МОТИВИ към присъда по НЧХД № 92/2020 г. по описа на РС-ххх:
Производството по делото е образувано по тъжба на Б.И.Б. ***, ***окат И.В.
от ПлАК против *** П.Ц.П. от с. гр. затова, че на *** в ***чрез отскубване на
кичури коса й е причинил болки и страдания, без разстройство на здравето, представляващо лека
телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.2 НК.
На основание чл. 84 от НПК с тъжбата в
производството по делото е предявен граждански иск, черпещ своето правно основание
в чл.45 вр. с чл.52 и чл.86 от ЗЗД против *** за заплащане на сумата от 12 000 /дванадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за причинените на тъжителката от престъплението, предмет на тъжбата, неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на извършване на деянието – 12.09.2019 г., до окончателното й изплащане. Претендират се
и направените във връзка с производството разноски. Искът е предявен своевременно и
от легитимирано за целта лице, поради което същия е приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство, като пострадалото лице е конституирано и като граждански ищец.
В съдебно заседание
тъжителката Б.И.Б., редовно призована се явява лично и с пълномощника
адв. И.В. ***, които молят съда да признае *** за виновен по повдигнатото с
тъжбата обвинение и му наложи
справедливо наказание, както и да уважи
гражданския иск в пълен размер, като основателен и доказан.
***т П.Ц.П.,
редовно призован, се явява лично и с ***Ц.А. *** хода на съдебното следствие, същия
не се признава за виновен в извършване на посоченото в тъжбата деяние. Моли
съда да го признае за невиновен и го оправдае по така повдигнатото обвинение,
както и да отхвърли предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски. „
Защитника на подсъдимя П., адв. Ц.А. *** изразява
становище и излага подробни аргументи за липса на каквито и да е, още по-малко
безспорни и категорични доказателства относно обективирано виновно престъпно
поведение на неговия подзащитен по повдигнатото с тъжбата обвинение. Според
него, от доказаните в хода на съдебното следствие факти, не може да се установи
каквото и да е съставомерно поведение на ***. Пледира за осигуряване на
подзащитния му на справедлив процес и постановяване на оправдателна присъда.
Съдът като обсъди всички събрани
по делото доказателства, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
***т П.Ц.П. е
роден на *** ***, български
гражданин, българин, със средно специално образование, неженен/разведен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.
***т и тъжителката се познавали
отдавна и имали връзка. Последната година отношенията им, според тъжителката,
се влошили, по повод на което на 12.09.2019 г., към края на работния ден, ***
отишъл в офиса й, както правел и друг път и седнал на един от столовете за
клиенти да изчака докато привърши работата си с явното намерение да говорят. В
офиса имало служители и той се повъртял и решил да излезе, като излизайки й
заявил, като приключи с работата си да му се обади. След като си заминали
служителите тъжителката останала да довърши някои задачи и заключила вратата.
Десетина минути по-късно вратата започнала да се дърпа и тя разпознала, че ***
бил отвън. Б. излязла, заключила офиса си, казала на П., че не желае да
разговарят, качила се в личния си автомобил и потеглила, към квартирата си.
Движейки се видяла, че П. я е последвал със собствения си автомобил. Спирайки
пред блока, в който се намирала квартирата й, двамата излезли от автомобилите
си и започнали да говорят на висок тон. Опасявайки се от скандал, Б. влязла в
МПС-то на П. и тогава се сетила, че трябвало да се срещне със счетоводителката
си, която живеела на ул. „хххв гр. ххх,
и помолила П. да я закара, заявявайки му, че имала много работа с нея. Той се
съгласил. Спирайки пред дома на счетоводителката си, Б. поискала от П. да „изяснят
отношенията си“. Двамата взаимно си отправили обвинения за влошаване на
отношенията по между им и разменили телефоните си, с цел всеки да „провери“
другия. В телефона на *** тъжителката видяла „разголена снимка на жена“ и
поискала да прекъснат отношенията си. Държейки телефона на *** се пресегнала и
от жабката взела и намиращите се в тях документи. Излязла от колата и
затръшнала вратата. *** й извикал да му върне телефона и документите, но тя
продължила по улицата. Това било чуто и видяно от преминаващия на метри
свидетел-очевидец – Ц. Ц. и от отстоящите на около 30-40 м. свидетели В.И.С.и Г.В.П..
Свидетеля Ц., ***по професия, се прибрал в дома си движейки се пешком,
разхождайки кучето си. Бил вече от няколко минути в двора на къщата в която
живеел, прибирайки кучето в помещението му, когато от тротоара по улицата, през
оградата го заговорила тъжителката Б. обръщайки се вежливо „Добър вечер, мога
ли да ползвам телефона Ви“. Познавайки я отпреди, св. Ц. й дал телефона си,
като след провеждане на кратък разговор тя му го върнала. Благодарила му и
продължила в посока „Църквата“, без да има каквито и да било видими белези на
притеснение или уплаха. Отивайки в Районното полицейско управление, Б. заварила
пред входа му П. и продължили да спорят на висок тон. Б. влязла в „дежурната“ и
със съдействието на *** – св. Б.М.Е., Н.З.З. и Б.Н.Н., спора между двамата бил
потушен и всеки върнал мобилния телефон на другия, а Б. и папка с документи. В
същото време пред „Районното“ бил дошъл бившия съпруг на тъжителката – св.
Христофор Христов, с когото тя била провела малко преди това от телефона на св.
Ц., телефонен разговор. Двамата отишли в ЦСМП – клон ххх за да бъде прегледана.
Минути по-късно там пристигнал и П., като Христов му препречил входа и не го
допуснал до медицинския кабинет, след което той си тръгнал. На другия ден Б.
посетила Катедра „Съдебна медицина“ в гр. Плевен от където й било издадено
медицинско удостоверение, в което било отразено, че извършения на тъжителката
медицински преглед установил оток и червеникаво кръвонасядане в дясната тилна
област на главата в дясно на границата между окосмена и неокосмена част /между
глава и горната част на шията/ на площ 2,5/2,5 см., свидетелстващо за силна
болка, като личало поле от оскубната коса. По ръба на долната устна на границата между кожа и лигавица, централно
има малко повърхностно охлузване на площ 0,5/0,3 см. По китките на двете ръце
имала няколко повърхностни ивицести охлузвания със забелване на епидермиса на
кожата с посока надолу с дължина 2,5 и 3,5 см. В областта на дясното рамо имала
слабо изразена палпаторна болка, като движенията са ограничени и болезнени. По повод на инцидента, и двамата вечерта на 12.09.2019
г. депозирали жалба в полицията. С протокол за предупреждение на
основание чл.56 от ЗМВР и двамата били предупредени да се въздържат от противоправни действия спрямо другия. По случая била образувана преписка в РУП
– ххх № 00714/2019
г., и в съответствие с
установеното от извършената проверка, с постановление от 01.10.2019 г. на
прокурор при РП – ххх, е постановен отказ за образуване на
досъдебно производство, поради липса на достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер и същата е прекратена, като на Б. било указано да потърси защита
в производство по Закона за защита от домашно насилие. Същата подала молба и било образувано гр.д.№ 931/2019 г. по описа на РС – ххх, с искане за издаване на заповед за защита с прилагане на мерки по чл.5, ал.1 ЗЗДН. Производството по делото приключило с Решение от 13.12.2019 г., с което били
постановени мерки за закрила на основание чл.16, ал.1
от Закона за закрила срещу домашното насилие, по отношение на тъжителката Б.И.Б., като съда е задължил на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, *** П.Ц.П. да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на Б.И.Б., забранил е на основание чл.5, ал.1, т.3
от ЗЗДН на П.Ц.П. да доближава на по-малко от 200
/двеста/ метра от пострадалото лице, жилището, в което живее в гр.ххх,
временното й местоживеене ***,
ж.к.“ххх“, местоработата
на Б. на адрес: ***, местата й за социални контакти и
отдих, включително в читалище „Н.Й.В.“ в гр. ххх, ул. „Т.“ № ххх, за срок от 18 /осемнадесет/
месеца, като основание за постановяването на окончателния си съдебен акт,
съдията – докладчик е посочил Декларацията от молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните
по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната
съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 НПК.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка,
Съдът приема за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и основно от показанията на свидетелите-очевидци
Ц.К.Ц., В.И.С.и Г.В.П., както и
от показанията на косвените такива Г. И. Ф., И.Т.И., В.Х.В., Х. К. Х., Л.Х.Й., Б.М.Е., Н.З.З., Б.Н.Н., Л.Х.Й., Т. П. К., заключение на вещото лице по
назначената и приета от съда СМЕ /л.91 – л.93 от делото/ - ***С.Д.К. и присъединените
на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, включително и събраните в
хода на производството по Закона за защита от домашно насилие по гр.д. №
931/2019 г. по описа на РС – ххх.
По делото са налице четири
основни групи свидетели, които с дадените от тях гласни сведения способстват за
разкриване на обективната истина. В първата група свидетели попадат
свидетелите-очевидци Ц. Ц., В.И.С.и Г.В.П..
Втората група са косвените такива, а именно: полицейските служители Б.М.Е., Н.З.З.
и Б.Н.Н. и бившият съпруг на тъжителката Х. К. Х., говорили с нея и *** около час след
инцидента. В третата са свидетели установяващи състоянието на тъжителката в
следващите дни след инцидента и релевантни по отношение приетия за разглеждане
по делото граждански иск – Г. И.
Ф., И.Т.И., и В.Х.В. и четвъртата група свидетели установяващи отношение и
данни без пряко отношение към инцидента, но указващи за отношения между
тъжителката и *** – Л.Х.Й., Л.Х.Й.и Тодор П. Кръстев.
С най-голямо значение за
изясняването на фактическата обстановка са показанията на свидетеля Ц.К.Ц.. Същия е единствен
свидетел-очевидец на целия инцидент, като лично и от непосредствена близост е
възприел действията на тъжителката и ***. Последния работи като адвокат, с
адрес на кантората в гр. ххх и макар да е бил неуточнено кога, но назад във
времето, процесуален защитник на *** по други негови дела водени в РС – ххх,
няма други данни за техни близки отношения или за влошени такива с тъжителката,
при което съдът намира, че показанията му следва да бъдат кредитирани, като
правдиви и подкрепени от останалите свидетелски показания и писмените доказателства
по делото. Последния свидетелства, че на инкриминираната дата, място и час, разхождал
кучето си, като се озовал на уличката под ***На около по-малко от 5 метра от
него, чул, че спряла кола. Това се случило откъм гърба му, което наложило да се
обърне и тогава видял тъжителката Б. да слиза от колата, блъскайки силно
вратата й. От вътре чул шофьора ясно да й казва: „дай си ми документите и
телефона“. Бил мъжки глас и като видял автомобила и част от регистрационния му
номер ЕН 88 88, разбрал, че е ***. Виждал го бил с тази кола и за това предположил,
че той казал тези думи, тъй като не видял никой друг освен Б. да слиза от
колата. След което си продължил по улицата и след около 30-ина метра, пред „закуските“
на С.Полицая, видял .В.и Гошо „Пилето“ да си говорят. Поздравил ги и продължил
към дома си. Пристигнал в двора на къщата си и пуснал кучето в двора, когато зад
гърба му, през оградата Б. се приближила и казала: „Добър вечер“, „Може ли да Ви
ползвам телефона?“ Казал ѝ, че няма проблем, дал й телефона,
забелязвайки, че тя била прегърнала папка с документи. След като тя си провела
разговора, му върнала телефона, благодарила му и тръгнала в посока „Пазара“,
който съвпадал с посоката на Районното управление в града. Забелязъл, че била в
добро настроение. Държала се много културно и само го помолила да ѝ даде
телефона.
От съществено значение за
изясняването на обективната фактическа обстановка по делото са и показанията на
св. В.И.С.и св. Г.В.П..
Последните не са заинтересовани по никакъв начин от изхода му и не са в
специални отношения с никоя от страните, които познават, тъй като ххх е малък
град, при което липсват основания за съмнение в достоверността на дадените от тях
показания.
Според показанията на св. В.И.С.на посочената дата в ранната
привечер се срещнал с Г. „П.“ до ***техникум, като спрели и се заприказвали.
Чул кавга, по-надолу по улицата в посока ***техникум и погледнал, като видял,
че слезнала тъжителката от джипа на ***, която продължила надолу по другата
улица. Познавал колата и ***, тъй като са си от града отдавна. След което,
джипа потеглил по другата улица, без шофьора да е слизал от него. Свидетелства
още, че малко след това покрай тях минал адвоката Ц., с кучето си. Дава още
сведения, че случайно присъствал и разбрал, че преди около година, *** по
желание на тъжителката, с която знаел, че били заедно поставил ***на нейната
кола, който свалил от свой камион, за да водела контрол на сина си.
Потвърждава, че не видял да слиза друг човек освен тъжителката от автомобила на
***.
Според показанията на св. Г.В.П., който познавал страните отдавна –
през месец септември, след Панаира на града /който е в края на първата
седмица на месец септември/, към 19:00 часа вечерта пътувал с колата си към ***
когато видял срещу него .В.от Радомирци /св.Венцислав Стоянов/, който му пресветнал,
при което той спрял и слезнал от колата си. Стоянов също слезнал и се заприказвали.
Той ме разпитва за някакво сечище по ***едни липи. По едно време чули, блъскане
на врата на автомобил. Били на ъгъла на улицата под ***техникум и видяли, че П.
/***/ с джипа запалил и тръгнал надолу по улицата, а госпожата /посочва
тъжителката/ мина покрай нас. После към тях се приближил ***Ц. с кучето, който
ги поздравил, и попитал: „какво правите“. Не бил забелязал тя да носи нещо, не бил
чул някой да вика, да пищи. Били горе- долу на около 40-50 метра от мястото,
където тъжителката слезнала от джипа на ***.
Съдът кредитира с доверие
показанията и на тримата свидетели, като правдиви, логични и свидетелстващи за
личните им възприятия на случилото се на инкриминираното с тъжбата време и
място.
От
показанията на втората група свидетели, а именно: полицейските служители Б.М.Е.,
Н.З.З. и Б.Н.Н., както и водения от тъжителката св. Х.К.Х.– неин бивш съпруг и
човекът на когото се е обадила от телефона на св. Ц., минути след инцидента, се установява, че непосредствено след
твърдяния в тъжбата инцидент между *** и тъжителката, двамата отишли в
Районното управление в града. Първи пристигнал ***, Б. го заварила пред входа му
и продължили да спорят на висок тон. Б. влязла в „дежурната“ и със съдействието
на *** – св. Б.М.Е., Н.З.З. и Б.Н.Н., спора между двамата бил потушен и всеки
върнал мобилния телефон на другия, а Б. и папка с документи. Нямало видими
следи от увреждания по никой от тях, като след намесата двамата вечерта
на 12.09.2019 г. депозирали жалба в полицията. С протокол за предупреждение на
основание чл.56 от ЗМВР и двамата били предупредени да се въздържат от противоправни действия спрямо другия
и били посъветвани ако имат още някакви претенции един към друг да се обърнат
към Съда.
Свидетелят Х.К.Х.– бивш съпруг на
тъжителката и лицето на когото тя се е обадила от телефона на св. Ц., минути
след инцидента, дава показания и за това, че на процесната дата вечерта около
20:00 часа му се обадила бившата му съпруга от непознат номер и му казала да
дойде пред Районното, защото имала проблем с ***. Тръгнал веднага и пред
полицейското управление ги заварил да се карат. След намесата на *** всичко се
успокоило и тръгнали с нея към ЦСМП –
клон ххх за да бъде прегледана. Казала му, че *** я бил блъскал и отскубал
кичур коса. Минути след като пристигнали в Спешния център, там пристигнал и подс.
П., като Х. му препречил входа и не го допуснал до медицинския кабинет, след
което той си тръгнал. Вечерта не могли да издадат медицинско удостоверение и на
другия ден с Б. посетили Катедра „Съдебна медицина“ в гр. Плевен, където била
прегледана от лекар и от където й било издадено медицинско удостоверение.
Заявява още и, че след инцидента Б. се променила, затворила се в себе си и
много се страхувала. Споделила му, че вероятно *** имал ключове от квартирата,
колата и офиса й и се страхувала да не ги подпали. Дава подробни сведения за
състоянието на тъжителката в дните и месеците след инцидента, които са
ирелевантни за инкриминираното деяние, но са относими по отношение на
предявения граждански иск.
Съдът
кредитира с доверие показанията и на тази група свидетели единствено в частта,
касаеща личните им възприятия.
От
показанията на третата група свидетели,
която се очерта в процеса, включваща свидетелите на тъжителката,
а именно: Г.И. Ф., И.Т.И.,
и В.Х.В. се установява състоянието й в
следващите дни след инцидента, както и за отношенията между нея и ***, а
също и представят характеристични данни за последния, пречупени през
собствената им интерпретация на чутото.
Същите са релевантни единствено по отношение приетия за разглеждане по делото
граждански иск. Те не са свидетели на инцидента, а възпроизвеждат версията на
пострадалата по отношение на случилото се.
От
показанията св. Г.И.Ф.се установява, че като дългогодишна приятелка на Б. я
познава отдавна и е било от първите хора, с които е говорила след инцидента. Дава сведения, че приди да
започне връзка с ***, тъжителката е била много енергична, жизнена, ангажирана с
множество общественозначими каузи. Известно време, преди инцидента тя й е
споделяла, че е искала да приключат отношенията им. На 13 септември, следващия
ден след инцидента, тъжилаката е отишла на работното й място и й е разказала за
случилото се предната вечер, така както е описано и в тъжбата. Изглеждала
бледа, подпухнала и личало, че била плакала. Споделила, че много я боляла
главата от оскубаното и й показала бели петна отзад, на главата, зад ухото. Б.
извадила и й показала косите, които фризьора при който ходила, бил събрал. Забелязала,
че били събрани в плик и били с корените откъснати. Дава сведения, че
тъжителката се страхувала много от ***. Потвърждава, че не е свидетел на
инцидента, а само на разказаното от Б.. Дава подробни сведения, че след
инцидента тъжителката се наложило да посети *** и по негови предписания
започнала да посещава планински маршрути, като на един от тях се засекли с ***,
според нея нарочно. Потвърждава, че и преди връзката тя е била изключително
дейна и организирала планински походи. Съдът кредитира показанията на
свидетелката като правдиви. Същите обаче са ирелевантни по отношение на
инкриминираното деяние, тъй като не дават никаква лично възприета от
свидетелката информация досежно механизма, мястото, точното време и авторството му.
От показанията на св. И.Т.И.,
служителка на тъжителката, се установява, че късно вечерта на 12-и септември, последната
я посетила в дома за да й даде ключовете от офиса й и разказала за инцидента,
отбелязвайки, че била дърпана за косата и по този повод, щяла да посети съдебен
лекар в гр. Плевен рано на следващия ден. На следващия ден, около 10:30 – 11:00
часа Б. се върнала и й показала кичурите коса. Казала й, че П. го е направил. Свидетелката
потвърждава, че знаела двамата да са имали връзка, като отбелязва, че го била
виждала 2-3 пъти. Свидетелката дава сведения и, че тъжителката й е споделила,
че „П. я е влачил и е отскубнал косата ѝ“, и за това липсва част от
косата от лявата и дясната страна, което самата тя видяла. Споделила още и, че
я боли дясната ръка и горе високо, в рамото, нещо като изкълчено, натъртено. Потвърждава
за рязката промяна в поведението на Б. след инцидента, която била уплашена и
стресирана. Показвала, че много я е страх от *** и не е искала да остава и за
миг сама. Дава сведения още, и че след случилото се, се е наложило да освободят
стария офис и да се преместят, като бил включен СОТ и поставени камери. Такива
разбрала от Б. били поставени и в апартамента ѝ.
Третия воден от тъжителката
свидетел – В.Х.В., също дава
показания за факти станали му известни няколко дни след случилото се и
предадени му от тъжителката. Потвърждава, че като се видели тя била силно
разтревожена и след като му разказала за инцидента с ***, му показала белезите
от оскубването по главата си. Свидетеля си спомня, че когато му разказвала за
случая, споменала и „някакъв адвокат, от който била взела телефон да се обади
на близък“. Потвърждава, че знае за това, че Б. посещава психотерапевт, заради
страха който изпитва от ***. Дава сведения и, че във времето преди случая Б. му
е споделяла, че се чувства следена. Спомня си, че ходили с нея до автосервиз,
които били открили монтиран дж пи ес на колата й. След като тя го демонтирала,
присъствал на случай, в който *** дошъл в офиса й и си поискал устройството, защото
бил на негов камион и плащал за него наем.
От
показанията на четвъртата група свидетели включваща
свидетели, водени от ***, а именно: Л.Х.Й., П.Т.П.и Т. П. К., се установяват факти и обстоятелства, породени от отношенията между
тъжителката и *** преди инцидента и поведението им след него, като същите биха
били относими към предмета единствено на гражданския иск.
От показанията на свидетеля Л.Х.Й.,
се установява, че същия познава ***, тъй като е дългогодишен клиент на фирмата
в която работи, и чийто предмет на дейност била поставяне и поддръжка на джи пи
ес-системи. Подсъдимя П. имал товарни автомобили с поставени такива системи и
били на абонамент при тях. Дава сведения за случай от края на месец септември
2018-а година, за който си спомня, че П. се обадил във фирмата и поискал да
свалят един от джи пи ес-ите от един камион, който щял да продава и да го
поставят на лек автомобил. Уточнил, че автомобила на който ще се монтира
устройството е пред офиса на *** в центъра на града. Отишли пред офиса на *** и
там имало л.а. „ххх“, на който трябвало да се монтира устройството. Колата била
пред офиса на ***, на самата улица и монтажа щял да пречи на минаващите
автомобили. Тогава той предложил да се премести колата в съседната улица, и
тъжителката сама преместила колата си и му оставила ключовете. След като
приключил й върнал ключовете, сътавил Протокол за монтажа и си заминал. По
време на монтажа П. не е присъствал, само е подписал протокола, като клиент. Свидетелят
не се поинтересувал от собствеността на автомобила, но бил спокоен след като
тъжителката сама преместила колата и му оставила ключовете да извърши монтажа.
От показанията на свидетеля Л.Х.Й.,
който стопанисвал нощно питейно заведение се установяват случаи в които във
времето след инцидента, тъжителката била организирала купони и се веселила на
тях. Същите са ирелевантни по предмета на делото и са относими единствено по
отношение приетия за разглеждане в делото граждански иск.
От показанията на свидетеля Т. П.
К., се установяват факти и
обстоятелства, породени от отношенията между тъжителката и *** след инцидента,
по време и след разглеждане на делото между тях по Закона за защита от
домашното насилие. Същия свидетелства, че познава и двамата, но с тъжителката
били близки, виждали се често и разговаряли. По повод на делото бил извикан да
свидетелства на ***, но не бил допуснат. Б. разбрала и като го видяла го
извикала в офиса си и оставяйки насаме му казала, че бил избрал грешната страна
и как щяла да го съсипе, така както правела с „П.“, имайки предвид ***.
Съдът се доверява на показанията на свидетелите,
възприемайки същите единствено относно правнорелевантните
факти и обстоятелства за правдиви, детайлни и логични, доколкото показанията на
всеки от тях представляват обективен източник на доказателствена информация
досежно фактическите положения, които са им станали известни в съответното
време и място. Свидетелските показания изнасят фактология, която има своя обективиран
и обоснован израз, подредена хронологично и в своята смислова обусловеност и
взаимовръзка. Същите синхронизират едни спрямо други, като не се установяват
съществени противоречия между тях, а и кореспондират с наличните писмени
доказателства, които съдът възприема като достоверни.
От приложения бюлетин за съдимост на ***
се установява, че същия е неосъждан.
От анализа на приложените по делото писмени
доказателства се установява, че по повод на подадени от тъжителката Б. жалби
против *** П. ***,
да представят материалите по преписки образувани за постъпили сигнали в РУ-ххх
от Б.И.Б., с ЕГН **********, адрес: *** срещу П.Ц.П., с ЕГН ********** ***№
374000-6145/2019 г., преписка вх. № 364000-6182/2019 г. и преписка вх. №
374000-4574/2019 г., които са изпратени по компетентност на РП, съгласно писмо
на РУ-ххх с изх. № 374000-2133/24.04.2020 г. наблюдаващия прокурор не е открил
данни за извършено престъпление от общ характер и с Постановление от 27.12.2019
г. е постановил отказ да се образува досъдебно производство.
От присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства,
включително и събраните в хода на производството по Закона за защита от домашно
насилие по гр.д. № 931/2019 г. по описа на РС – ххх се установява, че при
постановяване на решението и издаване на заповедта за защита съдия-докладчика
се е позовал на дадената от Закона допълнителна доказателствена тежест на
Декларацията за извършено домашно насалие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
От правна страна:
Престъплението по чл.
130, ал. 2 НК се намира в глава II, раздел II, категоризиращ престъпленията
против личността. Обект на това престъпление е противоправно поведение от
страна на деец, спрямо пострадало лице, изразяващо се в причиняването на
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно чл.130, ал.2 НК „За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание
без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца
или пробация, или глоба от сто до триста лева“.
Лека телесна повреда
без разстройство на здравето по чл.130, ал.2 НК е налице, когато на пострадалия
са причинени болка и страдания или функционални смущения извън визираните в
чл.128, ал.2 и чл.129, ал.2 НК, както и разстройство на здравето по ал.1 на
същата разпоредба. Лека телесна повреда и контузна рана, която причинява оток и
посиняване. Изпълнителното деяние на този вид престъпление се осъществява чрез
действие и е от естество да въздейства върху човешкия организъм, което да
предизвика изменение в отделните органи, тъкани или системи или да предизвика
промяна в тяхното функциониране. От значение за този вид престъпления е
установяване особеностите на причинния процес, който следва изпълнителното
деяние, които са свързани с възможността за еволюция на причиненото увреждане
към подобрение или неговото влошаване.
За да е налице
съставът на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, следва да са осъществени
елементите както от обективна, така и от субективна страна.
В конкретния случай
при внимателен прочит и анализ на доказателствата по делото не може да направи
категоричен извод, че ***т е осъществил от обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Събраните доказателства не доказват по изискуемия съгласно чл.303, ал.2 от НПК категоричен и безспорен начин факта на осъществяване от страна на *** на
престъпния състав не само по чл.130, ал.2 от НК, за което му е повдигнато с
тъжбата обвинение, но и каквото и да е друго съставомерно деяние.
Авторството на едно престъпление е неразривно свързано с изпълнителното
деяние и за същото, като обективен съставомерен елемент, не се установи да е
извършено от ***.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът не установява факта на
осъществяване на съставомерното изпълнително деяние, данни за което подробно и
детайлно се извличат от показанията на св. Ц. Ц.. Като данни в тази насока
се съдържат в показанията и на другите двама свидетели очевидци св. Г. П. и св.
В. С.
Предвид събраните по делото
доказателства, преценени съобразно степента им на достоверност, съдът прие
описаната фактическа обстановка за установена по несъмнен начин. Безспорно са
установените фактите, имащи значение за постановяване на крайния съдебен акт. От наличните по
делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, не се установи по безсъмнен начин описаната
в тъжбата фактическа обстановка и осъществяването на деянието, предмет на
настоящото наказателно производство, неговото време, място,
механизъм и начин на извършване, както и авторството им.
Събраните по делото доказателства
не са в състояние да формират един единствен непротиворечив извод относно
авторството на деянието и начина на извършването му, в които да не се породят
съмнения у съда, че именно *** е осъществил описаното в тъжбата деяние. В конкретния случай събраните от
съда улики не съставляват в своята съвкупност система от факти, които да водят
до извод, който е единствено възможен и изключващ всички останали. Съгласно чл.
303, ал. 1 НПК присъдата не може да почива и на предположения. Съдът следва и
да обоснове изводите си по въпросите по чл. 301 от НПК единствено на събраните
по делото доказателства, по надлежния, описан в НПК, ред.
При липса на годни доказателства да обосноват единствен и непротиворечив
извод относно участието на *** в извършване на деянието, както е посочено от
обвинението, не може да се формира извод, че Н.К. е осъществил състава на чл.130, ал.1 НК и
това е доказано по несъмнен начин, така както изисква чл. 303, ал. 2 НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 ал.2 от НПК Съдът следва да признае *** за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, в противен случай,
Съдът съгласно разпоредбата на чл. 304
от НПК го признава за невиновен. Присъдата не може да почива на
предположения, а обвинението следва да е доказано по безспорен и несъмнен
начин.
При така установената фактическа
обстановка по делото съдът прие, че *** П.Ц.
Петро, не е осъществил състава на престъпление по чл.
130, ал.2 НК, тъй
като не се доказа по несъмнен и категоричен начин на *** в гр. ххх, обл. Плевен, на ул. „Тома Петков“,
да е причинил на Б.И.Б. лека телесна повреда, изразяваща се в отскубване на кичури коса причинили на същата болки и страдания, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 НПК го
оправдава по повдигнатото обвинение по чл.130, ал.2 НК.
По
гражданския иск:
Гражданския иск в наказателния
процес е неразривно свързан с обвинението.
Това е така, защото основанията и размерът на иска се определят от
престъплението, предмет на обвинението по конкретното дело. Тъй като
предпоставките, които характеризират от обективна и субективна страна деликтния
състав, поначало съвпадат с признаците на престъпния състав, гражданският иск
споделя съдбата на обвинението.
Предвид изхода на делото и
оправдаване на *** поради недоказаност на обвинението, то и на същите основания
бе отхвърлен и предявения граждански иск за репариране на причинени имуществени
и неимуществени вреди.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК съдът осъди Б.И.Б., с ЕГН **********, да
заплати на *** П.Ц.П., с ЕГН ********** *** сумата от 500.00
/петстотин/ лева – направени от него съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
При така направените фактически и правни констатации и изводи и с оглед
вътрешното си убеждение, съдът постанови своята оправдателна присъда.
Районен съдия: