На
23.06.2013 г. в гр. Червен бряг обл. Плевен пред
кафе-бар „Ропотамо” причинил на И.С.А. с ЕГН ********** *** средна телесна
повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на
тялото на долната челюст в дясно и левия й ъгъл, довело до трайно затруднение
на дъвченето и говоренето поне за три месеца – престъпление по чл. 129 ал. 1от НК.
До
откриване на съдебното следствие за съвместно разглеждане в наказателния процес
са приети два граждански иска, предявени от пострадалия срещу подсъдимия – за
неимуществени вреди в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума до окончателното и изплащане и за имуществени вреди в размер на 2010.60
лв. Пострадалият И.А. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител в
процеса. В същия участва лично и с адвокат И.А. ***. Пледира за осъдителна
присъда, определена от съда по справедливост. Пледира предявените граждански
искове да бъдат уважени в пълен размер, като се обосновава със събраните по
делото доказателства – епикризи и показания на
свидетели, експертизи, че пострадалият около година е бил със затруднен говор,
особен хранителен режим, силни болки в областта на долната челюст, световъртеж,
занижена физическа активност, денонощни болки със силен интензитет и претърпени
две несполучливи операции.
Подсъдимият
не признава вината си. В процеса участва лично и с адвокат Благовест К. АК
Ловеч. Защитникът пледира за оправдателна присъда с доводите, че липсват
категорични доказателства от които може да се направи обоснован извод, че подзащитният му е извършил престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК. Излага доводи, че предвид събраните по делото доказателства със своето
поведение пострадалият е предизвикал
подсъдимия и в този смисъл е налице извършване на престъпление по чл. 132 ал. 1
т. 2 от НК – подсъдимият бил действал в състояние на неизбежна отбрана, поради
което следва да бъде оправдан.
Представителят
на РП Червен бряг прокурор Христова поддържа обвинението. Пледира за осъдителна
присъда в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок. Пледира предявените
граждански искове да бъдат уважени в пълен размер.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства в хода на съдебното следствие, в
т.ч. и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият
А. преди инцидента на 23.06.2013 г. бил в интимни отношения със свидетелката В.П..
Към тази дата същата била вече в интимни отношения с подсъдимия. На 22.06.2013
г. тримата случайно се срещнали в дискотеката в гр. Койнаре и между двете
момчета възникнал конфликт, при което подсъдимият и св. П. напуснали обекта. На
следващата вечер пострадалият и свидетелят С.П. отишли в питейно заведение „Ропотамо” в гр. Червен бряг, намиращо
се в близост до гарата. Били седнали отвън на последната маса и гледали волейбол. След известно време до
тяхната маса седнали подсъдимият В.Н. и св. В.П.. Било към 22 - 22.30 ч. Не
след дълго подсъдимият се приближил до масата на пострадалия и го помолил да се
отделят, за да си поговорят. Пострадалият се съгласил и двамата се установили
до витринните стъкла малко под заведението. Точно този момент възприел св. П.И., сервитьор в заведението. Разговорът
започнал нормално.В този момент при тях дошла св. П., била нервна и неспокойна
и помолила подсъдимия да си отидат на масата. Същият и казал да се върне на
масата, тъй като двамата мъже трябвало да си поговорят. Свидетелката се
застояла, поради което пострадалият казал на подсъдимия да се изместят малко
по-надолу и тръгнал към перваза на заведението, от страна на гарата, където да
приседне. Когато се навел да седна, в този момент подсъдимият го ритнал с крак,
в областта на челюстта, при което пострадалият паднал. Св. П. се развикала.
Точно в този момент притеснен, че приятелят му се е забавил св. П. се обърнал,
погледнал към долната част на заведението и видял пострадалият И.А. да лежи на
земята а подсъдимият да го рита, два пъти – единия път в областта на главата, а
другия в областта на тялото. Свидетелят се затичал към тях, избутал подсъдимия,
който хванал св. П. за ръка и тръгнал по стъпалата обратно към масата им. Св.П.
изправил пострадалия. Видял, че в областта на челюстта му има кръв и го
придружил до тоалетната вътре в заведението, за да се измие. Пред входа на
заведението обаче ги чакал подсъдимият със св. П.. Между него и пострадалия и
св. П. възникнала разправия, която била възприета от други лица – св. Х.М.Х. и
св. Г.Г.С., който вечерял в заведението със съпругата
си. Св. Х. разтървал спорещите, като отвел подсъдимия. Когато пострадалия и св.
П. влизали в заведението отвътре излязъл св. П.И., който видял че в долната
част на лицето на А. има кръв.А. се измил, но от устата му продължавала да тече
кръв, поради което св. П. направил тампон с няколко салфетки. Двамата решили да
отидат до Спешна помощ. На изхода на заведението ги видял свидетелят Г.Г.С. и възприел, че отстрани по скулите на пострадалия А.
има кръв. В спешна помощ била направена рентгенова снимка, установено било
счупване на челюстта, поради което на пострадалия било указано незабавно да
замине за Плевен. Пострадалият отишъл заедно със св. П.. В болничното заведение
в гр. Плевен пострадалият не бил приет и бил насочен към „Пирогов“ София. Още
същата вечер двамата заминали за София, бил приет в болничното заведение и след
два дни на А. била направена спешно операция на челюстта. Същата не била
успешна. Пострадалият бил насочен към друго болнично заведение – „св. Анна“
София. Там била направена втора операция. След втората операция установили, че
има счупване на челюстта от двете страни – счупване на тялото на долната челюст
в дясно и левия ъгъл на същата челюст. Същата също била неуспешна /имало
зарастване накриво/, което налагало да бъде извършена трета операция. Третата била
още по - скъпа от първите две. Пострадалият нямал такава сума и не направил
трета операция. По време на операциите пострадалият претърпял много болки.
Същите били извършени с лека упойка, било много болезнено. След последната
операция в продължение на два месеца пострадалият бил със шина, от която не
можел да си отваря устата, хранел се със сламка, не можел да приема твърда
храна, а само сокове. Изпитвал силни болки, особено първите 10 – 15 дни, по
време на които бил постоянно на обезболяващи. След два месеца свалили ластиците
и едва тогава А. можел да си отваря устата. Самите железа останали. В края на
м. ноември или началото на декември 2013 г. махнали и тях. През това време не
можел да говори. Храненето му също било затруднено и след махането им, поради
дългото обездвижване на челюстта и следвало да се захранва. Това състояние също
продължило около два три месеца, тъй като челюстта му зараснала накриво
изпитвал болки при хранене и при прозяване, виело му се свят, боляло го глава.
През цялото това време много отслабнал. Комуникирал с жестове. В тази насока са
както показанията на пострадалия, така и на свидетелите П. и В.Ц.. В подкрепа
на същите показания е заключението на експерта д-р П.Т., което съдът възприе
като компетентно.
Пострадалият А. направил разходи както следва: а
престой в болничните заведения и консумативи в общ размер 2010.60 лв. / л.28-32
от делото/.
В хода на съдебното следствие съдът възприе две
заключения на експерта д-р П.Т.. Съгласно заключението на същото, изготвено на
досъдебно производство и защитено пред съда на А. е причинено
двустранно счупване на тялото на долната
челюст в дясно и левия и ъгъл. Увреждането е резултат от силен удар в областта
на долна челюст. Съгласно заключението на експерта в съдебно медицинската
практика това двустранно счупване може
да се получи и в резултат от силен удар с юмрук, но с оглед конкретните находки
у пострадалия се касае до счупване причинено при ритане с крак, защото силата
на удара при ритане е по - голям. Самото
увреждане води задължително до оперативна намеса, фиксиране, свързване. Не може
да се приема храна, освен течности със сламка. Оздравителния период е от три
месеца, до година със силни болки в началото и при постепенно затихване след
шестия месец, като болките остават и след този период, особено при натоварване
с твърда храна и при промяна на времето. Съгласно експерта двете счупвания
могат да бъдат резултат и на един удар. Челюстта е като стреме и от един удар
може да се счупи и от лявата страна и от дясната страна. Това е особен вид
кост. Може при удар в ляво да се счупи в
дясно. Тези счупвания водят до затрудняване в храненето.
В
хода на съдебното следствие, с оглед обясненията на подсъдимия съдът постави на
вещото лице нова задача, като назначи нова съдебно медицинска експертиза със
задача „Възможно ли е установеното двустранно счупване на челюст на пострадалия
И.А. да се получи при падане върху асфалтова настилка – гладка или напукана -
след блъскането му в гърдите от подсъдимия, като се има предвид, че последният
е с около 15 см. по-нисък от пострадалия и при какво положение следва да е било
тялото на пострадалия при падането, за да може се получи така установеното
увреждане.” От заключението на експерта се установи, че при вариант - блъскане
на пострадалия в гърдите с последвало падане е невъзможно да се получи
увреждането, което е установено като находка върху челюстта на пострадалия. При
такова положение най – вероятното падане
е падане по гръб. Абсурдно е, съгласно
експерта при падане по гръб да се получи увреждане по челюстта. При вариант,
съобщен от подсъдимия - завъртане, след това падане настрана на пострадалия, също не е възможно
да се получи установеното на пострадалия увреждане. Съдът кредитира доводите на
експерта за това, тъй като в хода на процеса не се събраха доказателства за
медицински находки за такова падане. При падане настрани би следвало да се
травмира ляв лакът, ляво рамо или дясно, съответно и главата в областта на
темето, над окото. Данни в делото за такива
увреждания няма. Ако се
приемем, че е имало падане по очи
теоретично при това падане би трябвало човек да се подпре на длани, или на
колене, или на лакти и в този случай ще бъде
засегнато лицето - нос, брадичка. Не са установени такива травми по
пострадалия. Такова падане /по очи/ на физическо тяло би могло да се получи ако
човек е много пиян, или болен - който не може да пази равновесие и тогава пада
както се казва „като чувал с картофи”. При пострадалия няма такива находки. При
него е налице счупване в областта на ъгъла на долна челюст в ляво и тялото на
долна челюст в ляво и дясно. От двете
страни има счупване. За такова счупване и то на млад човек е необходимо силен
удар в областта на долната челюст. Челюстта
има формата на подкова. Затова не може да се изключи двете счупвания да
са получени от един удар, но трябва да е силен удар. Такъв силен удар е ритник
с крак. Няма доказателства по делото предметът, с който е причинено увреждането
да е ръбест. Ръбестият ще даде наранявания на меките тъкани, а такова няма обективно.
Конкретното увреждане на пострадалия е от предмет, който няма остри ъгли. Може
да бъде причинено при ритане с подметка на обувка. В хода на процеса не се
събраха доказателства за травматични увреждания на челюстта на пострадалия
преди датата на увреждането на 23.06.2013г.
В хода на съдебното следствие съдът възприе
заключение на експерта С.Л. по назначената съдебно биологична експертиза за
изследване на веществени доказателства. Съгласно същото върху предоставеното
за изследване чимче от мъх, иззето при оглед на
местопроизшествие на 24.06.2013 г. в гр. Червен бряг, пред кафе бар
„Ропотамо” е установена човешка кръв с
групова принадлежност – АВ(о), каквато е кръвно груповата принадлежност на
пострадалия.
Съдът
възприе като компетентни, както двете заключения на експерта Т., така и
заключението на вещото лице Л.. Тези заключения не бяха оспорени и от страните.
В
хода на съдебното следствие съдът назначи комплексна съдебно психиатрично
психологична експертиза на свидетелката В.П. предвид дадените от нея
противоречиви и колебливи показания в хода на съдебното следствие и на
досъдебно производство за това дали свидетелката е присъствала на мястото на
инцидента в момента, в който подсъдимият е нанесъл удар с крак в челюстта на
пострадалия. Това се наложи, тъй като в хода на ДП свидетелката е заявила, че
не е присъствала и не е възприела такива действия от страна на подсъдимия. В
хода на съдебното следствие заяви, че е присъствала по време на разговора между
подсъдимия и пострадалия в долната част на заведението и не е възприела по
никакъв начин подсъдимият да нанася удари по тялото на пострадалия А., въпреки
че пострадалия бел предизвикал подсъдимия, като посегнал да го удари ида го
блъсне. След прочитане показанията на свидетелката, дадени на ДП същата заяви,
че е излъгала при разпита и на ДП, поради това, че се е страхувала от
пострадалия А., от когото имала психологична зависимост и изпитвала страх. След
изследване на същата от експертите А. и В. се установява, че свидетелката,
както на ДП така и в хода на съдебното следствие е била в състояние да дава
показания. Същата е била и е психически и емоционално стабилна и въпрос на
нейно вътрешно решение е дали да каже истината или да потвърди неистина. Дали ще бъде емоционално повлияна или не зависи от
нейното желание. По принцип може да дава верни показания, не е психично болна,
не се е намирала под стрес.
Горната
фактическа обстановка съдът установи при съвкупната преценка на показанията на
свидетелите А., П., И., С., М., П., В.Ц.; заключенията на вещите лица Т., Л., В.
и А., представените доказателства за направени разходи в болнично заведение от
пострадалия, проведените очни ставки, прочетените по реда предвиден в НПК показания на св. П., дадени
на ДП.
Съвкупната
преценка на описаните по-горе доказателства води до обоснован извод, че на
посечените в обвинителния акт време и място подсъдимият причинил на пострадалия
средна телесна повреда изразяваща се в многофрагментарно
счупване на тялото на долната челюст вдясно и левия и ъгъл, довело до трайно
затруднение на дъвченето и говореното поне за три месеца. Увреждането е
причинено посредством ритане с крак в областта на челюстта. С тези си действия
подсъдимият е осъществил от обективна страна състав на престъпление по чл.129
ал.1 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината с
ясни представи в съзнанието на дееца за степента на обществена опасност на
същото и неговите последици. Подсъдимият не отрича, че е ритнал пострадалия.
Същият е студент, интелигентен и вменяем. По тази
причина не може да не е съзнавал, че ритайки пострадалия в главата при
положението, при което е бил – прикляквайки, за да седне, може да му причини
тежко увреждане, но въпреки това го е сторил и е искал да го нарани. Няма
доказателства пострадалият А. да го е предизвикал с поведението си
непосредствено преди действието му. Подсъдимият не навежда доказателства
оборващи показанията на А., че разговора помежду им се провеждал кротко и той
имал желание да изслуша подсъдимия, затова го приканил да идат малко по-надолу
– далеч от стоящата до тях В.П., за да го изслуша. Самото поведение на
пострадалия непосредствено преди „ритника“, който получил в областта на
челюстта – да приседне на парапета на остъклението
/витрините/ на заведението са израз на негово доброжелателно поведение. За да възприеме описаната горе фактическа
обстановка и да направи горния извод съдът даде вяра на показанията на
пострадалия А. и тези на свидетеля С.П., които сами по себе си са логични, последователни,
кореспондират помежду си и се допълват от показанията на свидетелите С.Г.С. и
П.И., които се явяват косвено доказателство подкрепящо горните показания. От
друга страна се подкрепят от заключенията на експерта Т. по първоначалната и
нова експертизи и тази на в.л. по съдебно биологичната експертиза. Така
пострадалият заявява, че в момента на присядането получил силен удар с крак в
областта на челюстта, при което паднал. Това положение на тялото му било
възприето от св.П., който от своя страна непосредствено възприел преди да се намеси два последователни ритника
върху тялото на пострадалия – един в областта на главата и един в областта на
тялото. След това кървял обилно. Кървенето от устата било възприето
непосредствено от св.П., било видяно от св.И., сервитьора, който влизал и
излизал през вратата на търговския обект обслужвайки масите; кръв по скулите на
пострадалия била видяна от св.Г. С.. Косвено доказателство в подкрепа на
обвинението е и заключението на експерта по съдебно биологичната експертиза,
съгласно която върху чим трева взета от мястото на произшествието е установена
кръв от кръвно груповата принадлежност на пострадалия.
Обективните находки по тялото на пострадалия
установени от приемащите го лекари и описани от веещото лице Т. не дават
никакво основание да се приеме, че нанесеното на пострадалия увреждане може да
е получено след блъскане в гърдите от подсъдимия, последвало завъртане на
тялото на пострадалия и падане настрана на твърда повърхност каквато е
асфалтираната част от трасето около питейното заведение. Няма установени, видно
от медицинските документи приети като доказателства по делото травмирани ляв
лакът, ляво рамо или дясно такова; няма медицински установени травми по главата
главата в областта на темето, над окото, където би трябвало да има такива при
падане настрани. Няма медицински установени травми по носа и брадичката, за да
се приеме тезата на подсъдимия, че пострадалия е паднал върху твърда повърхност
по очи. Единственият начин да се получи конкретното увреждане установено от
медиците, описано в приетата като доказателство по делото медицинска
документация и обсъдена от вещото лице Т.
е директен удар с крак в областта на челюстта при положение присядане на
пострадалия, при което и силата на удара е по-голяма и може да причини такова многофрагментарно счупване на челюстта описано от експерта Т..
По лицето на пострадалия не са описани находки от одраскване и ожулване каквито
се получават при падане върху грапава повърхност.
Изводът
на съда е, че подсъдимият не се е самоотбранявал блъскайки пострадалия в
гърдите, а като е ритнал пострадалия в главата в областта на челюстта в момента
на присядането му на ръба на парапета на заведението е счупил долната такава на
две места – т.е. причинено е многофрагментарно
счупване – тялото на долната челюст вдясно и на левия и ъгъл.
Именно
при тези доказателства и горните доводи съдът не даде вяра на показанията на св.П.
дадени пред съда, че видяла пострадалия да предизвиква подсъдимия с поведението
си и че пострадалият паднал след самоотбраната на подсъдимия, при което
пострадалият се е самонаранил. Показанията и са непоследователни и са
мотивирани от обстоятелството, че в различен момент във времето е била интимна
приятелка както на пострадалия, така и на подсъдимия, а към момента на деянието
е била близка с подсъдимия.
Съдът
не кредитира и показанията и дадени на ДП, че не е видяла нищо предвид
изложеното от нея при разпита и в о.с.з., че е излъгала пред разследващия орган
от страх и психическа зависимост от пострадалия, който е и бил интимен приятел
преди подсъдимия и я държал в психическа зависимост, при следните съображения:
Съгласно заключението на експертите по
комплексната съдебно психолого психиатрична
експертиза, която съдът възприе за компетентна тази свидетелка както тогава,
така и по време на съдебното следствие е психически здрава, емоционално стабилна
и устойчива при стрес, не би се подала под емоционално или друго влияние и е
способна да излъже щом тя прецени, че трябва да го направи ако сметне, че дадените от нея показания и
осигуряват една екзистенциална сигурност. Излъгала е
на ДП не поради страх от пострадалия, още повече че разпитът е проведен три дни
след случилото се и в присъствието на майка и и адвокат. Това е заключението на
експертите, което се подкрепя косвено и чрез показанията на св.педагог ИДПС съгласно
които свидетелката е дала показанията си в спокойна среда, не е била притеснена
и въпреки че била попитана не споделила да изпитва страх от бившия си приятел –
пострадалият А.. Съгласно изложеното
пред съда от експерта В. свидетелката В. П. съзнателно е излъгала при разпита и
на досъдебно производство. Но това не дава основание за да и бъде търсена съответната законова
отговорност при отчитане на следните фактори: възрастта - тогава е била на 16
г., емоционалната и нагласа, липсата на социален опит.
По доводите на
защитата за това, че подсъдимият бил силно
раздразнен от поведението на пострадалия, изразено спрямо него както вербално,
така и посредством пряко и непосредствено нападение.
Излагат се доводи за наличие на доказателства за преустановяване на противоправно поведение
на пострадалия по отношение на подсъдимия и на приятелката му, св.В.П., при
което подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана.
Цитира се и наличие на основание за прилагане
разпоредбата на чл.132 ал.1 т.2 от НК.
И в двата случая не се излагат конкретни
съображения за това.
Съдът счита твърдението за необосновано, от там за
недоказано и неоснователно и го приема като защитна теза.
При установената от съда фактическа обстановка няма
каквито и да е доказателства, обосноваващи извод за приложение института на
неизбежната отбрана. За да се приложи този институт следва да са налице
доказателства за противоправно нападение от страна на пострадалия по отношение
на подсъдимия, същото да е непосредствено насочено срещу личността на
подсъдимия, при което защитавайки своята телесна неприкосновеност последният да
отвърне на нападението чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на
необходимите предели.
Няма както свидетели очевидци /тъй като съдът не
възприе показанията на св.В.П. като изложи доводи за това по-горе/ възприели
конкретно противоправно нападение от страна на пострадалия срещу подсъдимия,
така и обективни находки чрез медицинска документация на подсъдимия да е
причинено някакво телесно увреждане. Самото положение на тялото на пострадалия
в момента на нанасяне на удара – приведен, а не изправен срещу подсъдимия
/видно от заключението на експерта Т./, при което само положение може да се
причини телесното увреждане описано от него указва, че при получаване на удара
пострадалият не е бил в положение нападение и че изобщо не е имал такова
намерение. Той е присядал, за да изслуша подсъдимия. Следователно няма
доказателства от страна на пострадалия да е имало непосредствено противоправно
поведение застрашаващо личността на подсъдимия, което последният да е отблъснал
незабавно, причинявайки на нападателя вреди в рамките на необходимите предели.
При горните съображения съдът не намери основание
да приложи разпоредбата на чл.12 ал.1 от НК.
Липсват каквито и да е доказателства даващи
основание на съда да приеме, че може да се приложи разпоредбата на чл.132 ал.1
т.2 от НК. В хода на съдебното следствие не се събраха такива указващи, че подсъдимият
е действал в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с
насилие, тежка обида, с клевета или друго противоправно действие, от което да
са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или
негови ближни.
Установи се в хода на процеса чрез показанията на
пострадалия А., св.П. и от обясненията на подсъдимия, че самият той е
потърсил разговор с пострадалия А., приканил го е да се отдалечат, за да си
поговорят и пострадалият е приел това. Никой не свидетелства, че преди
пострадалият да получи удар в челюстта между него и подсъдимия е възникнала
разпра – пострадалият да го е блъскал, обиждал, да се е заканвал както на него,
така и на неговите ближни, вън от кръга на които е свидетелката В.П., която не
е такава по смисъла на Закона, от които му действия са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния
или негови ближни. Дори да се приеме, че е имало някакво напрежение между
подсъдимия и пострадалия, то същото не е възникнало непосредствено преди
извършване на деянието от страна на подсъдимия, а предния ден, в друго
населено място във връзка с момичето, което „делят“ – св.В.П., като липсват и
каквито и да е доказателства пострадалият да е нанесъл тежка обида, клевета, да
е заплашил здравето, телесната неприкосновеност, живота или да е извършил друго
противозаконно действие при което са настъпили или е могло да настъпят тежки
последици за подсъдимия и неговите ближни по смисъла на чл.93 т.10 от Наказателния
кодекс.
Така евентуално възникналото напрежение между
двамата предния ден не може да обоснове възникването на внезапен афектен умисъл у подсъдимия на другия ден при съвършено
спокойна обстановка, който да го мотивира да извърши деянието, за което му е
повдигнато обвинение.
При горните съображения съдът не намери основание
да приложи разпоредбата на чл.132 ал.1 т.2 от НК.
При събраните и обсъдени по-горе доказателства и
при изложените по-горе доводи съдът прие за установено, че с конкретно свое
действие на посочените в обвинителния акт време и място подсъдимият е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна при пряк умисъл
състав на престъпление по чл.129 ал.1 от НК и го призна за виновен по
повдигнатото обвинение.
Като взе предвид от една страна чистото съдебно
минало на подсъдимия, младата му възраст, а от друга страна степента на
обществена опасност на деянието и конкретната такава, настъпилите тежки
последици за пострадалия с причинени и изживявани в рамките от три месеца до
една година силни физически болки и страдания от нанесеното телесно увреждане,
преживените две операции и налагащата се трета, продължаващите в годините
напред болки и страдания при промяна на времето, съдът наложи на подсъдимия
наказание в рамките на предвиденото за това престъпление наказание лишаване от
свобода, което индивидуализира по чл.54 ал.1 от НК и осъди подсъдимия на една
година лишаване от свобода. Предвид доказателствата за степента на обществена
опасност на подсъдимия съдът прие, че така наложеното наказание ще изпълни
целите и генералната превенция по чл.36 от НК и без да се налага ефективно
изтърпяване на наложеното с присъдата наказание.
По гражданския иск
Предявени са два граждански иска – за имуществени и
за неимуществени вреди.
Съдът прие, че същите са допустими – предявени са
от лице имащо активна легитимация да предяви такъв иск и правното основание да
ги предяви в качеството си на пострадало от престъплението лице; налице са
основанията същите да бъдат уважени.
Доводи
Налице са всички елементи от състава на чл.45 ал.1
от ЗЗД.
Извършено е противоправно деяние – нанасяне на
средна телесна повреда, обявено с разпоредбата на чл.129 ал.1 от НК за
наказуемо.
Деянието е извършено от подсъдимия, виновно, при
пряк умисъл.
От същото за пострадалия са настъпили имуществени
вреди и неимуществени вреди
Имуществените вреди се изразяват в направени
разходи за болнични консумативи и такси в размер на 2010.60 лв., видно от обсъдените
писмени доказателства – находящи се на л.28-32 от делото /фактури и касови бележки/.
Искът е основателен и доказан до претендирания размер , поради което следва да
бъде уважен. Сумата се дължи ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 23.06.2013 година
до окончателното и изплащане.
Така установените въз основа на приетите като
доказателства по делото писмени такива вреди са пряка и непосредствена
последица от деянието на подсъдимия.
При събраните по делото доказателства обсъдени
по-горе – показанията на пострадалия, на неговата майка, на св.П., заключението
на експерта Т. се установи, че от деянието на подсъдимия за пострадалия са
настъпили и неимуществени вреди. В резултат на счупването на челюстта на същият
са извършени две поредни операции, при които е търпял нетърпими болки. В
продължение на три месеца след това изобщо не е могъл да говори, да си отваря
устата, да се храни, поради което е изгубил и телесно тегло. През това време е
приемал само течни храни и то със сламка. След махането на скобите е започнало
захранването му с твърда храна, при което също е търпял болки в областта на
счупването, както и други телесни болки. Съгласно заключението на експерта това
състояние продължило една година след увреждането и може да продължи във
времето, тъй като и двете операции били неуспешни – челюстта зараснала накриво,
което ще продължи да създава на пострадалия дисконфорт
при хранене, ако не бъде извършена трета операция, която по всяка вероятност
обективно може и да не бъде извършена, поради характера на самото счупване
възпиращо лекарите да извършат следваща операционна интервенция.
При събраните доказателства за претърпените болки и
страдания пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия съдът прие
предявения граждански иск за неимуществени вреди за доказан по основание, а
предвид тях го уважи в размер на 3000 лв. Сумата се дължи ведно със законната лихва върху същата сума, считано
от 23.06.2013 година до окончателното и изплащане.
За разликата
до 10000 лв. съдът отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото съгласно разпоредбата на
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати такси и разноски както
следва:
на И.С.А. *** с ЕГН ********** сумата 800.00 лв. направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
по бюджетната сметка Районен съд
гр. Червен бряг сумата 200.44 лв., представляваща държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове.
по сметка Областна Дирекция на
МВР гр. Плевен разноски за вещо лице в размер на 40.00 лв. по № ЗМ - 444/2013
г. по описа на РУ “Полиция” гр. Червен бряг.
по бюджетната сметка на РС Червен бряг 455.00
лв. съдебно деловодни разноски за вещи лица.
При този изход на делото на
основание чл.309 ал.2 предлож. 2-ро НПК съдът отмени
взетата спрямо подсъдимия в хода на съдебното следствие мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 300 лв.
При тези
доводи и съображения съдът постанови присъдата си.
Председател: