ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 119
гр. гр. София , 23.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Даниела Росенова
Мариета Неделчева
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600248 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от
НПК.
Производството е образувано въз основа на постъпила частна жалба от
адв. В. В., защитник на подс. М. Р., адв. З. С., защитник на подс. А. Б., адв. И.
В., защитник на подс. С. М. и адв. Н. А., защитник на подс. Я. М. по НОХД
№881/2021 г. по описа на СНС срещу определение, постановено в
разпоредително заседание на 03.06.2021 г. от СНС, 21-ви състав по НОХД №
881/2021 г. по описа на СНС.
В подадената обща жалба защитниците на подсъдимите М. Р., А. Б., С. М.
и Я. М. излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното
определение. Намират обжалваното определение за немотивирано, тъй като
съдът не е обсъдил изложените възражения на процесуалните представители
на подсъдимите в разпоредително заседание в насока наличие на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на внесения
в съда обвинителен акт, довели до нарушаване на правата на подсъдимите. На
следващо място се твърди наличие на противоречие между мотивите на
определението и неговия диспозитив, тъй като в мотивите се сочи, че има
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
нарушаване на процесуалните права на подсъдимите, а в диспозитива, че
1
делото няма да бъде върнато на прокурора, а ще продължи разглеждането му
по общия ред. Излагат се аргументи също така, че съдът е мотивирал
решението си въз основа на несъществуващо в НПК основание, а именно, че
не може безброй пъти да връща делото на прокурора. Защитниците намират
още, че отказът да се върне делото на прокурора при констатирани от съда
съществени нарушения на процесуалните правила, представлява
самостоятелно нарушение на правото на защита на подзащитните им.
В депозираната жалба детайлно са посочени и допуснатите съществени
нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, които
защитниците считат, че са допуснати присътсавянето на обвинителния титул.
Акцентира се върху обстоятелството, че на никой от обвиняемите не е
повдигнато законосъобразно обвинение при съобразяване на разпоредбата на
чл.219, ал.3 от НПК. Сочи се, че за привличането в качеството на обвиняем се
изисква наличието на достатъчно годни доказателства, събрани по реда на
НПК. Тъй като досъдебното производство по делото е водено, като
доказателства са събирани, доказателствени средства и експертизи са
изготвяни лично или по нареждане на следователите С. Б. и И. И., които били
признати от съда за некомпетентни органи с определение от 21.05.2019 г. на
СНС, 19-ти състав по НЧД № 1761/2019 г. се прави извода, че става въпрос за
пълна липса на годни доказателства и доказателствени средства, и се излага
твърдението, че изобщо няма как законосъобразно да бъдат повдигнати
обвинения по отношение на подсъдимите.
На следващо място в депозираната частна жалба се излагат възражения,
че внесения в СНС обвинителния акт страда от съществени пороци, които
накърняват правото на защита на подсъдимите лица да разберат в какво
престъпление са обвинени и да организират адекватно защитата си. Твърди се
липсата на съществени елементи на изпълнителните деяния вменени на подс.
Р. по пункт 1 до пункт 6. Сочи се наличието на неяснота по пункт 7, както и
липсата на факти по отношение на твърдяната щета, която е елемент от
състава на вмененото на подс. М. Р., престъпление. Защитниците намират, че
е налице противоречие и неяснота в предявеното на М. Р. обвинение, тъй като
едни и същи фактури веднъж са инкриминирани като съдържащи СМР, които
не са изпълнени, а в същото време са инкриминирани по другите пунктове на
обвинителния акт като отразяващи СМР, които са изпълнени, само, че на
2
завишени цени.
Излагат се аргументи, че вътрешно противоречивото обвинение на подс.
М. Р. води до неясноти и противоречия и в повдигнатите обвинения на
подсъдимите А. Б. и С. М., които са детайлизирани в депозираната жалба.
На последно място е посочено, че по обвинението на подс. Я. М. за
престъпление по чл.282 от НК, никъде в обвинителния акт не се споменава
реализирането на търговска печалба от посоченото юридическо лице.
Защитниците намират, че не е конкретизирана специалната цел от състава на
престъплението, а именно съществува ли сочената в обвинителния акт
търговска печалба от оборот за сумата от 1 000 000 лева на ДЗЗД
„Консорциум ремонти и възстановяване – С.“, и ако да в какъв размер.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като обсъди
доводите, изложени в частния протест и материалите по делото, намери
за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежни страни в наказателното
производство в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Първоинстанционното съдебно производство по НОХД №881/2021 г.
пред Специализирания наказателен съд е образувано въз основа на внесен
обвинителен акт от Специализираната прокуратура, с който подсъдимите в
качеството им на длъжности лица в Община – гр. С. са обвинени както
следва: подс. М. Р. за престъпление по чл.219, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, подс. Я. М. за престъпление по чл.282, ал.2,
предл.2-ро във вр. с ал.1 от НК и престъпление по чл.275, ал.1 от НК и
подсъдимите С. М. и А. Б. за престъпления по чл.311, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от
НК.
С определение постановено в открито съдебно заседание на 03.06.2021 г.,
21-ви състав на СНС е провел разпоредителното заседание по делото и се е
произнесъл по въпросите, посочени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 1-8 от
НПК като е посочил, че двукратно съдът е констатирал наличието на
посочените от защитата непълноти и противоречия на обвинителния акт, като
3
същите и към момента на даване ход на разпоредителното заседание по
НОХД №881/2021 г., не са били отстранени. Въпреки това обаче, съдебният
състав е приел, че с оглед на задължението на съда да разгледа делото в
разумен срок, не би могъл неограничено да прекратява производството по
същото и делото да бъде връщано на органите на досъдебното производство
със сходни указания за отстраняване на допуснатите пороци. С оглед на така
изложените аргументи е допуснал разглеждането на делото по общия ред,
като направените доводи и възражения е посочил, че следва да прецени, като
въпроси по същество на делото при постановяване на окончателния си
съдебен акт.
За яснота следва да бъде отбелязана и процесуалната съдба на
наказателно производство. Първоначално обвинителен акт срещу
подсъдимите М. Р., Я. М., С. М. и А. Б. е бил внесен през 2019 г., като е било
образувано НОХД №4078/2019 г. по описа на СНС, 9-ти състав. С
определение от 31.01.2020 г. съдът е прекратил съдебното производство на
осн. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, тъй като е констатирал наличието на допуснати
на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила във внесения в съда обвинителен акт, които са довели
до накърняване на правото на защита на подсъдимите лица. Съдът е
прекратил съдебното производство и е върнал делото на Специализираната
прокуратура за изправяне на констатираните нарушения. Това определение е
преминало инстанционен контрол и е било потвърдено с определение по
ВНЧД №100/2020 г. по описа на АСНС.
Впоследствие обвинителният акт срещу подсъдимите М. Р., Я. М., С. М. и
А. Б. е бил внесен за разглеждане в СНС с нанесени поправки от представител
на СП на 30.04.2020 г. и е било образувано НОХД №1316/2020 г. по описа
СНС. Така образуваното съдебно производство е било прекратено от 21-ви
състав на СНС с определение от 24.07.2020 г., поради констатирането на
наличие на процесуални нарушения допуснати на досъдебното производство,
които по съществен начин са накърнили правото на защита на подсъдимите
лица и делото за втори път е върнато на СП за изправянето им. Така
постановеното определение е потвърдено с определение №583/21.08.2020 г.
по ВНЧД №419/2020 г. по описа на АСНС, като въззивния съд на собствено
основание е констатирал и наличието на нови, допълнителни съществени
4
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на
защита на подсъдимите лица.
Апелативният специализиран наказателен съд намира атакуваното
определение за правилно като краен резултат, поради което следва да го
потвърди. В мотивната част на проверявания съдебен акт, въззивният съд
констатира наличието на допуснато противоречие между мотивна и
диспозитивна част. Първоинстанционният съд декларативно е заявил, че
прокурорът не е изправил констатираните съществени нарушения на
процесуалните правила с внесения обвинителен акт без да ги детайлизира, но
едновременно с това се е позовал на необходимостта от разглеждане на
делото в разумни срокове, поради което е постановил разглеждане на делото
по общия ред. Нормата на чл.249, ал.1 вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК е
императивна по своята същност, поради което в случай, че съдът констатира
наличието на съществени отстраними нарушения на процесуалните правила
довели до нарушаване на правата на подсъдимото лице, следва задължително
да прекрати досъдебното производство и да върне делото на прокурора. В
противен случай би допуснал съществено нарушение на правото на защита на
подсъдимото лице, както и правото му на справедлив процес съгласно чл.6 от
ЕКЗПЧ.
На следващо място въззивният съд не споделя изводите на СНС за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето
на обвинителния титул, които съществено да са нарушили правото на защита
на посъдимите лица. АСНС следва индивидуално да обсъди всяко едно
възражение изложено от защитата в депозираната частна жалба, тъй като
такова обсъждане липсва в атакуваното определение.
По отношение на първото изложено възражение в частната жалба,
касаещо допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо правото на защита на подсъдимите, настоящият съдебен състав
го намира за неоснователно. Противно на твърденията на защитниците, съдът
счита, че наказателната отговорност на всеки един от подсъдимите е валидно
ангажирана по делото по реда на чл.219 от НПК. Дори и да се приеме, че
подсъдимите са били привлечени към наказателна отговорност - подс. С. М.,
подс. М. Р., подс. Я. М. и подс. А. Б. на 08.04.2019 г. от незаконен орган, така
както е приел СНС в определение от 21.05.2019 г. (л.23-26, т.23 от ДП), по
5
делото са налице други привличания на подсъдимите към наказателна
отговорност, а именно от 20.08.2019 г. от следовател В. А., находящи се в т.23
от ДП и от 19.01.2021 г. от младши следовател В. М.. По отношение на
изложените възражения от защитниците за процесуална негодност и на тези
привличания, съдът намира, че не следва да обсъжда същите. Аргументите в
тази насока са основани на твърдението, че тъй като всички доказателства по
делото са събрани от следователите С. Б. и И. И., които са некомпетентен
орган, тъй като са заинтересовани от изхода на делото, то следователно те са
негодни. Въззивният съд намира, че това възражение по същността си
представлява такова касаещо допускането, събирането, проверката и оценката
на доказателствата по делото и същото не следва да бъде обсъждано в
разпоредителното заседание съгласно чл.247, ал.4 от НПК, респективно и във
въззивното производство, касаещо произнесеното първоинстанционно
определение в разпоредително заседание. Следва само да бъде отбелязано, че
тези въпроси ще се преценяват от съдебният състав, който ще разгледа делото
по същество. Само за яснота следва да бъде отбелязано, че е необходимо да се
постави и разделителна линия между доказателствата събрани по делото до
23.08.2018 г. от следователите Б. и И., преди евентуалното възникване на
основанието им за отвод от разследването (голяма част от доказателствата по
делото са събрани преди тази дата) и след това, както и да се направи
преценка по какъв начин заинтересоваността на разследващите органи би
повлияла на различините гласни, писмени и веществени доказателства,
събрани по делото. Преценката в посочента насока е в правомощият на
съдебният сътсав, който ще реши делото по същество.
По отношение на сочените в жалбата недостатъци на обвинителния акт,
касаещи обвинението на подс. М. Р. по пункт 1-6 от продължаваното
престъпление по чл.219, ал.3 от НК (условно обозначени в жалбата като 2.1 и
2.2), които по съществен начин засягат правото на защита на подсъдимия Р.,
съдът намира същите за неоснователни. Вследствие на определение от
21.08.2020 г. по ВНЧД №419/2020 г. по описа на АСНС, с което е
констатирано, че липсва пълно и точно фактическо описание на
реализираното от обективна страна престъпление по чл.219, ал.3 от НК, за
което е повдигнато обвинение на подс. Р., представителят на държавното
обвинение е отстранил индивидуализираното съществено нарушение на
6
процесуалните правила. На л.5 от обвинителия акт прокурорът е запълнил
фактическото обвинение, като е посочил, че неполагането на достатъчно
грижи за управлението на повереното на подс. Р. имущество, собственост на
Община – гр. С., се изразява в това, че „...Той съзнателно допуснал да бъдат
изпълнени платежните нареждания...Обв. Р. знаел за изготвените платежни
нареждания и не предотвратил физическото им изнасяне до О. банка АД клон
П. от служител от Община – гр. С., както и изпълнение от страна на банката
на безкасовия превод на сумите посочени в платежните нареждания...“
Представителят на прокуратурата в нужната степен е изложил и своите
фактически твърдения, касаещи деянието по чл.219, ал.3 от НК, като е
запълнил бланкетната правна норма на чл.219, ал.1 със съответните
нормативни актове регламентиращи дължимото поведение от подсъдимия в
качеството му на кмет на Община – гр. С., което той не е осъществил и по
този начин се твърди, че е извършил деянието.
Неоснователно се явява на следващо място възражението изложено от
защитниците, за това, че в обвинителния акт не е посочено в нито един от
случаите на повдигнато обвинение, каква е точната средна пазарна цена,
спрямо която прокуратурата приема, че съответните СМР-та са извършени на
завишени цени, което според защитата също представлява съществено
процесуално нарушение. В обвинителният акт е посочено, че щетата е
изчислена като разлика между фактурираната и платена цена от Община С.
(от една страна) и средната пазарна цена за извършените СМР (от друга
страна), според заключението на вещите лица по назначената комплексна
строително-техническа и финансово–счетоводна експертиза. Точната средна
пазарна цена е установима от заключението на посочената експертиза,
находяща се в (л.6-135, т.7 от ДП), като не е необходимо същата във всеки
конкретен случай да бъде посочвана и преповтаряна. С оглед на това
посоченото от защитниците на подсъдимите, според становището на
настоящия съдебен състав, не представлява съществено процесуално
нарушение, което да е накърнило правото на защита конкретно на
подсъдимите Р., М. и Б., тъй като при формулиране на техните обвинения се
използва понятието „средна пазарна цена“, която е установима от
доказателствата по делото.
По отношение на следващите възражения в частната жалба касаещи
7
обвинението на подс. М.Р. и условно обозначени като т.2.3.1 и 2.3.2 за
наличието на неясноти и липса на изложени факти в сочените части от ОА,
съдът намира същите за неоснователни. Действително на л.10 и л.11 от ОА
във връзка с приемо-предавателни протоколи №1/2017 г. и №2/2017 г. са
посочени какви СМР са отразени във фактурата, записано е какво според
вещите лица реално е изпълнено и е посочена сума, като прокуратурата
намира, че представлява щета или значителна щета за Община С.. При така
формулираното обвинение съдът намира, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като по пътя на дедукцията може да достигне до
отговор на въпроса кои конкретно СМР-та касаят формираната щета и в каква
степен същите не са изпълнени. Стойността на неизпълнените СМР-та е
въпрос единствено на аритметично пресмятане, тъй като са дадени две
известни величини, а именно посочената като извършена работа и тази, която
вещите лица са установили, че фактически е извършена, следователно
неизвършените СМР-та представляват разликата между тези две величини.
Съдът намира за неоснователно възражението изложено от защитниците,
които намират като съществено нарушение на процесуалните правила
наличието според тях на вътрешно противоречие в повдигнатото обвинение
на подс. М. Р.. Процесуалните представители на подсъдимите извеждат това
нарушение от обстоятелството, че в обвинителния акт по отношение на едни
и същи фактури се борави с различни термини – в единия случай се сочи, че
СМР-тата са изпълнени, но на завишени цени, а в другия случай се сочи, че не
са изпълнени, но са заплатени. Намират, че е налице противоречие, което по
същността си е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
подсъдимият не може да разбера за какво точно престъпление е обвинен.
След внимателен прочит на обвинителния съдът достигна до извода, че при
съставянето на този процесуален документ, прокурорът не е допуснал
твърдяното от защитниците съществено процесуално нарушение. Напротив
същият стриктно се е придържал към заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа и финансово-счетоводна експертиза. Видно от същото
вещите лица са достигнали до извода след като са се запознали с
необходимите документи и са извършили оглед на място, че в някой от
случаите са формирани вреди за бюджета на Община С. с изплащането на
суми по една фактура от фактурирани и платени изпълнени количества СМР
и доставки от една страна и от друга страна от завишаване на цените на
8
отделните видове работи по договор спрямо пазарните им стойности.
Съответно на така изведените изводи и позовавайки се заключението на
ексепртизата, прокурорът в обвинението е инкриминирани две бездействия,
които твърди, че са реализирани от страна на подс. Р. и които е намерил, че се
субсумират под нормата на чл.219, ал.3 от НК и това са „...не положил
достатъчно грижи за управлението на повереното му имущество, собственост
на Община С....“ и „...не упражнил достатъчно контрол върху работата на
лица – служители на Община С., на които е възложено отчитането на
обществено имущество, съгласно длъжностните им характеристики...“ –
подсъдимите С. М. и А. Б.. Деянията по обвинението на подс. Р. от пункт 1 до
пункт 6 от продължаваното престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК,
обхващат реализиране на състава на престъплението чрез първото вменено на
подс. Р. бездействие. В този смисъл са и изложените твърдения в
обвинителния акт на л.7 (най-горе). Така прокуратурата е намерила, че
значителната щета е причинена от тези деяния чрез изплащане на недължими
суми за съответните дейности и услуги, като за първото деяние е посочена
сумата от 10 137,49 лева, формирана от завишени цени. При справка със
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа и финансово-
счетоводна експертиза става ясно, че тази сума е формирана от сбора на
сумите по фактура №000 000 0001 от 04.05.2017 г. и посочена от вещото лице
вреда от 9 103,84 лв. без ДДС, представляваща завишени цени на отделните
видове работи по договор спрямо пазарните им стойности и фактура №000
000 0002 от 04.05.2017 г. и посочената от вещото лице вреда от 1033,56 лв.
без ДДС, представляваща изчислената разлика на изпълнените количества
работа по договорени цени и по пазарни цени и представляваща вреда за
бюджета на община С. от завишените цени. По посочения по-горе начин е
формирана и щетата по останалите пет пункта на обвинението, касаещо
неполагането от подс. Р. на достатъчно грижи за управлението на повереното
му имущество. По пункт 7 от обвинението на подс. Р. му е вменено това, че не
е упражнил контрол върху работата на лица – служители на Община - С., на
които е възложено отчитането на обществено имущество, собственост на
Община С., съгласно длъжностните им характеристики, а именно по
отношение на А. Б. – директор дирекция „Транспорт и околна среда“ и по
отношение на С. М. – специалист „Инвеститорски контрол“. Това обвинение
касае единствено СМР-та, които е отразено в съответните приемо-
9
предавателни протоколи и Акт обр.№19, че са изпълнени, без обаче тези
ремонти реално да са били извършени, като посочените суми и неизвършени
СМР-та отговарят на констатираното в изготвената по делото експертиза като
вид и като цифрово изражение. Ето защо същите документи с посочени
видове СМР-та са намерили отражение в повдигнатите обвинения на
подсъдимите А. Б. и С. М. за престъпления по чл.311, ал.1 от НК. В този
смисъл и липсва констатираното противоречие от защитниците на
подсъдимите в обвинението на подсъдимия М. Р. от една страна и между това
на подс. М. Р. и подсъдимите А. Б. и С. М. от друга (посочено в т.3 от
депозираната жалба).
По отношение на сочените противоречия на фактите в обвинението на
подс. С. М. (т.4 от частната жалба), съдът намира, че същите не представляват
съществено нарушение на процесуалнита правила, което да е накърнило
правото на защита на подс. М. до такава степен, че същият да не може да
разбере обвинението и това да налага прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на Специализираната прокуратура.
Действително налице е разминаване при посочване на датите на два от
протоколите, за които се търси наказателна отговорност от същия, като на
л.11 е записано, че е подписал протокол по фактура №4/12.05.2017 г., а на
л.18 от обвинителния акт се сочи, че е подписал протокол по фактура
№4/09.05.2017 г. На л. 13 от обвинителния титул пък се твърди, че е подписал
протокол по фактура №9/25.06.2018 г., а на л. 20, че е подписал протокол по
фактура №9/21.06.2018 г. Тези разминавания са допуснати при описание на
изпълнителните деяния, които са вменени на подсъдимите М. Р. и С. М.. В
обстоятелствената част на обвинителния акт е налице соченото от
защитниците разминаване в датите на посочените фактури, но в
диспозитивната част в обвинението на подс. Р. се твърдят дати на л.31
подписан приемо-предавателен прокотол от 12.05.2017 г. по фактура №
********** от 12.05.2017 г., на л. 32 - приемо-предавателен протокол от
21.06.2018 г. по фактура №********** от 25.06.2018 г. Така
индивидуализираните приемо-предавателни протоколи и фактури съвпадат по
номера и дати с обвинението на подс. С. М. – л.37 от ОА (пункт 2 от
обвинението) и л.42 от ОА (пункт 10 от обвинението). Предвид на това съдът
намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
касаещи обвинението на подс. С. М.. Допусната е очевидна фактическа
10
грешка при изписването на датата на съответните фактури, поради което и
първоинстанционният съд следва да даде указания на прокурора, че следва да
изпълни процедуарата по чл.248а от НПК, като му даде 7-днивен срок за това.
Нормата на чл. 282 от НК изискват нейния състав да бъде запълнен с
конкретно съдържание, част от което е да се посочи от какъв нормативен акт
или акт на обществена организация произтичат служебните задължения,
които длъжностното лице не изпълнява, като това е сторено по отношение на
обвинението на подс. Я. М.. От субективна страна съставът на общото
длъжностно престъпление по чл. 282 НК се характеризира с пряк умисъл и
специална цел. Облагата може да бъде имуществена или всякаква друга полза
и изгода (в какъвто смисъл е и Постановление № 2 от 9.VI.1980 г. по н. д. №
2/80 г. на Пленум на ВС). С внесения в СНС обвинителен акт в достатъчна
степен е индивидуализирана особената цел на сочения извършител на
престъплението по чл.282, ал.2 от НК по естество и размер, така и полза за
кой правен субект е цялял да набави. С оглед на гореизложеното съдът
намира, че не е допуснато соченото в частната жалба съществено нарушение
на процесуалните правила при формулиране на обвинението по чл.282, ал.2
от НК повдигнато с обвинителния акт по отношение на подс. М..
С оглед съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, макар и при диаметрално различни изводи и
мотиви, АСНС намира, че следва да потвърди определение от 03.06.2021 г.,
постановено по НОХД №881/2021 г. по описа на СНС, 21-ви състав. Следва
да укаже на първоинстанционния съд, че е необходимо да изпълни
процедурата по чл.248А от НПК за допуснати от прокурора очевидни
фактически грешки при съставяне на обвинителния акт, като му даде 7-дневен
срок за отстраняването им.
Воден от гореизложеното и на осн. чл.345, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено на 03.06.2021 г. по НОХД
№ 881/2021 г. по описа на СНС, 21-ви състав.
11
УКАЗВА на СНС, че следва да изпълни процедурата по чл.248А от
НПК за отстраняване на допуснати от прокурора очевидни фактически
грешки при съставяне на обвинителния акт.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12