Р Е
Ш Е Н
И Е № 466
гр.
Стара Загора, 29.11.2019г
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд в публично съдебно заседание на единадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
при
секретар Николина Николова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия БОЙКА
ТАБАКОВА административно дело № 502 по описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл.56, ал.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).
Образувано е по жалба от Всестранна кооперация „Шести май“ със седалище и адрес на управление
с.Дълбоки, Община Стара Загора, представлявана от председателя М. М. М., против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ХС-0342-Б/
03.07.2019г., издадена от Главен инспектор в отдел „Проверка и контрол на
качеството на течните горива“ гр.Хасково
към Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМНТ/, с която е забранено
разпространението на течно гориво „Гориво за дизелови двигатели“ на обект
„бензиностанция“ с.Дълбоки. В жалбата са изложени оплаквания, че заповедта е нищожна и незаконосъобразна, издадена в
нарушение на материалния и процесуалния закон, несъобразена с целта на закона и
немотивирана. Твърди се, че фактическите констатации, отразени в обжалвания
акт, не отговарят на действителната фактическа обстановка и че не е налице
твърдяното разпространение на гориво. Сочи се, че има издадени две заповеди -
за временно спиране на разпространението на дизелово гориво и за наложена
забрана за разпространението на същото дизелово гориво, с които според
жалбоподателя не се реализира по-добре целта на закона. Направено е искане
за прогласяване нищожността на
обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, респективно за отмяната й като
незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Главен
инспектор Е. Д. в отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“
гр. Хасково към Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуалния си представител ст.експерт-юрист
И.Т. с писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна. Излага подробни доводи за законосъобразност на оспорената
заповед и неоснователност на твърденията, че административният акт е
немотивиран и жалбоподателят не е краен разпространител. Моли жалбата на Всестранна
кооперация „Шести май“ с.Дълбоки да бъде отхвърлена.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На
02.07.2019г. служители на Главна дирекция „Контрол на качеството на течните
горива“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор са извършили
проверка на обект – бензиностанция, стопанисван от Всестранна кооперация „Шести
май“ с.Дълбоки. В хода на проверката с Протокол за проверка и вземане на проба
от течно гориво № Хс-064/ 02.07.2019г е взета контролна и арбитражна проба от
течно гориво „Гориво за дизелови двигатели“ от бензиноколонка № 1, резервоар №
1. За изпитване на контролната проба в Лаборатория за изпитване на горива,
смазочни материали и присадки, акредитирана от ИА БСА до 30.09.2020г, е съставен протокол от
изпитване №С-0247/03.07.2019г, въз основа на който е изготвен констативен протокол за съдържание на
биогориво в течно гориво № КП-0342-Б/03.07.2019г. От последния е видно, че полученият резултат от изпитването по
показател „Съдържание на метилови естери на мастни киселини /FAME/“ е под 0.05% при норма
минимум 6 % обемни. Направено е заключение, че течното гориво за дизелови
двигатели по изпитания показател не съответства на изискването за съдържание на
биогориво в течно гориво, съгласно чл.47, ал.1, т.3 и ал.4 от ЗЕВИ.
С
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
ХС-0342-Б/ 03.07.2019г., издадена от Главен инспектор в отдел „Проверка и
контрол на качеството на течните горива“
гр.Хасково към Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“
при ДАМТН, поради установеното несъответствие на продукта на изискването за
съдържание на биогориво в течно гориво и на основание чл. 56, ал. 1 във връзка с чл.55, т.2 от
ЗЕВИ на Всестранна кооперация „Шести май“ с.Дълбоки е забранено разпространението
на течно гориво „Гориво за дизелови двигатели“ в количество 13 551.0L на обект
„бензиностанция“ с.Дълбоки от бензиноколонка № 1, свързана с резервоар № 1.
Заповедта
е връчена на председателя на Всестранна кооперация „Шести май“ с.Дълбоки на 03.07.2019г.,
а жалбата срещу нея е подадена на 17.07.2019г чрез административния орган.
Със
Заявление вх.№ 84-01-483-1/ 03.07.2019г председателят на Всестранна кооперация
„Шести май“, с.Дълбоки е поискал от ДАМНТ
изтегляне на забраненото за разпространение гориво. Видно от Протокол с
дата 04.07.2019г е изтеглено спряното със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №ХС-0343-Б/ 03.07.2019г течно гориво за дизелови
двигатели в наличното количество от 12 507.13л.
По
делото са представени и приети като доказателства 2бр фискални бонове от
02.07.2019г. от ведомствена бензиностанция, декларация № 192 /27.06.2019г от
„ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за съответствие на качеството на течните горива,
нареждане на експедиция 44772/01.07.2019г., товарителница от 01.07.2019г.
Разпитана
като свидетел, М.П. - домакин във Всестранна кооперация „Шести май“ с.Дълбоки,
заявява, че проверената на 02.07.2019г в нейно присъствие бензиностанция е
ведомствена и там се зарежда с гориво само земеделската техника на
кооперацията: трактори, комбайни, челни товарачи. Останалите служебни
автомобили се зареждат на друго място. Подписала е лично протокол №Хс-064/02.07.2019г.
за проверка и вземане на проба от течно гориво.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустимо като
подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по забрана
разпространението на течно гориво, нормативно предвидена в чл.55 от ЗЕВИ.
Съгласно чл.55 във връзка с чл.56, ал.1 от ЗЕВИ, принудителна административна
мярка се прилага с мотивирана заповед от председателя на ДАМТН или от оправомощени
от него длъжностни лица. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране
на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета
като доказателство Заповед №А-211/01.04.2019г, с която на основание чл.51, ал.1
във връзка с чл.55 и чл.69, ал.1, т.4 от ЗЕВИ от председателя на ДАМНТ са
определени длъжностните лица от Главна дирекция „Контрол на качеството на
течните горива“ при ДАМТН да прилагат ПАМ по чл.55 от ЗЕВИ. Следователно
обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.55,
т.2 от ЗЕВИ е издадена от компетентен административен орган в рамките на
предоставените му правомощия и не е нищожна.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.55, т.2 от ЗЕВИ. В обстоятелствена
част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е
упражнено публичното право на налагане на административната мярка с отразяване
на информация за дата и място на извършена проверка и констатирано правонарушение.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186,
ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран
административен акт. Не се установяват и допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените. С оглед
предвиденото в разпоредбата на чл.55, т.2 от ЗЕВИ при установяване на нарушение
на изискване на чл.
47 от ЗЕВИ може да се налага принудителна административна мярка забрана
пускането на пазара и/или разпространението на течни горива, когато в резултат
на изпитването в акредитирана лаборатория и съставен констативен протокол е
установено несъответствие с изискването на чл. 47
от ЗЕВИ. В случая е спазена предвидената в закона процедура като е съставен
констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво №
КП-0342-Б/03.07.2019г. въз основа на изпитването, проведено в акредитирана от
ИА БСА до 30.09.2020г Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и
присадки.
Заповедта съответства на
материалноправните разпоредби и целта на закона. Установеното по надлежния ред
за несъответствие на горивото с чл.
47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ обуславя наличието на изискуемата предпоставка за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.
55, т. 2 от ЗЕВИ. В Декларация № 192 /21.06.2019г., издадена от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД“ за съответствие на горивото е посочено, че се отнася за гориво за
дизелови двигатели. При проследяване на представените от жалбоподателя счетоводни
документи е видно, че е закупил именно гориво за дизелови двигатели, следователно
то трябва да отговаря на изискванията на чл. 6, т.
2, Приложение № 2 от Наредба за изискванията на качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/. В чл.
6, т. 1 – 10
от НИКТГУРНТК са описани видовете горива и изискванията към тях. Независимо,
че процесното гориво може да се използва за извънпътна техника и трактори, то
не е такова по чл.
6, т. 6 от НИКТГУРНТК, защото липсва техническа спецификация от производител,
в която да е посочен този вид гориво. От изложеното следва извод, че дизеловото
гориво в съответствие с чл.
47, ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ трябва да е със съдържание на биодизел минимум 6
процента обемни. В случая е безспорно установено, че количеството на съдържание
на биодизел е под 0, 05%, с оглед на което правилно е прието от ответника несъответствие
със законовите изисквания.
Спорният по делото въпрос е дали жалбоподателят
е разпространител на течно гориво от нефтен произход и в това си качество да
бъде адресат на наложената принудителна административна мярка. Съгласно §1, т.23 от
ДР на Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, "Разпространение на течни горива" е
движението на течните горива по веригата от производител, съответно от
вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне
на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5, а това са резервоарите за
съхраняване и използване на течни горива, петролните бази, терминалите,
бензиностанциите, авто- и жп цистерните, корабните горивни танкове, с
изключение на резервоарите на моторните превозни средства. А според § 1,
т. 20 от ДР на ЗЧАВ (ДВ, бр. 99 от 2006 г., изм., бр. 1 от 2019 г., в сила
от 3.01.2019 г.) краен разпространител на течни горива е лице, което
разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните
резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на
собствени моторни превозни средства. Действително жалбоподателят не продава
гориво, но въпреки това попада в хипотезата на разпространение по смисъла на
цитираните приложими норми доколкото го съхранява и го използва за зареждане на
своята техника.
Заповедта е съответна на целта на ЗЕВИ и НИКТГУРНТК, която е използване
на горива с по-малка вреда за околната среда. Издаването на Заповед № ХС-064 от
02.07.2019г от същия административен орган по отношение на процесното гориво за
временно спиране на разпространението му не опорочава настоящата и не влияе
върху целесъобразността й.
По тези съображения съдът намира за
неоснователни оплакванията на Всестранна кооперация „Шести май“ с.Дълбоки за
допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на оспорената заповед след като ПАМ е издадена
от компетентен орган, приложена е спрямо надлежен субект при безспорно
установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и в съответствие
с целта на закона. С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № ХС-0342-Б/ 03.07.2019г.,
издадена от Главен инспектор в отдел „Проверка и контрол на качеството на
течните горива“ гр.Хасково към Главна
дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при ДАМНТ, е формално и
материално законосъобразна. Подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на
жалбоподателя не се дължат разноски.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Всестранна
кооперация „Шести май“ със седалище и адрес на управление с.Дълбоки, Община
Стара Загора, представлявана от председателя М. М. М., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № ХС-0342-Б/ 03.07.2019г.,
издадена от Главен инспектор в отдел „Проверка и контрол на качеството на
течните горива“ гр.Хасково към Главна
дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, като
неоснователна.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: