр.Одрин, Р Турция, за да
можел да въведе процесния автомобил на турска територия чрез пълномощно на
нейно име. Понеже свид.М.Ф.М.на 06.10.2016г.
на обяд била в неадекватно състояние – била изпила две уискита от по 200
грама едното, казала на обв.Е., че трябвало да изчакат съпругът `и – свид. Д.Р.А.да
се върне от курс от Прага / последният работел като шофьор на автобус по
международна линия във фирма „Юнион Ивкони“ /, и тогава да тръгнели за Турция,
както помолил обвиняемият. Междувременно свид.Д.П.и обв. Е. *** вършат някаква
работа, след което като се върна ли обратно, изчакА. завръщането на свид.А.
вкъщи. След това, вече в ранния следобед на 06.10.2016г. обвиняемият Е., свид.Д.Х.,
свид. М.М.и свид.Д.А.. се качили в процесното МПС и се отправили към офиса на фирма
„ММ 1212“ООД в гр.Хасково, на ул.“Атон“№2, находяща се до сградата на ОД на
МВР-Хасково, която се занимавала с
извършването на услуги - преводи от чужди езици на български и обратно,
в която съдружник и управител била свид.И.А.М.от гр.Хасково. Именно в офиса на посочената фирма в
присъствието на обвиняемия Д.Ю.Е. бил съставен и частен документ –
пълномощно на български език от
06.10.2016г. от името на А.И.Ч.от гр. Харманли с ЕГН:********** за свид. М.Ф.М.от
гр. Хасково с ЕГН:**********, да управлява в страната и чужбина лек автомобил, марка “Джип“, модел „Гранд Чероки 2.7
CRD“ с ДК№ Х 14 67 КК, собственост на А.И.Ч.от
гр.Харманли, като същата да го представлява пред митници, полиция, КАТ, ДАИ,
НАП и пред други неизказани институции и учреждения и др.,ведно със
закрепен към него превод на същото на турски език от 06.10.2016г., заверен с
оригинален мокър печат на фирма „ММ 1212“ ООД –Хасково и с оригинален мокър
печат на „И.А.М.- лицензиран преводач“. Текстът на посочения инкриминиран
документ е бил съставен в отсъствието на соченото за упълномощител лице – А.Ч.и
без неговото знание и изрично съгласие, като подписът срещу текста
„УПЪЛНОМОЩИТЕЛ:..“ изпълнил обвиняемия Д.Ю.Е., който платил за извършената му
услуга сумата от 20 лева, след което взел пълномощното, чийто превод на турски
език, извършен от свид.И.М., прочел, и напуснал офиса на фирмата за преводи и
изготвяне на документи с така съставениея неистински частен документ.
След като взел инкриминирания документ, описан по-горе,
обвиняемият Д.Ю.Е. и неговите спътници – свид.Д.Х., свид.М.М.и свид.Д.А..,
продължили пътя си с процесното МПС- лек автомобил, марка “Джип“, модел „Гранд Чероки 2.7 CRD“ с ДК№ Х 14 67 КК по посока първоначално на
гр.Харманли, където около 16.00 часа на инкриминираната дата 06.10.2016г.
отишли в дома на свидетеля-пострадал А.И.Ч., защото обв.Е. искал да си вземе от
там оставена на съхранение отпреди автомобилна резервна част за друг лек
автомобил, след което продължили пътя си по посока на българо-турската граница.
Свид. Ч.твърди,
че водил разговор на 05.10.2016г. с обв.Е. за автомобила, но единствено, за да
му го даде за временно ползване / за два часа/ за да отидел до Хасково, но
последният се появил в дома му в гр.Харманли на 06.10.2016г. около 16 .00 часа,
защото Е. оставил в дома му автомобилна част за друга кола, а автомобилът се
управлявал от друго лице, което св.Ч.не познавал и понеже се усъмнил, че Д.Ю.Е.
може да изкара автомобила от страната сигнА.зирал за това, като се обадил на
телефона за спешни повиквания 112, като съобщил, че автомобилът-марка “Джип “, модел „Гранд Чероки 2.7
CRD“ с ДК№ Х 14 67 КК, регистриран като
негова собственост на 05.10.2016г., преди малко е заминал за Р Турция през ГКПП
„Капитан Андреево“ с фалшиво пълномощно, един турчин ще я управлява и той е
направил фалшиви документи“, а колата била негова собственост. Свид.Ч.заявил
още, че той не бил подписвал никакви документи.
