Р Е Ш
Е Н И Е
№……………..
….08.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова гр.дело № 1045 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл.
ГПК
Образувано е по въззивна жалба
на „А.“ ЕООД чрез адв. Т. срещу решение от 29.11.2019 г. постановено по
гр.д. № 32531/2019 г. по описа на СРС,
76 състав, с което ответникът „А.“ ЕООД е осъдено
да заплати на основание чл.79, ал.1 вр. чл.258 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД, на „Г.К.“
ЕООД следните суми:
- сумата от 3 000 лева, представляваща дължима втора част от
възнаграждение по чл. 5.1. от Договор за консултантски услуги №1023 от
28.08.2015г., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019г. до
окончателното изплащане на главницата;
- сумата от 9 044,70 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за успех по чл. 5.2 от договор за консултантски услуги №1023 от
28.08.2015г., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019г. до
окончателното изплащане на главницата.
В жалбата се поддържа, че решението
е неправилно като постановено при нарушения на материалния закон, процесуалните
правила и поради необоснованост. Твърди се, че по делото е установено, че
ищецът е извършил единствено действия по изготвяне на проектното предложение по
ОПРЧР схема „Добри и безопасни условия на труд“, но след одобрение за
финансиране на проектното предложение напълно се е дезинтересирал от последваща
работа по предоставяне на консултантски услуги, поради което не е извършил в
пълен обем дължимите по договора дейности. Поддържа се, че ответникът е
заплатил дължимото възнаграждение съобразно извършения обем дейности от ищеца и
приетата част от изпълнението. Сочи се, че възложителя е направил всички свои
възражения срещу извършената от изпълнителя работа в първия възможен момент- с
отговора с изх. 783/10.10.2018 г. изпратен до ищеца във връзка с получена покана за доброволно изпълнение.
Излага се, че СРС е допуснал процесуални нарушения във връзка с преценката на
доказателствата по делото, като неправилно са кредитирани показания на В.Г.в
частта, в която е заявено, че управителя на ответника се е отказал от сключения
договор за консултантски услуги, както и че не е взета предвид
заинтересоваността от изхода на спора на част от свидетелите. На следващо място
се поддържа, че исковата претенция не е доказана и по размер, тъй като от представени
фактури не се установява, че същите са издадени според предвидените в договора
срокове и условия. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявените искове изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца „Г.К.“ ЕООД, в който се поддържа, че въззивната
жалба е неоснователна. Излага се, че по делото безспорно е доказано, че в
изпълнение на договора за консултантски услуги ищецът е подал проектно
предложение по ОПРЧР, схема „Добри и безопасни условия на труд“, което е
финансирано от програмата със субсидия от 215 350 лв., въз основа на което
се дължат претендираните възнаграждения по основание и размер. Сочи се, че
възложителя не е изпълнил задължението да информира изпълнителя за одобрението
на проекта, като ищецът от своя страна изпълнил задълженията си по договора в
рамките на неговия срок – до 28.08.2017 г. Излага се, че размерът на
претенциите се доказва от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза / ССчЕ/. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират
се разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция
намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в
обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани
изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.
Разгледано по същество,
първоинстанционното решение е и правилно, като във връзка с възраженията
наведени с въззивната жалба следва да бъдат изложените следните съображения:
От фактическа страна
Между страните не е спорно сключването на Договор за консултантски
услуги № 1023/ 28.08.2015 г. / л.6-13 от делото/, по който „А. „ ЕООД е
възложител, а „Г.К.“ ЕООД е изпълнител. Договорът е сключен между търговски по
смисъла на Търговския закон и представлява търговска сделка. В чл. 1 от
договора са посочени дейностите, които
ищецът - изпълнител следва да извърши срещу възнаграждение - мониторинг на
програми за финансиране в сферата на дейност на възложителя; предоставяне на
неограничен брой консултации и предложения за изработване на проекти за
кандидатстване по програми за финансиране; изработване и редакция на проект с пълна документация за кандидатстване по
програми за финансиране; администриране на изготвения проект, включващо подаване
на подписаните от възложителя документи до финансиращата институция, поддържане
на връзка с нея и следене на развитието на проекта до вземане на окончателното
решение и оценка на проекта от финансиращата институция; изготвяне на бизнес и
финансови планове и анализ на рисковете, свързани с подготвянето и
реализирането на проектите; предлагане при необходимост на консорциумни
партньори и изготвяне при необходимост на изискуемата документация за
неограничен брой тръжни процедури. В чл.
