№ 228
гр. Бл. , 05.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно
дело № 20211200600367 по описа за 2021 година
Пред Окръжен съд производството по делото е образувано по частният протест на Е.Г.-
прокурор от ТО С. при Районна прокуратура Бл. и е за въззивна проверка на определение №
900778/17.03.2021 год., постановено по нохд № 15/2021 год. по описа на Районен съд С..
С цитираното определение съдът е прекратил съдебното производство по делото и е върнал
същото на Териториалното отделение/ТО/С. при РП Бл. за отстраняване на съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в нарушаване правата на подсъдимия и пострадалия
по делото, тъй като според съда обвинителния акт не отговаря на изискванията на
разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК, поради констатирани от съда противоречия и
непълноти в него. В обстоятелствената част на атакуваното определение РС е приел, че тези
недостатъци на обвинителния акт се дължат на неизяснени обстоятелства относно
„длъжността и трудовата ангажираност на подсъдимия“, като неизяснено според съда
останало дали подсъдимия е действал в качество на физическо лице или като длъжностно
такова, служител във фирмата, за която се представял, че работи. Решаващият съд е счел, че
тази непълнота и неяснота на обвинителния акт е засегнала правата и на двете страни- на
подсъдимия, да разбере в какво е обвинен и на пострадалия- как и срещу кого да насочи
гражданската си претенция.
Недоволен от така постановеното определение останал представителя на държавното
обвинение, който в частният си протест твърди, че атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като обвинителния акт отговаря на изискванията на чл.246,ал.2 от
НПК. В протеста се твърди, че не са налице противоречия между обстоятелствена част и
диспозитив на обвинителния акт и последния съдържа подробно описание на
съставомерните факти- така, че за подсъдимия да не е налице затруднение да разбере в какво
е обвинен и да организира защитата си. Прокурорът сочи също, че противно на приетото от
1
съда, никъде в обвинителния акт не е твърдял, че подсъдимия е работил във фирмата на
гръцкия гражданин, като доказателства за това са приложени в хода на разследването. Наред
с това обвинителят възразява срещу мотивите на съда за връщане на делото на прокурора, за
събиране на доказателства, тъй като такава процесуална възможност е изключена в предвид
разпоредбата на чл.248,ал.4 от НПК. Предлага атакуваното определение да бъде отменено и
делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като се запозна с атакуваното определение,
частния протест и събраните по доказателства, намира следното:
Частният протест е подаден в срок и от легитимно да стори това лице, поради което е
допустим за разглеждане. По същество същият е и основателен по следните съображения:
С обвинителния акт подсъдимия И. Я. А. е предаден на съд за престъпление по чл.209, ал.1
във вр. с чл.26,ал.1 от НК, за това, че при условията на продължавано престъпление с четири
отделни деяния, с цел да набави за себе си имотна облага е въвел и поддържал в
заблуждение у Ат.Др. от гр.С., за това, че ще му изработи и монтира три броя тенти, като му
е причинил имотна вреда в размер общо на 10522,37 лв.
В обвинителния акт прокурорът е посочил всички признаци от обективна и субективна
страна на деянието по чл.209,ал.1 от НК, по начин, по който за подсъдимия да не е налице
съмнение в какво точно е обвинен и как да организира защитата си, а за пострадалия- срещу
кого да насочи гражданската си претенция. Именно подробното описание на фактите,
съдържа и информация, че подсъдимия се представил на пострадалия като работник във
фирма „Т.“ЕООД, която се занимава с изработката и монтирането на тенти. Прокурорът
описвайки деянията, никъде не е твърдял, че подсъдимия е работил в тази фирма /само се е
представял за такъв/, още повече пък да е заемал ръководна работа или такава по пазене и
управление на чуждо имущество /само при тези хипотези ще е длъжностно лице по смисъла
на чл.93 т.1 от НК/.Факта, че подсъдимия се е представял за служител в посочената фирма
само детайлизира обстоятелствата по извършване на деянието и въвеждане в заблуждение
на пострадалия, но не придава качество на длъжностно лице на подсъдимия. За последния
има и писмени доказателства, събрани в хода на ДП- че към инкриминирания период не е
бил на трудов договор. Следва да се посочи, че при този вид престъпление твърде често
подсъдимия се представя на пострадалия за лице с определено качество, без да е такова,
което е и част от начина на въвеждане в заблуда.
Именно поради това, тези доводи на съда за връщане на делото на прокурора, поради
допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Не е налице
противоречие между обстоятелствената част и диспозитив на обвинителния акт – и
описанието на фактите и правната им квалификация не сочат наличието на квалифициращ
признак „длъжностно лице“. Наред с това не е налице нито непълнота, нито противоречие в
обвинителния акт, както е приел съда, тъй като, както се посочи по-горе относимите към
обвинението обстоятелства са описани ясно и в пълнота.
2
С оглед на изложеното, атакуваното определение следва да се отмени и на основание
чл.249,ал.3 НПК във вр. с чл.345 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 900778/17.03.2021 год., постановено по нохд №15/2021 год. по
описа на Районен съд С., с което е прекратено съдебното производство по делото и ВРЪЩА
делото на Районен съд С. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3