По случая било заведено ЗМ№
397/06.10.2016г. по описа на РУ на МВР-Харманли, а процесното МПС е било
обявено за ОДИ.По този начин от ОДЧ на ОД МВР-Хасково бил подаден сигнал на
оперативния дежурен началник –смяна на ГКПП „Капитан Андреево“ свид.С.К.–
полицейски инспектор в 04 група на ГКПП „Капитан Андреево“ при ГПУ-Свиленград,
както и същият бил подаден и от страна
на оперативния дежурен при РУ на МВР-Харманли, а именно че ще бъде направен
опит за неправомерно извеждане от страната на процесния автомобил.
Около 16.30 часа процесното МПС
пристигнало на линията за извършване на граничен паспорт, на трасето „Излизащи
от Р България леки автомобили и автобуси“, управляван от свид.Д.П.Х., ведно с
пътуващите в него лица – обв.Д.Ю.Е., свид.М.Ф.М.и свид..Р.А., като това станало
на АРМ№ 10, на което съгласно Фонова ротация № 2 на 04 група граничната
проверка се извършвала от свид.В.А.Б.– младши инспектор- старши полицай в 01
група на ГКПП „Капитан Андреево“, командирован в 04 група. Свид.Б.получил
информация за подадения сигнал от свид.М.Н.С.- мл.инспектор- старши полицай в
04 група на ГКПП „Капитан Андреево“, изпълняващ служебните си задължения на
„Контрол на втора линия“, който му казал за подадения сигнал,
като получил указания да задържи паспортите на лицата и документите на
автомобила и да изчака допълнителни разпореждания от страна на началника на
смяната свид.К.. В този момент свид.Б.забелязал на опашката от чакащи автомобили
именно процесният такъв, който бил трети по ред. След като се установил на
АРМ№10 за гранична проверка свид.Б.получил от водача на автомобила - свид.Д.Х.
документите на пътуващите в автомобила и талона на колата. Свид.Б.извършил
идентификация на същите и тогава попитал водача / свид.Д.Х./ къде се намира
паспорта на лицето, представило лична карта за проверка, защото били представени за проверка три задгранични
паспорта и една лична българска карта. Тогава свид.Х. му казал,че лицето с
личната карта /свид..Р.А./ си бил забравил паспорта и нямало да пътува, а щял
да се върне обратно, дори в този момент понечил да слиза от автомобила, но Б.му
разпоредил да остане на мястото си. Свид.Б.установил по представения му от
свид. Д.Х. талон на автомобила, че в
същият като собственик е записано друго
лице/ на свид.А.Ч./, което в момента очевидно не пътувало, след което поискал
от водача Х. да му представят пълномощно за управлението на автомобила.
Обвиняемият Е. и свид.Д.Х. започнА. да търсят из автомобила, а свид.М.М.започнала
да търси в дамската си чанта, след което извадили и представили – Удостоверение
№2812384/05/10/2016г. от „БЪЛГАРСКА РЕЦИКЛИРАЩА КОМ ПАНИЯ“АД. След като взел
посоченото удостоверение, свид.Б.го прочел и установил, че представеният му
документ не е издадено по надлежния ред пълномощно, което се изисквало за
преминаване на държавна граница на МПС, което не било и собственост на
лицето,което го управлявало. В този момент при свид. Б.вътре в АРМ№10 влязъл
колегата му свид. М.С., на когото обяснил, че този представен му документ не е
пълномощно за управлението на процесния автомобил и извеждането му извън
пределите на страната е невъзможно. Свид.С. се уверил, че представяния от
водача на процесното МПС -свид.Д.Х. документ, действително не представлява
изискуемото в този конкретен случай за преминаване на държавната граница
нотариално заверено пълномощно, издадено от собственика на автомобила, вписан
като такъв в регистрационния му талон, а е съвсем различен по естеството си
документ, несъотносим към режима на извършващата се в момента гранична
проверка, след което настоял да му бъде представен съответния документ, въпреки
опитите на свид.Х. да го убеди, че именно той представлявал по съществото си
пълномощно. Предвид обстоятелството, че свид.С. бил уведомен по-рано, че за
процесния автомобил имало подаден сигнал, свид.Б.предал на колегата си
документите на колата и на лицата, след което казал на шофьора на джипа /свид. Д.Х./
да придвижи автомобила напред, за да не пречи на движението, при което Х.
попитал какъв бил проблемът и защо не можели да отидат в Турция, на което свид.Б.отговорил,
че колегата му щял да им обясни.
След преместването на процесното МПС, свид.С. отишъл при
шофьора на джипа – свид.Д.Х., за да пита дА. имат надлежно издадено пълномощно
от собственика, който отговорил с думите: “Ние го дадохме с документите!“,
тогава свид.С. му заявил, че представеният от тях документ няма нищо общо с
пълномощно.
Междувременно обв.Е. дал изготвеното предварително
пълномощно от името на св. А.И.Ч.,
което той лично подписал вместо него като упълномощител на св.М.Ф.М.,
която все още била в нетрезво състояние и която от своя страна го подала на св.С..
Свид.К. получила представения документ – пълномощно от
свид.М.С., при което се установило, че същото било издадено на името на М.Ф.М.от
гр.Крумовград, както и че било записано в него само, че паспортът бил издаден
от МВР-Хасково. Направило `и впечатление
и липсата на нотариална заверка, както и, че е така представеното
пълномощно било издадено на същата дата- 06.10.2016г. в гр.Хасково.
С цел установяване истинността или неистинността на
представеното на ГКПП-Капитан Андреево пълномощно, с Постановление от
28.10.2016г. по образуваното по случая дело е назначена ГРАФИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА,
възложена на експерт-НТЛ при РУ на МВР-Свиленград, със следните задачи:
подписът, положен срещу „УПЪЛНОМОЩИТЕЛ:“ в ОРИГИНАЛ на ПЪЛНОМОЩНО на български
език от 06.10.2016г., издадено в гр. Хасково, дА. е изпълнен от лицето А.И.Ч.с
ЕГН: **** 058446 от гр.Харманли и подписът, положен срещу „УПЪЛНОМОЩИТЕЛ:“ в
това пълномощно, дА. е изпълнен от лицето Д.Ю.Е. /*******************/- роден
на *** ***, Р Турция. По делото е приложен Протокол № 35 от 02.11.20 16г. за
извършена графическа експертиза от вещото лице – инж.Атанас Янакиев Атанасов –
експерт НТЛ при РУ на МВР-Свиленград , чието заключение е, че подписът, положен
срещу „Упълномощител“ в Пълномощно на български език от 06.10.2016г.,издадено в
гр.Хасково, е бил изпълнен от лицето Д.Ю.Е. от Р Турция.
С оглед така установеното Д.Ю.Е. е привлечен в качеството
на обвиняем и му е предявено обвинение за престъпление по чл.309, ал.1 от НК. Разпитан в това му процесуално качество, обв. Д.Ю.Е. се признава
за виновен по отношение на обвинението по чл.309, ал.1 от НК, като признава
факта на извършеното от него престъпление и обяснява, че лично е подписал
пълномощното от името на А.Ч., тъй като след като колата му била снабдена с
българска регистрация и български документи на името на А.И.Ч., последният отказал да му съдейства да пътува с колата си
за Турция. Обв. Е. решил да постъпи така тъй като нямал „друга възможност“!
Семейството на М. и съпруга `и познавал от доста отдавна и поискал да му
съдействат, за да излезе с колата си в Турция. Когато ги потърсил, се оказало,
че само М. си е вкъщи. Тя се съгласила, но тъй като видимо била употребила
алкохол, зареди което обв.Е. помолил с тях да пътува и зет `и. Пълномощното
обв. Е. поискал да се състави в преводаческата агенция, като взел личната карта
на М.. След като подписал пълномощното и взел превода, всички заедно тръгнА. в
посока границата с Република Турция. Пълномощното дал заедно с документите на М.,
тъй като все пак тя била упълномощеното лице. Никой освен обв.Е., не знаел, че
лично той, а не св.Ч.е подписал пълномощното от името на А.Ч.. В последствие
разбрал, че св.А.Ч., на чието име била регистрирана колата в България, е пуснал
жалба, че автомобилът, който по твърдения на обв.Д.Ю.Е. бил негов е откраднат.
Обв.Е. преди да тръгне, бил при св.Ч.и лично му съобщил, че ще пътува за
Турция.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по
несъмнен начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното предварително разследване (ДП),
които са приобщени във фазата на съдебното производство по надлежния
процесуален ред и се цениха, на основание чл. 378, ал. 2,вр.чл. 283 от НПК. В
тази насока, Съдът кредитира писмените доказателствени средства ,в това число и
приобщеното по делото заключение на графорогическата експертиза, така също, още
и свидетелските показания от ДП, материА.зирани в съответните Протоколи за
разпит на свидетели, както и обясненията дадени от обвиняемия Д.Ю.Е. в хода на ДП пред разследващия
орган. Изброените гласни доказателства, се цениха от Съда в съответствие с чл.
