Решение по дело №762/2019 на Софийски градски съд

                                      Р Е Ш Е Н И Е                                      

                            В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

                                                    №…..………..…. Гр.София, 12.02.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито  съдебно заседание, проведено на тридесети февруари две хиляди и двадесета  година, в състав:                        

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова

                                                              ЧЛЕНОВЕ:   Елена Иванова                                                                                                Златка Чолева

при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело №  762 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.256 от ГПК.

Обжалва се  решение № 2449869 от 13.07.2018г., постановено по гр. дело № 64534/2017г. на СРС, 145 състав,   в частта,  с която е  признато за установено по предявен по реда на  чл.422,ал.1 от ГПК  иск от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.Г.З.,  че ответникът дължи на ищеца, на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД – сумата от 264,45лв.- неиздължената цена на топлинна енергия, доставена за топлоснабден имот- апартамент,  находящ се в гр.******, надпартерен за периода м.05.2014г.- м.04.2016г.,   ведно със законната лихва от 02.06.2017г. – до окончателното изплащане, за която сума е  издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 36476/2017г. по описа на СРС, 145 състав. Решението се обжалва и в частта, с която Н.Г.З. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД – сумата от 31,15лв.- разноски за заповедното производство и сумата от 134,17лв.- разноски за исковото производство,  на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Въззивникът – ответник Н.Г.З. заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция не е допуснато нито едно негово доказателствено искане. Като последица от това процесуално нарушение, възразява, че незаконосъобразно с обжалваното решение е определен делът му ТЕ, отдадена за сградна инсталация, тъй като не е установен размерът на действително инсталираната мощност Q/Р/ дим. Твърди, че от третото лице-помагач на ищеца  „Т.с.“ ЕООД при изчисляване на дела му за сградна инсталация  по формулата на Наредбата  за топлоснабдяване, е ползвана незаконосъобразно определена мощност Q/Р/ и като последица от това – делът му е определен неправилно. Моли настоящата инстаниця да съобрази факта, че от него се дължи само ТЕ за сградна инсталация.  Позовава се на подробно изложени в жалбата и писмена защита формули за изчисление на дела му ТЕ, отдадена за  сградна инсталация. Не претендира разноски за въззивното производство.

         Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не депозира писмен отговор на жалбата в срока по  чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание заявява становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство и при условията на  евентуалност  - в случай, че жалбата бъде уважена – поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК- за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззивника.

Третото лице – помагач на ищеца - „Т.с.“ ЕООД – не заявява становище по въззивната  жалба.

         Софийски градски съд, като обсъди становищата и  доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок , от легитимирано лице и срещу подлежащ на въззвивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата инстанция, с които е мотивирана основателността на предявения иск  по реда на чл.422,ал.1 от ГПК,  с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД – за главницата до доказания дължим размер от 264,45лв., изведени при правилно установена фактическа обстановка по делото, съгласно събраните по делото доказателства.  Поради това и на основание чл.272 от ГПК- препраща към мотивите на първата инстанция. В допълнение на тези мотиви и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящата инстанция приема следното: Основният спор между страните в настоящото съдебно производство е относно доказаното количество доставена ТЕ , отдадена за сградна инсталация  за процесния имот и дължимата от ответника стойност на същата. От приетите по делото заключения на СТЕ в първоинстанционното производство /първоначално и допълнително/ се установява, че за имота на ответника се доставя ТЕ за БГВ и такава, отдадена за сградна инсталация. И от двете експертни заключения се установява, че е изчислена при спазване на нормативно установената формула с Методиката към Наредба № 16-344/2007г. за топлоснабдяването /отм., но приложима към исковия период/- на база проектна мощност и инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за исковия период.  Съдът кредитира заключенията на вещото лице, като обективно и компетентно дадени и при спазване на  нормативно установените формули. Несъгласието на ответника с нормативно установените формули е без правно значение, доколкото съдът дължи точно приложение на нормативните актове, а нормативно установената формула за изчисляване на сградната инсталация е тази, по която от вещото лице е определен делът ТЕ , отдадена за сградна инсталация за имота на ответника. Във връзка с дължимата стойност на доставеното количество ТЕ за сградна инсталация, следва да се посочи, че на настоящия съдебен състав служебно е известно окончателното решение на 5 чл.състав на ВАС под № 8294/26.06.2020г. по адм.дело № 14350/2019г.,  с което са отменени  формулите от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007г. , но съдът съобразява, че  влязлото в сила отменително съдебно решение има действие само за в бъдеще – от момента на влизането му в сила, съгласно нормата чл.195,ал.1 от АПК, поради което и не рефлектира върху приложимите правни норми за конкретния казус, които остават в сила за  процесния минал /предходен / период, доколкото  отмяната няма обратно действие. Що се отнася до правните последици , възникнали от отменения подзаконов нормативен акт- те следва да се уредят по реда на чл.195,ал.2 от АПК.

На последно място, възраженията на ответника, заявени с жалбата-  за допуснати от първата инстанция  процесуални нарушения, основани на недопуснати доказателствени искания на ответника – неконкретизирани, дори да се приемат за основателни и свързани с отказа на СРС  за назначаване на съдебно-математическа експертиза и отказа да бъдат уважени исканията на ответника по чл.183 и чл.190 от ГПК,  тези процесуални нарушения  имат за правна последица единствено откритата за ответника процесуална възможност да заяви доказателствените си искания пред въззивната инстанция по реда на чл.266,ал.3 от ГПК. Доколкото от ответника не е използвана тази процесуална възможност и от въззивната инстанция не са събирани други доказателства, които да обосновават извод, различен от този приет от първата инстанция относно дължимостта на цената на доставената ТЕ за имота на ответника в доказания размер със събраните в първоинстанционното производство доказателства – от 264,45лв., съдът приема, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

 По разноските по делото:

При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има правото на разноски за  възивното производство. От ищеца се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение , но във въззивното производство от упълномощения от ищеца процесуален представител не са извършени реално никакви процесуални действия, /извън бланкетната молба с която единствено е заявено бланкетно оспорване на жалбата/, поради което съдът приема, че разноски за настоящата инстанция не се дължат на ищцовата страна.

 

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд                                

 Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 2449869 от 13.07.2018г., постановено по гр. дело № 64534/2017г. на СРС, 145 състав,   в обжалваната част,  с която е  признато за установено по предявен по реда на  чл.422,ал.1 от ГПК  иск от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.Г.З.,  че ответникът дължи на ищеца, на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД – сумата от 264,45лв.- неиздължената цена на топлинна енергия, доставена за топлоснабден имот- апартамент,  находящ се в гр.******, надпартерен за периода м.05.2014г.- м.04.2016г.,   ведно със законната лихва от 02.06.2017г. – до окончателното изплащане, за която сума е  издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 36476/2017г. по описа на СРС, 145 състав, както и в частта за разноските.

В останалата отхвърлителна част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.