№ 2001
гр. София, 24.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:П. Т. С.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110154392
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от Д. ЕМ. Й., с ЕГН ********** установителен иск с
правно основание чл.439, ал.1 ГПК срещу Столична Община за признаване със сила на
присъдено нещо, че ищеца не дължи сумата от 200.00 лева, представляваща задължение по
влязло в законна сила Наказателно Постановление № 310156/2017 от 25.04.2017г. на
зам.кмета на Столична община, поради изтекла погасителна давност. В обстоятелствената
част на исковата молба се твърди, че срещу ищцата било издадено наказателно
постановление № 310156/2017 от 25.04.2017г. от зам.кмета на Столична община за
извършено от него нарушение по чл.18 т.1 и чл.35 т.1 във вр.чл.34 ал.3 от НРУПОГТТСО,
като му е било наложено административно наказание- глоба в размер на сумата от 200.00
лева. Образувано било изпълнително дело № 20218490402487 по описа на ЧСИ № 838 А. П.
срещу длъжника Д. ЕМ. Й., като му била изпратена покана за доброволно изпълнение за
сумата от 200лв. глоба, 143лв. разноски по изпълнението и 24лв. такса по т.26 от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ. Сочи се, че сумата от 200лв. не подлежи на
принудително изпълнение поради погасяването на възможността за такова по давност – по
аргумент от чл.82, ал.1, т.а ЗАНН във вр. чл.82, ал.2 ЗАНН към момента на образуване на
изп.дело м.08.2021г. срокът за изпълнение на санкцията по НП № 310156/2017 от
25.04.2017г. е изтекъл и вземането е погасено по давност. Претендира разноски.
Приложени са документи, приемането на които като доказателства се иска и
изискване на копие от изп.дело.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба ответникът
оспорва иска. Посочва се, че към датата на образуване на изпълнителното производство
срещу ищеца не е била изтекла абсолютната погасителна давност, на която той се позовава,
тъй като действията по образуване на изпълнително производство и принудително събиране
на наложената глоба били предприети изцяло в законоустановения срок. Твърди се, че в
изложените в исковата молба твърдения съществувало неяснота, тъй като било посочено, че
процесната сума била недължима поради изтекла изпълнителна давност, тъй като
публичните задължения се погасявали според чл. 168, ал.1, т. 3 ДОПК. Излагат се
твърдения, че следва да се прави разграничение между изпълнителната давност по чл. 82 от
ЗАНН и погасителната давност предвидена в ЗЗД, тъй като двата закона уреждат различни
институти. Ето защо ответникът счита, че е налице несъответствие между петитум и
обстоятелствена част на исковата молба. Поддържа се, че ищецът не оспорва факта, че в
1
действителност е осъществил описаното в наказателното постановление нарушение и че не
се е възползвал от възможността да заплати санкция в минимален размер, тъй като се е
надявал, че наложената му глоба да не бъде събрана. Предвид това се подчертава, че
единственият ред за защита на ищеца след влизане в сила на наказателното постановление
била процесната сума да бъде призната за недължима по предвидения за това в раздел VIII
от ЗАНН ред. Следвало да се приеме, че дори в случай на отпадането възможността на
принудителното събиране на дължимите суми самото задължение продължавало да
съществува, което на свой ред предполагало отхвърлянето на така предявения иск за
недължимост на процесните суми. Ето защо се моли исковата претенция да бъде изцяло
отхвърлена, а в полза на Столична община да бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Съдът намира, че искът, с който е сезиран, има правната си квалификация в
разпоредбата на чл. 439 вр. чл.124, ал. 1 ГПК. Искът е допустим, като исковата молба
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск по
чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с
оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното
единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност.
Приложените към исковата молба документи са допустими като доказателствени
средства и като такива следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да се изиска информация по изпълнително дело № 20218490402487 по описа
на ЧСИ № 849 А. П..
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора документи по опис.
ПРИЗНАВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните на обстоятелствата, че ответникът е образувал изпълнително дело №
20218490402487 по описа на ЧСИ № 849 А. П., срещу ищеца за принудителното събиране
на сумата 200 лева – глоба, за която е издадено наказателно постановление НП № 310156 от
25.04.2017г.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от дело № 20218490402487 по описа на ЧСИ № 849 А. П. за
дата на образуване на изп.дело, страни, вземания за събирането на които е образувано, дата
на първо същинско изпълнително действие, дължимите разноски за водене на
производството, както и събрана ли е по делото сума в размер на 200 лв., дължима на осн.
НП № 310156 от 25.04.2017г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2022г. от
13.30ч., за когато да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните заедно с призовката за
съдебното заседание, като на ищеца се връчи и копие от отговора на ответника.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3