1.7 до 1.9 са предвидени задължения за изпълнителя за – изготвяне при необходимост на
изискуемите документи по реда на Постановление на МС 118/20.05.2014 г. на до 3
бр. процедури за избор на изпълнител с публична покана по договорите за
възлагане, като е уговорено допълнително заплащане за изготвяне на документи за
повече от три процедури; при одобряване на проекта и получаването на
финансиране изпълнителят е поел задължението да обгрижва одобрения проект за
периода на консултантския договор, както и да осъществява контактуването с
финансиращата институция и да изготвя доклади за мониторинг на одобрения
проект. В чл. 4 е уговорено, че договорът се сключва за срок то 2 години,
считано от датата на подписването му.
В чл. 5.1 от договора е
посочено, че ответникът дължи възнаграждение за изпълнение на договора в размер на 5000 лв.
без ДДС, платими на две вноски – първата вноска в размер на 2500 лв. в срок от
осем календарни дни от сключване на договора и 2500 лв. в срок от дванадесет
месеца след подписване на договора и издаване на фактура от изпълнителя за тази
сума. В чл. 5.2 е уговорено отделно
допълнително възнаграждение за успех, в случай че изработен и редактиран от
изпълнителя проект бъде одобрен. Допълнителното възнаграждение за успех се определя като процент от първоначално
одобрената съгласно уведомителното писмо сума за възложителя по спечелилите
финансиране проекти. Според чл. 5.2.1. при одобрена субсидия в размер от 70 001
лв. до 350 000 лв. дължимото възнаграждение за успех на изпълнителя е в размер
на 3.5 % от одобрените суми по проекта.
В чл. 6 е уговорено, че
възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение за успех на две равни
части, в следните срокове - първата част
в срок от осем календарни дни от датата на получено от възложителя авансово
плащане по одобрения проект, но не по-късно от шест месеца от сключване на
договора с финансиращата институция и втората част – в срок от осем календарни дни, считано от получаването на междинно/окончателно
плащане от страна на възложителя по одобрения проект, но не по-късно от
дванадесет месеца от сключване на договора за безвъзмездно финансиране, като
дължимите суми са без ДДС и се заплащат след издаване на фактура от
изпълнителя.
Не е спорно, че ответникът е
заплатил на ищеца сумата от 3000 лв.- първата вноска от дължимото по чл.5.1.
възнаграждение.
С определение от открито
съдебно заседание проведено на 16.10.2019 г. за безспорно между страните е
отделено в изпълнение на договора за консултантски услуги от „Г.К.“ ЕООД е
изготвено проектно предложение по ОПРЧР, схема „Добри и безопасни условия на
труд“ с наименование „Осигуряване на добри и безопасни условия на труд на
служителите на „А.“ ЕООД, което е одобрено за финансиране и между ответника
/бенефициент/ и управляващия орган на ОПРЧР на 27.06.2017 г. е сключен договор
за финансиране за проект със стойност от 215 350 лв.- безвъзмездна
финансова помощ.
Към исковата молба са приложени
фактура №**********/02.10.2018 г. на стойност 3000 лв. с ДДС за
„консултантски услуги по договор №1023/28.08.2015 г.- втора вноска, авансово възнаграждение
по чл.5.1 към договора“; фактура №**********/20.04.2017 г. на стойност 3876,30 лв. за консултантски услуги по
договор №1023/28.08.2015 г., първа вноска на възнаграждение за
успех и фактура № **********/01.10.2018 г. на
стойност 5168,40 лв. с ДДС за остатък от първа вноска на възнаграждение за
успех по договор №1023/28.08.2015 г. /538,37 лв. без ДДС/ и втора вноска на
възнаграждение за успех по същия договор / 3768,63 лв. без ДДС/.
По делото е представена покана
за доброволно изпълнение на посочени по-горе 3 бр. фактури, получена от М.Г.–
управител на ответника на 09.10.2018 г. На 10.10.2018 г. от „А.“ ЕООД бил
изпратен отговор на поканата за
доброволно изпълнение, в който се поддържа, че ищецът е предоставил на
ответника единствено услугата по чл.1.3 от договора между тях, поради което се
отказва заплащането на претендираните от ищеца суми.
По делото е изслушана и приета без възражения
от страните съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че въз
основа на приетия в договора между страните механизъм за изчисляване на
възнаграждението за успех и стойността на отпуснатата по програмата
безвъзмездна финансова помощ възнаграждението по чл.5.2. от договора възлиза на
сумата от 9 044,70 лв. с ДДС.
В първоинстанционното
производство са разпитани четирима свидетели – по искане на ответника – А.Г.и Р.К.,
а по искане на ищеца П.Д.и В.Г..
От показанията на свид. Г. /
съпруга на управителя на ответника/. Излага, че дружеството ответник е сключило
консултантски договор през 2015 г., като П.И.е била консултант по подготвяния
проект, който е бил подадена за оценка от управляващия орган в срока за
кандидатстване с проектни предложения. След получаване на уведомлението, че
подадения проект е одобрен за финансиране представители на ответника търсили
контакт с консултанти на ищеца, но след като не бил назначен друг консултант /
след преустановяване на работата на П.И.за ищеца/, сами изготвили необходимите
за сключване на административния договор документи. След подписване на договора
с управляващия орган потърсили съдействието на друг консултант , тъй като
договорът за финансиране следвало да се изпълни до края на 2018 г.
От разпита на свид. К. се
установява, че същият се е занимавал с управлението на проекта след неговото
одобрение, като консултант на ответното дружество в периода от август 2017 г.
до окончателното му отчитане. Управителят на ответника му предоставил
необходимите данни и пароли за опериране през електронната Информационна система
за управление и наблюдение /ИСУН 2020/, чрез която протичала кореспонденцията с
управляващия орган на проекта. В останалата част показанията на свидетеля
касаят обяснения на процеса по управление на проекта и са неотносими към
разглеждания спор.
От показанията на свид. П.Д.,
която е била служител на ищеца и участвала в изготвяне на проектното
предложение, подадено в изпълнение на процесния договор се установява, че проектът е бил подаден в
последния ден от периода за прием на проектни предложения, лично от нея чрез
електронния подпис на свид. Г.. Сочи, че дейностите по изготвяне и управление
на проектите са били различни и че консултантски услуги за управление на
проекта са предлагани от ищеца след заплащане на възнаграждението за успех.
От показанията на свид. В.Г.се
установява, че след напускането на свид. И., свид. Г. е извършвала
консултантските дейности по проекта на ответника. Излага, че през месец април
2017 г. се е свързала с управителя на ответника, по телефона, за да го информира,
че подадения проект по „Добри и безопасни условия на труд“ е бил одобрен, а
прекият ѝ ръководител Н. изготвила и изпратила e-mail до дружеството, с
който го информирала, че от управляващия орган ще получи покана за сключване на
договор ведно с информация на необходимите документи за подписването му, с
оглед което следвало представител на възложителя да се свърже с консултантите
за оказване на необходимото съдействие, но това не било сторено от ответника.
Свидетелят сочи, че г-н Г. / управителя на ответника/ заявил, че не иска да
работи повече с „Г.К.“ ЕООД, като не предоставил и необходимите данни за достъп
до електронната платформа ИСУН 2020, поради което нямало възможност да
осъществяване на управление на проекта.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Съдът е сезиран с искове с
правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД.
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест по предявения иск с правно основание
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: възникването на облигационно
правоотношение между него и ответника по силата на договор за изработка, по
силата на което е престирал съгласно уговореното и за ответника е възникнало
задължението за плащане на дължимото възнаграждение.
В тежест на ответника по
предявения иск при доказване на горното е да установи по делото положителния
факт на погасяване на дълга.
Спорни между страните по делото
са обстоятелствата дали ищецът е извършил описаните в исковата молба дейности,
за които да се дължат уговорените между страните, в сключения между тях договор
втора част на възнаграждението по чл.5.1 от договора за изготвяне на проектно
предложение за кандидатстване на по схема „Добри и безопасни условия на труд“ и
възнаграждение за успех, уговорено в чл.5.2 от договора.
Въззивният съд намира, че
първоинстанционният съд правилно е стигнал до извод за дължимост на
претендираните суми, доколкото ищецът е изпълнил дейностите, за които са
предвидени претендираните възнаграждения.
Видно от уговорката между
страните в чл.5.2 от договора за консултантски услуги заплащане на допълнително
възнаграждение за успех е предвидено „при одобрението на проект, изработен или
редактиран от изпълнителя в изпълнение на задълженията му по настоящия“, т.е.
дължимостта на въпросното възнаграждение е обвързана единствено с факта на
одобрение на подаденото проектно предложение, което е изработено от
изпълнителя. Между страните не са уговорени допълнителни изисквания или условия
за заплащане на възнаграждението за успех. До посочения извод съдът достига
тълкувайки волята на страните, изразена в сключения между тях договор по чл.20 ЗЗД.
По делото между страните като
безспорно е прието, че ищецът е подготвил проекта „Осигуряване на добри и
безопасни условия на труд на служителите на „А.“ ЕООД“, който със съдействието
на негов служител / консултант/ е подаден за разглеждане от управляващия орган.
Същият проект е бил одобрен за финансиране с 215 350 лв. и на 27.06.2017
г. е бил сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от
ръководителя на управляващия орган. Така установените обстоятелства са
достатъчни, за да се достигне до извод, че уговорените между страните по чл.5.1
и чл.5.2. от договора възнаграждения са дължими.
При този извод, неотносими са
доводите на ответника за неизпълнение на договора от страна на ищеца след
одобрението на проекта, което неизпълнение обуславя липса на дължимост на претендираните
плащания. Въпреки това обаче следва да
се посочи, че от събраните по делото доказателства не се установява,
изпълнителят да не е изпълнил виновно задълженията си. От показанията на
свидетелите се установява, че комуникацията между страните е била трудно още в
периода на подготовка на проекта, което е довело до неговото подаване в
последния възможен ден. С отговора на
исковата молба са представени два броя електронни съобщения изпратени от Ц.Н. / представител на ищеца/ до ответниците, като
с e-mail от 19.04.2017 г. същата
информира ответника, че проектът му е одобрен за финансиране, и че консултантът
В..С.ще се свърже с него във връзка с подготовката на документите, които ще са
необходими за сключване на договора за финансиране. С електорнното съобщение от
27.04.2017 г. Н. е информирала ответника, че във връзка с одобряването на
проекта, издадена от изпълнителя фактура ще бъде коригирана и е напомнила за
небходимостта да се подготвят документи изисквания за сключване на договора,
като е посочила, че очаква възложителя да се свърже с нея. От ответника се
поддържа, че изпратения на 19.04.2017 г. e-mail е получен от него заедно с изпратения на 27.04.2017 г.
такъв, което обстоятелство дори да е вярно не го освобождава от задължението
съгласно чл.10 да предоставя необходимата на изпълнителя информация и
документация за изпълнение на предмета на договора. В конкретния случай,
възложителят е следвало да предостави данни за достъп до системата ИСУН на
изпълнителят, за което не се събраха доказателства да е сторено.
Отделно от това следва да се
обърне внимание, че договорът за консултантски услуги е сключен на 28.08.2015
г., със срок на действие от 2 години, т.е. до 28.08.2017 г., а договорът за
финансиране с МТСП е сключен на
27.06.2017 г. със срок за изпълнение на дейностите по проекта от 01.09.2017 г.
до 31.12.2018 г. При така описаните срокове за действие на договорите, съдът не
намира, че ищецът е бил обвързан по силата на сключения на 28.08.2015 г. да
извършва дейности по управление на проекта на ответника, които да се простират
след прекратяване на договора за консултантски услуги с изтичане на срока му.
За преценка на събраните гласни
доказателства съдът взема предвид евентуалната заинтересованост на всички разпитани
свидетели – свид. Г. е съпруга на управителя на ответника, свид. К. е ръководел
управлението на проекта подаден от ответника, свид.Д. е бивш служител на ищеца,
а свид. Г. и към момента работи за ищцовото дружество, поради което съдът
основава изводите си основно на представените по делото писмени доказателства,
като взема предвид показанията на
свидетелите във връзка с процеса на подаване на проектното предложение.
Неоснователни са възраженията
на ответника, че исковете не са доказани по размер, тъй като същите се доказват
от уговорките в консултантския договор.
Съответствието на претендираните размери с уговорените такива, се
доказва и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което при
преценка по чл.202 ГПК следва да бъде кредитирано, от което се установява, че
дължимата незаплатена част от възнаграждението по чл.5.1 от договора възлиза на
2500 лв. без ДДС или 3000 лв. с ДДС, а възнаграждението за успех, съобразно
одобрения размер на субсидията възлиза на 7537,25 лв. без ДДС или 9044,70 лв. с
ДДС.
При така изложените мотиви,
съдът намира, че предявените искове са доказани по основание и размер и
правилно са били уважените от първоинстанционния съд.
С оглед изхода на спора право на разноски във
въззивната инстанция има ищцовото дружество- въззиваема страна. Същото е
направило искане в такъв смисъл и е приложило доказателства за реалното
заплащане на адвокатско възнаграждение от 1069,61 лв. с ДДС / уговорено в
договор за правна защита и съдействие от 17.01.2020 г. / л.22 от делото пред
СГС/ и заплатено по банков път на 28.01.2020 г., видно от представено авизо за
издадена преводно нареждане / л.38 от делото пред СГС/. Ответникът „А.“ ЕООД
следва да бъде осъден да заплати на „Г.К.“ ЕООД
сумата от 1069,61 лв. с ДДС- адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Предвид цената на иска и обстоятелството, че се касае
за търговска сделка, на основание чл. 280, ал.2, т.1 от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 29.11.2019 г. постановено по гр.д. №
32531/2019 г. по описа на СРС, 76 състав
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК:********, със седалище и адрес
на управление:***,
представлявано от управителя М.Х.Г. да заплати на „Г.К.“ ЕООД, ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Б.Т.сумата от 1069,61 лв. с ДДС-
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.