РЕШЕНИЕ
№ 310 13.08.2019 г. град
Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд – Хасково, граждански състав, на седми август, две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
2. МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,
секретар: В.К.
като разгледа докладваното от мл. съдия
Милуш Цветанов в.гр.д. № 487 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 390/10.06.2019г.,
постановено по гр.д. №2781/2018г. по описа на Районен съд - Хасково са отхвърлени предявени от Д.В.Г. против
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с EIK
*********, искове
с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ, съответно - за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението ѝ, извършено със Заповед
№ 68/05.10.2018г. на управителя на дружеството, за възстановяването й на
заеманата от нея преди уволнението длъжност *** и за заплащане на обезщетение
за времето, през което е останала без работа – за периода от 08.10.2018г. до
08.04.2019г., в размер на 4100,40 лв., ведно със законната лихва върху сумата
от подаване на исковата молба – до окончателното й изплащане. Със същото
решение ищецът е осъден да заплати на ответника направените последния разноски
по делото в размер на 100 лв.
Недоволен от
така постановеното решение е останал въззивникът Д.В.Г., която чрез пълномощника
си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за незаконосъобразност, неправилност
и необоснованост. Твърди се недоказаност от страна на ответното дружество на
законосъобразността на уволнението на ищцата, както и необходимост от
съпоставка на поставените оценки с действително притежаваните от Г. трудови
качества. Изтъкват се доводи за нарушения при извършения подбор, включващ дискриминативни
и незаконосъобразни критерии, сред които – степен на образование, стаж на
определената длъжност.
В срока по чл. 263
от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемото дружество, което чрез юрисконсулта
си оспорва подадената въззивна жалба и излага съображения за нейната
неоснователност. Претендира потвърждаване на обжалваното решение на РС-Хасково както
и присъждането на разноски за въззивната
инстанция.
Хасковският
окръжен съд, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по
делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана
страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
В настоящият
случай РС-Хасково е бил сезиран с три обективно съединени иска с правни
основания - чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, предявени от ищеца Д.В.Г. срещу
ответника „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр.***.
По делото е
безспорно установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, породено
от сключен между тях трудов договор № 32/01.02.1988г. и допълнителни
споразумения към същия, по силата на последното от които, с № 44/26.07.2018г.,
ищцата е заемала длъжността *** в Район *** - Вода - ***, считано от
01.08.2018г. Безспорно е също, че трудовото правоотношение е било прекратено
считано от 08.10.2018г. със заповед за прекратяване № 68/05.10.2018г., издадена
на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, а именно – съкращаване на щата. Съкращаването
на щата се установява от заповед № 256/04.10.2018г. От приложеното към последната
щатно разписание е видно, че от 05.10.2018г.
длъжността, която е заемала Г., вече не фигурира в списъка за Район *** – Вода -
***, съкращаването на щата е реално – трудовата функция е престанала да
съществува като съдържание на отделна длъжност. И двете горепосочени заповеди
са на управителя на дружеството - инж. Т.М., а съгласно практиката на ВКС – именно
управителят, който организира и ръководи предприятието, решава и всички
въпроси, свързани с изменение на щата, сключване и прекратяване на трудовите
договори (така - Решение №1391/20.12.1999г. по гр. д. № 340/1999г., III г.о. на ВКС)
За да постанови
обжалваното решение районният съд е приел, че издадената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата съдържа всички необходими
реквизити и изхожда от лице, което е носител на работодателската власт, към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение са съществували
предпоставките за съкращаване на щата и то е било реално, а подбор е бил
извършен от надлежно назначена комисия, според законовите критерии и въз основа
на действителни качества на участниците, като ищцата е показала по-слаб
резултат. Мотивирайки се в изложения смисъл, първоинстанционният съд е
преценил, че предявеният иск по чл. 344 ал.1 т.1 КТ се явява неоснователен и
предвид обусловеността на останалите съединени искове от изхода на спора –
всички следва да бъдат отхвърлени.
Настоящият
въззивен състав напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд, които са съответни на събраните по делото доказателства
и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства, поради което, и на
основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях.
С
оглед наведените от страните доводи и възражения, съдът намира за необходимо да
обсъди следното:
От заповед №
257/04.10.2018г., и тази за прекратяване, се установява, че трудовото
правоотношение е прекратено след проведен подбор. Такъв не е бил задължителен,
предвид премахването на всички щатни бройки за длъжността в посочения район, но
тъй като работодателят се е възползвал от правото на подбор, законността на
последния подлежи на съдебна проверка за съответствие на критериите по чл.329,
ал.1 КТ. Съдът дължи служебен контрол на подбора по своевременно въведените
спорни факти - доводите заявени в исковата молба. Съобразно тях, правилно
първата инстанция е проверила и установила извършването на подбор, включването
в него на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии. В мотивите
на първата инстанция коректно е отбелязано, че отразеният в протокола от
04.10.2018г. по-слаб резултат на ищцата не е бил конкретно оспорен, в контекста
на въпроса основават ли се приетите
оценки по отделните показатели на действителните качества на работника. Въпреки
това, в аспекта на въвеждане едва с въззивната жалба на спорния факт относно
законосъобразността на подбора – оспорване констатациите в протокола, районният
съд ясно и правилно е мотивирал решението си и с обстоятелството, че те се
подкрепят от свидетелските показания. А такива показания, в конкретния случай -
на подписалата протокола В.П., са сред допустимите доказателствени средства за
доказване съдържанието на протокола като частен документ. (така - Решение № 295/15.10.2013г.
по гр. д. №14/2013г. IV г.о. ВКС)
Във въззивната
жалбата се оспорва законосъобразността на приложените при подбора критерии –
степен на образование, стаж на определената длъжност. Критериите по чл. 329,
ал.1 КТ, за извършването на подбора, а именно – по-високата квалификация на
работника или служителя и по-добрата работа, са общи. Затова работодателят може
в рамките им да конкретизира критериите за извършването на работата с оглед на
особеностите на съответната длъжност. В практиката на ВКС, включително - Определение
№ 636/08.06.2017г. по гр. д. №1434/2017г. IV
г.о, ГК на ВКС, е ясно и непротиворечиво сочено, че „Преценката по кои (конкретизирани)
критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена
изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда.“
Изложените
по-горе съображения водят до извода на въззивния съд, че обжалваното решение на
РС-Хасково е валидно, допустимо и правилно, поради което ще следва да бъде
потвърдено.
Предвид
неоснователността на подадената въззивна жалба въззивникът ще следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия направените пред настоящата инстанция
разноски. Същите се изразяват в юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на ответника, което настоящата инстанция определя на основание чл.
78, ал.8 ГПК - на 100лв., съгласно разпоредбите на чл. 37 от Закона за правната
помощ във връзка с чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от
горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 390/10.06.2019г., постановено по гр.д.№2781/2018г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, Д.В.Г. с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.***, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от датата
на обявяването му - 13.08.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.