Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.08.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 10635 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
435, ал. 2, т. 1 вр. чл. 527, ал. 4 ГПК.
Образувано е по жалба на М.Л.Н. -
длъжник по изпълнително дело № 201985110400483 по описа на ЧСИ М.П.срещу постановление
от 10.06.2019г. на ЧСИ П., с което й е наложена глоба в размер на 400 лв. за
неизпълнение на задължение за предаване на дете в изпълнение на съдебно решение
по гр.д. № 37385/2016г. на СРС, 117 с-в.
Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Твърди, че упражнява родителски
права върху детето Кристиян, като е бил определен режим на контакти с бащата по
силата на бракоразводно решение от 09.09.2016г., които са осъществявани в дома
й. Заявява, че е отказала да предаде детето на взискателя на 08.06.2019г. и
22.06.2019г., поради нейно обосновано предположение, че детето вероятно е
станало жертва на насилие, поради извършени будещи тревога действия на бащата на детето – баба й е видяла как бащата е бил гол до кръста и
детото го е хапело по гърба и как го е притискал в слабините си; майка й видяла
как по време на лични контакти между взискателя и детето последното е било
чисто голо и е налице видеоклип, изпратен й от бащата, на който се вижда как детето е чисто голо и извършва въртеливи
движения. Твърди, че е сигнализирала отдел „Закрила на детето“ към ДСП
„Слатина“ и са проведени психологични консултации, както и ГДБОП и СДВР и била
образувана преписка № УРИ -1266Р-3919/18.02.2019г., по която до момента били
снети обяснения само от нея. Излага, че е предлагала на взискателя да вижда
детето в нейно присъствие, като последната среща между бащата и детето е била на 15.06.2019г. за
времето от 09-12.30 ч. в нейно присъствие. Твърди, че е поискала издаване на
направление от ДСП – Слатина, съгласно което взискателят да осъществява
регулярни контакти с детето в присъствие на детски психолог в Детски контактен
център към фондация „Отворена врата“. Моли съда да отмени обжалвания акт на съдебния
изпълнител за налагане на глоба, да спре изпълнението до произнасяне на съда и
да допусне гласни доказателства и изслушване на съдебно –психиатрична,
психологична и сексологична съдебни експертизи на взискателя и детето по формулирани в жалбата задачи,
както и съдебно-медицинска експертиза.
Взискателят
Ц.П.М.оспорва жалбата в писмено становище. Твърди, че режимът на лични
отношения е определен с решение по гр.д. № 37385/2016г. на СРС, 117 с-в и
жалбоподателката признава, че не го изпълнява, без да сочи обективни пречки и
обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 528, ал.2, т. 2 ГПК. Поддържа, че
посочените в жалбата доводи не са неподкрепени с никакви доказателства, отделно
същите касаят определяне на нов режим на лични отношения между бащата, които
следва да бъдат реализирани по исков ред , а не чрез неизпълнение на влязлото в
сила съдебно решение . Моли съда да остави без уважение жалбата и искането за
спиране, а направените доказателствени искания счита за недопустими в
настоящото производство.
По делото са
депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител П.,
с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на
страните и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело 201985110400483
по описа на ЧСИ М.П.е образувано по молба на Ц.П.М.въз основа на изпълнителен
лист от 19.07.2018г., издаден по гр.д. № 37385/2016г. на СРС, 117 с-в срещу
жалбоподателката, за осъществяване на личния режим на детето К.Ц.М., роден на ***г.,
който към момента на образуване на делото е определен чрез вземане на детето от
бащата всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца с преспиване, в
посочени часове.
С призовка за
доброволно изпълнение, редовно връчена на жалбоподателката на 28.03.2019г.,
същата е уведомена за определения режим на контакти и за мястото на предаване на
детето.
По делото е
безспорно установено, че жалбоподателката не е предала детето на дати
11.05.2019г., 25.05.2019г. и 03.06.2019г. , за които е била надлежно уведомена.
С първоначална молба от 01.04.2019г. длъжникът Н. е уведомила съдебния изпълнител,
че се извършват действия по разследване, поради което няма да изпълни съдебното
решение, като е представила сигнал до СДВР. Съдебният изпълнител е депозирал
искане за съдействие изх. № 20148/15.04.2019г. до ДСП „Слатина“ с цел
предприемане на необходимите мерки по чл. 23 от ЗЗДт за закрила на детето в
семейна среда и по делото е представен социален доклад от 22.04.2019г. В
заключението на социалния доклад се сочи, че детето не следва да бъде въвличано
в междуличностните отношения на родителитя, като същото трябва да има контакти
и с двамата родители.
На 03.05.2019г. на
жалбоподателката е връчено съобщение, с което й е указано, че следва да осигури
упражняване на установения личен контакт на бащата Ц.М.със сина му К.М.на
11.05.2019г. и 25.05.2019г. в 10 ч. на нейния адрес, а на 05.06.2019г. е
предупредена за датите 08.06.2019г. и 22.06.2019г. Съгласно представените по
делото протоколи за предаване на дете, на съответните дати - 11.05.2019г.,
25.05.2019г. и 08.06.2019г., при многократни позвънявания на адреса, на звънеца
на апартамента и по телефона на длъжника, никой не е отворил и отговорил и на
сочените дати не е осъществен установения режим на лични контакти.
По делото е
представено заявление за ползване на социални услуги от 07.06.2019г. от жалбоподателката до ДПС – Слатина, а
именно – психологическо консултиране и срещи на детето и бащата Ц.М.в защитена
среда и протокол от 07.06.2019г. на ДСП
Слатина, в който се сочи, че „този месец“ детето и бащата са имали 2 контакта в
присъствието на майката.
С обжалваното постановление
от 10.06.2019г., връчено на длъжника на 12.06.2019г., на жалбоподателката е
наложена глоба от 400 лв. за неизпълнение на разпореждането на съдебния
изпълнител за предаване на дете на горевизираните дати.
Настоящият съдебен
състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл.
436, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 528, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК, ако
длъжникът не изпълни доброволно задължението за предаване на дете, съдебният
изпълнител му налага глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК /до 400 лв./ , като глобата
може да бъде налагана за всяко неизпълнение – ал. 5 на чл. 528 ГПК, изм. ДВ,
бр. 86/2017г. В случая е безспорно установено неизпълнение на задължение за
предаване на дете въз основа на влязло в сила съдебно решение, а и горното се
признава изрично в жалбата.
Доводите в жалбата, че е налице сексуално
или друго посегателство върху детето, са ирелевантни в настоящото производство
и не могат да обосноват неизпълнение на задължението за предаване на дете.
Всички обстоятелства в тази връзка могат да бъдат релевирани в производство по
промяна на режима на лични контакти и съответно – доказани, респ. при твърдения
за осъществено спрямо детето насилие жалбоподателката разполага с възможности
за незабавна защита по Закона защита от домашно насилие чрез издаване на
съответна заповед срещу бащата, но това не е основание за отказ за изпълнение
на съдебното решение. Поради това доводите в жалбата за осъществяване на режим
на лични контакти на друго място, в друга среда, по друг начин, чрез сезиране
на ДСП и други институции за ползване на социални услуги, не може да преодолее
определения от съда по място, време и начин режим на лични контакти между
бащата и детето. Възраженията в тази
връзка в отговора на частната жалба са основателни.
Настоящият съдебен състав намира,
че изпълнението на задължението на Държавата по чл. 8 ЕКПЧ за предоставяне на
адекватна закрила на детето, каквито са доводите в жалбата, следва да е в
баланс и със задължението на Държавата на същото основание да осигури ефективно
ползване на право на семеен живот на родител, като се вижда с децата си въз
основа на установен със съдебен акт личен режим на контакти чрез адекватни
мерки, като адекватността на мярката
следва да бъде преценена по бързината на изпълнението – така Решение от
06.04.2017г. , V отд. на ЕСПЧ - Дело А.и други срещу България. В решението се
сочи, че бързото изпълнение на задължението за предаване на дете е от особено
значение в ранните етапи на разделение, когато връзката с детето още съществува.
Възможността съдебният изпълнител да търси съдействие от социалните служби и
полицейските органи за изпълнение на задължението на длъжника не дерогира
законовата възможност за санкция на неизпълнението на това специфично
задължение. Предвид изложеното, в случая е налице неизпълнение на задължение за
предаване на дете и са налице предпоставките на чл. 528, ал. 5 ГПК за налагане
на обжалваната глоба. С оглед обстоятелството, че глобата е наложена за три
нарушения – за непредаване на детето на датите 11.05.2019г., 25.05.2019г. и
03.06.2019г., съдът намира, че определеният максимален размер съответства на
соченото неизпълнение.
По изложените съображения,
частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Предвид
изложеното, искането за
спиране по реда на чл. 438 ГПК също следва да бъде оставено без уважение.
Събирането на доказателства в
настоящото производство, както са поискани в жалбата, е процесуално недопустимо
и всички доказателствени искания също следва да бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.Л.Н. за събиране на доказателства в настоящото
производство, както са направени с жалбата.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М.Л.Н. -
длъжник по изпълнително дело № 201985110400483 по описа на ЧСИ М.П.срещу
постановление от 10.06.2019г. на ЧСИ П., с което й е наложена глоба в размер на
400 лв. за неизпълнение на задължение за предаване на дете в изпълнение на
съдебно решение по гр.д. № 37385/2016г. на СРС, 117 с-в.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Л.Н. за спиране по реда на чл. 438 ГПК на изпълнително дело №
201985110400483 по описа на ЧСИ М.П..
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.