№ 2554
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110160066 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
17.02.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 60066/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Ф Ш., гражданин на ФРГ срещу „ГПА“ ЕООД, като се
твърди, че страните се намирали в облигационно отношение по силата на договор за
въздушен превоз. Поддържа, че ответника следвало да извърши въздушен превоз по
дестинация летище Мюнстер – летище Прищина на 30.07.2022 г., но не бил изпълнил
договора си точно, като осъществил полета с повече от три часа закъснение. Навежда
доводи, че ответника бил поканен да заплати дължимото обезщетение, но последният не бил
отговорил. Излага съображения, че ответника дължи обезщетение в размер на 250,00 евро,
както и сумата от 81,30 лева – обезщетение за забава в размер на мораторната лихва за
периода от 07.09.2022 г. до 25.01.2024 г. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен интерес от предявените
искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми,
1
както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че
предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни. Поддържа, че няма спор,
че между страните е било налице облигационно отношение във връзка с процесния полет, но
обосновава, че полета бил преместен за 30.07.2022 г. поради технически проблем, което
аргументира. Излага съображения, че промяната е била надлежно съобщена на страните на
28.07.2022 г., като с оглед промяната полета бил излетял на 30.07 в 02:18 ч., което било
закъснение от 01:47 часа, съобразно новия график. Иска отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с обективно кумулативно съединен положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 7, § 1, б. „б“ Регламент № 261/2004, във вр. чл. 65 ЗГВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Спорното материални притезателно право е обусловено от проявлението в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
да е налице валидно сключен договор за въздушен превоз на пътници; 2) да е налице
закъснение на полета над допустимото в Регламент № 261/2004, като разстоянието на полета
е над 1500,00 км.
Между страните не се спори, а и от представен по делото електронен билет №
KFF6S3Y4 се установява, че ответникът е издал електронен билет на ищеца за полет IV
541/30.07.2022 г., с час на излитане 01:00 ч. по дестинацията Мюнтер Оснабрюк – Прищина.
Приложено е имейл потвърждение за регистрация за резервация № 278017 с час на
заминаване 21:00 ч. на 29.07.2022 г. по дестинация летище FMO-PRN.
Основен превозен документ при договор за превоз на пътници е билетът. Билетът е
документ за еднократно пътуване с едно превозно средство или за комбинирано еднократно
пътуване за определено време. Често се издава и т.нар. електронен билет. Електронният
билет се свързва с въздушния превоз – издава се от електронната система и се изпраща в
електронен формат на пътника срещу заплащане. Билетът има доказателствено значение
относно сключването на договора – арг. чл. 66, ал. 1 ЗГВ. Следователно, при липсата на
надлежно оспорване на предственият самолетен билет, съдът намира, че между страните е
установено, че е възникнало правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници.
Съгласно дефинитивната норма на чл. 65 ЗГВ с договора за превоз на пътници по
въздуха превозвачът се задължава да превози със свое или с наето, или предоставено за
ползване на лизинг въздухоплавателно средство пътника и багажа му от едно място на друго
срещу заплащане на превозна цена. Тоест, сключеният между страните договор разкрива
правната характеристика на едно двустранно, консенсуално, неформално, възмездно,
комутативно съглашение по силата на което превозвачът поема задължението да превози
пътника и багажът ми до уговореното местоназначение (дестинация), а пътникът се
задължава да заплати превозната цена. Изпълнението на тези облигаторни задължения е в
изпълнение на договора, а не е част от фактически състав за неговото възникване.
Представена е покана за доброволно изпълнение (л. 16 и сл. в кориците на делото), за
2
която не се спори, че е връчена на ответника и от която се установява, че ищецът го е
поканил да заплати претендираното обезщетение.
От приложена и неоспорена справка за изчисление на разстоянието по метода на
дъгата на големия кръг (л. 23-24 в корицитге на деклото) се установява, че разстоянието по
дестинацията Мюнтер Оснаббрюк – Прищина е 1461 км.
Приложен е технически/борден дневник (л. 56 в кориците на делото) за полет за
полет IV 541/30.07.2022 г. по дестинацията Мюнтер Оснабрюк – Прищина, като се
установява, че самолетът е излетял в 02:28 ч. и е кацнал в 04:26 ч.
В случая с оглед представените по делото доказателства, съдът намира на първо
място, че ищецът е въвел основание на претенцията си в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение различно от установеното по делото, доколкото самият представен от ищеца
електронен документ касае дата и час различни от посоченото в заповедното производство.
А датата и часа на полета с оглед основанието на настоящата претенция е част от
основанието на иска.
Според т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК „В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на
размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата
между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен
иск в това производство.“.
В случая без значение е резервацията, след като основният документ – билета за
процесния полет е за дата и час различни от твърдените от ищеца, за което е възникнало
облигационното отношение. В тази насока трябва да се отбележи, че от технически/борден
дневник (л. 56 в кориците на делото) за полет за полет IV 541/30.07.2022 г., действително се
установява закъснение на полета, но тъй като същото е по-малко от три часа, съдът намира,
че е без значение дали причината за това е обективна или не. Изследването на този въпрос е
от значение единствено, ако полета закъснее с над три часа, което в случая се установява, че
не се е случило, поради което въпроса за обективната причина е ирелевантен.
Според правилото на чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗГВ, всяко въздухоплавателно средство,
изпълняващо международни полети, както и всяко въздухоплавателно средство с
максимална излетна маса над 750 кг, изпълняващо вътрешни полети, по време на полет има
на борда си следните документи - борден дневник.
В дефинитивната норма на § 3, т. 64 от ДР на ЗГВ се предвижда, че по смисъла на
този закон: „Летателна и техническа документация“ са ръководство за провеждане на
3
полети, програма за предотвратяване на авиационни произшествия, инструкция за
разследване на инциденти, програма за гаранция на качеството, технически
борден дневник, програма за техническо обслужване на въздухоплавателни средства,
списък на минималното техническо оборудване, описание на организацията за поддържане
на постоянна летателна годност, описание/ръководство на организацията за техническо
обслужване, описание на организацията за обучение и изпитване на персонала по
техническо обслужване, ръководство за контрол на техническото обслужване, одобрение на
тренажор за обучение и поддържане на летателната тренировка на въздухоплавателно
средство, ръководство за работа на организацията/учебния център за обучение на летателен
персонал, летателна програма за обучение и поддържане на летателната тренировка на
летателния персонал, обучаван в учебния център.
Тоест, при извършено граматическо систематично и телеологическо тълкуване на
посочените разпоредби на ЗГВ може да се направи извод, че техническият борден дневник е
първоизточникът за технически и оперативни данни за всеки полет, който извършва
въздухоплавателното средство. В бордния дневник се съдържа информация за конкретния
полет, дефекти, неизправности и разход на гориво. В него могат да се записват дейности по
техническото обслужване на въздухоплавателното средство, извършени между планираните
посещения за техническо обслужване. Тоест, записванията в него имат удостоверителна,
макар и необвързваща сила, доколкото законодателят не им е придал такава по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК, която следва обаче при липсата на оспорване да се цени заедно с всички
останали доказателства по делото.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че не са доказани пълно и главно всички
материални предпоставки на предявения иск, поради което с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно
претенцията трябва да бъде отхвърлена в цялост.
Искът за мораторна лихва е акцесорен, поради което като такъв е обусловен от изхода
на делото по обуславящият иск – за главницата. След като обуславящият иск е
неоснователен, то такъв се явява и обусловеният иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ответника. Последният е поискал присъждането на деловодни
разноски, но не е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК не следва да му се присъждат разноски с оглед отхвърлянето на предявените
искове.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Ф. Ш., гражданин на ФР **********роден на
********** г., срещу „ГПА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. *******************, за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 7, § 1, б. „б“ Регламент № 261/2004, във вр. чл. 65 ЗГВ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че „ГПА“ ЕООД, ЕИК: ********* дължи на Ф. Ш., гражданин на ФР
**********роден на ********** г., сумата от 250,00 евро – главница, представляващи
обезщетение по за закъснял полет с повече от три часа – полет IV541 от 29.07.2022 г. по
дестинация Мюнстер, Германия – летище Прищина, Косово, както и сумата от 81,30 лева –
обезщетение за забава за периода от 07.09.2022 г. до 25.01.2024 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.05.2024 г. по ч. гр. д. № 4853/2024 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5