Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 03.05.2019 г.

     В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

               ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр. дело № 57 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

            С решение № 159 от 30.07.2018 г., постановено по гр. д. № 1499/2016 г. на Б.ски районен съд, Т.Н.Т. е осъден на основание чл. 76 от ЗС да предаде на Р.М.С. владението върху остъклена пристройка на вилна сграда, гараж на ул. „Г.п.” № 31 и пристройка външна тоалетна, състояща се от две помещения – баня и тоалетна, построени в южната част на имот пл. № 534 по кадастрални план на с. В., общ. Б., при граници: ул. „Г.п.”, имот пл. № 533, имот пл. № 531 и имот пл. № 530, отнето й чрез насилие и по скрит начин чрез разбиване на вратата и поставяне на катинари, непозволяващи достъп до сградите. Ответникът е осъден на заплати на ищцата разноските по делото в размер на 450 лв.

            Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство като неправилно, необосновано и постановено при допуснати процесуални нарушения. В жалбата се излагат възражения срещу изводите на първоинстанционния съд, че ищцата е упражнявала фактическата власт върху процесните имоти, и че ответникът е отнел от нея тази фактическа власт на 08.11.2016 г. по скрит начин чрез извършване на посочените в решението действия - в нейно отсъствие е разбил вилата, за да си вземе ток от нея и е сложил катинари, с които е заключил сградата. Твърди, че тези изводи на съда не са обосновани от събраните по делото доказателства. Жалбоподателят сочи, че ищцата никога не е установявала владение или държане върху процесните постройки, както и не се установява той да е отнемал от нея по скрит начин тези постройки, поради което счита, че предявеният от нея иск по чл. 76 от ЗС е неоснователен. Отправено и искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли така предявения иск.

            С подадения писмен отговор ответницата по въззивната жалба оспорва същата с искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Б.ският районен съд е сезиран с предявен от Р.М.С. срещу Т.Н.Т. иск за възстановяване на отнетото на 08.11.2016 г. по скрит начин владение върху остъклена пристройка на вилна сграда и гараж, находящи се на у. „Г.п.” № 31 в с. В., и пристройка към външна тоалетна, състояща се от баня и тоалетна, построени в южната част на имот с кадастрален № 534 по кадастралния план на селото.

            В исковата молба ищцата Р.С. твърди, че по наследство от баща й М. П. С. е собственик на построени сгради в южната част на недвижим имот с кад. № 534 по плана на с. В., при граници: ул. „Г.п.”, имот кад. № 533, имот кад. № 531 и имот кад. № 530, а именно: вилна сграда, гараж и външна тоалетна, състояща се от баня и помещение за тоалетна. Твърди, че след смъртта на баща й е упражнявала непрекъснато и безпрепятствено фактическата власт върху тези имоти до 08.11.2016 г., когато ответникът разбил вратата на стъкленото преддверие на вилата, където се намирал електромерът, поставил синджир с катинар на преддверието, заключил с катинар гаража и тоалетната.  Сочи, че ответникът е съпруг на М. Д. Т., която на 22.12.1995 г. е закупила незастроената част от дворното място от сестрата на бащата на ищцата – Ц. П.а Й., на която същият имот е бил възложен с договор за доброволна делба от 16.09.1993 г., като застроената част от имота не е била предмет на делбата, а е била лична собственост на бащата на ищцата, респ. на неговите наследници.

            В писмения отговор на исковата молба ответникът Т.Т. оспорва иска. Твърди, че процесните имоти, представляват паянтови постройки, изградени без строителни книжа в притежавания от него имот, представляващ поземлен имот № 357014, с площ около 1227 кв.м., находящ се в землището на с. В., ул. „Г.п.” № 31. Сочи, че правото на собственост върху този имот е придобито от него и съпругата му М. Д. Т. с нот. акт № 195/1995 г., от когато те са установили владение върху имота и построените в него процесни постройки, като ги владеят и към настоящия момент без владението им да е смущавано от когото и да било и по какъвто и да било начин. Ответникът твърди, че ищцата никога не е установявала владение или държане върху процесните паянтови постройки, изградени в поземлен имот № 357014.  Сочи, че в договора за доброволна делба на сънаследствен имот от 16.09.1993 г. няма данни ищцата или трето лице да е получило владение или държане върху някоя от паянтовите постройки, находящи се в имота, като с този договор ищцата се е съгласила праводателят на ответниците – Ц. П.а Й. да получи владението върху поземлен имот № 357014. Твърди се, че след установяване на фактическата власт върху поземления имот и изградените в него процесни паянтови постройки оветникът е поставил ограда около имота и порта, която се заключва с катинар. Поради роднинските връзки между ищцата и съпругата на ответника и желанието на ищцата да посещава през лятото процесните имоти, ответникът й е предоставил ключ от портата за имота и за паянтовите сгради в него, както и разрешение да ползва постройките за няколко седмици през летния сезон, но по никакъв начин ответникът не е предоставял на ищцата владение или държане върху имота и построените в него паянтови постройки. Поддържа, че през 2016 г. уведомил ищцата, че вече няма да я допуска до процесния имот и да посещава същия през летния период. Ответникът възразява, че ищцата никога не е установявала владение или държане върху процесните постройки, както и че той не й е отнемал владението върху тях по скрит начин.

            Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е детайлно и коректно установена в обжалваното решение с подробно посочване на относимите към спора факти и доказателствата, които ги установяват, поради което не е необходимо фактическата обстановка да се приповтаря в настоящото решение, като препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.

            При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

            Предявен е иск с правно основание чл. 76 от ЗС.

Тази правна квалификация се извежда от твърденията на ищцата в исковата молба, че e владяла процесните постройки /остъклена пристройка на вилна сграда, гараж и външна тоалетна/  и това нейно владение й  било отнето от ответника чрез насилие и по скрит начин – посредством разбиване на вратата на стъкленото преддверие на вилната сграда в нейно отсъствие и поставяне на катинар на това преддверие, гаража и тоалетната, и отправения петитум за осъждане на ответника да й възстанови владението върху тези постройки.

            Искът е допустим, тъй като е подаден в шестмесечния преклузивен срок по чл. 76 от ЗС от твърдяното отнемане на процесните постройки.

            Искът по чл. 76 от ЗС е владелчески иск, с който се дава защита на отнето владение или държане. При владелческите искове съдът се интересува само от факти – имало ли е владение и имало ли е нарушение. Съдът постановява решението си само въз основа на тези факти, без да извършва преценка на  правомерността или неправомерността на действията на страните, нито преценка на наведени от страните твърдения, касаещи техни субективни права – арг. от чл. 357 от ГПК. Ответникът по владелчески иск не може да прави възражение, че е собственик на вещта, а удостоверяващите право на собственост документи се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението /чл. 357, ал. 2 от ГПК/. Искът по чл. 76 от ЗС защитава владението и държането на недвижим имот като без значение е времето, през е продължило конкретното фактическо състояние, нито основанието, на което почива владението или държането, а за владението – дали е добросъвестно или не. За да е основателен искът по чл. 76 от ЗС е необходимо установяване на владение или държане от ищеца на процесния имот към момента на твърдяното отнемане, както и осъществяването на действия на ответника, съставляващи отнемане на владението или държането, чрез насилие или по скрит начин. „Насилие” по смисъла на горепосочената разпоредба като способ за отнемане на владението е действие, извършено против изричната или предполагаема воля на последния, при употреба на сила, включително и по отношение на вещта. „Скрит начин” на отнемане на владението или държането е налице, когато с оглед начина или времето на отнемането на вещта е трудно същото да стане достояние на владелеца или държателя.

            В настоящия случай, от всички свидетелски показания се установява, че ищцата е упражнявала фактическата власт върху процесните постройки от смъртта на баща й до датата на твърдяното им отнемане. Установено е безспорно, че ищцата е посещавала имота като е ползвала постройките всяко лято по един месец по време на отпуската си, както и периодично през останалото време. Следва да се посочи, че фактът на ползване от ищцата на  процесните постройки през летния сезон не се и оспорва от ответника. В исковата молба същият е изложил твърдение, че е предоставил на ищцата ключ от портата на дворното място и за паянтовите постройки, както и разрешение да ги ползва през летния сезон, а през 2016 г. вследствие на започнало от него строителство в имота, той я е уведомил, че вече няма да я допуска до имота и няма да й разрешава да ползва постройките през летния сезон. В тези твърдения се съдържа признание на факта, че ищцата е имала достъп до имота и е ползвала постройките до 2016 г. По същество това изявление на ответника съставлява твърдение за осъществявано от ищцата държане на имота.  Както бе посочено по-горе, чрез иска по чл. 76 от ЗС се защитава както владението, така и държането на недвижим имот, без оглед основанието, на което е установено, както и продължителността на  фактическото състояние, като в това производство не се извършва преценка на субективни права. Следователно за основателността на иска е без значение е дали упражняваната от ищеца фактическа власт съдържа признаците на владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, или на държане по смисъла на ал. 2 на същата разпоредба.

            От показанията на свидетелите Б. и Д., които съдът не намира основания да не кредитира, се установява, че ответникът е отнел от ищцата достъпа до процесните постройки по описания в исковата молба начин, а именно чрез разбиване на вратата на стъкленото преддверие на вилната сграда в нейно отсъствие и поставяне на катинар на това преддверие, гаража и външната тоалетна. Свидетелката Б. сочи в показанията си, че през 2016 г. ищцата й се обадила и казала, че вилата й е разбита и я помолила да отиде до имота. На място в имота свидетелката заварила полицейски служители, както и ответникът, който си признал, че той е разбил вратата на вилата. Свидетелката сочи, че е видяла сложени катинари на портата на вилата и на тоалетната, а след това ищцата нямала достъп до постройките. Свидетелят Д. сочи, че неговата съпруга е била в имота, когато е била извикана полицията, и тогава е било констатирано, че е разбита вратата на вилата, а в момента вилата била заключена. Показанията на двама свидетели, които макар и да не са били преки очевидци на осъществените от ответника действия по отнемането на владението на ищцата, но които е не са опровергани от други доказателства по делото, и ценени в съвкупност с приетите прокурорски актове, постановени по подадена от ищцата жалба във връзка с тези действия, установяват  отнемането на процесните постройки чрез насилие и по скрит начин от страна на ответника. Фактът на отнемането на ищцата от ответника на достъпа й до процесните постройки се потвърждава и от изложените от ответника твърдения в отговора на исковата молба, че през 2016 г. е уведомил ищцата, че няма да я допуска до имота и не разрешава същата да го посещава през летния сезон. Тези твърдения представляват признание на факта на осуетяване от ответника на достъпа до процесните постройки, които тя е ползвала до този момент /независимо на какво основание/. Осъществяването от ответника на конкретни действия, отнемащи упражняваната от ищцата фактическа власт върху постройките, е установено от обсъдените по-горе доказателства.

 

            Неоснователно в подкрепа на възражението си срещу основателността на иска на жалбоподателят се позовава на приетия по делото договор за доброволна делба от 16.09.1993 г., с който е  извършена делба на дворното място, в което са построени процесните постройки. Този договор съставлява доказателство за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот, негов предмет, но същият е неотносим в настоящото производство, извън предмета на което е спорът за вещни права върху имотите.

            С оглед на горното съдът намира за доказани предпоставките на предявения иск по чл. 76 от ЗС, поради което така предявеният иск за връщане на процесните постройки е основателен.

            Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща и към правните изводи на районни съд при условията на чл. 272 от ГПК. 

            С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответницата по жалба искане за разноски, жалбоподателят следа да бъде осъден да й заплати на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

           

            Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 159/30.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1499/2016 г. на Б.ски  районен съд.

ОСЪЖДА Т.Н.Т., ЕГН: **********, с адрес ***,  да заплати на Р.М.С., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата 400 лева за разноски по делото.

Решението е окончателно.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.