Р
Е Ш Е
Н И Е № 260631
гр.
Пловдив, 01.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета год. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 4934/2020
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.Н.К., с ЕГН: ********** против Електронен
фиш /ЕФ/ серия К № 2841711 на ОД на МВР – Пловдив, с който му е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен с и неправилен по конкретно изложени доводи. В съдебно
заседание, жалбоподателят се представлява от процесуалния представител адв.П.,
който прави същото искане. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив в молба-становище
и в съдебно заседание, представлявана от процесуалния представител ст.юрт.Б.,
излага становище за законосъобразно издаден ЕФ и прави искане за неговото
потвърждаване. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска
защита.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8
от ЗДвП преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Електронен фиш Серия К № 2841711 е издаден срещу К.Н.К., с
ЕГН: ********** затова, че на 20.03.2019 г. в 10:58 часа в гр.Пловдив бул.“Санкт
Петербург“ срещу № 75, било заснето извършено
нарушение за скорост с МПС товарен автомобил „Хюндай И 30“ с рег.№ *** с установена
скорост на движение от 71 км/ч при въведено ограничение на скоростта в населено
място от 50 км/ч, което било квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било установено и заснето с преносима
система за контрол на скоростта на МПС „АТСС ARH CAM S1“ с № 11743са. Контролният
орган отчел допустимата грешка при измерване
на скоростта с техническото средство, като установената скорост намалил с 3 км/ч
и приел за наказуема скоростта не 74
км/ч., а 71 км/ч в полза на нарушителя, което представлявало превишаване
на разрешената скорост с 21 км/ч.
За така установеното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП жалбоподателят
бил санкциониран с глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
От събрания доказателствен материал, действително се установява
превишаване на определените в чл.21, ал.1 от ЗДвП стойности за скорост в населеното
място, извършено от жалбоподателя К. с посоченото в ЕФ моторно превозно средство,
представляващо административно нарушение на горепосочената норма от ЗДвП.
Правилно е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорността, видно от приложената по административната преписка попълнена от законния
представител на собственика на автомобила ***декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП,
в която е декларирал, че жалбоподателят К.
е управлявал автомобила в момента и на мястото на административното нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение е издаден атакувания ЕФ, съдържащ
предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът,
сметката и мястото на доброволното й заплащане.
Нарушението за скорост е било установено с преносима система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1, чиято годност се установява по безспорен начин от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност
до 07.09.2027 г.
Не представлява процесуално нарушение това, че след като административното
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП /движението със скорост над максимално разрешената/
не е заснето със стационарна система за видеоконтрол като вид автоматизирано техническо
средство, а с мобилна система. След издаването на Тълкувателно решение №
1/26.02.2014 г. на ОСК на ВАС е приета Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата – обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 г., в която Наредба
са посочени видовете автоматични технически средства и системи /АТСС/ за контрол
на правилата за движение по пътищата – освен стационарни могат и да са мобилни АТСС,
изрично е посочено и че двата вида – стационарни и мобилни АТСС заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи,
с данни за установените нарушения на правилата за движение /а нарушаването на чл.21
ал.1 от ЗДВП е такова/. Към момента на извършване на процесното административно
нарушение, както и към момента на съставяне на ЕФ, същият е съобразен с действащата
законодателна уредба относно условията и реда за използването на автоматизираните
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Ноторно и служебно известно на настоящия състав е, че използваният
по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо устройство, което се разполага
от контролния орган на пътното платно върху т.нар. „триножник”, преносима поставка
с три крака. Посоченото изключва същото да
е трайно „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно
разположено на участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по своя характер. В тази връзка е съставен и Протокол по смисъла
на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който е задължителен за мобилните
устройства и системи. Същият по съдържание съответства на процесното време и място
на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело.
Изпълнено е и изискването на ал.3 на чл.10 от
горепосочената Наредба за изготвяне на съпровождащата протокола по чл.10, ал.1
снимка на разположението на измервателния уред при работа с временно разположени
на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта.
Тази снимка има за предназначение да даде визуална представа къде е било поставено
мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола.
В случая това задължение е изпълнено.
Наложеното наказание съответства на предвиденото в чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП, където административното наказание „глоба“ е определено в абсолютно
установен размер от 100 лв., което препятства възможността за ревизирането му.
При извършената служебна проверка, Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила,
които да се явяват основания за отмяна на обжалвания ЕФ.
Предвид гореизложеното, Съдът намира че основателно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а обжалваният ЕФ, с който
му е наложено наказание, следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета
на делото и неговата фактическа и правна сложност намира, че справедливият размерът,
който следва да се присъди възлиза на 80 лв.
Мотивиран от горното Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 2841711 на ОД на МВР – Пловдив, с който на К.Н.К.,
с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К.Н.К., с ЕГН: ********** да заплати
в полза на ОД на МВР Пловдив сумата 80 лева, представляваща съдебни разноски за
осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на
глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.