РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 19.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на трети август две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 8368/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 82673/24.06.2019 г., предявена
от Е.Д.И., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, против З. „О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата твърди, че на 29.11.2017 г., в гр. София, В.С.Ц.,
с ЕГН: **********, при управление на автобус „Ютонг ЗК6126ХГА“, с peг. № *******,
нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал
пътно-транспортно произшествие (ПТП) с Е.Д.И., при което последната била
затисната от вратите на автобуса и влачена под него.
По случая било образувано НОХД № 10049/2018 г. по
описа на СРС, НО, 104 състав, по което В.С.Ц. бил признат за виновен за
извършено престъпление.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП, е
получила следните увреждания: Размачкване на дясната подбедрица;
Счупване на външния кондил на дясната голямопищялна кост; Счупване на
малкопищялната и голямопищялната кост на дясната подбедрица; Счупване на
проксималните фаланги на III и IV-ти пръсти и дисталната фаланга на V-ти пръст
на дясното ходило;
След ПТП, ищцата била в шоково
състояние с висок общ и оперативен риск за живота. Към предявяване на исковата
молба, ищцата претърпяла 21 оперативни намеси, но въпреки това здравословното й
състояние не се подобрявало. Предстояли й още оперативни намеси на десния крак,
като прогнозата за възстановяването била неблагоприятна, а самото лечение щяло
да продължи още години.
В
исковата молба се твърди, че през продължителния процес на лечение, Е.И. е
търпяла и продължава да търпи силни болки и битови несгоди. Налице било
цялостно влошаване на качеството й на живот и нарушаване социализацията й на индивид,
който има ограничения в движението и извършването и задоволяването на дори
елементарни битови нужди и необходимости. Дълго време след произшествието,
ищцата била неподвижна и на легло и разчитала на грижите на близките си.
Променила начина си на живот, отказала
се е от социалните си активности, не можела да изпълнява грижите си за
домакинството по начина отпреди произшествието, бързо се уморявала, загубила
желание за живот. Емоционалните болки и страдания били още по-големи, тъй като
подобрение в здравословното състояние не се очаквало и най-вероятно същата
никога повече нямало да проходи самостоятелно. Тежкото здравословно състояние
налагало провеждането на непрекъсната рехабилитация, без която имало опасност
кракът да некротизира и да бъде оперативно премахнат.
В резултат на процесното ПТП, ищцата претърпяла
и имуществени вреди в общ размер 12 592.11 лева,
съставляващи
сбора от направените разходи за операции, манипулации, закупуване на лекарства,
медицински консумативи и транспорт.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно автобус „Ютонг ЗК6126ХГА“, с peг. № СВ *****,
включително и на водача В.С.Ц..
По повод на процесното ПТП, ищецът отправил
искане да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, но ответникът
постановил отказ.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
150 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и сумата от 12 592.11
лева
– обезщетение за претърпените имуществени вреди. Сумите се претендират, ведно
със законната лихва, считано от 21.05.2019 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „О.” АД, е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал
гражданска отговорност на водача на автобус „Ютонг ЗК6126ХГА“, с peг. № СВ *****.
Ответникът оспорва исковете с възражението,
че са неоснователни. Оспорва,
че процесното ПТП е настъпило по вина на водача В.С.Ц.. Ответникът
заявява, че оспорва механизма на настъпване на ПТП. Сочи, че от представените
доказателства не ставало ясно какъв е механизмът
на ПТП, както и вината на някой от участниците. Ответникът оспорва твърдението,
че в резултат на процесното ПТП за ищеца са възникнали описаните в исковата
молба като вид и характер вреди. Оспорва и твърдението на ищеца, че е пострадал
в ПТП.
Евентуално,
ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоностния резултат от
страна на ищцата, като твърди, че получените увреди са вследствие на
неправомерното поведение на Е.Д.И., която не е предприела необходимите действия, за да се предпази.
Същата била пренебрегнала факта, че извършвайки слизане от автобуса е следвало
бързо да се изтегли към близкия тротоар с оглед нейната безопасност. Освен
това, ищцата не обърнала внимание, че палтото, с което е била облечена, е било
защипано от вратите на автобуса, с което допринесла за настъпване на увредите.
Ответникът твърди, че получените от ищцата вреди са вследствие на това, че тя
се е подхлъзнала, въз основа на което при затварянето на вратите е било
захванато палтото и при потеглянето на автобуса ищцата е получила процесните
увреждания.
Ответникът твърди и че претенцията за неимуществени
вреди е прекомерно завишена и е в противоречие с принципа на справедливостта,
прогласен в чл. 52 ЗЗД. Ответникът оспорва и претенцията за лихва. Моли,
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа твърденията и исканията си.
С
допълнителния отговор, ответникът поддържа твърденията и възраженията си.
На
06.08.2020 г., страните са представили по делото писмени бележки, в които
излагат подробни съображения в подкрепа на своите искания и възражения.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ
(обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.) .
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, който може да прави възраженията,
които произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на
застрахования, с изключение на възраженията,
посочени в ал. 2 на чл. 432 КЗ. Видно
от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината
се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към 29.11.2017 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/23/117002756910, валидна от 20.10.2017 г. до
19.10.2018 г., З. „О.“ АД, е застраховал гражданска отговорност на лицата,
правомерно управляващи автобус „Ютонг ЗК6126ХГА“, с peг. № СВ *****,
включително и на водача В.С.Ц.. Този факт е приет за
безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с
определението от 09.01.2020 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На 29.11.2017 г., в гр. София, на бул. „Акад. *****“, В.С.Ц., с ЕГН: **********,
при управление на автобус „Ютонг ЗК6126ХГА“, с peг. № СВ *****, нарушил
правилата за движение по пътищата, реализирал пътно-транспортно произшествие с Е.Д.И.,
и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда.
Тези факти се установяват от решение от 24.10.2018 г. по НОХД № 10049/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 104 състав, с което В.С.Ц., с ЕГН: **********,
е признат за виновен в това, че на 29.11.2017 г., около 11.50 часа,
в гр. София, при управление на моторно превозно средство – автобус марка
„Ютонг”, модел „ЗК 6126 ХГА“, с peг. № СВ *****, като се движел в гр. София, по бул. „Акад. *****“, с
посока на движение от бул. „България“ към бул. „Цар Борис ІІІ“, при потегляне
от спирка на масов градски транспорт № 0269 „Акад. *****“, нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в: чл. 68, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП): „Водачът на пътното превозно средство от редовните
линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за
безопасното качване и слизане на пътниците.” - като не осигурил възможност за
безопасно слизане на пътничката Е.Д.И., с
ЕГН: ********** (при затваряне на втора
врата захваща палтото на И. и след потегляне гумата на автобуса прегазва десния
й крак) в следствие на което по непредпазливост на Е.Д.И. е причинена
средна телесна повреда изразяваща се в:
размачкване на дясната подбедрица; счупване на външния кондил на дясната
голямопищялна кост; счупване на малкопищялната и голямопищялната кости на
дясната подбедрица в долната трета; счупване на проксималните фаланги на III и
IV-ти пръсти и на дисталната фаланга на V-ти пръст на дясното ходило, довело до
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни - престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал.4, т.1 от НПК, във вр. чл.78а, ал.1
от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, и на основание чл. 343г, във вр. чл.343, ал.1, б. „б“, пр. 2,
вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, ме у наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
С
неподлежащо на обжалване решение от 08.02.2019 г. по ВНОХД № 5687/2018 г. по
описа на СГС, НО, ІХ-ти въззивен състав, решението на СРС е изменено в частта,
с която на подсъдимия Ц. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца (като този срок е намален на 3 месеца).
В останалата част, решението на СРС е потвърдено и е влязло в сила на 08.02.2019 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
Постановеното от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй
като нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2
се прилагат и за актовете по глава двадесет и осма (каквото е постановеното от
СРС решение).
Следователно
и при отчитане на обективните и субективни предели на постановеното от СРС
решение, настоящият състав следва да
зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че В.С.Ц. е извършил деянието, че то е противоправно,
че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаните
в решението увреждания:
-
размачкване на
дясната подбедрица;
-
счупване на
външния кондил на дясната голямопищялна кост;
-
счупване на
малкопищялната и голямопищялната кости на дясната подбедрица в долната трета;
-
счупване на
проксималните фаланги на III и IV-ти пръсти и на дисталната фаланга на V-ти
пръст на дясното ходило,
довели
до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от
30 дни. Доколкото тези увреждания
са елемент от престъпния състав на
престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на
постановената присъда обхваща и установяването на техния вид и характер, както
и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013
г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на
ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника
водач, на 29.11.2017 г., на ищеца са причинени описаните
увреждания.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза, извършена от
вещото лице д-р М.Х.М.. Вещото лице, след като се е запознало с представената
по делото медицинска документация и след личен преглед на ищцата, извършен на 09.06.2020 г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”,
е приело, че в резултат на процесното ПТП, Е.Д.И. е получила следните
травматични увреждания:
- Открита конквасация (смачкване) на дясната подбедрица с деколиране (отделяне) на кожа и подкожие от подлежащите фасции от коляното до глезената става в пълната и циркумференция;
- Счупване на външния кондил на дясната голямопищялна кост;
- Открито счупване на костите на дясната подбедрица в дисталната и част;
- Счупване на проксималните фаланги на Ши IV пръсти на дясното ходило;
- Счупване на дисталната фаланга на V пръст на дясното ходило;
Вещото
лице по СМЕ е посочило, че общото състояние на пострадалата, непосредствено
след инцидента, е било тежко с белези на развиващ се травматичен шок и в
момента на постъпването и във ВМА е настанена в противошокова зала. В резултат
на навременното и етапно лечение общото и състояние се е подобрявало. През
първоначалния етап от 29.11.2017г. до 15.12.2017г. е била настанена в КАРИЛ (Катедра по анестезиология,
реанимация и интензивно лечение) на ВМА за мониторинг, била е на
изкуствена белодробна вентилация, реанимационно, медикаментозно и етапно
оперативно лечение. Вторият етап е прекарала в КОТ (Катедра ортопедия и
травматология), където е продължило оперативното лечение, клиничното
наблюдение, рехабилитацията и приема на медикаменти. През третия етап от
21.03.2018 г. до 02.04.2018 г. е била настанена в Клиника по пластична хирургия
и изгаряния на ВМА и е извършена свободна кожна пластика на цялата подбедрица. Четвъртият
етап е протекъл в МБАЛ „Света София” ООТ, където е свален външният фиксатор и е
поставен интрамедуларен тибиален пирон с проксимално и дистално застопоряване и
остеопластика с лиофилизирана кост. През многобройните следващи етапи е
провеждана рехабилитация и лечение на атоничната и секретираща рана.
ВЛ
по СМЕ е посочило, че „в момента“ (прегледът на ищцата е извършен на 09.06.2020
г., а заключението е представено в СГС
на 18.06.2020 г.) общото състояние на пострадалата е добро, но функционалното състояние на травмираният
крайник не е пълноценно и той не може да участва в опорната фаза на походката
пълноценно.
Относно възстановяването на ищцата, ВЛ е посочило, че процесът на възстановяване е започнал от момента на травмата и продължава и „до днес“. Били са проведени поредица от оперативни интервенции, чиито цели са били различни и са били насочени към последователно възстановяване на анатомията на крайника и на неговата функция. Счупванията са наместени и фиксирани добре, зараснали са за средно статистическите срокове, кожната пластика е успешно извършена и покритието е добро. Усложненията са свързани с еквиносната позиция на ходилото, ограничената подвижност на пръстите и глезената става, нарушената походка и атоничната рана на подбедрицата. Това е резултат от тежката травма на крайника. За възстановяването на опорната функция е необходимо да се коригира еквиносната позиция, което може да стане по оперативен път с повишени оперативни рискове за развитие на инфекция.
ВЛ е констатирало, че до момента на прегледа (09.06.2020 г.), на ищцата са били извършени следните оперативни интервенции:
1. Във ВМА:
- Първична хирургична обработка на раните и дебридман;
- Открито наместване и външна фиксация;
- Ревизия на раните с дебридман;
- Дебридман на раните с открито наместване и метална фиксация на външния голямопищялен кондил в дясно с винтове, фиксация на фрактурата на петия пръст с Киршнерова игла, мазева превръзка, фиксаторът е в изправност;
- Ревизия на раната с открито наместване на тибията и външна фиксация по метода на АО;
- Ревизия на раните с поставяне на вакуум- аспирираща превръзка;
- Почистване на раните и поставяне на вакуум- аспирираща превръзка;
- Почистване на раните и поставяне на вакуум- аспирираща превръзка;
- Сваляне на вакуум- аспириращата превръзка и поставяне на мазева;
- Ревизия на раната с мазева превръзка;
- Ревизия на раните с корекция на външния фиксатор;
- Ревизия на раните с почистване и лаваж на повърхностите;
- Ревизия на раните с почистване и лаваж на повърхностите;
-Ревизия на раните с кюретаж и лаваж и кожна пластика на раневите повърхности;
- Ревизия на раните с корекция на външния фиксатор и промивка на раните.
- Кюретаж и свободна автоостеопластика на кожата- 300 квадратни см.
2. В МБАЛ „Света София“:
- сваляне на външният фиксатор на дясната подбедрица, метална фиксация с интрамедуларен тибиален пирон с проксимално и дистално застопоряване, костна пластика с лиофилизирана кост.
Видно от СМЕ, оперативните
интервенции са постигнали запазване на анатомичната цялост на крайника, като бъдещето
му зависи от желанието на пострадалата - да реши да подобри опорната функция по
оперативен път с коригиране на еквиносната деформация и артродеза на глезената
и субталарната стави при повишени оперативни рискове за развитие на инфекция.
ВЛ е посочило, че „към настоящият
момент“, десният долен крайник не е
годен самостоятелно да участва в опорната фаза на походката и да изпълнява
нормалните си функции.
Преките последици от травмата на ищцата са:
- Промяна на анатомията на крайника (останал е леко хипотрофичен в областта на подбедрицата) с оформяне на деформитети- еквиностна позиция на ходилото;
- Ограничаване на активните движения в глезената става, ходилото и пръстите;
- Силни болки по време на инцидента, оперативните интервенции и в периода на рехабилитация;
- Продължителна интоксикация на организма при лечението на обширната рана и многобройните операции;
- Функционален дефицит на крайника;
- Постоянни страдания по време на движението, което става с две патерици;
- Големи раневи и оперативни цикатрикси от кожното покриване на дефекта и еквиносен деформитет;
Анализирайки патоморфологията на травмата,
проведеното етапно лечение и резултата от клиничния преглед, експертизата е
приела, че „в момента“ е възможно ходене
с подпомагане от помощни средства и ортопедични обувки.
Видно от СМЕ, в конкретния случай анатомията на крайника е запазена, налице е добра активна подвижност в коленната става, адекватна артериална и венозна циркулация, запазена инервация с хипестезии и парестезии по дорзалната страна на пръстите и ходилото, възможни макар и ограничени активни движения в глезена и пръстите. Запазена е частично опорната функция на крайника и участието му в походката. Горецитираното определя, че крайникът е с частично нарушена функция и не отговаря на критериите за тежко телесно увреждане (изгубване на функцията на крайника).
Вещото лице е посочило също, че психоорганичният
синдром с ограничено внимание, повишена разсеяност и намалено качество на
възприятието са нещо нормално в хода на лечението на тази тежка конквасация.
Острата стресова реакция, тежкият болков синдром, обилната кръвозагуба,
състоянието на развитие на травматичен шок, престоят в КАРИЛ и интоксикацията
са фактори, които променят психиката. За да се облекчат болките и стресовата
реакция се прилагат множество медикаменти, които ограничават вниманието, водят
до разсеяност и намаляват качеството на възприятието. В постоперативният период
се разграждат некротизирани тъкани от тежкото размачкване, които са причина за
интоксикация, която натоварва органите и системите и може да бъде причина за
промяна на психиката. Много често при такива счупвания на дългите тръбести
кости се отделят мастни капки, които попадат в кръвообръщението и се получава
мастна емболия, която се характеризира с клиничната картина на променена
психика и хипоксия (намалено количество на кислорода в кръвта). В СМЕ е
посочено, че пострадалата е работила преди инцидента като счетоводител и не е
приемала медикаменти за променена психика. Към момента на прегледа, също не е приемала
медикаменти. Експертизата е приела, че описаният психоорганичен синдром се е
развил в резултат на тежестта на травмата и в резултат на лечението е отзвучал.
ВЛ
е констатирало, че по време на инцидента ищцата е била на 63
години. В първата епикриза е описано, че има мозъчно съдова болест,
психоорганичен синдром, анемия и хроничен гастрит. ВЛ е обяснило, че анемичният
симптом е обясним с кръвозагубата по време на травмата, а проявите на
психоорганичния синдром и мозъчната симптоматика, както и обостреният хроничен
гастрит се дължат на причини описани в отговора на предишния въпрос.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Стефка И.И.,
която е дъщеря на ищцата.
Свидетелката
сочи, че за инцидента с майка й от 29.11.2017 г. е разбрала след няколко дни
(тъй като свидетелката била в родилно отделение). Свидетелката видяла ищцата в
интензивното отделение на ВМА, където била около 10 – 11 дена. След това,
повече от два месеца и половина, ищцата била в Отделението по травматология,
след това в Отделението по пластична хирургия, а след това ищцата била друга
болница за последващи оперативни действия. Свидетелката сочи, че състоянието на
майка е било много тежко. В следствие на болката изгубила съзнание. Много тежко
била изведена от командно дишане, два дни се опитвали да я събудят от командно
дишане, като лекарите отдали това на шока, който е преживяла. Ищцата не можела
да се обслужва сама и сестрата на свидетелката напуснала работа, за да може да
живее с нея и да я обгрижва. Това продължавало „и към настоящия момент“
(свидетелката е разпитана на 22.06.2020 г.). Стефка И. сочи, че майка й не може
да излезе до магазина сама, не може да носи нищо, не може сама да се изправи да
си вземе чаша.
Съдът, прецени със засилена критичност показанията
на свидетеля И., предвид най-близката й родствена връзка с ищцата (свидетелката
е нейна дъщеря). След като взе предвид, обаче, че показанията и на разпитания
свидетел са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, почиващи на непосредствени впечатления и
кореспондиращи на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
съдът им даде вяра и ги кредитира.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на автобус „Ютонг ЗК6126ХГА“,
с peг. № СВ ***** не е виновен за настъпването на процесното ПТП. Събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства (влязлото в сила решение на
СРС, писмените доказателства, заключението по СМЕ и показанията на разпитания
свидетел) установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал.1 КЗ, застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“
З. „О.“ АД, дължи да заплати обезщетение за
доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадала се
явява ищцата Е.Д.И. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи, и отчете вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпяла и продължава
да търпи пострадалата, възрастта на Е.Д.И. към датата на ПТП – 63 г., извършените
оперативни интервенции, необходимостта от чужда помощ на ищеца, промяната в
обичайния й начин на живот, както и социално-икономическите условия към момента
на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на Е.Д.И., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 80 000 лева
Относно иска за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди:
По делото са представени фактури, издадени от ДКЦ „Света София“ ЕОД, Военномедицинска
академия и „А.С.***“ ООД (1 бр.), като доставчици на описаните в тях стоки и
услуги: медицински консумативи, прегледи и изследвания, като всички фактури са
с получател ищцата, както следва:
1. Фактура № **********/02.07.2018г. за медицинска услуга на стойност 30 лв. (л. 31);
2. Фактура № **********/14.02.2018 г. за медицински консумативи на стойност 81.44 лв. (л. 32);
3. Фактура № **********/12.01.2018г. за медицински консумативи на стойност 140 лв. (л. 33);
4. Фактура № **********/14.02.2018г. за медицинска услуга на стойност 58 лв. (л. 34);
5. Фактура № **********/16.04.2018г. за медицинска услуга на стойност 25 лв. (л. 35);
6. Фактура № **********/29.04.2018г. за медицинска услуга на стойност 400 лв. (л. 36);
7. Фактура № **********/05.05.2018г. за медицинска услуга на стойност 205 лв. (л. 37);
8. Фактура № **********/03.12.2018г. за медицинска услуга на стойност 60 лв. (л. 38);
9. Фактура № **********/26.07.2018г. за медицинска услуга на стойност 30 лв. (л. 39);
10. Фактура № **********/18.06.2018г. за медицинска услуга на стойност 60 лв. (л. 40);
11. Фактура № **********/28.05.2018г. за медицинска услуга на стойност 30 лв. (л. 41);
12. Фактура № **********/14.05.2018г. за скъпоструващ консуматив и потребителска такса на стойност 2254.80 лв. (л. 42);
13. Фактура № **********/29.12.2017г. за медицински консуматив на стойност 1446.50 лв. (л. 43);
14. Фактура № **********/29.11.2018г. за медицинска услуга на стойност 70 лв. (л. 44);
15. Фактура № **********/13.09.2018г. за медицинска услуга на стойност 40 лв. (л. 45);
16. Фактура № **********/25.01.2019г. за медицинска услуга на стойност 30 лв. (л. 46);
17.
Платена медицински
стоки - ортопедични обувки, на стойност
190 лв. (л. 47);
18. Фактура № **********/12.11.2018г. за медицинска услуга на стойност 30 лв. (л. 48);
19. Фактура № **********/20.11.2018г. за медицинска услуга на стойност 30 лв. (л. 49);
20. Фактура № **********/03.12.2018г. за медицинска услуга на стойност 20 лв. (л. 50);
21. Фактура № **********/20.12.2018г. за медицинска услуга на стойност 20 лв. (л. 51);
22. Фактура № **********/19.02.2019г. за патерици на стойност 36 лв. (л. 52);
Плащането на сумите по всички фактури се установява от фискалните бонове
към тях (издадени от същия доставчик, на същата дата и за същите суми, като
тези, посочени във фактурите). Сборът от сумите по фактурите е 5286.74 лева.
От представени 18 бр. фискални бонове (л. 53 – 55) се установява, че ищцата
е заплатила общо сумата от 203.37 лева – за лекарства и медицински
услуги.
Установява се от представените 13 бр. разписки (л. 56 - 68), издадени в
периода м. април 2018 г. – м. април 2019 г., вкл., че ищцата е заплатила общо
сумата от 6375 лева (представляваща сбора от сумите по разписките) за
проведени физиотерапевтични процедури от стр. включително.
От заключението по СМЕ се установява, че
извършените разходи по описаните фактури са били необходими за лечението
на ищцата и са били направени във връзка с него.
Поради това, съдът приема за установено по делото, че в резултат на
процесното ПТП, ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на сумата от 11865.11
лева, съставляваща сбора от сумите по посочените документи (5286.74
лв. +203.37 лв. +6375 лв.).
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ
срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че ищцата е допринесла за настъпване на уврежданията,
тъй като Е.Д.И. не
е предприела необходимите действия, за да се предпази. Ответникът твърди, че същата
е пренебрегнала факта, че извършвайки слизане от автобуса е следвало бързо да
се изтегли към близкия тротоар с оглед нейната безопасност. Освен това, ищцата
не обърнала внимание, че палтото, с което е била облечена, е било защипано от
вратите на автобуса, с което допринесла за настъпване на увредите. Ответникът
твърди също, че получените от ищцата вреди са вследствие на това, че тя се е
подхлъзнала, въз основа на което при затварянето на вратите е било захванато
палтото и при потеглянето на автобуса ищцата е получила процесните увреждания.
В мотивите на решение от 24.10.2018 г. по НОХД № 10049/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 104 състав, е прието, че при
спирането на спирка № 0269 „Акад. *****”, водачът Ц. отворил всичките три врати
на автобуса и пътничката Е.Д.И. предприела слизане от втората врата. Подсъдимият Ц.
затворил вратите на автобуса, при което втората врата захванала палтото на И.,
която вече била стъпила на платното за движение, и потеглил. При потеглянето на
автобуса, И. била увлечена от захванатото палто по посоката на движение на
автобуса и паднала на платното за движение, след което водачът преминал със
задно дясно колело на автобуса през десния крак на И.. На място пристигнал екип
на О„ПП“ - СДВР. Прието е също, че причина за възникналото произшествие се
явява субективното поведение на водача Ц., който не е осигурил безопасното
слизане на Е.И., като е потеглил при наличие на захванато от втората врата
палто на пътничка;
Така
установеният механизъм на ПТП е възприет и с акта на СГС. Същият не сочи, че
ищцата е била твърде бавна (при слизане), или че е била непредпазлива, или че
се е подхлъзнала, или че е бързала да се качи в потеглящия автобус (както
твърди ответникът). Така или иначе, с оглед разпоредбите на чл. 300 ГПК и чл.
413, ал. 2 НПК, когато поведението (приносът) на пострадалия не е елемент от
престъплението, влязлата в сила присъда (решение) на наказателния съд не го
установява и същото не се обхваща от силата
на присъдено нещо на съдебния акт. В този смисъл е и решение № 15/16.06.2017 г. по т.д. № 2662/2015 г. по описа на ВКС, ІІ ТО.
По делото е разпитан като свидетел виновният водач - В.С.Ц..
Свидетелят работи като шофьор в Столичен автотранспорт и на 29.11.2017 г.,
бил на автобусна линия 64, като пътувал от кв. Бояна към Център по хигиена.
Свидетелят пристигнал на автобусна спирка „Акад. Иван Гешев“, отворил вратите,
и изчакал да се качат и слязат пътниците. На спирката имало около 15 човека, а
в автобуса 7 – 8 човека. Свидетелят
заявява, че е затворил вратите, погледнал е в лявото огледало, за да се включи
в движението, потеглил е, погледнал е пак в дясното огледало и видял, че отзад
има нещо. В първия момент, свидетелят
си помислил, че е багаж. „Това нещо“ се
намирало зад автобуса. Веднага спрял, слязъл и видял, че има жена, която,
според свидетеля, в момента на потеглянето не била там. Свидетелят сочи, че
тя вероятно е тичала да хване автобуса,
подхлъзнала се е тъй като участъкът бил мокър и леко заледен, като до пилона на
спирката дори имало буца с лед.
Свидетелят
заявява, че преди да потегли е погледнал в дясното огледало докато се затворят
вратите. След като се затворили вратите, погледнал в лявото огледало и потеглил.
След като потеглил, видял в дясното огледало, че отзад има нещо. Заявява, че
от дясното огледало има видимост към
всички врати, като страничната видимост била около 1 метър. Автобусът бил с три
врати, задното колело се намирало между втората и третата врата.
Мястото
(където бил спрял) било леко заледено, въпреки че имало слънце, температурите
били отрицателни. От отварянето до затварянето на вратите изминала около
минута. Жената се намирала зад десните стопове на автобуса. Краката й били в
посока обратна на тротоара, към пътното платно. Главата й била към тротоара, на
около метър и половина. Била паднала по гръб.
Свидетелят
заявява, че никой нищо не каза от пътниците когато станало ПТП. След като
отворил вратите, свидетелят им казал да слязат, защото има ПТП, а те останали
учудени.
По делото е прието заключението по автотехническата експертиза, извършена
от вещото лице доц. д-р инж. А.П.А., който, съобразявайки допустимите
доказателства и доказателствени средства, е възприел следния механизъм на ПТП:
На 29.11.2017 г., около 11.50 ч., автобус „Ютонг ЗК 6126ХГА”, с peг. № СВ *****, управляван от В.С.Ц.,***, в посока от бул. „България“ към бул.
„Цар Борис III“ и е спрял на спирка МГТ № 0269 „Акад. Ив. Е. Гешов”. След
слизане и качване на пътници, според обясненията на водача на автобуса, той е
затворил вратите, погледнал е в дясното огледало, след това в лявото и е
потеглил. В същото време върху платното за движение в дясно от автобуса в
зоната между средната врата и задното дясно колело се е намирала пострадалата
пешеходка Е.Д.И.. При потеглянето водачът е имал възможност да я види чрез
дясното си огледало, но в този момент на потеглянето той е гледал в лявото
огледало и затова не е видял пострадалата. След потегляне на автобуса
пострадвалата по неустановени причини е паднала и десният й крак се е оказал
под автобуса пред задното дясно колело, което преминава през него. Изминавайки
1-2 метра водачът е реагирал за аварийно спиране и след още около 2-3 метра е
спрял, като от прегазването на кракът на пострадалата до спирането е изминал
общо само 4,2 м.
ВЛ по АТЕ сочи, че при разпита си водачът твърди, че е видял нещо паднало
зад автобуса, но в действителност е възприел опасността по-рано, малко след
прегазването, когато десният й крак е бил под автобуса, а тялото на пострадала
е вляво от него. Към този момент той е имал възможност да вижда пострадалата.
На какво е реагирал за спиране в настоящия процес не са събрани данни.
Видно от АТЕ, причината за
настъпване на произшествието е, че при потеглянето водачът на автобуса е гледал
в лявото огледало, а не в дясното, което е технически и професионално
неправилна и основна грешка, при която стават ПТП от този тип.
Причината на падането на пешеходката не може да се определи при наличните
данни в гражданския процес, но това падане е също в причинна връзка, защото ако
пешеходката не беше паднала, нямаше да има прегазване на крака й.
Произшествието
е било предотвратимо, ако водачът на автобуса при потеглянето е гледал и
наблюдавал ситуацията в дясното външно огледало и ако пешеходката не е паднала
При така установените факти, съдът приема, че възражението за
съпричиняване е недоказано. Както беше посочено, съобразно константната
практика на ВКС и разясненията, дадени в ТР № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат (но не и вина).
Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази
в действие или бездействие, но всякога поведението
му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат,
като го обуславя в някаква степен. В настоящия случай, не се установява
противоправно поведение на ищцата. Не се
установява, ищцата да е допуснала нарушение на правилата за превоз на пътници, да
е слизала или да се е качвала в превозното средство, което е било в движение,
да е пречила на видимостта на водача, да е отваряла вратите на автобуса по
време на движение, да се е навеждала навън от превозното средство и т.н.
По делото липсват каквито и да е годни доказателства, установяващи, че
ищцата при качване в автобуса или при слизане от него се е подхлъзнала, поради
което и е паднала. Нищо различно не установяват и показанията на водача Ц..
Действително, налице е разминаване в неговите показания - така в досъдебното производство, водачът Ц.
е заявил, че след като е потеглил е чул пътниците от автобуса, че са изкрещели
и веднага е спрял (при разпита му на 07.12.2017 г., л. 24 от ДП и на 03.05.2018
г., л. 21 от ДП, а при разпита му по настоящото дело е заявил, че никой от
пътниците нищо не е казал когато е станало ПТП и след като е отворил вратите, Ц.
им казал да слязат, защото има ПТП, а те останали учудени. Протоколът за разпит
на свидетел в наказателното производство
удостоверява единствено, че е съставен на посочената в него дата от
посоченото длъжностно лице, извършило разпит на свидетеля, които
факти обаче са неотносими към
предмета на спора. Относно фактите, които лицата възпроизвеждат в тези
документи, същите се явяват недопустимо доказателствено средство, тъй като съгласно ГПК гласни доказателства се
събират пряко и непосредствено пред съда.
Отделно
от това, след като не се установява противоправно поведение на ищцата,
причините за падането й са без значение, тъй като водачът на автобуса е бил
длъжен да осигури възможност за безопасното качване и слизане на пътниците (чл.
68, ал. 2 ЗДвП).
С
оглед на изложеното, съдът намира, че с поведението си пострадалата не е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат, поради което определените
по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани.
Искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата
от 80 000 лева, а за разликата до
пълния предявен размер от 150 000 лева, следва да се отхвърли.
Искът
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи за
предявения размер от 11865.11 лева, а за разликата до пълния
предявен размер от 12 592.11
лева, следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите
на новия КЗ (в сила от
01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно
в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при
завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 21.05.2019 г. (л.
69). Не се спори, че З. „О.“ АД, не е определило и изплатило обезщетения. С
оглед установените по-горе факти и цитирани разпоредби, обезщетението за забава
в размер на законната лихва е дължимо върху посочените главници, считано от 22.08.2019 г. Претенцията за заплащане
на законна лихва следва да се отхвърли за периода от 21.05.2019 г. до 21.08.2019
г., като неоснователна.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищцата – адв. Д.П.Ш., адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 3270.78 лева, с ДДС (5738.21 лв. х 0.57).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 2811.43 лева от общо направените
разноски в размер на 6538.21 лева (6538.21 лв. х 0.43), в т.ч.: платено адвокатско възнаграждение (5738.21
лв., с ДДС), депозит за свидетел (100 лева), и депозити за АТЕ и СМЕ (700 лв).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 3845.60 лева, в т.ч. държавна
такса (3674.60 лв.) и депозит за СМЕ и АТЕ – 171 лв. (300 лв. х 0.57).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.Д.И., с ЕГН: **********,
с адрес: ***,
-
на
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 80 000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от Е.Д.И. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 29.11.2017
г., в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2019 г. до
окончателното плащане, както и
-
на
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 11865.11 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от Е.Д.И. имуществени вреди от
ПТП, реализирано на 29.11.2017 г., в гр. София, ведно със законната лихва,
считано от 22.08.2019 г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 80 000 лева до пълния
предявен размер от 150 000 лв.–обезщетение за неимуществени вреди, за разликата
над 11865.11
лева до пълния предявен размер от 12 592.11 лв. - обезщетение за имуществени вреди, както
и претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от
21.05.2019 г. до 21.08.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
З. „О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Д.П.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 3270.78
лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Е.Д.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на З. „О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 2811.43 лева
– разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 3845.60 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: