Определение по дело №263/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 50
Дата: 27 октомври 2021 г. (в сила от 27 октомври 2021 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20217110700263
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

       50                                                     27.10.2021г.                                      град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесети октомври                                                  две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                               

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                          2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА                                                                        

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

частно касационно административнонаказателно дело № 263 по описа за 2021г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.

            Адв.А.Т. *** като пълномощник на С.А.К., ЕГН ********** ***.63 и съдебен адрес:*** обжалва определение от 08.07.2021г. по а.н.д.№358/2021г. на РС – Кюстендил. Твърди незаконосъобразност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон. Намира за приложимо правилото на чл.78 от ГПК по препращането от чл.144 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН относно деловодните разноски, които с оглед изхода от спора следва да се присъдят съразмерно с уважената част от оспорването поради измененото НП чрез намаляване на наложеното административно наказание. Моли за отмяна на определението и допълване на решението на районния съд в частта за разноските, като се присъдят сторените от жалбоподателя разноски за въззивното обжалване.

            В с.з. частния жалбоподател не се явява и не се представлява.

            В с.з. пълномощникът на ответната община Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че въззивният съд е постановил правилно определение.        

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на обжалване пред компетентния съд в срока по чл.230 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване пред районния съд е НП №783/26.01.2021г. на кмета на община Кюстендил, с което на С.А.К. за нарушение на чл.6, ал.1 от Наредба за обществения ред на територията на община Кюстендил на основание чл.57 от Наредбата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.

            Във въззивното производство К. е представляван от адв.А.Т. *** с приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие със заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

            С решение №260166/08.06.2021г. по делото съдът е изменил оспореното НП, като е намалил размера на административното наказание от 300лв. на 100лв. Решението на съда не е оспорено.

            С молба вх.№272906/24.06.2021г. адв.Т. е поискал на основание чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК съдът да допълни решението, като присъди сторените от К. деловодни разноски за платения адвокатски хонорар, за което е направил своевременно искане в рамките на съдебното производство по делото.

            В писмено становище кметът на община Кюстендил е оспорил искането като неоснователно поради липса на отмяна на НП.

            С оспореното определение от 08.07.2021г. съдът е оставил без уважение искането за допълване на съдебното решение в частта за разноските, предвид правилото на чл.143, ал.1 от АПК и изхода от спора, свързан не с отмяна на оспореното НП, а с неговото изменение досежно размера на административното наказание.

            Определението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма. Определението обаче, преценено за съответствие с материалния закон, е неправилно. Съображенията за това са следните:

            Към момента на приключване на делото пред районния съд в процедурата по оспорване на НП е в сила нормативната уредба на чл.63, ал.3-5 от ЗАНН /нова – ДВ, бр.94/2019г./, даваща право на страните да искат присъждане на разноски в съдебните производства по чл.63, ал.1 от ЗАНН по реда на АПК. Част от съдебните производства по чл.63, ал.1 от ЗАНН е случаят, когато въззивният съд се произнася с решение, с което изменя НП. Следователно, разрешаването на въпроса за законосъобразността на НП в хипотезата, когато районният съд е изменил НП, се включва в приложното поле на чл.63, ал.3 от ЗАНН и страните имат право на присъждане на разноски. Нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е препращаща относно реда за присъждане на разноските към правилата на АПК. В нормата на чл.143 от АПК, озаглавена „Отговорност за разноски“ липсва правна уредба за процесния случай, аналогичен със случаите на изменение на оспорения административен акт по см. на правомощието на съда по чл.172, ал.2, пр.4 от АПК. Изменението на акта /респ. НП/ не може да се приравни на неговата отмяна, регламентирата по чл.143, ал.1 от АПК поради различните правни последици от съдебното произнасяне по спора. В случая, липсата на уредба в процесуалния закон се преодолява посредством нормата на чл.144 от АПК, даваща възможност за субсидиарно прилагане на ГПК. Препращането към ГПК е безусловно. В правилото на чл.78, ал.1 от ГПК се съдържа приложима за процесния случай правна уредба за съразмерност на присъждане на дължимите разноски по отношение на уважената част от иска, в случая от жалбата. Необходимостта от съответно тълкуване на термините „иск“ и „жалба“ се налага от общото правило на чл.5 от ГПК за разрешаване на възникналия спор според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум, като липсата на закон се преодолява с приложение на основните начала на правото, обичая и морала. При това положение, разноски са дължими и в хипотезата, когато съдът измени НП, като тяхното присъждане е по съразмерност с оглед уважената част от жалбата.

            В случая по делото заплатените от К. разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 300лв., а съдът е намалил размера на наказанието от 300лв. на 100лв., т.е. уважил е жалбата за 200лв. от наложената глоба. Съразмерно на уважената част от жалбата, дължимата сума за деловодни разноски е 200лв.

            Изложеното налага отмяна на оспореното определение на районния съд и вместо него постановяване на определение за осъждане на ответника да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.

            Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ определение от 08.07.2021г. по а.н.д. №358/2021г. на РС – Кюстендил и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:.

            ОСЪЖДА ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ да заплати на С.А.К. /с посочени лични данни/ деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред районния съд в размер на 200лв. /двеста лева/ съразмерно с уважената част от жалбата.

Определението е окончателно.

            Определението да се съобщи на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                  2.