378, ал. 2 от НПК, след надлежното им приобщаване, наред с другите писмени доказателствени
средства, по реда на чл. 283 от НПК и на посоченото правно основание.
В доказателствата по делото писмени и гласни противоречия
не се констатираха, поради което не се налага подробното им обсъждане.
Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на доказателствената
съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че кредитира
изцяло с доверие свидетелските показания на всички свидетели, поради
липсата на противоречия – вътрешни или
помежду им, тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и
цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл
обосновано е и правдивото им звучене. Идентична е оценката и относно
обясненията на обвиняемия, депозирани в ДП, с характер на самопризнания, които не се опровергават от останА.те
доказателства, колерират и с неговите предпроцесуални признания. Обясненията му
са логични, последователни, не съдържат противоречия, подкрепят се и от другите
гласни и писмени доказателства по делото, поради което и Съдът изцяло ги
възприема за достоверни. Ето защо, не се
намериха основания да не бъдат възприети същите с доверие, доколкото не
могат да се определят за изцяло защитна позиция, респ. насочени към прикриване
на обективната истина по делото.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се
оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда
и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те
се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените
процесуално-следствени действия ,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни
органи и по предвидения процесуален ред,
в този смисъл същите са редовни и
годни такива, вА.дно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените
факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на
обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуА.зацията
на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха
фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на
деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.
При така изяснената фактическа
обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия Д.Ю.Е. е осъществил състава на
престъплението по чл. 309, ал.
1 от НК.
Обвиняемият Д.Ю.Е. /*******************/,роден на ***г***, Р Турция, турчин, турски гражданин притежаващ турски задграничен
паспорт № *********и с постоянен
адрес *** сир, Р Турция, със статут на
постоянно пребиваващ в Р Австрия чужденец и адрес - п.к.6800, гр. РАНКВАЙЛ,
обл.Фелдкирх, ул.“Кирхенщрассе“№1, и с посочен съдебен адрес ***, с начално
образование, женен, неосъждан.
Документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на
документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на
документа, затрудняват дейността на държавните и обществените органи и
организации, създават усложнения в отношенията между организациите и
гражданите. Предмет на
документните престъпления по Наказателния кодекс са конкретни и изрични писмени
изявления на определени лица, които имат пряко или косвено правно значение.
Документът съдържа факти или обстоятелства, или пък твърдения за съществуването
или несъществуването на такива факти или обстоятелства, които пораждат,
изменят, погасяват или установяват права и задължения или правоотношения. В чл. 93, т. 6 НК
е посочено кой документ е неистински. По аргумент от противното основание
следва, че истински документ е този, който представлява конкретно писмено
изявление на лицето, което действително го е съставило. Различието между
неистински документ и документ с невярно съдържание (лъжливо документиране) се
заключва в това, че неистинността при първия се отнася само до неавтентичността
на автора на документа, докато при лъжливото документиране се касае до истински
по произход документ, т. е. издаден е от лицето, което има право да го състави,
но отразените в него обстоятелства или изявления не отговарят на обективната
действителност. Съставянето на неистинския документ по смисъла на чл. 98, т. 6 НК
представлява първично обективиране на конкретно писмено изявление. То се
изразява в непосредствено материА.зиране на изявлението от лице, различно от
посочения в документа автор. За съставянето на неистински документ деецът ще
носи отговорност по чл.
308 - 310 НК и когато отразените факти или обстоятелства са верни
(когато документът е с вярно съдържание). За съставомерността на деянието по чл. 308 - 310 НК
не е необходимо съставянето не неистинския или преправянето на истинския
документ да е извършено по начин, който не позволява или затруднява откриването
на фалшификацията. Последната може да се окаже и не съвсем сполучлива поради
липса на някои елементи при съставянето или недостатъчна прецизност в
преправянето на документа. Несъвършенството в подправката (съставянето или
преправянето на документа) не изключва обществената опасност на деянието.
Затова дори и когато подправката е очевидна, в зависимост от това дА. се касае
до официален или частен документ, ще е нА.це престъпление по чл. 308 или 309 НК, съответно по чл. 310 НК, ако са нА.це и останА.те
елементи от състава на престъплението. За съставомерността на деянието по чл. 309 НК
от обективна страна е необходимо освен съставянето на неистински или
преправянето на истински частен документ още и неговата употреба от дееца, за
да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено
някое право или задължение или някое правно отношение. Деянието ще бъде
довършено, когато документът е употребен, т. е. когато е осъществена и втората
съставка на двуактното престъпление. Употребата ще е нА.це с представянето на
документа пред съответното длъжностно лице в държавен или обществен орган или
пред частно лице. Това означава, че ако деецът пряко и непосредствено се е
насочил към употребата на документа, макар още да не го е използвал, ще
отговаря за опит. Ако пък преди употребата той се е отказал доброволно от
довършване на престъплението, ще намери приложение чл. 18, ал. 3 НК.
Другата особеност на състава на чл. 309 НК, свързана с изпълнителното
деяние е, че деецът може да извърши първия акт - съставянето на неистинския или
преправянето на истински частен документ сам или чрез друго лице. Както при
първата, така и при втората хипотеза той следва да носи отговорност като
извършител.
НА.це е съставомерно деяние
по посочения текст от НК и авторството на същото се установява категорично от приобщената
по делото съдебно графологическа експертиза, от обясненията на обвиняемия,
както и от писмените доказателствени източници - всички обсъдени в
съвкупност.
От обективна страна установява се,
че обв.Д.Ю.Е.
закупил на 19.11.2015г. лек автомобил марка „Джип“, модел „Гранд Чероки 2.7
ЦДИ“ ,черен метА.к на цвят, с № на шасито 1J8GWE8292 Y108596 от фирма за
търговия с автомобили „Ауто Оссманн Фелдкирх“ с адрес п.к.6800, гр.Фелдкирх, Рудигергассе 2, като същият е бил
регистриран надлежно с австрийски регистрационни табели с № FK- 685 FV . Тъй като в Република
Турция съществувал специален режим на внос, срок на пребиваване и собственост
по отношение на МПС с чуждестранна регистрация, а обв.Д.Ю.Е. бил фактически
собственик на още три леки автомобила и за процесния лек автомобил „Джип Гранд
Чероки“ възникнал проблем да пребивава на турска територия с австрийските
регистрационни табели,поради това обстоятелство обв. Е. влязъл на територията
на България на 28.04.2016г. с него и го оставил в гр.Харманли при свид.А.Ч.,
към когото се обръщал с прозвището “АРКО“ и били приятели от дълги години,като
взел със себе си австрийските му регистрационни табели, които лично занесъл в
гр.Фелдкирх, на застрахователното дружество, за да го отпише и да не се водел
повече на негово име там, с цел да не плаща данъци и застраховки в Австрия.
Обвиняемият Д.Ю.Е. се обърнал с молба към свид.А.Ч.за съдействие, като се
договорили лекият автомобил – марка
“Джип“, модел „Гранд Чероки 2.7 CRD “ да бъде регистриран в България от името
на А.И.Ч.от гр.Харманли, като впоследствие Ч.да му издаде съответното
пълномощно за управление на автомобила в страната и в чужбина. Обв. Д.Ю.Е.
нямал никакво намерение да продава собствения си лек автомобил на св.Ч., а само
същия да бъде регистриран на негово име,но впоследствие поради влошени помежду
им отношения на 06.10.2016г.в
присъствието на обвиняемият Е. бил съставен и частен документ –
пълномощно на български език от
06.10.2016г. от името на А.И.Ч.от гр. Харманли с ЕГН:********** за свид. М.Ф.М.от
гр. Хасково с ЕГН:**********, да управлява в страната и чужбина лек автомобил, марка “Джип“, модел „Гранд Чероки 2.7
CRD“ с ДК№ Х 14 67 КК, собственост на А.И.Ч.от
гр.Харманли, като същата да го представлява пред митници, полиция, КАТ, ДАИ,
НАП и пред други неизказани институции и учреждения и др.,ведно със
закрепен към него превод на същото на турски език от 06.10.2016г., заверен с
оригинален мокър печат на фирма „ММ 1212“ ООД –Хасково и с оригинален мокър
печат на „И.А.М.- лицензиран преводач“. Текстът на посочения инкриминиран
документ е бил съставен в отсъствието на соченото за упълномощител лице – А.Ч.и
без неговото знание и изрично съгласие, като подписът срещу текста
„УПЪЛНОМОЩИТЕЛ:..“ изпълнил обвиняемия Д.Ю.Е., който платил за извършената му
услуга сумата от 20 лева, след което взел пълномощното, чийто превод на турски
език, извършен от свид.И.М., прочел, и напуснал офиса на фирмата за преводи и
изготвяне на документи с така съставениея неистински частен документ.При така
очертаната по- горе фактическа обстановка,съдът намира че се доказа по
безспорен и категоричен начин първият акт на престъплението към което е
привлечен да отговаря обвиняемия,а именно съставянето на неистински документ.
Както се посочи по –горе престъплението
по чл. 309, ал. 1 от НК е двуактно и вторият
акт се изразява в това, че деецът след като е съставил неистински частен
документ "го употреби" с целите, изрично посочени в закона, обобщено
- за да докаже съществуването или не на известно правно отношение.Употребата ще е нА.це с представянето на документа пред
съответното длъжностно лице в държавен или обществен орган или пред частно
лице.
Безспорно по делото се установи,че на същата дата на
която е било изготвен неистинския документ, около 16.30 часа процесното МПС пристигнало на линията за извършване на
граничен паспорт, на трасето „Излизащи от Р България леки автомобили и
автобуси“, управляван от свид.Д.П.Х., ведно с пътуващите в него лица – обв.Д.Ю.Е.,
свид.М.Ф.М.и свид..Р.А.,като при последвалата проверка обв.Е. дал
изготвеното предварително пълномощно от името на св. А.И.Ч., което той лично подписал вместо него като упълномощител на св.М.Ф.М.,
която все още била в нетрезво състояние и която от своя страна го подала на св.С.-граничен
полицай,с което безспорна е консумиран престъпния състав на чл.309,ал.1 от НК,доколкото съставеният неистински документ е представен пред св.М.Ф.М.,а тя от своя страна на св.С.,който се явява длъжностно лице в
държавен орган,като в тази връзка не се споделя доводът на защитата за
несъставомерност на деянието поради неосъществяване на вторият акт на двуактното
престъпление.
Поради гореизложеното настоящият
съдебен състав приема,че от обективна и
субективна страна обвиняемият Д.Ю.Е., е осъществил състава на престъплениието по чл.309, ал.1 вр.с от НК.
От обективна страна на 06.10.2016г., в гр.Хасково, съставил неистински
частен документ - пълномощно от името на А.И.Ч.от гр.Харманли с ЕГН:**********
за М.Ф.М.от гр.Хасково с ЕГН:**********, да управлява в страната и чужбина лек
автомобил, марка “Джип“, модел „Гранд
Чероки 2.7 CRD“ с ДК№ Х 14 67 КК,
собственост на А.И.Ч.от гр. Харманли, да го представлява пред митници, полиция,
КАТ, ДАИ, НАП и пред други неизказани институции и учреждения и др.,и на
същата дата на ГКПП „Капитан Андреево“,
общ.Свиленград, обл.Хасковска, го употребил, за да докаже, че съществува такова
право.
От субективна страна обв. Д.Ю.Е.
е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хип. 1-ва от НПК. Обвиняемият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е обществено
опасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на обществено опасните последици и е
целял тяхното настъпване.
Относно доводът на защитата ,че деянието е
малозначително,поради което пледира от съда да се приложи разпоредбата на
чл.9,ал.2 от НК ,съдът намира следното. Преди всичко, следва да се отбележи, че нормата на
чл. 9, ал. 2 НК визира две възможни хипотези, при нА.чието на които извършеното
деяние не е престъпно, и те са: или деянието въобще не е общественоопасно, или
разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. И в
двата случая законът свързва нА.чието им с определяне на деянието като
"малозначително". Деянието е "малозначително", когато или
изобщо не е общественоопасно, или разкрива такава степен на обществена
опасност, която е явно незначителна. По отношение на едно и също деяние не
могат да са нА.це едновременно и двете хипотези. Степента на обществена
опасност не е нещо неизменно, тя е обществено- исторически обусловена, поради
което съобразно характера на общественоопасните деяния, тяхното отрицателно
значение на даден етап на общественото ни развитие и линията на наказателната
политика повишаването на необходимата за нА.чност на дадено престъпление степен
на обществена опасност води до разширяване обсега на прилагане на чл. 9, ал. 2 НК, респ. до съответно ограничаване на плоскостта на кръга на престъпното.
Комплексният характер на "малозначителността", от друга страна, не
позволява тя да бъде откъсвана от спецификацията на чл. 309,ал.1 от НК, който в приложената му част съдържа
състав на едно двуактно престъпление,което както се посочи по горе
е осъществил обвиняемия.
Преценката за нА.чието на предпоставките на чл.9, ал.2 НК, изисква
съобразяване на всички обстоятелства, отнасящи се до важността на документа, с
оглед целта на издаването му, значението на утвърдените в него факти,
обществената стойност на засегнатите и увредени обществени отношения и степента
на тяхното увреждане. Именно тези обстоятелства, не дават основание на
настоящият съдебен състав да приеме, че осъщественото от подсъдимия разкрива
явно незначителна степен на общественост. Съставен
е неистински документ от чуждо име, който е употребен с цел процесният автомобил да бъде изведен от страната ни в
Р.Турция и въпреки,че има спор за собственост между обвиняемия и св. А.И.Ч.от гр.Харманли ,това обстоятелство не
оправдава поведението на обвиняемия.
В настоящия случай са нА.це материалноправните
предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за
освобождаване на обвиняемия Д.Ю.Е. от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, тъй като за извършеното от ообвиняемия умишлено деяние,
инкриминирано като престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК се предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до 2 година; обвиняемият Д.Ю.Е. не е осъждан
за престъпление от общ характер; не е осъждан за престъпление от общ характер и
към релевантния момент – датата на извършване на процесното престъпно деяние;
той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от
НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика,
се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК,
обвързващи императивно неговото приложение и в резултат на извършеното
престъпление не са причинени на трети лица имуществени вреди. Не са нА.це и
фактически обстоятелства, субсумиращи което
е и да е от ограниченията, указани
в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това
и при кумулативното нА.чие
на посочените предпоставки Д.Ю.Е. следва да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, за което да бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - Глоба.
При
определяне размера на наказанието, Съдът
се съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985 година
по н.д.№ 4/1985 година на
Пленума на
ВС. Според цитираното Постановление след освобождаването от
наказателна отговорност, когато Съдът
ще налага административното наказание по чл. 78а от НК,
се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително
и чл. 27. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуА.зацията и
конкретизацията на административната отговорност на Д.Ю.Е., Съдът
взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанията му, допринесли
за изясняване на обективната истина по делото, добрите характеристични данни, не доброто
социално положение на същия,тъй като същият не работи,а
е пенсионер ,не получава високи месечни доходи ,вземайки впредвид постоянното
му местожителство, чистото му съдебно минало, доброто му
процесуално поведение на фазата на ДП и
изразеното съжаление. Отегчаващи вината обстоятелства не се констатираха.
Обществената опасност на деянието и
на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете
ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки
относно спазването на законодателството на Република България,
регулиращо обществени отношения, свързани със съставянето и ползването на документи, чието
накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени
или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.
При
определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с
финансовото състояние на обвиняемия –пенсионер и не дължи
издръжка на ненавършили пълнолетие деца,
с имотното му положение - притежава МПС и със семейното му такова – има съпруга. Фактът, че обвиняемият не е
осъждан е основание за разглеждане на делото по реда на тази глава. По тази
причина няма как да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността
обстоятелство това, че е неосъждан.
С оглед на
гореизложеното, при нА.чие само на смекчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови
Решението си, с което призна обвиняемият Д.Ю.Е. за
виновен, освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо
административно наказание при условията на чл. 78а от НК за престъплението по
чл. 309, ал. 1 от НК в минималния размер, а
именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. В това си цифрово изражение санкцията е
съизмерима в размер на минимума, което кореспондира и е напълно оправдано с
оглед имотното състояние на обвиняемия. В този смисъл, Глобата в наложения размер
според Съда се явява справедливо наказание, съобразено с имотното и семейното
състояния на обвиняемия и съответно на тежестта на извършеното от обвиняемия.
Така индивидуА.зираното
наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху личността на
нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към
правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се
намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая
наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта
си, като с него Д.Ю.Е. ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а
само наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли
напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за
отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни
нарушения на законовия ред. От друга страна определеното
при горепосочените съображения наказание на
обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
Направените по делото от ДП
разноски за извършена графологическа експертиза в размер 72.77 лева следва да са възложат на обвиняемия на основание чл.
189, ал. 3 от НПК .За
пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че останА.те разноски по
извършените по досъдебното експертизи, съдът не възложи в тежест на обвиняемия
,тъй като не касаят повдигнатото му обвинение . Обвиняемият
следва да заплати и по 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителни листи. На основание
чл. 189, ал. 2 от НПК, направените по делото разноски за писмен и устен
превод в размер на 670,50 лв .следва пък да останат за сметка на органа на Досъдебното производство,а в размер на 97,50лв./деветдесет
и седем лева и петдесет стотинки/ за сметка на РП Свиленград.
Относно
веществените доказателства:
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК в полза на Държавата
следва да се отнемат веществените доказателства
- неистинско пълномощно от
06.10.2016г.
от името на А.И.Ч.от гр.Харманли с ЕГН:**********
за М.Ф.М.от гр.Хасково с ЕГН:**********, което след влизане в сила на Решението да остане
приложено по делото, тъй като посоченият документ към момента на деянието е бил в притежание на обвиняемия и е послужил за извършване от негова
страна на престъплението по чл. 309,ал.1
от НК.
Що се отнася до останА.те веществени доказателства,а именно : Лек автомобил - марка"Джип", модел
„Гранд Чероки 2.7 CRD" с ДК№ X 14 67
КК, черен метА.к на цвят, 1 /един/ бр. Свидетелство за регистрация - Част II за
лек авто мобил - марка"Джип", модел „Гранд Чероки 2.7 CRD" с ДК№ X 14 67 КК ;
3/ три / бр.
документи на немски език за лек автомобил, марка марка"Джип", модел
„Гранд Чероки 2.7 CRD"; 1 /един/ бр.
сервизна книжка за лек автомобил, марка "Джип", модел „Гранд Чероки
2.7 CRD" с отбелязвания
в същата, 6/шест/ бр. документи на немски език за лек автомобил, мар ка
марка"Джип", модел „Гранд Чероки 2.7 CRD"; 1 / един/ бр. фиш „Глоба с фиш" от
13.10.2015г., издаден на името на Д.Ю.Е. от гр.Балъкесир, Р Турция, като водач
на лек автомобил, марка „БМВ 530 D" с ДК № X 36 06 ВТ от 13.10.2015г.,1/ един/
бр. Знак за първоначален технически преглед от МВР 3271056 за лек
автомобил с рег.№ Х14 67 КК, марка „Джип"от дата 05.10.2016г., без
перфорации, 1/един/ бр. „Зелена
карта" с прикрепен дубликат, издадена от Застрахователна компания „Далл
Богг Живот и Здраве"АД с № АЕ 364281, срок на вА.дност: за период от
04.10.2016 до 04.10.2017г., марка на превозно средство "JЕЕР",категория „А", с номер на рама 1J8GWE8292 Y108596, с код на застрахо вател BG/30/116002573348/01, издадена на лицето A=I=C=, HARMANLI ,ChAVDAR VOYVODA 36,състояща
се от 2 бр. части;1 /един/ бр. Застрахователна
полица „Гражданска отговорност", издадена от застрахователна компания
„ДаллБогг Живот и Здраве"АД с № BG /30/ 116002573348, със срок на вА.дност от 12:37часа на
04.10.2016 до 24:00 на 04.10. 2017г., на името на А.И.Ч./ A=I=C= с ЕГН **********,
с адрес ***/ ChAVDAR VOYVODA 36, с тел./
мобилен / +359*********.Данни за МПС -марка JEEP, модел GRAND CHEROKK EE, с номер на
рама 1J8GWE8292
Y108596, без регистрация, обем на двигател 26 85, вид гориво- Дизел,
цвят- ЧЕРЕН, брой места 5 дата на издаване -04.10.2016г. гр.Харманли, с
посредничеството на „Грийн Брокеридж" ООД, с адрес Район „Овча купел",
ул. Буземска" №13, вх. А, ет.1 ап., с код *********;1 /един/ бр. Контролен
талон към Застраховка "Гражданска отговорност" с № 53866020 към
застрахователна полица BG/30116002573348 -
с перфорации на ден 4/четвърти/, месец 10/десети/, година 17 /седемнадесета/ и 1/един/ бр. Сметка №
442869 по застрахователна полица №BG/30/116002573348
от 04.10.2016, издадена с посредничеството на „Грийн Брокеридж" ООД,
основание за издаване на сметка: Вноска; застраховащ А.И.Ч.; БУЛСТАТ/ ЕГН **********; издател на сметката "Грийн Брокеридж"
ООД ,по които няма произнасяне от страна на
РП Свиленград за връщането им,съдът прие,че следва да се съхраняват до решаване на въпроса
за правото им
на собственост от гражданския съд с влязло в сила решение,доколкото има спор за собственост между
обвиняемия и свидетеля А.И.Ч.от гр.Харманли с ЕГН:**********.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:............................
(Добринка
Кирева)