РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Враца, 31.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в
публично заседание на 13.05.2021г./ тринадесети май две хиляди двадесет и първа
година/
в състав:
АДМ.
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева и с участието на прокурор
Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия
Коцева адм. дело №162 по описа на АдмС – Враца за 2021г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. АПК вр. чл.51,
ал.4 от
Закон за лечебните заведения/ЗЛЗ/.
Образувано е по жалба на М. “В.М.“
ООД ***, ЕИК *********, представлявано от * А.Н.Г., депозирана чрез * М.М.
против ЗАПОВЕД № РД-10-5/23.12.2020г. на Министъра на здравеопазването, с която
е отнето Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-366/08.09.2016г.,
издадено на М.“В.М.“ ООД ***. С жалбата се твърди, че оспорената заповед е
издадена в нарушение на чл.146, т.2,3,4 и 5 АПК. Посочва се, че не е спазена
установената форма при издаването на заповедта, липсват фактически основания и
същата не е мотивирана. В заповедта не е посочен конкретен период, от който да
може да се обоснове категоричен извод за спиране на дейността в продължение на
три месеца. Не е посочена и датата, от която се прекратява извършването на
лечебна дейност, съгласно чл.51, ал.2 ЗЛЗ. По тези съображения се иска отмяна
на заповедта, като неправилна и незаконосъобразна. Претендират се разноски по
делото, съгласно представен списък. Представено е и писмено становище от * М.
по делото, в което се навеждат същите доводи.
Ответникът -
Министъра на здравеопазването в с.з. чрез процесуалния си представител * Б.И.
оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана.Твърди се, че от събраните по
делото доказателства е доказано, че лечебното заведение е спряло извършването
на лечебна дейност.
Представителят на
Окръжна прокуратура Враца, прокурор Вътов дава заключение за неоснователност на
жалбата, а оспорения акт за законосъобразен. Счита заповедта за издадена от
компетентен орган и мотивирана, както и че е установено, че лечебното заведение
не е извършвало дейност в продължение на повече от 3 месеца. Не е нарушен
материалния закон. Моли за оставяне без уважение жалбата.
Съдът, след като
обсъди доказателствата по делото, становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна, адресат на акта и в
предвидения от закона срок, поради което
е процесуално допустима, а разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От данните по
преписката се установява, че с
писмо изх.№
14-184/29.04.2020г. на РЗИ-*** до управителя на лечебното заведение
е поискана информация дали същото извършва дейност и кой е управител. В отговор
на същото с писмо рег.№ 14-184-1/01.06.2020г. * на М. “В.м.“ ООД *** е заявил,
че представляваното от него лечебно заведение, временно не извършва дейност от
13.04.2020г./л.46-48/.
Във вр. с проверка на
дейността на лечебното заведение с писмо изх.№ 14-184-3/04.06.2020г. на РЗИ –***
е изискана и информация от РЗОК-*** има ли отчетени дейности за 2019г. в РЗОК.
В отговор на писмото е предоставена информация от РЗОК-*** с писмо изх.№
48-03-63/08.06.2020г., в което е посочено, че през 2019г. са отчетени 5/пет/
случая по КП №147, като последния е от м.09.2019г./л.49-50/.
Изискана е и
информация от МБАЛ “Х.Б.“ *** с писмо изх.№ 14-184-4/04.06.2020г. на РЗИ-***
относно наличие на действащ договор за наем между двете лечебни заведения. В
писмо изх.№ 514/10.06.2020г. е отговорено, че към 10.06.2020г. не е налично валидно наемно
правоотношение между двете дружества/л.51-52/.
Със Заповед №РД-02-48/10.06.2020г. на Директора на
РЗИ-*** е определена комисия, която да извърши проверка в М. “В.М.“ ООД ***,
като е определена и задачата на същата. Заповедта е изпратена на управителите
на дружеството с писмо изх.№ 14-307/12.06.2020г. и получена на дата
17.06.2020г., видно от приложеното известие за доставяне/л.53-55/.
На лечебното заведение е извършена проверка
относно дейността му, в резултат на което е съставен констативен протокол КД-02-15/23.06.2020г./л.57-59/
от служители на РЗИ-***, в който е отразено, че към момента на извършената
проверка М. “В.М.“ ООД *** не осъществява дейност на посочения адрес в
разрешението. Посочено е, че няма информационна табела с името и вида на
лечебното заведение, входната врата е заключена, няма лица потребители на
медицински услуги, медицински персонал, както и лични превозни средства и
специализирани автомобили и/или линейки на „В.М.“ ООД, както и че
пространството пред болницата в т.ч. паркингът и тревните площи видимо не се
подържат. КП е връчен на дружеството, видно от приложеното към него известие за
доставяне.
С писмо изх.№
14-184-8/01.07.2020г. на директора на РЗИ-*** е уведомен изп.директор на ИА “Медицински
надзор“ ***, относно дейността на М. “В.М.“ ООД ***, като в същото е посочено
че дружеството към момента на проверката не осъществява дейност. Към същото са
приложени и събраните доказателства по време на проверката/л.43-45/.
Извършени са и
последващи проверки на лечебното заведение във вр. с дейността му, за което са
съставени констативни протоколи № КД-02-48/30.07.2020г./л.37-39/ и № КД-02-76/23.11.2020г./л.22,27/
на РЗИ-***, удостоверяващи едни и същи факти, а именно че към момента на
извършените проверки М. “В.М.“ ООД *** не осъществява дейност на посочения
адрес в разрешението. Посочено е, че няма информационна табела с името и вида
на лечебното заведение, входната врата е заключена, няма лица потребители на
медицински услуги, медицински персонал, както и лични превозни средства и
специализирани автомобили и/или линейки на „В.М.“ ООД, както и че
пространството пред болницата в т.ч. паркингът и
тревните площи видимо не се подържат. КП са връчени на дружеството,
видно от приложените към тях известия за доставяне.
С писмо рег.№
ЛД-00-204/07.10.2020г. на Изп.директор на ИА “Медицински надзор“ до Министъра
на здравеопазването е направено предложение за отнемане на разрешение за
лечебна дейност на М. “В.М.“ ООД, поради не осъществяване на дейност на
посочения в разрешителното адрес/л.35/. Такова искане е направено и с писмо изх.
№ИАМН-24-00-530/26.11.2020г./л.20/. Относно направеното предложение за отнемане
на разрешение за осъществяване на лечебна дейност на лечебното заведение за
болнична помощ е изготвен и доклад от * Б.П., Зам.министър до Министъра на
здравеопазването, изх.№ ЛД-00-204/22.11.2020г. /л.15-16/.
Въз основа на така
събраните доказателства от Министъра на здравеопазването е издадена Заповед №
РД-10-5/23.12.2020г., с която на основание чл.51, ал.1,т.5 ЗЛЗ е наредено
отнемането на Разрешение за осъществяване на лечебна дейност №
МБ-366/08.09.2016г., издадено на М. „В.М.“ ООД ***, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** и с адрес на осъществяване на дейността: ***.
Посочено е, че прекратяването на дейността се извършва от датата на съобщаване
на заповедта. В заповедта са изложени подробни мотиви във вр. с отнемането на
разрешението, като в заключение е прието за безспорно установено, че М. „В.М.“
ООД *** е спряла извършването на лечебна дейност в продължение на период по
дълъг от 3 месеца, което е основание за отнемане на разрешението за
осъществяване на лечебна дейност по чл.51, ал.1,т.5 ЗЛЗ и болницата се заличава
от търговския регистър на лечебните заведения за болнична помощ, воден в МЗ.
Заповедта е връчена на дружеството на дата 05.01.2021г., видно от приложеното
известие за доставяне. Заповедта е
оспорена в настоящото производство и е предмет на делото.
Приложено е и
разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-336/08.09.2016г. на МЗ, с
което е разрешено на М. „В.М.“ ООД *** да осъществява дейността си/лечебна дейност/ на адрес ***/л.18/.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът прави
следните правни изводи:
По
силата на задължението, вменено му с разпоредбата на чл.168 АПК, съдът е длъжен
да извърши цялостна проверка на акта на всички основания, посочени в чл.146 АПК, както и да се произнесе по неговата валидност, дори да няма направено
искане за това.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган-Министъра на
здравеопазването, съгласно предоставените му правомощия в разпоредбата на
чл.51, ал.1 ЗЛЗ. Същата е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по
чл.59, ал.2 АПК, съдържа както правни основания, така и фактически основания за
издаване на заповедта и е мотивирана. В заповедта точно и ясно са посочени
всички събрани по преписката доказателства и същите са обсъдени, посочени са
съставените три броя констативни протоколи по време на извършените проверки и
отразените в тях факти. Също така е посочена и обсъдена и съответна информация събрана
по отношение на лечебното заведение във вр. с дейността му, посочена в съответните писма изрично визирани с техните номера и
издателите им в заповедта. В тази насока възраженията на оспорващия, че липсват
фактически основания за издаване на заповедта, както и че същата е немотивирана
са неоснователни. В производството по издаване на заповедта не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на същата на това
основание.
Оспорената
заповед е издадена и в съответствие с материалния закон, което се установява от
събраните по делото доказателства.
Съгласно чл.51, ал.1,т.5 ЗЛЗ Министърът на здравеопазването по предложение
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"
може да отнеме разрешението за осъществяване на лечебна дейност, когато не е
започнало или е спряно извършването на лечебна дейност в продължение на 3
месеца.
С разрешение за осъществяване на лечебна дейност
№ МБ-336/08.09.2016г. на МЗ е разрешено на М. „В.М.“ ООД *** да
осъществява дейността си/лечебна дейност
на адрес ***. С КП № КД-02-15/23.06.2020г., № КД-02-48/30.07.2020г. и №
КД-02-76/23.11.2020г. на РЗИ-*** е установено, че към момента на извършените
проверки на М. “В.М.“ ООД *** не се осъществява лечебна дейност на посочения
адрес в издаденото разрешение, като в КП са отразени едни и същи факти и
обстоятелства установени по време на проверката. Тоест от съставените КП е
видно, че дружеството не осъществява дейност повече от 3 месеца.
Обстоятелството, че дружеството не извършва дейност се установява и от писмо рег. № 14-184-1/01.06.2020г. на
управителя на дружеството, в което същото изрично е заявило, че временно не
извършва дейност от 13.04.2020г. В подкрепа на това е и писмо рег.№
14-184-5/08.06.2020г. на РЗОК-***, в което е посочено, че за посочения период
от лечебното заведение са отчетени 5 случая по КП №147, като последния е от
дата м.09.2019г. Също така е установено, че лечебното заведение няма налично
валидно наемно правоотношение с МБАЛ “Х.Б.“ ***, видно от писмо рег.№
14-184-6/11.06.2020г. на изп.директор на
МБАЛ “Х.Б.“ ***.
Налице е и направено
предложение от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински
надзор" за отнемане на разрешението, поради неосъществяване на дейност в
продължение на повече от 3 месеца, както и изготвен доклад по предложението от
зам.министъра.
С оглед на
така събраните доказателства, които не
са оспорени от страните се установява по безспорен начин, че лечебното
заведение „В.М.“ ООД *** не осъществява дейност повече от 3 месеца на посочения
адрес в издаденото разрешение на дружеството. Налице са материално правните
предпоставки в чл.51, ал.1,т.5 ЗЛЗ за отнемане на разрешението на лечебното
заведение, поради което и оспорената заповед се явява законосъобразна, като
издадена в съответствие с материалния закон.
Възражението
на оспорващия, че в заповедта не е посочен конкретен период, от който може да
се обоснове извод за спиране на дейността в продължение на три месеца е
неоснователно. В заповедта изрично е посочено, че дружеството не извършва
дейност в продължение на повече от три месеца. Органа се е позовал на съставените
три броя КП при извършени проверки от РЗИ-***, които установяват една и съща
фактическа обстановка, а именно че към датите на проверките лечебното заведение
не осъществява дейност на посочения в разрешението адрес. Факта, че дружеството
не осъществява дейност в продължение на повече от три месеца се установява и от
изпратеното от него писмо рег.№ 14-184-1/01.06.2020г. в което изрично е посочило, че временно не
извършва дейност от 13.04.2020г. Тоест в заповедта ясно е посочен периода, че не се осъществява дейност в
продължение на повече от 3 месеца, което се установява от събраните по делото
доказателства.
Възражението
на оспорващия, че в заповедта не е посочената датата от която се прекратява
извършването на лечебна дейност, съгласно чл.51, ал.2 ЗЛЗ е неоснователно. В
заповедта е посочена датата на прекратяване на лечебната дейност, а именно от
датата на съобщаване на заповедта, а съгласно чл.51, ал.5 ЗЛЗ обжалването на
заповедта не спира нейното изпълнение. В случая от дружеството не е поискано спиране на
изпълнение на заповедта, съобщена му е на дата 05.01.2021г., който факт не е
спорен по делото, поради което и това е датата на прекратяване
на лечебната дейност. Тоест точно и ясно е
посочена и датата от която се прекратява дейността на дружеството.
Не
се споделя и възражението, че след като няма отчитане в РЗОК-***, както е приел
органа в заповедта, че лечебното заведение не извършва никаква лечебна дейност,
както и че същите могат да извършват и дейност извън договора със здравната
каса и неотчитането им през здравната
каса не е равнозначно на липса на извършвана дейност. От една страна това
твърдение на оспорващия не е подкрепено с доказателства, а именно че лечебното
заведение осъществява лечебна дейност, а от доказателствата по делото се
установява, че не извършва такава. От друга страна разрешението за извършване
на лечебна дейност е отнето именно, че лечебното заведение не осъществява
дейност на адреса в даденото му
разрешение, който факт е безспорно установен по делото. От страна на
дружеството не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на направеното
оспорване, въпреки дадената му възможност от съда с определението за
насрочване.
Предвид
всичко изложено по-горе, при извършената служебна проверка, съгласно
чл.168,ал.1 АПК, за законосъобразност на оспорената заповед, на всички
основания по чл.146 АПК, настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от
материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му
правомощия, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и
при правилно прилагане на
материалния закон.
При
този изход на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски по
делото, а от страна на ответника не са претендирани разноски по делото, с оглед на което и съдът
не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на М. “В.М.“ ООД ***, ЕИК *********,
представлявано от * А.Н.Г., депозирана чрез * М.М. против ЗАПОВЕД № РД-10-5/23.12.2020г.
на Министъра на здравеопазването.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез
АдмС-Враца пред ВАС-София в 14 дневен срок от съобщението до страните.
АДМ. СЪДИЯ: