МОТИВИ
към присъда № 13/28.06.2017 г., постановена по
НОХД № 57/2017 г.
по описа на Окръжен съд
Съдебното производство е образувано по повод внесен от
Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по досъдебно производство № 6/2016 г. по описа на
РУ на МВР – Сливен, вх. № 41/2016 г., пор.№ 5/2016г. по описа на Окръжна прокуратура Сливен против Д.С.Г.
за престъпление по чл.343а, ал.1,
б."б" вр. чл.343, ал.1 б."в" предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК
С обвинителния акт подс. Д.С.Г. е обвинен в това, че на 03.01.2016 г. на път ІІ-53, км.128
при управление на МПС - лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № ***, собственост на К.Ж.Р.от
**********с посока на движение към гр. Сливен в участък в землището на гр.
Сливен, нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в ЗДвП, а
именно разпоредбите на: чл.20, ал.2, от ЗДвП, съгласно които: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението " и
чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП: „Водач, който изпреварва е длъжен когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да
не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея",
вследствие на което след изпреварване с технически несъобразена
скорост от 82 км/ч изгубил управление над автомобила и предизвикал
пътно-транспортно произшествие с насрещно движещото се МПС - лек автомобил
„Мерцедес С 200“ с peг. № ****, управляван от С.К.А.от гр. Сливен, собственост
на И.И.А.и по непредпазливост причинил смъртта на возещата се в управлявания от
него автомобил В. Г.Г. от гр. София, като е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата – престъпление
по чл.343а ал.1 б."б" вр.чл.343 ал.1 б."в" предл.1
вр.чл.342 ал.1 от НК.
По искане на поверениците на пострадалите лица за конституиране
в качеството на частни обвинители по делото, на основание чл.76 и сл. от НПК,
съдът конституира като частни обвинители в производството по настоящото дело: С.П.Г.
– майка на пострадалата В. Г.Г., както и малолетното дете на пострадалата В. Г.Г.
– А.Н.Т. чрез законния му представител и баща Н.Т.К..
В производството пред СлОС подсъдимият призна всички
факти и обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При наличие предпоставките на чл. 371, т.2 и сл. от НПК, съдът обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия,
без да събира доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и даде ход на съдебното следствие по реда на глава двадесет
и седма от НПК.
В ход по същество представителят на Окръжна
прокуратура гр. Сливен поддържа изложената фактическа обстановка и предявеното
обвинение. Излага аргументи в подкрепа на правната квалификация на деянието по
чл.343а, ал.1 б. „б“ вр. чл.343, ал.1 б. „в“, предл.1 от НК и допълнително
акцентира върху последователно оказаната от подсъдимия на пострадалата помощ и
в периода след настъпване на произшествието.
Относно наказанието, което следва да се наложи на подс. Г., прокурорът
отчита нееднократната помощ, включително чрез организиране на кръводаряване и
предоставяне на парични средства за лечението на пострадалата. Въз основа на
тези факти и останалите доказателства по делото предлага на подсъдимия да бъде
определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, което да се
редуцира съгласно чл.58а от НК. Приема този размер за удовлетворяващ целите на
специалната и генералната превенция. Пледира на основание чл. 343г от НК на
подс. Г. да бъде наложено наказание четири години „лишаване от право да
управлява МПС“, обосновавайки се с многобройните му нарушения на правилата за
движение по пътищата, за което са налице доказателства по делото.
Повереникът адв. Е.П. ***,
представляваща майката на пострадалата В. Г. – С.Г., също поставя акцент върху
помощта, оказана от подсъдимия на пострадалата. Счита за справедливо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, което да бъде редуцирано по реда на
чл.58а от НК на 6 месеца „лишаване от свобода“ и да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим. Относно лишаването от права предоставя преценката на
съда, но счита размерът предложен от прокурора за това наказание – 4 години за
завишен.
Повереникът адв. И.В.– САК,
представляващ детето на пострадалата - А.Н.Т. чрез неговия законен представител
Н.Т.К., се присъединява към становището на представителя на Окръжна прокуратура
– Сливен. Намира, че наказание в посочения размер ще има съществена роля за
поправянето на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия не
обсъжда в детайли фактическата обстановка, с оглед проведеното съкратено
съдебно следствие. Относно наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, намира за завишен размера предложен от прокурора, свързвайки същия
с предишните осъждания и по-ранни нарушения на правилата за движение. Моли да
бъдат съобразени добрите характеристични данни за подсъдимия, след напускането на
затвора, както и помощта, оказана на пострадалата. Подчертава намерението на
подсъдимия да предостави сумата от 4000 лв. за лечение на момичето в гр. София,
въпреки че това лечение не е могло да се осъществи. Счита за справедливо
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 9 месеца, което да бъде намалено по
реда на чл.58а от НК на 6 месеца „лишаване от свобода“, което да се изтърпи
ефективно. Обсъжда и възможността за приложение на чл.55 от НК, в който случай
следва да бъде наложено наказание „пробация“. Пледира да бъде наложено и
кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
Подсъдимият Д.С.Г. в
личната си защита и последната си дума изразява желанието си да получи
справедливо наказание. Подчертава, че е разведен, жена му е в чужбина, и иска
да се грижи за детето си. Моли за по-леко наказание.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода
на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, като
съобрази самопризнанието на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, изявлението му да не се събират доказателства за
тях, както и доводите на страните, Окръжен съд – Сливен приема за установени
фактите, описани в обвинителния акт. В тази връзка съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс. Д.С.Г. е роден на *** ***. Живее в същия град, със средно образование е, разведен с едно дете,
безработен, осъждан.
Подс. Д.С.Г. първоначално придобил правоспособност като водач на МПС на
16.03.2001 г. В периода от 20.03.2002 г. до 12.10.2012 г. срещу него са
съставени седем наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП с
налагани глоби в размер от 10 лева до 505 лева. Двукратно е лишаван от право на
управление на МПС за периоди от една и две години. Отделно в периода от
21.11.2009 г. до 19.12.2015 г. е наказван по фиш с административни наказания
„Глоба“ общо седемнадесет пъти. Поради лишаването си от право на управление на
МПС се е явявал два пъти на проверовъчен изпит, като последното му издадено от
ОД на МВР – Сливен СУМПС № ********* е от 25.08.2011 г. с валидност до
24.08.2021 г.
Рано сутринта на 03.01.2016 г. с управляваното от подс. Г. МПС – лек
автомобил „Ауди А4“ с peг. №
СН ****и с пътуващи в него свид. С.Р.Р., пострадалата В. Г.Г. и приятеля й П.С.се
придвижили от гр. Сливен до Затвора – Бургас, където оставили последния след
ползван новогодишен отпуск от мястото за лишаване от свобода. На връщане по
обратния път към гр. Сливен, МПС отново било управлявано от подс. Г., свид. Р.
се намирал на предна дясна седалка, а пострадалата Г. сама на дясната седалка зад
водача. И двамата пасажери на подс. Г. били без поставени обезопасителни
колани. Маршрутът на автомобила преминал през участъка на АМ „Тракия“ от гр.
Бургас до пътния възел за гр. Сливен и гр. Ямбол, като след слизането от
автомагистралата продължил в северна посока към гр. Сливен по път II-53.
Пътувайки в колата тримата водили разговори на различни теми, включително за
усложнената пътна обстановка от снеговалеж.
Около 11.25 часа на същата дата, при облачно време с превалявания от
мокър сняг, мокра, хлъзгава и на места заснежена пътна настилка, добра видимост
и със слаб интензитет на движение на МПС, движейки се в дясната лента на път
ІІ-53 с посока на движение към гр. Сливен, подс. Г., управлявайки автомобила с
намиращите се в него посочени по-горе пътници достигнал прав участък в района
на км. 128, попадащ в землището на гр. Сливен. На това място и при
горепосочените атмосферни и пътни условия, със скорост на движение - около 82
км/ч /разрешена в участъка/, подс. Г. предприел маневра изпреварване на
застигнатия лек автомобил „Ауди A3“ с peг. №
СН 0814 КК, управляван от свид. К. Н. Ф. и пътуващи в него свидетелите А.П.Р.и Р.А.П..
Още преди предприетата маневра изпреварване, свързана с навлизане в лявата
/насрещна/ лента за движение, подс. Г. имал възможност и възприел, че в нея се
движи лек автомобил „Мерцедес С 200“ с peг. №
****, който бил управляван от свид. С.К.А.и пътуващи в него съпруга й И.И.А.и
шестгодишния им син В.. Движението на лекия автомобил „Мерцедес С 200“ било
възприето и от свид. Р., а от своя страна свид. А. също възприела като опасност
навлизането на управлявания от подс. Г. автомобил в нейната лента за движение.
Поради извършената маневра изпреварване с технически несъобразената основно с
атмосферните условия, състоянието на пътя и с характера и интензивността на
движението скорост от около 82 км/ч., подс. Г. изгубил контрол над управлявания
от него автомобил в момента, в който започнал прибирането си в собствената
лента за движение. Вследствие на това, автомобилът се насочил първоначално към
заснежения банкет на дясната лента за движение без да напуска пътното платно. В
опит да предотврати подобно напускане, подс. Г. навил волана на автомобила си,
който последователно променил движението си към лявата лента за движение,
отново към собствената си лента за движение в дясно и последно повторно към
лявата лента за движение, обръщайки се същевременно косо с дясната си странична
част към насрещно движещия се в същата лява лента за движение лек автомобил
„Мерцедес С 200“. По този начин настъпил удар между предната част на
управлявания от свид. А. автомобил и страничната дясна част /десни задна врата
и панел/ на автомобила управляван от подс. Г., в която се намирала пострадалата
Г.. След и вследствие на този удар, лекият автомобил „Ауди А4“ продължил
неконтролируемо движението си при странично плъзгане наляво спрямо неговата
посока, като се е завъртял около вертикална ос в посока по часовниковата
стрелка и попаднал наполовина в канавката до лявата лента за движение. Лекият
автомобил „Мерцедес С 200“ продължил движението си напред до пълно спиране,
оставайки на пътното платно. Водачът на изпреварения лек автомобил „Ауди A3“
свид. Ф. успял безаварийно да спре на пътното платно разминавайки се с
ударилите се пред него МПС, като единствено излетял от удара откъм счупеното
задно стъкло товар от лекия автомобил „Ауди А4“ пукнал предното му панорамно
стъкло. По останалите два автомобила, а именно: „Ауди А4“ с peг. №
СН ****и „Мерцедес С 200“ с peг. №
**** настъпили множество деформации.
Първи
сигнал на ЕЕН 112 за настъпилото ПТП подала в 11.26 часа свид. П., пътувала в
лекия автомобил „Ауди A3“. Всички пътували лица в трите МПС с изключение на
пострадалата Г., която останала затисната и в безсъзнание на дясна задна
седалка на лекия автомобил „Ауди А4“, успели да излязат без чужда помощ от
автомобилите и без сериозни наранявания. Сигнал на ЕЕН 112 подал и подс. Г. в
11.34 часа от мобилния си телефон с номер **********. Първи на мястото на
инцидента пристигнали свидетелите Г.С.Г. и И.Р.И.– дежурни служители от сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен. Същите запазили
местопроизшествието до пристигането на разследващ полицай, автоексперт и
експерт НТЛ, като същевременно извършили проверка с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабричен номер ARB А 0163 на водачите на
автомобилите – подс. Г. и свидетелите А. и Ф.. И при тримата цифровата
индикация на уреда не отчела наличие на алкохол в издишания въздух. В същото
време на местопроизшествието пристигнали екипи на ЦСМП – Сливен. Подс. Г.
опитал да окаже помощ на лекарския и полицейски екип по изваждане на тялото на Г.
от автомобила, след което пострадалата била откарана в тежко общо състояние в
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр. Сливен. Въпреки приложеното й широкоспектърно
консервативно лечение, състоянието на пострадалата Г. продължило да се влошава
и в 03.28 часа на 07.01.2016 г. починала, за което е издаден акт за смърт №
0027/07.01.2016 г. от Община Сливен. Преди настъпване на смъртта на Г., на
04.01.2016 г., от страна на подс. Г. е организирано кръводаряване с участието
на петима негови познати, в т.ч. свид. З.С.П.. Отделно подс. Г. дал парични
средства на свид. Г.П.Ш., майка на П.С., които свидетелката използвала за
закупуване на памперси, чаршафи и мокри кърпи за лекуваната през това време
пострадала Г.. Краткотрайно болнично лечение в периода от 03.01.2016 г. до
05.01.2016 г. е оказано в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр. Сливен на свид. Р..
От заключението на вещото лице д-р Т.Ч.по извършената в хода на
досъдебно производство съдебно-медицинска експертиза на труп № 3/2016 г. е
видно, че вследствие ПТП, пътувалата в управлявания от подс. Г. автомобил
пострадала В. Г.Г. е получила тежка несъвместима с живота съчетана травма с
обхващане на главата, гръбначния стълб, гърдите, корема и крайниците. Причина
за настъпване на смъртта й е изпадането и в тежко шоково състояние вследствие
множеството травми в областта на главата, гръбначния стълб, гръдния кош, белите
дробове, корема и коремните органи, както и значителните травматични увреждания
на горните и долните крайници и изпадането й в състояние на дълбока кома,
вследствие тежката несъвместима с живота черепномозъчна травма. Като
самостоятелно смъртоносни са приети уврежданията в областта на главата и
гръдния кош. Уврежданията са били тежки, съчетани с обхващане на няколко
области на тялото със засягане на важни органи и системи. Описаните травми и
настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица, т.е. в причинна връзка с
възникналото пътнотранспортно произшествие, като уврежданията са получени
вследствие удрянето и притискането с твърди, тъпи и тъпоръбести предмети,
характерно за автомобилните травми.
От
заключението на вещото лице д-р Й.С.по извършената в хода на досъдебно
производство по писмени данни съдебномедицинска експертиза № 22/2016 г. е
видно, че вследствие ПТП, пътувалият в управлявания от подс. Г. автомобил свид.
С.Р.Р. е получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата с
наличие на травматичен оток на меките черепни обвивки в дясната челно-теменна
област; контузия и нараняване на дясната ушна мида и контузии на гръбначния
стълб с болезненост в шийния и поясния му сегменти, в областта на дясната
тазобедрена става и повърхностни охлузвания на кожата в областта на дясната
подбедрица. Черепно-мозъчната травма и контузията на гръбначния стълб, проявена
с болезненост при движение на шийния и поясен сегмент са причинили на Р.
поотделно „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, което по
своя правен характер представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК и е несъставомерен престъпен резултат.
В хода на производството е изготвена съдебна автотехническа експертиза,
като от заключението на вещото лице д-р инж. ХРИСТО УЗУНОВ е видно, че преди
момента на възникване на ПТП скоростта на лекия автомобил „Ауди А4“ с peг. №
***, управляван от подс. Г. е определена на около 82 км/ч., а към момента на
удара на около 67 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил „Мерцедес С
200“ с peг. № ****, управляван от свид. А.,
преди ПТП, както и при удара между автомобилите е определена на 77 км/ч. Опасната
зона за спиране на първия автомобил при тези скорости е била около 82 метра, а
на втория около 84 метра. Мястото на удара между автомобилите е бил в лентата
за движение на лекия автомобил „Мерцедес С 200“ с peг. №
****, в зоната от 0.7 метра до 1.8 метра от разделителната линия. Водачът на
МПС свид. А. не е имала техническата възможност да предотврати ПТП към момента
на навлизане на управлявания от подс. Г. автомобил в нейната лента за движение.
Това навлизане от подс. Г. в насрещната лента за движение е в резултат на
конкретни негови действия – загуба на управление след изпреварване и не се е
дължало на настъпила техническа повреда. Със заключението е прието, че
техническата причина, довела до възникване на ПТП е именно това навлизане при
наличие на насрещно движещ се автомобил. Технически правилно е било подс. Г. да
запази движението си в дясната лента и да контролира непрекъснато автомобила.
Вещото лице допуска навлизането да е по причина осъществена интервенция от страна
на пасажера.
От
приложените по досъдебното производство справки за леките автомобили „Ауди А4“
с peг. № СН ****и „Мерцедес С 200“ с peг. №
**** е видно, че към 03.01.2016 г. същите съответно са били собственост на
свид. К.а Ж. Р.а, съпруга на свид. Р. и на И.И.А., съпруг на свид. А.. При
проведените им разпити в качеството на свидетели лицата са заявили, че не
желаят материалните щети причинени по автомобилите им вследствие на настъпилото
ПТП да бъдат предмет на наказателно преследване. Няма данни, преди настъпването
на ПТП, някой от водачите на МПС – подс. Г. и свид. А. да са употребили алкохол
или други упойващи вещества. Изисканата справка относно техническото средство,
с което са тествани двамата водачи за наличие на алкохол в издишания въздух
сочи, че показанията им са били в норма и калибровани по надлежния ред.
От приложените по досъдебното производство справка за съдимост,
декларация за СМПИС и справка с характеристични данни е видно, че подс. Г. е
многократно осъждан. Затворен по характер, разведен, с едно дете. Понастоящем
поддържа семейно съжителство без сключен граждански брак. Не притежава лично
имущество и няма доходи.
Изложените фактически обстоятелства се доказват по
безспорен и категоричен начин от събраните в хода на производството
доказателства, а именно: показанията на свидетелите по делото, заключенията на назначените
експертизи /съдебно-медицински и автотехническа
експертизи/, приложените писмени
документи.
Показанията на свидетелите С.К.А., К. Н. Ф., Г.С.Г., И.И.А., С.Р.Р., А.П.Р., Н.Т.К., Р.А.П., С.П.Г., И.Р.И.,
К.а Ж. Р.а, З.С.П., Г.П.Ш. съдът намери в основната им част за
последователни, логични, взаимнодопълващи се, кореспондиращи едни с други и
относими към предмета на доказване.
Свидетелите
С. А., К. Ф., И.А., С. Р. са очевидци и са възприели лично обстоятелства, пряко
относими към предмета на доказване – времето и мястото на произшествието,
начина на извършеното от подсъдимия изпреварване, разположението на превозните
средства на пътя, състоянието на пътната настилка и всички обстоятелства, при
които е настъпило ПТП, последващите действия на подсъдимия. Съдът се довери на
основната част от показанията на тези свидетели, а по отношение на сочените от тях
скорости на движение на съответните автомобили – ги съобрази доколкото
кореспондират със заключението на автотехническата експертиза. Свидетелите А.Р.и Р. П. също са пътували в
един от автомобилите, намиращ се на мястото на катастрофата, поради което съдът
отчете и тези показания, макар същите да не са така конкретни, както на
свидетелите посочени по-горе.
Свидетелите
Г. Г. и И.И.са полицейски служители,
посетили произшествието и изразили личните си възприятия относно обстановката
след ПТП, извършените действия, проведените разговори с трети лица. Показанията
на тези свидетели допринасят значително за установяване на фактите по делото и
съдът ги кредитира изцяло.
Съдът
дава вяра и на показанията на свид. З.П.и Г.Ш., първият от които участвал в акцията по кръводаряване, организирана от
подсъдимия за спасяване живота на пострадалата, а втората свидетелка – майка на
приятел на подсъдимия, закупувала със средства предоставени от подсъдимия вещи,
материали и медикаменти за лечението на пострадалата.
Показанията на свид. С.Г. и свид. Н.К. също съдът намира за допринасящи към
изясняване на релевантните по делото факти в частта относно кръга на
пострадалите лица и техните представители.
Относими
към въпроса за собствеността на автомобила, управляван от подсъдимия на
процесния ден са показанията на свид. К.а Р.а.
Заключенията на изготвените
по делото експертизи – съдебномедицински и автотехническа експертизи – съдът
цени, като намира, че имат съществено значение за изясняване на обстоятелствата
по делото. Заключенията са изготвени от компетентни вещи лица, в чиито знания,
безпристрастност и обективност съдът няма основание да се съмнява. Пред
настоящия състав страните не оспорват заключенията, а последните са приобщени
към материалите по делото по надлежния процесуален ред.
Съдът кредитира и
приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на пътнотранспортно
произшествие и фотоалбум; протокол за
доброволно предаване на 4 бр. фотоснимки, приемо-предавателни протоколи,
протокол за доброволно предаване на удостоверение за раждане и съдебно решение
спрямо малолетно дете - пострадал, протокол за доброволно предаване с решение
на Окръжен съд - Хага, справка от РЦ 112- Бургас, удостоверение за наследници,
препис-извлечение от акт за смърт и акт за смърт, справка за техническо
средство за употреба на алкохол, справка КАТ за водач – 2 бр., справка за лек
автомобил „Мерцедес С 200“ с peг. №
****, справка за лек автомобил „Ауди А4” с peг. №
***, справка от МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД гр. Сливен, разписка за връщане
на лек автомобил „Мерцедес С 200” с peг. №
****, протокол за оглед на веществени доказателства, епикриза, медицинска
документация; справка за съдимост, декларация за СМПИС и характеристична
справка на подс. Г. и др. Писмените
доказателствени източници са приложени и приети като доказателства, намират се
в отношение на допълване с останалите доказателствени материали, не се оспорват
от страните и са приобщени по съответния процесуален ред – чрез прочитането им.
Допринасящи за изясняване на фактите по делото са и веществените доказателства,
с оглед на обективните находки по същите, които също не се оспорват от
страните.
Съдът констатира, че в
досъдебното производство подсъдимият – тогава в качеството на обвиняем, е дал
обяснения, в които изразява позиция за невиновност по повдигнатото обвинение.
Съдът не кредитира тези обяснения, като намира предложената в тях версия за
защитна теза. Същата не намира допирни точки с останалите доказателства. Защитната позиция на
подсъдимия в обясненията му от досъдебното производство стъпва на твърдението,
че след предприетото изпреварване и първото насочване на автомобила му към
десния по посоката на движение банкет, върху волана е извършена интервенция от
страна на свид. Р., в резултат на което е настъпило произшествието. Тази версия
противоречи с показанията на разпитания непосредствено след настъпване на ПТП
свидетел С. Р.. Показанията на последния са подробни и логични, вкл. относно
механизма на настъпване на инцидента, като
кореспондират със свидетелските показания на останалите
свидетели-очевидци С. А., И.А., К. Ф., А.Р.и Р. П. и в основната част на
заключението на автотехническата експертиза. Макар вещото лице да допуска
възможността за интервенция върху волана от трето лице, се касае само за една
възможност, без да са налице каквито и да е други доказателства за това. Освен
това в съдебно заседание пред
настоящия съдебен състав подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, въз основа на което самопризнание и
след преценката по чл.372, ал.4 от НПК, съдът разгледа делото със съкратено
съдебно следствие. Възприетото лично и непосредствено от съдебния състав
самопризнание на подсъдимия относно фактите в обвинителния акт, описващи
хронологията на събитията на инкриминираната дата и конкретните действия на
подсъдимия като водач на лекия автомобил “Ауди А4” и останалите обсъдени
по-горе доказателства дават основание да не бъдат кредитирани обясненията на
подсъдимия от досъдебното производство, касаещи основния факт, подлежащ на
доказване – как е настъпило произшествието и какви са били действията на
подсъдимия и дали трето лице е осъществило интервенция върху волана на
управлявания от Г. автомобил.
След анализ на доказателствената съвкупност съдът
констатира, че събраните в досъдебната фаза, приобщени към материалите по
делото в съдебната фаза на процеса, доказателствени източници в основната си
част кореспондират с направеното от подсъдимия пред съда самопризнание. От тях
се извличат по безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото
за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подс. Д.С.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343а, ал.1, б."б" вр.чл.343,
ал.1, б."в", предл.1 вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като
на 03.01.2016 г. на път ІІ-53, км.128 при управление на МПС - лек
автомобил „Ауди А4“ с peг. № ***, собственост на К.Ж.Р.от **********с посока на
движение към гр. Сливен в участък в землището на гр. Сливен, нарушил правилата
за движение по пътищата регламентирани в ЗДвП, а именно разпоредбите на: чл.20,
ал.2, от ЗДвП, съгласно които: „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“ и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП: „Водач, който изпреварва е длъжен когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да
не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“, вследствие на което след изпреварване с технически несъобразена скорост
от 82 км/ч изгубил управление над автомобила и предизвикал пътно-транспортно
произшествие с насрещно движещото се МПС – лек автомобил „Мерцедес С 200“ с
peг. № ****, управляван от С.К.А.от гр. Сливен, собственост на И.И.А.и по
непредпазливост причинил смъртта на возещата се в управлявания от него
автомобил В. Г.Г. от гр. София, като е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата.
От обективна страна категорично от
събраните доказателства се установява, че на инкриминираната дата и място подс.
Г. е управлявал процесния лек автомобил „Ауди А4” в нарушение на правилата за
движение по пътищата. Подс. Г. е нарушил правилото за движение по чл.20, ал.2
от ЗДвП, като нарушението се изразява в това, че подсъдимият е управлявал лекия
автомобил със скорост, несъобразена с конкретните атмосферни условия, със
състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението – облачно време с превалявания от мокър сняг, мокра, хлъзгава и на места
заснежена пътна настилка, наличие на друг автомобил в лентата и в
посоката на движение на подсъдимия, както и на насрещно движещ се автомобил в
лентата за движение противоположна на движението на подсъдимия.
Допуснато е и нарушение на чл.42,
ал.2, т.2 от ЗДвП. След предприетото от подсъдимия изпреварване с навлизане в
насрещната лента за движение, в момента когато Г. е започнал прибирането в
собствената лента за движение е изгубил контрол над управлявания от него
автомобил. В резултат на това автомобилът се насочил първоначално към
заснежения банкет на дясната лента за движение, а след като подс. Г. навил
волана на автомобила си, автомобилът последователно променил движението си към
лявата лента за движение, отново към дясната лента за движение и отново към
лявата лента за движение, обръщайки се косо с дясната си странична част към
насрещно движещия се в същата лява лента за движение лек автомобил „Мерцедес С
200”. Така е настъпил удара между двете МПС.
Видно от заключението на
назначената автотехническа експертиза скоростта на автомобила, управляван от
подсъдимия е била около 82 км/ч., а към момента на удара на около 67
км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил „Мерцедес С 200”, управляван от
свид. А., преди ПТП, както и при удара между автомобилите е определена на 77
км/ч. Опасната зона за спиране на първия автомобил при тези скорости е била
около 82 метра, а на втория около 84 метра. Мястото на удара е в лентата за
движение на лекия автомобил „Мерцедес С 200”, в зоната от 0.7 метра до 1.8
метра от разделителната линия. Водачът на МПС свид. А. не е имала техническата
възможност да предотврати ПТП към момента на навлизане на управлявания от подс.
Г. автомобил в нейната лента за движение. Това навлизане на подс. Г. в
насрещната лента за движение е в резултат на конкретни негови действия - загуба
на управление след изпреварване и не се е дължало на настъпила техническа
повреда. Със заключението е прието, че техническата причина, довела до
възникване на ПТП е именно това навлизане при наличие на насрещно движещ се
автомобил. Технически правилно е било подс. Г. да запази движението си в
дясната лента и да контролира непрекъснато автомобила.
Като кредитира заключението на
автотехническата експертиза и приобщените гласни доказателства, въз основа на
които са изградени фактическите констатации възприети в обстоятелствената част
на обвинителния акт и признати от подсъдимия в съдебно заседание, съдът приема,
че и двете нарушения на правилата за движение по пътищата, с които е запълнена
бланкетната диспозиция на разпоредбата на чл.343а, ал.1, б."б" вр.чл.343, ал.1, б."в", предл.1 вр.
чл.342, ал.1 от НК – по чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП са в
пряка причинна връзка с настъпилия резултат.
С конкретното си поведение
подсъдимият сам се е поставил в положение да не може да контролира автомобила и
да не може да спре при възникнала опасност, а с предприетата маневра
изпреварване - да не създава опасност за насрещно движещото се МПС. Подс. Г. е следвало
да съобрази всички условия при избиране на величината на скоростта на
управлявания от него автомобил, за да може да е в състояние да реагира на всяка
опасност за движението, като намали скоростта или спре. При конкретните пътни и
атмосферни условия и интензитета на движението (облачно време, превалявания от
сняг, мокра, хлъзгава и заснежена пътна настилка, наличие на автомобил движещ
се пред него и срещу него), движението със скорост, която не му е позволила да
контролира непрекъснато автомобила, включително при предприетата маневра
изпреварване при прибиране на автомобила в собствената лента за движение,
обосновава извод за допуснати от страна на подсъдимия нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, които
пряко са допринесли за настъпване на общественоопасния резултат – смъртта на
пострадалата В. Г.. В този смисъл осъществен от обективна страна е съставът на
престъплението, предмет на повдигнатото на подсъдимия обвинение.
Съдът намира,
че правилно деянието е квалифицирано по привилегирования състав на чл.343а,
ал.1, б. „б“ вр. чл. 343, ал.1,
б."в" предл.1 вр. чл.342, ал.1 от НК. Извършените от подсъдимия
действия след настъпилото ПТП – сигнализирането на тел.112, опитите да бъде извадена
пострадалата от катастрофиралия автомобил с оглед оказване помощ, в конкретния
случай са били адекватни и от характер да се осигури помощ на пострадалата.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза пострадалата е
получила множество травматични увреждания – тежка несъвместима
с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръбначния стълб, гърдите,
корема и крайниците. Причина за настъпване на смъртта й е изпадането и в тежко
шоково състояние вследствие множеството травми в областта на главата,
гръбначния стълб, гръдния кош, белите дробове, корема и коремните органи, както
и значителните травматични увреждания на горните и долните крайници и
изпадането й в състояние на дълбока кома, вследствие тежката несъвместима с
живота черепномозъчна травма. Като самостоятелно смъртоносни са приети
уврежданията в областта на главата и гръдния кош. Уврежданията са били тежки,
съчетани с обхващане на няколко области на тялото със засягане на важни органи
и системи. Описаните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена
последица, т.е. в причинна връзка с възникналото пътнотранспортно произшествие,
като уврежданията са получени вследствие удрянето и притискането с твърди, тъпи
и тъпоръбести предмети, характерно за автомобилните травми. Тази
конкретика на уврежданията на пострадалата, съпоставена с действията на
подсъдимия след настъпване на произшествието, обосновава извод, че подсъдимият
е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. От
значение е било осигуряването на лекарска помощ на мястото на инцидента, във
връзка с което може да се коментира обаждането на тел.112 от страна на
подсъдимия и незабавното отвеждане на пострадалата в болнично заведение, с
което кореспондира поведението на Г. да подпомогне полицейския и лекарския екип
за изваждане тялото на пострадалата от автомобила. Ирелевантно спрямо
действията на подсъдимия е обстоятелството, че въпреки оказаната медицинска
помощ, няколко дни по-късно пострадалата е починала. Съдът намира, че при
конкретните условия и обстановка, подсъдимият е направил всичко, което е
зависело от него, за да се помогне на пострадалото лице. Макар и стоят извън
квалификацията за оказана помощ, доколкото съдебната практика приема, че за
деянието по чл.343а от НК помощта трябва да е оказана непосредствено след
настъпване на произшествието, следва да се отчетат и последващите действия на
подсъдимия – организираното от него кръводаряване с участието на петима негови познати, предоставянето на
парични средства за закупуване на памперси, чаршафи и мокри кърпи за лекуваната
през това време пострадала В. Г.. Във всички случаи помощта, оказана от
подсъдимия непосредствено след произшествието е обусловила квалификацията на
деянието по привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б. „б“ вр. чл. 343, ал.1, б."в" предл.1
вр. чл.342, ал.1 от НК.
Деянието е извършено от подс. Г.
по непредпазливост. Отношението на подсъдимия към настъпването на
общественоопасните последици е непредпазливо, като се касае за престъпна
небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици в резултат на извършените от него нарушения на правилата за движение
по пътищата, подробно описани по-горе, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
При така установената конкретика съдът
намери подс. Г. за виновен по повдигнатото му обвинение, като съобрази
събраните по делото доказателства и самопризнанието на подсъдимия, което
кореспондира с доказателствената съвкупност.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие неправилното
отношение на подсъдимия към правилата за движение по пътищата, подценяване
опасността от движение с несъобразена скорост при конкретните пътни и
атмосферни условия и неправилно изпълнената маневра изпреварване.
При индивидуализацията на наложеното на подс. Г.
наказание, съдът съобрази принципите за неговата законоустановеност и
индивидуализация и обуславящите вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете високата обществена
опасност на извършеното от подсъдимия деяние, предвид засегнатите важни
обществени отношения, свързани с опазване на човешкия живот при управление на
МПС, респ. спазване на установените правила за управление на МПС. Тази опасност
принципно е взета предвид от законодателя при определяне санкционната част в
специалната разпоредба на материалния закон. Разпоредбата на чл.343а, ал.1, б. „б“ от НК предвижда наказание „лишаване
от свобода“ за срок до 4 години.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете съдействието, оказано от подсъдимия на разследващите
органи във фазата на досъдебното производство, критичното му отношение и
съжалението за извършеното, последователната и всеобхватна помощ след
произшествието /стояща извън квалификацията на деянието/ - организираното
кръводаряване, предоставяне на парични средства за лечението на пострадалата,
готовността му да осигури транспортирането й в друго лечебно заведение – обстоятелства,
отчетени от страните в съдебно заседание и установими от писмените и гласни
доказателства. Самопризнанието на подсъдимия не би могло да се отчита като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие
за разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание
подсъдимия получава редукция на наказанието с една трета, поради което съдът не
може да го отчита отново при индивидуализация размера на наказанието. Съдът
отчете и факта, че подсъдимият понастоящем е семейно ангажиран, а същевременно
има дете от предишен брак, за което твърди, че се грижи, тъй като майката е заминала
в чужбина. Не на последно място, съдът съобрази, че пострадалата В. Г. не е
имала поставен обезопасителен колан при пътуването си в автомобила.
Отегчаващи отговорността на подсъдимия се явяват
обстоятелствата, свързани с предишните му осъждания, многобройните нарушения на
правилата за движение по пътищата, за които е санкциониран по административен
ред, причинените несъставомерни вреди от произшествието.
Така посочените обстоятелства обосновават извода на
съда, че наказанието за извършеното престъпление следва да се определи при
условията на чл. 54 от НК, при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като се индивидуализира на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца
„лишаване от свобода” – в размер между минималния и средния, предвиден в закона
за това престъпление. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът редуцира така
определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия Г. наказание в
размер на една година „лишаване от свобода”.
При определяне на конкретния размер на
наказанието „лишаване от свобода“ съдът изходи от приложимия материален закон,
като съобрази тежките последици от ПТП. Съдът не споделя тезата на прокурора,
подкрепяна от повереника адв. Велинов, че размерът на наказанието следва да се
определи около средния, предвиден в закона. Такова наказание не би било
съответно на конкретните данни за деянието и поведението на подсъдимия след
произшествието. Действително подсъдимият е осъждан и многократно наказван за
нарушения по ЗДвП, но в настоящия случай, освен непосредствено след инцидента,
така също и в следващите дни е демонстрирал поведение на отговорен, съвестен и
всеотдаен човек, съпричастен към страданието на пострадалата и нейните близки и
направил всичко възможно лично и чрез негови познати да подпомогне лечението й.
Съгласно общата част на действащия НК наказанието се съобразява основно с
обществената опасност на деянието и дееца, като по делото не е спорно, че
подсъдимият в рамките на конкретната ситуация и с последващото си поведение не
се е проявил като лице, отличаващо се с обществена опасност. Действително е
налице висока степен на обществена опасност на деянието с оглед настъпилия
резултат, но същата е отчетена от законодателя в съответната разпоредба от
специалната част на НК, по която подсъдимият е предаден на съд. От друга страна
съдът намира за занижено предложеното от защитника на подсъдимия адв. К. и от
повереника на С.Г. - майка на пострадалата В. Г. – адв. П., наказание от 9
месеца “лишаване от свобода”. Същото предполага значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, какъвто в случая не е налице. В
посочения смисъл, съдът счита, че така отмереното наказание 1 година и 6 месеца
„лишаване от свобода“ /след редукцията 1 година “лишаване от свобода”/ е
съответно на деянието и дееца, предвид наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и отговаря на критерия за справедливост.
Съдът обсъди и коментираната от
защитата възможност за определяне на наказанието на подсъдимия
при условията на чл.55 от НК и стигна до извод, че не са налице предпоставките
за това. Вярно е, че са налице редица смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, но същите не са от съответния характер, за да формират извод за
несъразмерна тежест на предвиденото наказание, особено с оглед на настъпилите
общественоопасни последици. Приложението на този институт би било проява на
прекомерна и неоправдана с оглед целите на наказанието снизходителност и би
било в явно противоречие с преследваните цели на наказанието.
Съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС, наложеното наказание 1 година “лишаване от свобода” подсъдимият
следва да изтърпи при първоначален общ режим.
В съответствие с
разпоредбата на чл.343 г от НК
съдът лиши подсъдимия Г. от правото да управлява МПС за срок от 3 години. Съдът принципно споделя доводите на
прокурора, че това наказание трябва да се определи в по-висок размер от
наказанието “лишаване от свобода”. Аргументите за налагане на наказанието
лишаване от права в по-висок от размера на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ изхождат от конкретните данни по делото. Факт е, че подсъдимият е
наказван многократно по административен ред за нарушения на правилата за
движение по пътищата преди деянието, предмет на настоящото дело. В този смисъл
съдът счита, че макар след ПТП подсъдимият да е проявил грижа и състрадателност
към пострадалата Г. и да е оказал значителна помощ за нейното лечение, същият
следва да бъде санкциониран строго за допуснатите нарушения на правилата за движение
по пътищата. В рамките определени с разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, съдът
прецени, че наказанието “лишаване от права“ следва да се индивидуализира в
размер между средния и максималния, който може да се наложи, като конкретно
следва да бъде за срок от 3 години. Този размер надхвърля с две години
наложеното след редукцията наказание “лишаване от свобода” и трябва да изиграе
поправителна роля спрямо подс. Г., предвид системните му нарушения на правилата
за движение.
Определените размери на
наложените наказания съдът намира за справедливи и съответстващи на тежестта и
обществената опасност на престъплението и подходящи да повлияят поправително и
превъзпитателно на подсъдимия към спазване на законите, установените правила и
добрите нрави. Съдът счита, че така определените наказания ще въздействат
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
подобни деяния, а освен това ще се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото.
По правилата на процеса и предвид съобразителната част
на ТР № 4/11.02.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСНК на ВКС, съдът осъди
подсъдимия да
заплати в полза на държавата по бюджета
на ОД на МВР – Сливен сумата от 596,36
лв. за разноски, направени в досъдебната фаза на процеса.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени и предадени на 03.07.2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: