МОТИВИ към
Присъда № 66/26.07.2020г., постановена по НОХД № 768/2020г. по описа на
Плевенски районен съд, ХІV-ти наказателен състав:
Плевенска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимата
М.М.К. *** с ЕГН: ********** за това, че на
02.06.2019 г. в гр. Плевен причинила на К.С.Н. *** телесна повреда, изразяваща
се в счупването на бодилестия израстък на първи гръден прешлен, което е довело
до трайно затрудняване движението на врата - престъпление по чл. 129, ал. 1 вр.
с ал. 2 от НК.
До откриване на съдебното следствие по делото
е предявен и съответно е приет за съвместно разглеждане граждански иск с правно
основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД от гражданския ищец К.С.Н. против подсъдимата М.М.К. за сумата от 20000 /двадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
инкриминираното деяние, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 02.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Представителят на РП-Плевен
подържа повдигнатото срещу подсъдимата обвинение.
Взема становище, че същото е доказано по категоричен и несъмнен начин,
като моли съда при определяне на наказанието да съобрази обстоятелството, че съдебното производство пред настоящата
инстанция е проведено по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Предлага на съда да признае
подсъдимата К. за виновна по
повдигнатото и обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. с ал. 2 от НК,
като и определи и наложи наказание съобразно правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК
към минимума, предвиден от законодателя и на основание чл. 66, ал.1 от НК да
отложи изтърпяването му с подходящ изпитатален срок. Относно предявения граждански
иск моли съда да отмери по реда на чл. 52 от ЗЗД неговия справедлив размер.
Гражданският
ищец - К.С.Н. чрез пълномощника си адв. Н. Я. от ПлАК моли съда да уважи
предявения граждански иск в претендирания размер като присъди и разноски за
адвокатско възнаграждение в минималния размер, установен в Наредба №1/2004г. за
минималните размерина адвокатските възнаграждения.
Защитникът на подсъдимата М.М.К. - адв. **от ПлАК взема становище, че подзащитната
му е автор на деянието, за което е привлечена към наказателна отговорност и
моли съда да определи наказанието при условията на чл. 54 от НК, като намали
същото с 1/3 с оглед разглеждане на делото по реда на глава 27-ма от НПК.
Счита, че наказание лишаване от свобода към минимума, предвиден от
законодателя, чието изпълнение бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК се
явява съответно на тежестта на престъплението и личността на подсъдимита и би
постигнало целите на наказанието установени в чл. 36 от НК. Относно предявения
граждански иск изразява становище за прекомерната му завишеност и моли съда да
определи справедливия му размер. Моли съда да остави без уважение искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на
гражданския ищец.
Подсъдимата
реализира правата си, произтичащи от разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК. Същата се призна за виновна в извършване на престъплението, за което и е повдигнато обвинение, като призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Поддържа изразеното от защитника и становище. При осигуреното и от съда право на последна дума
заявява, че съжалява и моли за минимално наказание.
СЪДЪТ, като прецени
събраните по делото доказателства-
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
От фактическа страна:
Подсъдимата М.М.К. е родена на *** ***,
живее в същия град, *, българска гражданка, със средно образование, неомъжена,
работи, неосъждана, ЕГН: **********.
През
пролетта на 2019 година К.С.Н. придобила съответната образователна степен, като
с определен кръг от лица с които поддържала
приятелски взаимоотношения от випуск 2018/2019 година по своеобразни начини в
края на месец май отбелязвали абитуриентските си балове.
През
отразения период от време К.Н. поддържала интимни отношения с **, което довело до оформянето на чувство на неприязън
по отношение на личността и от страна на
подсъдимата М.М., която също
поддържала за определен период от време интимни взаимоотношения с отразеното
лице. Вследствие на оформеното от страна на К.Н. желание за запазване на
възникналите отношения с **, който не бил по категоричен начин преустановил
тези, поддържани с подсъдимата,същата неколкократно отреагирала по идентичен начин на отправяните и от страна на
М.М., чрез използването на различни
средства за комуникация и непланирани срещи помежду им изявления с обидно съдържание.
На
01.06.2019 година лицето **решил да отпразнува дипломирането си в ресторант "**" в град Плевен на което тържество поканил и К.Н.. Около
полунощ част от оформилата се компания, състояща
се освен от К.Н. и лицата **, **, **Н., **и други такива от
приключилото тържеството се отправили към ситуирания в централната
градска част нощен клуб "**".
По
същото време в заведението се
намирала в своя компания оформена от лицата **, **и **и подсъдимата
М.М.К.,***. Забавленията в питейното нощно заведение продължило до около 05.45
часа на 02.06.2019 година, като част от
компанията на К.Н., която се намирала в клуба решила да напусне заведението, което
било ситуирано на подземно ниво.
Приготовлението на К.Н. за напускане на питейното заведение било възприето от
страна на обвиняемата М.М.К., която на известно разстояние последвала същата нагоре
по стълбите, които следвало да ги изведат
от пределите на дискотеката. По
време на изкачването на стълбите от страна
на К.Н., придружена от родственичката и К. ** Н. същата възприела назоваване на името и,което довело до спонтанното и
обръщане назад за установяване на причината и лицето, което я повикало. В
същото време подсъдимата М.М.К., която се била изравнила с местоположението на К.Н.
по стълбището и отправила запитване за взаимоотношенията и към момента с **. Вследствие на афишираното от страна на Н.
нежелание за получаването на конкретен отговор на отправеното от страна на подсъдимата
К., съпроводено с надменно изражение на лицето и по отношение личността на обвиняемата оформило в същата намерение за
реализираното на физическо
съприкосновение с опонента си. В изпълнение на формираното си престъпно
намерение, породено от натрупваното в
емоционалното състояние на подсъдимата К. напрежение от унизителното поведение Н.
последната нанесла удар с ръка в областта на лицето на К.Н.. След плесницата подсъдимата М.М.К. прихванала К.Н.
силно за косата, която за продължителен период от време болезнено издърпвала от скалпа и. В отразения
момент различни лица, част от които от двете обособени компании се приближили
към подсъдимата М.М.К. от която независимо, че изискали преустановяването на
престъпното и поведение същата
продължила, вследствие на силовото си превъзходство да държи Н. за косата. При
едно от разтърсванията на главата и от страна на подсъдимата М. ** в различни посоки в близост
до един от ситуираните от двете страни на стълбището парапети, К.Н. асимилирала
силна болка в задната част на главата си тила си, вследствие на
съприкосновението и с отразената твърда
вертикална повърхност. Това от своя страна довело до загуба на равновесието и
свличането и до определено ниво на стълбището в питейното заведение. Междувременно
към възникналата инкриминирана
ситуация се приближил охранителят на нощния клуб "**"
**, който след като възприел поведението на подсъдимата М.М.К. по силно прихващане на косата на К.Н. и дърпането и в
различни посоки предприел действия от отстраняването и . По време на
реализираните на тези си действия по преустановяване захвата на подсъдимата М.М.К.
и отстраняването и от заведението, кичур от косата на К.Н. от предната част
на главата и останал в ръката и.
Придружаващите
К.Н. лица, съвместно със същата успели да напуснат питейното заведение, като
въз основа на споделената в областта на тила болка от страна на засегнатото от
деянието лице същата посетила Спешното отделение при ЦСМП-Плевен за
диагностициране на здравословното и състояние и оказването на необходимата
медицинска помощ.
По случая било образувано и проведено досъдебно производство.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана,
след като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
а именно – протокол за разпит на свидетеля К.С.Н.; протокол за разпит на
свидетеля **** Н.; протокол за разпит на свидетеля **; протокол за разпит на
свидетеля **, протокол за разпит на свидетеля **, протокол за разпит на
свидетеля **, протокол за разпит на свидетеля **, протокол за разпит на
свидетеля **, протокол за разпит на свидетеля К.С.Н.; заключение поназначената
съдебно-медицинска експертиза; заключението по назначената съдебна
комплексно-психиатрична и психологична експертиза, съдебномедицинско
удостоверение №296/2019г.; Амбулаторен лист; Медицинско направление; Резултат
от образно изследване; Протокол за извършена видео-техническа експертиза; справка
за съдимост от 13.09.2019г., изготвена от БС при РС-Плевен; Протокол за
предупреждение от 04.06.2019 година, които изцяло подкрепят и направеното от подсъдимата
самопризнание.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Настоящият съдебен състав счита,
че фактите, твърдяни от обвинението, са доказани по безспорен и категоричен
начин. Приетите от обвинението фактически положения се потвърждават от
събраните в хода на досъдебното производство и от събраните и проверени на
съдебно следствие доказателства.
При така изяснените фактически обстоятелства се установява, че с извършеното
деяние подсъдимата М.М.К. е осъществила от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъплението по престъпление по чл. чл. 129, ал. 1 вр. с ал. 2 от НК като на 02.06.2019
г. в гр. Плевен причинила на К.С.Н. *** телесна повреда, изразяваща се в
счупването на бодилестия израстък на първи гръден прешлен, което е довело до
трайно затрудняване движението на врата.
От субективна страна подсъдимата
е действала виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК - съзнавала
е обществено-опасния характер на деянието, предвиждала е неговите
обществено-опасни последици и е искала тяхното настъпване.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
Настоящият съдебен състав
намира, че правилно деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 345, ал.
ІІ вр. с ал. І от НК.
По индивидуализация на
наказанието.
За престъплението по чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода в размер до шест години. При определяне на размера на наказанието,
настоящият състав взе предвид смекчаващите вината обстоятелства: невисоката
степен на лична опасност на подсъдимата, младата и възраст, чистото и съдебно
минало, завършената средна образователна степен и трудовата и ангажираност,
както и отегчаващите такива: сравнително високата степента на обществена
опасност на деянието, обуславена от характера на засегнатите обществени
отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и степента на
засягането им и динамиката на тези престъпления в страната, характера и
тежестта на причинените увреждания, както и проявената бруталност при
осъществяването им – нанасяне на удар в областта на лицето, скубане на косата с
отскубване на кичур коса, нанасяне на плесница, силови разтърсвания на главата
на пострадалата довели до съприкосновение с твърда вертикална повърхност. Съдът
прецени, че наличните смекчаващи вината на подсъдимата **, не са нито
многобройни, нито изключителни такива и поради това не могат да доведат до
извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко. При това положение съдът намери, че наказанието следва да
бъде определено при условията н ачл. 54 от НК, а именно в размер на 6 /шест/
месеца лишаване от свобода. След редуциране на така наложиното наказание с 1/3
съгласно правилото на чл. 58а, ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимата М.М.К. наказание 4 /четири/ месеца лишаване
от свобода. Относно начина на изтърпяване на наказанието, настоящият
състав прие, че в случая е приложим института на условното осъждане – предвид
чистото съдебно минало на подсъдимата и размера на конкретното наказание
лишаване от свобода. Съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимата, не е наложително тя да търпи ефективно наложеното и наказание,
което би било оказване на ненужна пенитенциарна репресия по отношение на
личността и. Предвид невисоката обществена опасност на личността на подсъдимата,
съдът определи изпитателния срок да е в минималния законов размер от три години.
Настоящият състав счита, че с наложеното наказание на подсъдимата, в
конкретните му параметри и отлагането му от изтърпяване, ще се постигнат целите
по чл. 36 от НК, вкл. и без тя да бъде изолирана от обществото.
По предявения граждански
иск.
Причинената неимуществена вреда
от престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, следва да се разглежда на
плоскостта на гражданскоправните отношения, за да може да се обоснове размера
на гражданската отговорност, който да е адекватен на понесените увреждания. На
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от непозволеното увреждане. В случая се претендират неимуществени вреди под
формата на болки, страдания, влошено здраве и неудобства търпени от
непозволеното увреждане на пострадалата К.Н.. Този вид вреда е без паричен или
друг имуществен еквивалент сама по себе си, поради което законодателят е приел
определянето на размера на обезщетението за претърпяването й да става въз
основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по
вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови
норми, като се ръководи най-вече от характера на увреждането и степента на
страданието. По делото са установени всички обстоятелства, които се отнасят до
този граждански иск. Така, предвид начина на извършване на деянието (нанасяне
на удар в областта на лицето, скубане на косата с отскубване на кичур коса,
нанасяне на плесница, силови разтърсвания на главата на пострадалата довели до
съприкосновение с твърда вертикална повърхност), характера на телесните
увреждания (детайлно посочени в съдебно-медицинската експертиза), търпените от
нея физически и душевни страдания, настоящият състав прие, че претенцията на
гражданския ищец за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
следва да се уважи до размера от 5000 /пет хиляди/ лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 02.06.2019 година
до окончателното й изплащане, като за разликата до 20 000 /двадесет
хиляди/ лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По направените по делото
разноски:
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимата
М.М.К. да заплати в полза на
РС – Плевен сумата от 200,00 (двеста) лева, представляваща държавна такса върху
уважения граждански иск.
На
основание чл. 189, ал. ІІІ от НПК, съдът осъди подсъдимата М.М.К. да заплати направените
деловодни разноски в размер на 557,77 лева, които да се преведат по сметка на
ОД на МВР – Плевен.
Съдът, след като съобрази направеното от гражданския ищец искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и съобрази приложимите в
случая законови разпоредби, отразени в чл. 189, ал. ІІІ от НПК вр. чл. 38 ал. II вр. ал. I т.2
от Закона за адвокатурата вр. чл. 13 ал. I т. 3 (изм. ДВ бр.
45/2020 г.) от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, издадена от ВАС осъди
подсъдимита М.М.К., със снета по-горе
самоличност, да заплати на адвокат
Н.Я. сумата от 500,00 (петстотин) лева - адвокатско възнаграждение по
настоящото делото.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този
смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :