Определение по дело №16/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството по делото е по реда на чл.279, във вр. с чл. 278 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена срещу разпореждане от 24.01.2013г. по гр.д. № 1463/2012г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Т.-Р.” Е., гр. Д., подадена чрез представител по пълномощие за продължаване на срок за внасяне на държавна такса по депозирана въззивна жалба.

В жалбата се сочи, че практиката на всички съдилища, в които процесуалният представител на жалбодателя практикувал, когато се касаело за удължаване на срок за внасяне на дължима държавна такса, предвид финансовата криза, била да не се излагат допълнително мотиви, поради което в искането за продължаване на срока такива не били изложени. Същевременно, седалището на дружеството- ищец бил в град различен от града, в който практикувал процесуалния представител, което също наложило депозирането на молба за удължаване на срока за внасяне на дължима държавна такса. В случая очевидно не се касаело за забавяне на процеса, като се имало предвид, че това било първо искане за удължаваÝе, депозирано пред решаващия състав на РС- Кърджали. Нещо повече, в настоящия случай съдът следвало евентуално, в случай, че счита искането за немотивирано, да даде указания и подходящ срок за посочване на "уважителни причини", които да обусловят същото. По изложените съображения моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени Разпореждането на РС-гр.Кърджали, постановено по гр.д.№ 1463/2012г., като бъде определен подходящ срок за внасяне на дължимата държавна такса по депозираната въззивна жалба.

Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Срещу решение № 187/23.11.2012г., постановено по гр.д. № 1463/2012г. по описа на Кърджалийския районен съд е подадена в срок въззивна жалба от „Т.-Р.” Е., гр. Д. чрез представител по пълномощие. Въз основа резолюция на съдията-докладчик по делото от 02.01.2013г., на пълномощника на въззивния жалбоподател, на 14.01.2013г. е връчено съобщение за внасяне в едноседмичен срок на държавна такса в размер на 166.40 лв. по сметка на Окръжен съд-Кърджали, за въззивното обжалване. С молба вх. № 768/23.01.2013г., процесуалният представител на въззивника е поискал продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса по въззивната жалба.

С разпореждане от 24.01.2013г., предмет на настоящия инстанционен контрол, съдията-докладчик е приел, че искането за продължаване на срока за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване е направено в срока по чл.63, ал.1 ГПК, но съгласно посочената разпоредба молителят не е посочил наличието на уважителни причини, поради което го е оставил без уважение.

При тези данни по делото, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предпоставките за продължаване на срок – законов или определен от съда, съгласно чл. 63, ал.1 ГПК са две, кумулативно свързани. Първата е, молбата за продължаване на срока да е подадена преди изтичане на съответния срок, а втората- наличието на уважителни причини, поради които първоначалният срок не може да бъде спазен. При липсата на която и да е от двете предпоставки, молбата за продължаване на срока, е неоснователна. В настоящия случай, молбата за продължаване на срока за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване е подадена преди изтичане на едноседмичния срок за извършване на това действие, но в същата не са посочени каквито и да е причини, в т.ч. уважителни такива, поради което се иска удължаване на срока. Ето защо правилно е оставена без уважение от първоинстанционния съд.

Настоящият съд не споделя довода на процесуалния пълномощник на жалбодателя, че практиката на съдилищата била, когато се касаело до продължаване на срок за внасяне на държавна такса, да не се излагат допълнителни мотиви в искането. Условията, при които може да бъде продължен законов или определен от съда срок съгласно чл. 63 ГПК, са законово лимитирани, а не са въпрос на съдебна практика. Сочената от жалбодателя финансова криза би могло да бъде уважителна причина по смисъла на сочената разпоредба, но същата е следвало да бъде обоснована като такава при подаване на молбата за продължаване на срока до компетентния първоинстанционнен съд. На следващо място, обосноваването на уважителна причина е въпрос по основателността на молбата по чл.63 ГПК, а не на нейната редовност, поради което районният съд е нямал задължение да я оставя без движение като нередовна и да указва на жалбодателя да обоснове наличието на уважителна причина, поради което доводът на жалбодателя в този смисъл е неоснователен.

Поради изложените съображения частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1586/13.02.2013г., подадена от „Т.-Р.” Е., ЕИК чрез представител по пълномощие, със съдебен адрес: гр. В., бул.”В. В.” №, офис срещу разпореждане от 24.01.2013г. по гр.д. № гр.д. № 1463/2012г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Т.-Р.” Е., гр. Д., подадена чрез представител по пълномощие за продължаване на срок за внасяне на държавна такса по депозирана въззивна жалба.

Определението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 279, във вр. с чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/