РЕШЕНИЕ
№ 544
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря АИ. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20221110201470 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на К. П. Б срещу електронен фиш серия К №издаден от СДВР, с
който за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182,
ал.1, т.4 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.
В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш, тъй като жалбоподателят
твърди, че не е собственик или ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението
и никога не го е управлявал. Сочи се, че на жалбоподателя са връчени десетки електронни
фишове за управление на различни скъпи автомобили, като очевидно е злоупотребено с
личните му данни, като копие от неговото СУМПС е представено по преписките.
В съдебните заседания редовно призованият жалбоподател не се явява и не изпраща
упълномощен представител.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Видно от приложената разписка, електронният фиш е връчен на жалбоподателя на
17.12.2021 г., а жалбата е подадена до СДВР на 05.01.2022 г., поради което съдът приема, че
жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.10.2020 г. в 10:56 ч., в гр. , по бул. „, на моста за квартал срещу бл. 120, с посока
1
на движение от бул. към ул. , с мобилна система за видеоконтрол – , била засечена скорост
на движение на МПС – лек автомобил марка „БМВ”, модел „5 ЕР” с рег. № км./ч. (след
отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/час) при разрешена такава – 50 км./ч.
в населено място, т.е. превишение – 38 км./ч. Радарът бил с фиксиращо устройство за дата,
час и скорост, като фотографирал и изображение на автомобила, от което е виден неговия
регистрационен номер. Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване
на нарушението. Автомобилът бил регистриран на името на М. Н. К., която на 15.09.2021 г.
попълнила и подала декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. В декларацията било посочено, че
на 09.10.2020 г. автомобилът е бил управляван от К. П. Б, като били посочени и лични
данни на жалбоподателя и данни от неговото СУМПС. Към декларацията е представено и
копие на СУМПС на Б. В декларацията било допълнено, че МПС е било върнато на К. в
17:00 часа на 17.10.2020 г. Но в действителност св. К. не познавала жалбоподателя и никога
не му била предоставяла автомобила, нейна собственост, като освен това пред съда св. К.
първоначално отрича и да е подавала и подписвала процесната декларация, а накрая
признава, че я е подписала, но без да си спомня да е предоставяла копие на СУМПС на
жалбоподателя.
Въпреки това и въз основа на данните в декларацията от СДВР е издаден електронен
фиш серия срещу К. П. Б с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС ARHCAM S1 № 11743ее,
която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява,
че на процесната дата – 09.10.2020 г., в 10:56:16 ч., в района на град с координати EL
23о28.6200 и NL 42о71.3900, е засечена скорост на движение от 91 км/ч, като са записани
датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер
на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка № , от която се установява и
местоположението на техническото средство. От представената снимка се установява, че
участъкът е в рамките на населено място, с въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч.
Същото ограничение на скоростта е отразено и в представения Протокол за използване на
АТСС от 09.10.2020 г.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип е била одобрена на 26.09.2018 г. (преди датата на нарушението),
регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви
условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от
представения Протокол за проверка от 28.09.2020 г., към датата на нарушението системата
за контрол на скоростта № 11743ее е била преминала последваща проверка. В случая
липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на
предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената
скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради
изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и
местоположението и регистрационния номер на автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия от 2020 г. - МВР-
СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за
собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от 2016 г. на
министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и
копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с
приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на
системата, протокол за използване на техническото средство - мобилна система както и
декларация от законния представител на собственика на МПС. Събраните по делото
2
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК,
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът се довери и на показанията на
св. К. в частта на показанията й, в която тя заявява, че не познава човек с имената на
жалбоподателя и съответно не помни да е предоставяла автомобила на жалбоподателя.
Очевидно, показанията й, че не е подписвала декларацията и не е предоставяла в ОПП
СДВР копие от СУМПС на жалбоподателя, са неистинни, като в края на разпита си, след
напомняне за наказателната отговорност по чл. 290 и чл. 313 НК, тя признава, че е
подписала декларацията. С оглед на заявеното от свидетелката, съдът приема, че тя не е
предоставила автомобила за ползване на жалбоподателя, с когото не се познават и който има
напълно различен социален статус от нея, независимо от невярното деклариране на
противното. Поради това и съдът не прие за достоверно посоченото в декларацията, че за 8
дни през октомври 2020 г. св. К. е предоставила автомобила БМВ на непознатия за нея К. Б.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение. Заснетият автомобил е единствен в
центъра на кадъра, като не съществуват и съмнения относно регистрираната му скорост на
движение.
Но основният спорен въпрос в случая е относно авторството на деянието, т.е. дали
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил на 09.10.2020 г. За установяване на това
обстоятелство е представена декларация по чл. 188 ЗДвП, но в разпита на декларатора – св.
К. се оборва истинността на декларацията. Свидетелката отрича да познава жалбоподателя и
някога да му е предоставяла за ползване автомобила БМВ. Съдът кредитира показанията на
св. К. в тази им част, които съвпадат и със заявеното в жалбата, че Б никога не е управлявал
автомобила и не познава неговия собственик. Във връзка с установяването на
автентичността и истинността на декларацията съдът е постановил до СРП да бъдат
изпратени материалите по делото, за преценка относно евентуално осъществено
престъпление от св. К..
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
3
извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните
фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Измерената скорост на движение на автомобила е 91 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост
от 88 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е
благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
толеранс като скоростта е намалена на 88 км./ч.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство радар било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 88 км./ч. при
ограничение от 50 км./ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1
ЗДвП, като е установено превишение с 38 км./ч.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч.,
като в конкретния случай МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима
максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на
водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от
50 км./ч. От клипа от техническото средство и отразеното в протокола за използването му
несъмнено се установява въведеното в пътния участък ограничение на скоростта, а именно
общото ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място, каквото е гр.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182
ЗДвП, като за конкретното превишение от 38 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал.1, т.
4 от същия текст е предвидил глоба от 400 лева към датата на нарушението. Размерът на
санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно.
Но в случая неправилно е определено санкционираното лице – независимо, че
жалбоподателят е лицето, посочено от регистрирания собственик на автомобила в
декларация. По аргумент от чл. 188, ал. 1 ЗДвП, регистрираният ползвател на автомобил, с
който е извършено нарушение, ако не посочи конкретно лице, което е управлявало
автомобила, отговаря за извършеното с това МПС административно нарушение. Затова и е
следвало да бъде съставен електронен фиш на св. К.. Но след попълване на декларация от
нея с посочване на конкретен правоспособен водач, на когото автомобилът е бил
предоставен за ползване, правилно от формална страна именно на него е съставен новият
фиш.
Съдът обаче не кредитира приложената декларация по чл. 188 от ЗДвП, за която обаче
от съда е установена неверността на декларираните обстоятелства, а именно, че на
процесната дата, а и изобщо, жалбоподателят не е управлявал автомобила. Настоящият
съдебен състав приема, че в случая деклараторът по неустановен начин се е сдобил с копие
на СУМПС на жалбоподателя и е злоупотребил с него, за да се избегне отговорността за св.
К.. Доколкото в наказателния процес доказателствата нямат предварително установена
доказателствена стойност, то в случая приоритет следва да бъде даден на гласните
доказателствени средства, които сочат на недостоверност на посоченото в декларацията.
4
Именно поради това и съдът прие, че жалбоподателят Б не е управлявал МПС, заснето
на процесния запис и на това основание електронният фиш следва да бъде отменен.
Жалбоподателят не е претендирал присъждане на направените от него разноски за
адвокатска защита и не се сочат доказателства за такива, поради което и такива не следва да
му се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде отменен като незаконосъобразен, поради неправилно определен субект на
отговорността, въз основа на което и на основание чл. 63, ал.2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 5364851, издаден от СДВР, с който на
жалбоподателя К. П. Б за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 400 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5