№ 653
гр. Плевен, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430100335 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
депозирана от “Макроадванс ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** против Р. Ц. Ц., ЕГН **********, адрес: ***, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК.
Ищецът твърди следните релевантни факти, от които произтичат
претендираните в настоящото производство права: Твърди се, че вземанията
на кредитора произтичат от сключен нa 06.06.2019 г. между „Макроадванс“
АД, в качеството на „Кредитор“ и ответницата Р. Ц., в качеството на
„Кредитополучател“, Договор за потребителски кредит № ***, по силата на
който който ищеца предоставил на ответницата потребителски кредит за
текущо потребление в размер на 600 лева със срок на издължаване 12 месеца.
Излага се, че „Макроадванс“ АД е търговско дружество, учредено по
установения в действащото българско законодателство ред и в качеството си
на финансова институция по смисъла на Закона за кредитните институции,
1
вписана в регистъра на финансовите институции, воден от БНБ, съгласно
Удостоверение № ***, предоставя потребителски кредити на физически лица
по смисъла на Закона за потребителския кредит. Договорите за потребителски
кредити, които финансовата институция отпускала, се сключвали изцяло
онлайн, чрез официалната интернет страница, както и при условията на
договаряне, осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние
/електронна поща и телефон/, като всеки договор се сключвал във формата на
електронен документ и правоотношенията се реализирали при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за
задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги.
Твърди се, че кредитополучателят Р. Ц. кандидатствала за кредит
посредством интернет страницата, на която създала свой потребителски
профил. Кредиторът изпратил електронно съобщение до кредитополучателя,
чрез което, в изпълнение на чл.8 от ЗПФУР и чл.8 от Закона за електронната
търговия, чрез което го запознал с условията по договора и предоставил
необходимата преддоговорна информация под формата на Стандартен
европейски формуляр, както и Общи условия за предоставяне на
потребителски кредити на физически лица от „Макроадванс" АД. След като
искането било одобрено от Кредитора, последният изпратил електронно
съобщение до кредитополучателя с Договор за потребителски кредит и
всички приложения към него, съдържащи се в прикачен към съобщението
файл. В съобщението му било указано да въведе номера на договора в
потребителския си профил на посочената по-горе интернет страница, с което
да потвърди, че се е запознал с него и изразява съгласието си за сключване на
договора. Съгласно Общите условия, страните уговорили, че с натискане на
бутона „Подпиши“, Кредитополучателят подписвал всички страници на
Договора за потребителски кредит заедно с Общите условия и приложенията
към Договора. Последният се считал за сключен след получаването на
изявлението на Кредитополучателя за сключване на договора /въвеждайки
номера на договора в потребителския си профил на интернет страницата
www.kinti.bg/ и потвърждение от страна на „Макроадванс“ АД, на основание
Общите условия.
Твърди се, че на 07.06.2019 г. Кредитодателят извършил преводно
2
нареждане на отпуснатата парична сума по посочена от ответника банкова
сметка - IBAN: ***, с което „Макроадванс“ АД итпълнило основното си
договорно задължение.
Твърди се още, че било налице неизпълнение на произтичащите за
ответницата задължения от процесния договор, изразяващо се в непогасяване
на дължимите суми по кредита, съгласно уговорения в чл. 2 от Договора
погасителен план към него и краен срок за погасяване на кредита - 06.06.2020
г., когато настъпила и крейната дата на падеж на всички задължения.
Излага се, че със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, в производството по образувано ЧГД ***, била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Същата била връчена
на ответницата, която в срок подала възражение, поради което на заявителя
било указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаването му. С това се мотивира правния интерес от
предявяване на установителния иск.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи сумите, за
които е издадена заповедта за изпълнение, както следва: 600 лева - главница
по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението- 19.09.2024 г. до
изплащането на вземането; договорна лихва за периода от 06.06.2019г. до
06.06.2020г. —141.43 лева; законна лихва за забава върху просрочената
главница от 07.07.2019 г. до 18.09.2024 г. - 316.94 лева; Претендират се и
направените деловодни разноски, в това число в заповедното производство.
Ответницата Р. Ц. Ц. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131
от ГПК, но в депозираното в запоредното производство възражение е
мотивирала възражение за давност.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и
обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок от
връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.***, поради което са
допустими.
3
Не се спори по делото и се установява от представения препис на
Договор за потребителски кредит № ***, че между ищеца Макроадванс АД
като кредитор и ответницата Р. Ц. Ц. като длъжник е било постигнато съгласие
кредитора да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 600лв., при
уговорен лихвен процент в размер на 41,00% и изчислен годишен процент на
разходите в размер на 49,65%.
Видно е от обективираното в чл.2 и чл.5 от Договора и приложения
Погасителен план към него, че срокът за издължаване на кредита е бил
определен на 12 месеца, като погасяването е следвало да се извърши на 12
анюитетни вноски, включващи части от главницата и договорна лихва,
претендирани в настоящото производство, платими на 6-то число на
съответния месец за периода от 06.07.2019г. до 06.06.2020г.
Не се спори, че кредитора е изпълнил произтичащото от Договора
задължение да предостави на кредитополучателя заемната сума, като това се
установява и от приложеното преводно нареждане за кредитен превод от
07.06.2019г.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че от обсъдените по-горе доказателства се установи
възникнало между страните правоотношение по силата на сключен между тях
договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Според чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между
страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на
която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит,
предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи
заем.
Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален
договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена
съответната сума на заемателя.
Фактът на реално предаване на заемната сума от 600 лв. от
4
кредитодателя на кредитополучателя е безспорно, както и се установи от
обсъденото преводно нареждане от 07.06.2019г.
При това, в тежест на ответницата е възникнало задължението да върне
на заемодателя предоставената в заем сума и уговорената договорна лихва на
датите на падеж на всяка отделна вноска по погасителен план.
Ответницата не твърди да е извършила плащания и не представя
доказателства в тази насока.
Ето защо, съдът приема за установено, че по процесния договор е
налице непогасена главница в размер на 600лв. и договорна лихва в размер на
141,43лв. за периода от 06.06.2019г. до 06.06.2020г.
Ответницата е релевирала възражение за погасяване на вземанията по
давност, по което съдът дължи произнасяне. Същото е направено в
заповедното производство, но последователна е съдебната практика, че
длъжникът може да оспори вземането, позовавайки се на погасителна давност
с възражението, подадено в срока по чл. 414 от ГПК или най-късно с отговора
на исковата молба по чл. 422 от ГПК, когато подаденото в срок възражение е
необосновано (в този смисъл може да бъде посочено Решение
№50295/23.01.2023г. по гр.д.№1030/2020г. на ВКС, IVг.о.).
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД вземанията за главница се
погасяват с петгодишен давностен срок, а тези за лихва се погасяват с
тригодишен давностен срок, в сответствие с нормата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Относно началния срок, от който следва да се брои давностния срок,
съдът съобрази задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГТК. Със същото е
прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част
от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.
114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване
на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата
с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост.
В случая се установи, че е уговорено погасяване на паричното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи и давностният
5
срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви е
започнал да тече от момента на изискуемостта на съответните вноски.
Отчетен по тези правила, изтекъл се явява към датата на депозиране на
заявлението на кредитора - 19.09.2024г., петгодишния давностен срок за
главниците с настъпил падеж до 06.09.2019г., включително, изчислявани в
общ размер на 128,15лв. и тригодишния давностен срок за всички
погасителни вноски за договорна лихва.
По отношение на главниците с падеж от 06.10.2019г. до 06.06.2020г.,
които са в общ размер на 471,85лв., не е изтекъл давностния срок и същите са
дължими от ответницата.
Поради забава в плащането им е дължима мораторна лихва, по
отношение на която е приложим също тригодишния давностен срок и това
вземане не е погасено по давност за периода от 19.09.2021г. до 18.09.2024г.
При използване на онлайн калкулатор на НАП за законна лихва се установява,
че размерът й върху главницата от 471,85лв. за сочения период се изчислява на
167,39лв.
При съобразяване на гореизложеното, съдът намира, че следва да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи
на ищеца сумата от 471,85лв., представляваща непогасена главница по
процесния Договор, сумата от 167,39лв., представляваща обезщетение за
забавеното й плащане за периода от 19.09.2021г. до 18.09.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска -
19.09.2024г. до окончателното изплащане.
Исковите претенции в останалата част до пълния претендиран размер на
главницата от 600лв., до пълния претендиран размер на лихвата за забава от
316,94лв., за периода от 07.07.2019г. до 18.09.2021г. и изцяло за
претендираната договорна лихва от 141,42лв., следва да се отхвърлят като
погасени по давност.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
6
размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят
от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г.,
във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. С оглед установената
част от вземанията, ответника дължи част от тези разноски – в размер на 45лв.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в
размер на 25лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП
или общо 125лв. С оглед изхода на спора, ответницата дължи част от тези
разноски – в размер на 75лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че Р. Ц. Ц., ЕГН **********, адрес: ***,
ДЪЛЖИ на “МАКРОАДВАНС ” АД, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление: ***, следните суми: 471,85 лв. – главница; 167,39лв. – законна
лихва за забава върху просрочената главница за периода от 19.09.2021г. до
18.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането, които суми
представляват част от вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение
№3066/20.09.2024г. по ч.гр.д.№ 5366/2024г. по описа на ПлРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване съществуването на вземането за
главница до пълния претендиран размер от 600лв., за договорна лихва в
размер на 141,43лв. за периода от 06.06.2019г. до 06.06.2020г. и до пълния
претендиран размер на лихвата за забава от 316,94лв. и за периода от
07.07.2019г. до 18.09.2021г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р. Ц. Ц., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “МАКРОАДВАНС ” АД, ЕИК *** , със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 45лв., представляваща
деловодни разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№5366/2024г. на
ПлРС и сумата от 75лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство, съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8