Р
Е Ш Е Н И Е
№
90
гр. Разград, 27.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на седемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 99 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград против Решение № 315 от
08.09.2020 г., постановено по АНД № 917/2019 г. по описа на Районен съд –
Разград, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление №
17-000638 от 18.10.2019 г. С отмененото наказателно постановление на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ на ЕТ „Х.- Ю. С.“ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 11, ал. 1 от
Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на решението, поради което се иска да бъде отменено,
като бъде потвърдено наказателното постановление. Алтернативно се предлага
нарушението да бъде преквалифицирано като маловажно и да се наложи съответната
минимална санкция.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
Разградската окръжна прокуратура дава
заключение, че решението е законосъобразно.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на
касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Установените факти от районния съд са следните: На ЕТ „Х.- Ю. С.“ е бил
съставен АУАН № 17-000638 от 17.09.2019 г. за това, че на 11.09.2020 г. около
16:30 ч. в обект „Автомивка и кафе“,
находящ се в гр. Разград, бул. „Априлско въстание“ № 66А, работодателят не е
предприел ефективни мерки за осуетяване достъпа на външни лица на територията
на контролирания обект, тъй като е допуснал в района на работната зона на
площадката за вътрешно почистване лицето Н. И. Х. от с. С., общ. Р. да борави с
разположеното по работни места в обекта работно оборудване, електрическа
прахосмукачка и др. – нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване.
Фактическите обстоятелства по акта са били изцяло възприети от наказващия
орган, който с обжалваното пред районния съд наказателно постановление на
основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ е наложил на ЕТ„Х.- Ю.
С.“ имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 11, ал. 1 от
Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване /Наредба № 7 от 23.09.1999 г./.
С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е счел, че отговорността на търговеца е била ангажирана за нарушение,
чийто състав не е осъществен от обективна страна. Приел е, че търговецът в
качеството на работодател е изпълнил задължението по чл. 11, ал. 1 от Наредба №
7 от 23.09.1999 г. да огради или предприеме други мерки за ограничаване достъпа
на външни лица на територията на
стопанисваната от него автомивка и кафе, поради което наказателното
постановление е незаконосъобразно.
Решението е валидно и допустимо, но
неправилно.
Наредба № 7 от 23.09.1999 г.
определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд,
които по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на Закона за здравословни и безопасни
условия на труд са най-малките допустими изисквания за опазване на здравето на
работещите и осигуряването на тяхната безопасност при работа. В чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г.
е въведено изискване към работодателите да ограждат територията на
предприятието и/или да предприемат други мерки за ограничаване достъпа на
външни лица. Това означава не само да се постави ограда, а да се извършат
действия, чрез които да се отнеме възможността на външни лица да посещават
работната територия и да ползват работното оборудване. Неконтролираният достъп
на лица, които не са инструктирани за безопасна работа винаги създава рискове
както за живота и здравето на работещите в предприятието, така и за самите
външни лица.
В разглеждания случай е безспорно, че ответникът ЕТ „Х.- Ю. С.“ има качеството на работодател
по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. във вр. с § 1, т.
2 от ДР на ЗЗБУТ. Безспорно е и че е допуснал в работната зона на предприятието
Н. И. Х., който не е в трудово или гражданско правоотношение с търговеца, следователно
е външно лице. Обстоятелството, че бил „кандидат-работник“ не му дава правно
основание да се намира в автомивката и да почиства автомобил, използвайки
прахосмукачка, водоструйка, химически препарати. Предоставянето на достъп на
външно лице до работната територия и до работното оборудване е форма на
неизпълнение на задължението за ограничаване достъпа на външни лица по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., поради което
изводът на въззивния съд за несъставомерност на деянието е направен в
противоречие с материалния закон и обосновава
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Съгласно чл. 414в, ал. 1 КТ за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
100 до 300 лв. Горните предпоставки са доказани по делото – достъпът на лицето Н. Х. незабавно е бил
преустановен и от нарушението не са настъпили вредни последици. Поради това и в
съответствие с Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, касационна
инстанция има правомощието да преквалифицира нарушението като маловажно по
смисъла на чл. 415в КТ и да наложи имуществена санкция в намален размер. За
съответен на тежестта и характера на извършеното нарушение съдът намира размера
от 150 лв.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.
1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 315 от
08.09.2020 г., постановено по АНД № 917/2019 г. по описа на Районен съд –
Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 17-000638 от 18.10.2019 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Разград, с което на основание чл. 413, ал. 2 КТ на ЕТ „Х.-
Ю. С.“ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.
11, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване, като на основание чл. 414в, ал. 1 КТ НАЛАГА на ЕТ „Х.- Ю.
С.“ имуществена санкция в размер на 150 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/