№ 93
гр. Стара Загора, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Л.Ф.Л.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20225530102296 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от
ЗЗД.
Искът е предявен от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.Стара
Загора срещу К. Й. П. от ...... С исковата молба се твърди, че ответникът бил титуляр на
партида №... с адрес: ...... Ищецът изпълнявал задължението си за доставка на вода и
отвеждане на отпадъчни води, но ответникът не изпълнявал задължението си за заплащане
на услугата. За периода от 09.04.2019г. до 02.09.2020г. по партидата се натрупало
задължение в размер на 441,32лв. Поради неплащането в срок на дължимите суми, върху
тях се е начислила и лихва за забава в общ размер 83,37лв. за периода от 08.06.2019 г. до
19.01.2022 г.
За дължимите суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по
което е образувано ч.гр.дело №484/2022г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал
заповед за изпълнение, но заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви
установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия
установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи заплащане на сумата от 441,32лв. – главница, 83,37лв. – лихва за забавено плащане
за периода от 08.06.2019г. до 19.01.2022г., законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
направените в настоящото производство разноски.
1
Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и
настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. Ответникът, чрез особения
си представител, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са
неоснователни. Оспорва потреблението на вода от името на ответника, както и размера на
претендираните суми и начина на отчитане на потреблението. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №484/2022г. по описа на РС-
Стара Загора е видно, че ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК за сумите, както следва: 441,32 лв. – главница, 83,37 лв. – лихва за
забавено плащане за периода от 08.06.2019г. до 19.01.2022г. и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №282/10.02.2022г., с която
е уважил заявлението на ищеца. Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви
установителен иск. Поради тази причина за ищеца се е породил правен интерес да предяви
настоящия установителен иск.
Видно от приетото като писмено доказателство по делото копие на Справка
№1418417/16.11.2021 г. на Агенция по вписванията, ответникът е собственик на поземлен
имот в ...., заедно с всички постройки в имота.
От приетите като писмени доказателства по делото копия на: 16 броя фактури за
периода от 08.06.2019г. до 08.09.2020г., Досие на абонат номер ..., Справка за неплатени
задължения на абонат, се установява, че на името на ответника на адрес ....., е открита
партида номер 011000... с абонатен номер ... и по тази партида е начислена сумата от
441,32лв. – главница, представляваща задължение за доставена и консумирана питейна вода
за периода от 09.04.2019г. до 02.09.2020г., както и сумата от 83,37лв., представляваща лихва
за забавено плащане за периода от 08.06.2019г. до 19.01.2022г., като общият размер на
задължението по тази партида за посочения период е идентичен с претендирания размер. От
представеното досие на абонат се установява, че имотът, за който е открита партида номер
011000... е необитаем, като за периода е извършван служебен отчет. В графа „състояние“ в
досието на абоната, при всички начисления е направено отбелязване „повреден“, касаещо
състоянието на измервателния уред.
От представените по делото фактури е видно, че ищецът е начислил сумите, както
следва: по фактура №**********/08.06.2019г. - сумата от 39.10лв.; по фактура
№**********/08.07.2019г. – сумата от 21.72лв.; по фактура №**********/01.08.2019г. –
сумата от 28.23лв.; по фактура №**********/08.09.2019г. – сумата от 26.00лв.; по фактура
2
№**********/08.10.2019г. – сумата от 28.37лв.; по фактура №**********/08.11.2019г. –
сумата от 35.46лв.; по фактура №**********/08.12.2019г. – сумата от 47.28лв.; по фактура
№**********/08.01.2020г. – сумата от 23.64лв.; по фактура №**********/08.02.2020г. –
сумата от 23.94лв.; по фактура №**********/08.03.2020г. – сумата от 23.94лв.; по фактура
№**********/08.04.2020г. – сумата от 23.94лв.; по фактура №**********/08.05.2020г. –
сумата от 23.94лв.; по фактура №**********/08.06.2020г. – сумата от 23.94лв.; по фактура
№**********/15.07.2020г. – сумата от 23.94лв.; по фактура №**********/08.08.2020г. –
сумата от 23.94лв.; по фактура №**********/08.09.2020г. – сумата от 23.94лв.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и
бе прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че партида
№011000..., открита за имот в ... се води на името на ответника. За отчетния период
09.04.2019 г. до 02.09.2020г. общият размер на задължението на ответника към ищеца е
441,32лв., като по процесните 16 бр. фактури ответникът не е извършвал каквито и да е
плащания. Вещото лице изчислява, че размерът на лихвата за забава по неплатените
фактури е 85,21лв. Фактурираното количество вода в процесните фактури е начислено
служебно, на базата на чл.39, ал.5 и ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2009г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, тъй като по данни на ищеца, водомерът на ответника е бил повреден. В издадените
фактури са начислявани по 5 куб. м. вода за всеки обитател, като на всяко тримесечие
допълнително са начислявани по 1 куб. м. за всеки обитател. Във фактурите от 08.02.2020 г.
до 08.09.2020г. са начислявани по 10 куб. м. месечно, съгласно чл.39, ал.5 от Наредба
№4/14.09.2009г., без допълнително количество за всяко тримесечие. В открито съдебно
заседание, проведено на 25.01.2023г. вещото лице допълва, че не са й били представени
никакви документи от ищеца относно факта, че водомерът в имота на ответника е развален,
а е била представена справка, в която било описано начисленото количество вода. За
обстоятелството, че водомерът бил развален, вещото лице разбрала от разговор със
служител на ищеца, който заявил че водомерът бил „развален или най-вероятно нямало
изобщо поставен такъв“.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /Наредба №4/14.09.2004г./, получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени
от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия се определят
правата и задълженията на оператора и на потребителите. В чл.7, т.6 от общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор /ОУ/, е уредено
задължението на В и К оператора да отчита показанията на средствата за измерване при
3
условията и сроковете, определени в ОУ и да издава фактури или други разходно –
оправдателни документи, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството. В
досието на ответника при ищеца, водомерът е обозначен като „повреден“, което
обстоятелство е причината за служебното начисляване на количества вода, съгласно чл.25,
ал.8 от ОУ. В този смисъл е и отговорът на въпрос №2 от заключението на в.л.
По делото не бяха представени доказателства, удостоверяващи констатациите на ВиК
оператора за повреден водомер в имота на ответника, които да дадат основание на В и К
оператора да премине от реален отчет на потребената питейна вода, към служебен такъв. В
чл.20, ал.1 от ОУ са уредени правата и задълженията на страните при установяване на
повреда на индивидуалните водомери, като при установяване на повреда в индивидуален
водомер на потребител, представителят на В и К оператора прави предписание за
отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира
пломбата на холендъра. След отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора
и осигурява достъп до водомера за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на
холендъра. Ищецът не представи доказателства относно установяване повреда на
индивидуалния водомер на ответника, нито такива за дадено предписание по чл.20, ал.1 ОУ.
Не се установяват посещения от служители на ищеца при изпълнение на задълженията му
по чл.7, т.6 от ОУ, които да са констатирали твърдяната от ищеца повреда.
В представеното по делото досие на абоната е посочено наличие на индвидуален
водомер по процесната партида, а имотът на ответника е окачествен като „необитаем“. От
това отбелязване може да се направи извод, че на служителите на ищеца не е осигурен
достъп до имота, но същото обстоятелство е следвало да бъде установено по реда на чл.24,
ал.4 от ОУ – с протокол, подписан от длъжностното лице и свидетел. Такъв протокол не е
представен по делото.
Служебното начисляване на потребено количество вода е допустимо в случаите, когато
имотът е обитаем, но няма водомер или водомерът е повреден и потребителят не е изпълнил
задължението си да го смени с изправен. В Наредба №4/14.09.2004г. е предвидено
количеството вода, което се начислява служебно в зависимост от броя на обитателите. В
случая изобщо няма данни, че имотът се обитава и че има потребление на вода. Индиция за
липсата на потребление е фактът, и че в същия имот ответникът е търсен неколкократно по
настоящото и по заповедното производство и не е бил намерен, нито друго лице, което да
живее в имота и да получи съобщението. Връчителят в ... изрично е отбелязал на
уведомлението, залепено на врата, че имотът е необитаем. От друга страна, ако ищецът
твърди, че имотът е обитаем и са налице предпоставките за служебно начисляване на
потребена вода, то той следва да обоснове количеството на служебно начислената вода.
Видно от представените фактури, по партидата са начислени: за периода от 09.04.2019г. до
30.05.2019г. 18 куб.м. вода, за периода от 30.05.2019г. до 27.06.2019г. 10 куб.м. вода, за
периода от 27.06.2019г. до 30.07.2019г. 12 куб.м. вода, и допълнително още 1 куб.м., за
периода от 01.08.2019г. до 28.08.2019г. 11 куб.м. вода, за периода от 28.08.2019г. до
25.09.2019г. 12 куб.м. вода, за периода от 25.09.2019г. до 30.10.2019г. 15 куб.м. вода, за
4
периода от 30.10.2019г. до 03.12.2019г. 20 куб.м. вода, и за следващите едномесечни
периоди – по 10 куб.м. вода. Не става ясно поради каква причина ищецът е начислявал
служебно различни количества вода, без да е документирано колко на брой са обитателите в
имота и при наличието на разпоредбата на чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4/14.09.2004г.
Предвид изложеното, на първо място не се установява причината, поради която ищецът
– В и К оператор е преминал към служебно отчитане на количества потребена и отведена
вода, което по същество представлява неизпълнение на предвиденото в чл.7 т.6 от ОУ
задължение за ищеца. На второ място ищецът не установи, че имотът изобщо е обитаем и
има потребявана вода за процесния период, както и какъв е броят на обитателите, за да се
обоснове количеството на служебно начислената вода по партидата. Ищецът основава
претенцията си единствено на представените фактури, справка за неплатени задължения и
досие на абонат, които представляват изходящи от страната частни документи,
удостоверяващи изгодни за същата страна обстоятелства. Такива документи се ползват с
формална, но не и с материална доказателствена сила, могат да се приемат единствено като
косвени доказателства и да обосноват единствено непълно доказване на ищцовата
претенция.
Неоснователно е становището на ищеца, че ответникът доброволно е заплащал В и К
услуги за минали периоди при извършено служебно отчитане, поради повреда в
индивидуалния му водомер. Дори по делото да имаше доказателства за извършени такива
плащания /каквито няма/, те не биха могли да обосноват съществуването на претендираните
вземания за конкретните периоди, нито да обосноват провеждането от страна на ищеца на
съответната корекционна процедура. Следва да се отбележи, че одобрените от ДКЕВР и
влезли в сила Общи условия на В и К оператора са задължителни и за двете страни по
възникналото правоотношение, като предвиденото в същите изготвяне на документи и
предписания, съдът намира за задължително що се отнася до доказване на относимите към
тях събития и обстоятелства.
Така настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е изпълнил процесуалното си
задължение по чл.154, ал.1 ГПК, съобразно разпределената от съда доказателствена тежест,
в условията на пълно, главно доказване да обоснове претенцията си, следователно и
предявеният установителен иск по чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед неоснователността на иска за главница, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана и претенцията за лихва за забавено плащане по чл.86 ЗЗД, в
размер на 83.37лв., за периода от 08.06.2019 г. до 19.01.2022г., предвид акцесорния характер
на същия.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД,
5
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“
№62, представлявано от Росен Валериев Найденов, искове за признаване за установено, че
К. Й. П., ЕГН **********, с адрес ....., дължи сумата от общо 441,32лв. – главница,
представляваща неизплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода
по партида №011000... за имот, находящ се в ..... за периода от 09.04.2019г. до 02.09.2020г.,
83,37лв. – лихва за забавено плащане за периода от 08.06.2019г. до 19.01.2022г., законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 07.02.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №282/10.02.2022г. по ч.гр.д.№484/2022г. по описа на РС гр.Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6