№ 1130
гр. Варна, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
202131***13350 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следно:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба заведена във ВРС на
дата 15.09.2021 г. от ищцовото дружество В. И. К. - В- -ООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление ****, представлявано от управителя В. В., чрез юрисконсулт В. Я. против ответника
СТ. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявените по делото в условията на обективно, кумулативно съединяване
специални положителени установителени искове са с правно основание чл. 422,ал.1, вр.
чл.415, ал.1 ГПК и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заведени в рамките на преклузивния срок по повод
указанията на заповедния съд по реда на чл. 415 ГПК дадени до ищцовото дружество по частно
гр.дело № 3353/2021 год. по описа на ВРС XLII-ри състав.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдени факти и
обстоятелства:„В. И. К. - В.“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ, бр.18 от 2005г., с
посл. изм.), предоставяло В и К услуги на отв. СТ. Г. Д., ЕГН **********, с адрес : ***, който в
качеството си на потребител ги получавал и ползвал на същия адрес. Ползваните В и К услуги на
този адрес се отчитали по партида абонатен номер ***, чийто титуляр бил ответника. Съгласно
чл. 5, т. 6 от Общите условия, потребителите на ВиК услуги, сочи ищцовото дружество били
длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не бил
направил. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да заплаща
дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след
изтичане на който срок той изпадал в забава.
На 05.03.2021г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК до Варненски районен съд срещу Д. въз основа на което било образувано ч.гр.д.№
3353/2021 г. по описа на ВРС, ГК-42 състав.На 09.03.2021 г. съдът издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпоредил на Д. да заплати на кредитора (сега ищец)
сумата от 658,51 лв. представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода
от 12.08.2019 г. до 09.02.2021 г., сумата от 28,20 лв. представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 08.11.2019 г. до 04.03.2021 г. ; законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 05.03.2021г. до окончателното плащане, както и
1
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна
такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. На 18.08.2021 г.
заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, може да предяви иск
за установяване на вземането си.
Конкретните твърдения на ищцовото дружество са, че претендираните суми от ответника за
главници и лихви са вписаните в таблица 1 от исковата молба - задължения по партида с
абонатен номер *** (с графи : фактура, дата, главница, отчетен период, лихва, период на забава): с
номер на първата фактура ********** и дата на издаване 9.10.2019 г. и на последната **********
от дата 10.2.2021 г., с общ сбор на всички главници 658,51 лева и общ сбор на лихвите за забава от
28,20 лв.
Изрично е посочено в исковата молба, че към момента ответника не бил оспорил чрез
писмено възражение горепосочените вземания в нормативно регламентирания срок по чл. 40, ал. 2
от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ.
Претендираната сума за главница за абонатен номер *** сочи ищцовата страна, че
представлява цена на реално доставени и отчетени ВиК услуги за имот в ***, чрез използване на
електронен карнет (таблет).
Предвид гореизложеното и на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК за „В. И. К.
- В." ООД се пораждал правен интерес от предявяване на настоящите искове и затова е отправено
и следното искане до съда по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК: Да бъде постановено Решение по
силата на което да бъде прието за установено, че СТ. Г. Д., ЕГН ********** , с адрес: ***, в
качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ***
дължи на „В. И. К. - В.“ ООД сума в общ размер на 658,51лв. (шестстотин петдесет и осем лева и
петдесет и една стотинки) представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 12.08.2019 г. до 09.02.2021 г., на адрес ***; сума в общ размер на 28,20 лв.
(двадесет и осем лева и двадесет стотинки), представляваща сбор от обезщетения за забава върху
тези главници за периода от 08.11.2019 г. до 4.3.2021 г.; както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.03.2021г. до окончателното
им плащане, за които суми е издадена Заповед от 09.03.2021г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 3353/2021 г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обективирано е искането съда да се произнесе с решението си и относно съдебно-
деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство в размер заплатената
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер.Всички суми-предмет на настоящото
производство, съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК сочи ищцовата страна, че могат да бъдат платени по
сметка на „В. И. К. - В.“ ООД в „***“ АД, IB AN ***; BIC ***.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила доказателствени
искания
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ст. Д., чрез назначения му от съда особен
представител - адвокат от АК Варна Ц.З. е изразил следното писмено становище по исковата
молба:Ответникът намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорени са
твърденията на ищеца - ВиК оператор, за наличието на обстоятелствата, на които се основава иска,
а именно, че ответникът е потребител на ВиК услуги на адрес в ***, с абонатен номер *** и че
същият е получавал услугите, отчитани по посочения от ищцовата страна начин, които да не е
заплащал.
На следващо място ответника е оспорил иска и по основание и по размер. Твърди се, че: 1.
Ответника не е потребител на ВиК услуги и че не е получавал такива на посочения адрес.
Ищцовото дружество не било извършвало засичания на показания на водомер на ответника на
посочения адрес в присъствието на отв.Д. или на упълномощено от Д. лице. 2. Ответникът не бил
от кръга лица, визирани в т. 2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор . 3. Ответникът не дължал претендираните от ищеца суми, на соченото в исковата молба
основание.
2
Поради изложеното по-горе, ответника, чрез особения му представител желае съда да
остави предявения иск без уважение като неоснователен и недоказан, както и да го отхвърли със
законовите последици.В раздел четвърти и последен от отговора ответника е изразил становище по
доказателствените искания на ищеца, като е оспорил представената от ищеца Справка за недобора,
сочейки че същата е частен документ и твърдейки че не е верен. По останалите доказателствени
искания ответника е заявил, че не се противопоставя да бъдат уважени и изрично е заявил, че няма
да представя писмени доказателства и ще се ползва от представените от ищеца, желаейки съда да
ги цени по същество на спора.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 08.04.2022 г.ищцовото
дружество представлявано от юрисконсулт В.Я. сочи, че в настоящия случай не било спорно, че
„*** „ ООД предоставяло услуги за имот, находящ се на ***, като ползваните услуги се отчитали
по клиентски № ***, чийто титуляр е ответникът, като с присъединяване на процесния имот към
ВиК-системите и откриване на индивидуална партида между страните възникнала и валидна
облигационна връзка. Неоснователно за юрисконсулт Я. биро твърдението на процесуалния
представител, че ответникът не е потребител и че същият не е от кръга на лицата, визирани в чл. 2
от Общите условия.Процесуалният представител на *** твърди, че от представените по делото
доказателства, а именно заявление за прехвърляне на партида, както и справката от Агенция по
вписване, било видно, че ответникът е собственик на процесния имот от 2015 г., придобил го чрез
покупко-продажба. Като собственик на имота, същият се явявал и потребител по смисъла на чл. 2
от Общите условия на „ВиК“, а именно потребители на ВиК-услуги са физически лица -
собственици на процесния имот. Искът ,обобщава юрисконсулт Я., че е доказан по основание и по
размер на база на писмените доказателства, ангажирани от страна на ищеца и изслушаната
счетоводна експертиза,поради което и моли . за Решение в този смисъл видно с присъждане на
сторените разноски.
В същото съдебно заседание адвокат Ц.З. от ВАК в качеството му на особен процесуален
представител на ответника С.Д. счита, че и дори да се приеме, че ответникът е собственик на имота
и дори да се приеме, че има открита партида на негово име, счита, че искът не е доказан по размер,
най-малкото поради причината, че в настоящото производство не били предоставени като писмени
доказателства фактурите като основание за заплащането на сумите, които се претендират. Освен
това,подчертава адв.З., че по делото не били установени реалните отчитания на водомера, с оглед
на самия водомер. Такава задача била поставена на вещото лице, съответно останала е
неизпълнена и към настоящия момент,твърди адв.З., че не може да се направи съпоставка между
реалните отчитания на водомера и съответно тези данни, които са в описа на отчетите, които са
правени от „ВиК“, с оглед на което счита, че искът следва да бъде оставен без уважение.На
последно място адв.З. е отправил и искане до ВРС да му бъде издаден РКО.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че по предявения специален
положителен установителен иск, за доказване и на основанието и на размера на претенцията си
ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, приобщено е частно гражданско дело №
3353/2021 г.по описа на Районен съд – Варна, по описа на 42– ри състав, инициирало настоящия
исков процес, проведена е и необходима съдебно - счетоводна експертиза, като в последното
открито съдебно заседание ищцовото дружество е ангажирало и допълнителни писмени
доказателства . В тази връзка, по делото като писмен доказателствен материал са приобщени
представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на :Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В. И. К. - В.“ ООД; Решение №
Ц - 37/23.12.2019 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Решение № Ц - 20/28.12.2018
г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Решение № Ц - 46/30.12.2020 г. на КЕВР, ведно
3
с 2 бр. публикация във вестник; справка за недобора на частен абонат за периода от 09.10.2019 г.
до 10.02.2021 г.
Допълнително в проведеното открито съдебно заседание са приети като писмени
доказателства представените от ищцовата страна с молба вх.рег.№ 11041/18.02.2022 г., заверени
копия на: Констативен двустранен протокол № **********/14.08/.2019 г.; справка за облога и
плащанията на частен абонат до 02.02.2022 г.; заявление за прехвърляне на партида №
**********/07.08.2019 г.; приложение № 1 - информационен лист към документите за
откриване/прехвърляне/закриване на индивидуални партиди; молба вх.№ М-736/07.08.2019 г.;
опис на отчети на абонат № *** от таблет, модул, самоотчет, обработен от 01.09.2019 г. до
15.10.2020 г.; справка № 222926/25.02.2021 г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по
вписванията - Варна от 01.01.1993 г. до 25.02.2021 г. по персонална партида № ***, както и
представеното в откритото съдебно заседание от процесуалния представител на ищцовата
страна заверено копие на опис на отчети на абонат № *** от таблет, модул, самоотчет,
обработен от 01.09.2019 г. до 08.04.2022 г. В същото открито съдебно заседание е било
приобщено и заключението от на вещото лице М.И. по допуснатата съдебно –счетоводна
експертиза, неоспорено от страните.
При така събрания писмен доказателствен материал, анализиран в съвкупност и
поотделно настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното :
С писмено заявление от дата 05.03.2021 г. ищцовото дружество „ *** „ ООД е сезирало РС
Варна с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
против длъжника СТ. Г. Д., ЕГН **********, с адрес ***.
Размерите и основанията на вземането са били визирани в т. 9 от заявлението като изрично
е посочено, че паричните вземания се претендират като дължими за ползвани и неплатени В и К
услуги. В същата т. 9 заявителят е посочил главниците които претендира и лихвите, периодите за
които се претендират, при яснота че се претендират главни и акцесорни вземания от длъжника за
потребени В и К услуги .
Констатира се от материалите по частното дело, че въз основа на Разпореждане №
629/09.03.2021 г. по ч. гр.д. № 3353 /2021 год. Председателят на 42 – ри състав при ВРС е приел,
че заявлението отговоря на изискванията за редовност (л.8 от заповедното дело), поради което е
била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение. От оригинала на Заповед № 198/
09.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Председателят на
42 ри състав (л.9– ти по частното дело ) е видно, че е било разпоредено длъжникът С.Д. да заплати
на кредитора „В и К Варна“ ООД СУМАТА от 658,51 лв. представляваща главница , дължима за
периода от 12.08.2019 г. до 09.02.2021 г. за незаплатена вода по партида с аб.номер *** за обект,
находящ се в *** по фактурирани ВиК услуги за периода 09.10.2019 – 10.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
05.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, СУМАТА от 28,20 лв. лихва за забава за
периода 08.11.2019 – 04.03.2021 г. ,на осн. чл.410 ГПК, както и сумата от 25 лв. представляваща
сторени по делото съдебно –деловодни разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50 лева
– юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП.
От всички останали писмени доказателства по частното дело се установява,че заповедта по
чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, че заповедният съд е дал
4
указания на заявителя по реда на чл. 415 ГПК и че специалният положителен установителен иск е
предявен в рамките на преклузивния срок .
При така изложеното по-горе исковият съд приема, че искът е допустим, поради
което следва да даде отговор по същество на спора, дали искът е доказан по основание и
размери.
На първо място следва да бъде посочено, че обективно съединените специални
положителни установителни искове са предявени от „ *** „ ООД против ответник С.Д. - длъжник
в заповедното производство. Факт е, че отв. Д. в исковото производство, така както и в
заповедното, не е получила лично препис от книжата, поради което и при констатиране на
предпоставките на чл. 47, ал.5 ГПК, исковият съд е пристъпил към назначаване на особен
процесуален представител при условията на чл. 47, ал.6 ГПК и като такъв е назначен по
надлежния ред адвокат Цв.З. от ВАК.
При така изложеното по-горе исковият съд следва да даде отговор на въпроса дали
възраженията на особения представител залегнали в отговора на искова молба са основателни. В
срока по чл.131 ГПК са въведени възражения за липса на качество „потребител „ у ответника и за
недоказаност не само на основанието на иска, но и на твърденията за реално доставени и
потребени от ответника на адреса В и К услуги, Допълнително в проводеното открито съдебно
заседание, адв. З. е оспорил представените от ищцовата страна извлечения от отчета на
електромера посредством таблет.
ВРС отчита факта, че както в заповедното, така и в исковото производство „***“ООД
твърди, че исковите суми са дължими за потребени ВиК услуги от ответника Д. на адреса на който
се сочи, че са доставяни ВиК услуги – гр.Варна, кв.“***“, ***.
От приобщеното на лист 81 –ви заверено за вярност с оригинала копие на Справка от
Агенция по вписванията по персоналната партида № *** несъмнено се доказва факта, че на
17.06.2005 година ответникът е придобил *** ведно с построената сграда от 42 кв.м., находящи се
в *** , като сделката покупко – продажба е била обективирана в нотариален акт , вписан в АВ СВ
под номер ***, *** още през 2005 г. От същата справка се констатира,че собственик на процесния
имот от 2005 г. насам е единствено и само ответника. Идентични са и записите в НБДН
приложени по исковото и по заповедното производство, от които се вижда, че именно адреса на
който *** твърди, че доставя ВиК услуги на ответника е единствения заявен от самия ответник.
При така изложеното по-горе, сравнението на данните от АВ СВ , със всички писмени
доказателства ангажирани от ищцовата страна се налага извода, че ищцовата страна е доказала
твърдението си ,че ответникът е собственик на имота находящ се в ***, както и че има открита
партида по която се отчита при ищцовата страна потребеното количество вода, а именно
партидата с аб.номер ***.
С оглед горното съдът намира, че оспорването на качеството „ потребител „ релевирано в
срока по чл.131 ГПК е останало напълно недоказано. При така изложеното по-горе съдът дължи
произнасяне и по въпроса доставяни ли са на ответника ВиК услуги за исковия период, потребени
ли са и заплатени ли са. Отговорът на този въпрос съдът намира, че се съдържа при сравнение на
писмените доказателства по делото и приобщената по делото и неоспорена от страните съдебно –
счетоводна експертиза, изготвена от в.л.М.И., както и допълнително представените от ***
писмени доказателства за отчитане на потребеното количество вода посредством таблет.
5
Установено е по делото на база приложеното на л. 75 заявление и на л. 76
Приложение 1 – информационен лист , че ответникът Ст.Д. пред „ ***“ ООД , позовавайки
се именно на нот.акт № *** от 2005 г. на 07.08.2019 г. е поискал да сключи договора с *** за
доставка на ВиК услуги , чрез прехвърляне на водената до тогава партида на името на Д. Х. Д. на
негово име, подавайки заявление за прехвърляне на партида № **********/7.8.2019 г.,
съгласявайки се и декларирайки че приема Общите условия на *** . Нещо повече – видно от
л. 77 –ми с Молба отправена до *** ответникът са е поискал „сметките му да паднат по
давност с аб. № *** „ , което води до единствения извод, че е налице договорна връзка между
*** ООД и ответника Ст.Д. за доставка на ВиК услуги на адрес ***, както и че ответникът е приел
общите условия на дружеството ВиК оператор, а и видно от л. 77 –ми е запознат и с
приложимостта на института на погасителната давност. Така цитираните по-горе писмени
доказателства мотивират съда да приеме ,че ищцовата страна е установила при условията на
пълно и главно доказване основанието на иска си .
По отношение на размера на предявените искове, съдът приема за установено и доказано
следното : От ССчЕ ,приобщена на листи 83 - 85 безспорно се установява, че в.л. И.,при
извършена проверка в счетоводството на „ *** „ ООД, на основание представена Справка за
облога и плащанията на частен абонат № *** , констатира и дава заключение, че не са постъпили
плащания по посочените в Таблица 1 от исковата молба фактури. Заключението на вещото лице е
, че общия сбор на месечните задължения по главницата за ползвани В и К услуги по партида с
абонатен номер *** до 04.03.2021 г. е 658,51 лв.Общата стойност на лихвата за забава, считано от
съответния падеж до 02.08.2021 г. е 28,20 лв., както и че липсват извършени плащания.В
констативно съобразителната си част на експертизата, вещото лице М.И. в Таблица 1 , колона 5 е
отразило по номера , дата на издаване, отчетен период, период на забава по издадените към
абоната от 9.10.2019 г. до 10.02.2021 г. общо 11 първични счетоводни документа размера на всяка
една главница и мораторните лихви за забава, считано от падежа на отделните периодични
вземания до дата 04.03.2021 г./деня, предхождащ датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда /.
Сравнявайки размерите на главниците от общо 658,51 лв. и мораторни лихви от 28,20 лв.
,така както са посочени в исковата молба, ТАБЛИЦА 1 към ССчЕ със справката за неодобора
приложена на л.22 и описа на отчет /самоотчет на абоната за исковия период, приложен на 88 –ми
по делото, исковият съд констатира пълна идентичност на начислените на ответника суми за
потребени ВиК услуги с размерите и основанията заявени в заповедното производство и
установени и чрез ССчЕ. От приложения на лист 88и сл. самоотчет се констатира също ,че
водомера – или СТИ се отчита посредством таблет – МОДУЛ № 92309354 ,преминал
метрологична проверка през 2019 г.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявеният по делото специален положителен установителен иск е заявен от ищцовото
дружество „ *** „ ООД против отв.А.И. и с него ищцовата страна цели да установи със сила на
пресъдено нещо съществуването на паричните вземания за които в полза на заявителя е била
издадена Заповед по чл.410 ГПК, респективно влизане в сила на издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, т.к. е заведен от
заявителя в заповедното производство против длъжника и в рамките на преклузивния срок, поради
6
което съдът дължи произнасяне по същество на спора.
Още с предварителния доклад по делото, обявен за окончателен, съдът е разпределил
доказателствената тежест в исковия процес между страните като е указал на ищцовата и
ответната страна,че всяка една от тях е длъжна да установи и докаже фактите на които основава
своите твърдения или възражения, респективно от които черпи положителни за себе си права
(съгласно общата разпоредба на чл.154 ГПК). По така предявените ОСИ с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, исковият съд е възложил в тежест на ищеца
по делото е да установи и докаже, че между *** ООД и ответника е имало валиден договор за
ползване на В и К услуги за посочения в заповедното и исково производства имот, изпълнението
по което е извършено пълно и точно от *** ООД за релевантния за спора исков период, както и че
във връзка с това облигационно правоотношение е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
в полза на кредитора - ищец, че е спазен срока за предявяване на иска с правно осн. чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. В тежест на ищцовата страна е било възложено да установи и докаже, че в
качеството си на доставчик на В и К услуги е изпълнила точно задълженията си като е доставила
на адреса на потребление на ответника незаплатените от последния количества потребена вода,
респективно услуги; да установи и докаже, че е заведено и водено заповедно производство въз
основа на Заявление по чл. 410 ГПК; че е налице ликвидно и изискуемо вземане в посочените в
петитума на исковата молба размери и основание, периоди; че е доставила точно количествата
вода описани и в справката за недобора и петитума на иска и че ответника е абонат на ищцовото
дружество за исковия период,респ. че е имал за исковия период качеството потребител на ВиК
услуги. В тежест на ищеца е било възложено и да установи и докаже, че ответника е изпаднал в
забава и че е налице фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради което е и инициирано
производството по чл.410 ГПК.В тежест на ответната страна в случай, че ищецът докаже горните
факти и обстоятелства, исковият съд е възложил да установи и докаже (и то едва ако ищецът
установи и докаже основанието на иска си) че са заплатени претендираните суми при настъпване
на падежите ; да установи и докаже, че не е налице облигационна връзка между него и *** ООД за
исковия период и за посочения абонатен номер и адрес на потребление, като за целта се позове
само на положителни факти и обстоятелства - т.е. без да доказва отрицателни факти.
При така разпределената тежест на доказване, на база съвкупния и поотделен анализ на
събраните по делото доказателства, исковият съд достига до извода от правна страна, че
предявените ОСИ с правно осн. чл.422 , ал.1 , вр. чл.415,ал.1 ГПК и вр. чл.86,ал.1 ЗЗД са изцяло и
напълно доказани по основание и по размери. За да мотивира този правен извод по същество на
спора, настоящият съдебен състав съобрази следното: Общите условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги на потребителите на „*** ” ЕООД, са одобрени с Решение № Ц –
20/28.12.2018 г. на КЕВР, надлежно публикувани /л.14 и сл./ , изм. с Решение на КЕВР № Ц -
37/23.12.2019 г. /л. 11 и сл./Същите са приобщени по делото на л.5 -12 , поради което и на
основание чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдът приема, че Общите условия са влезли в сила спрямо
страните по спора.
Наличието на договорна връзка между страните се доказва от всички ангажирани от „*** „
ООД писмени доказателства от справките за недобора на частен абонат представени още с
исковата молба, справката от АВ СВ , заявленията на ответника до *** до последния представен в
открито заседание отчет на водомера ,обслужващ адреса на потребление на ВиК услуги.На това
основание съдът прави извод, че между страните по делото е налице валидно възникнало
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребителя-
собственик на обекта – имота находящ се в гр.Варна, кв. „*** „ ,***.Ответника Ст.Д. по иска има
качеството потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. ”б” от ЗРВКУ /в сила от 20.01.2005г./, още
от м. август 2019 година, респективно в това си качество дължи заплащане на предоставените й В
7
и К услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР / КЕВР и въз основа на измереното количество
изразходвана вода, отчетено и разпределено по реда на чл. 23 /чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ и чл. 31 и сл.
от Общите условия/.
Приемайки, на база доказателствата събрани по делото и ангажирани от иищцовата страна,
че страните по спора са страни по облигационно правоотношение, анализирайки данните събрани
посредством ССчЕ , съдът следва да даде отговор на въпроса вземанията за потребени ВиК услуги
дали са ликвидни и изискуеми . Съгласно действащите между страните ОБЩИ УСЛОВИЯ
приложими в конкретния случай са изрично визираните правила в раздел Втори на общите
условия „Отчитане на количествата питейна вода „ (л. 7 от делото ). Съгл. чл.22 от ОУ
изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер монтиран на водопроводното
отклонение от В и К оператора и/или в имотите на потребителите. В чл.23 от ОУ е уредено
отчитането на водомерите с точност до 1 куб.м.Задължението за заплащане на потребените ВиК
услуги е разписано в чл. 31 от ОУ.Изрично в чл. 23, ал. 4 , изречение последно от ОУ е посочено,
че отчитане на индивидуалните водомери не се осъществява в присъствие на потребителя при
хипотеза като настоящата – при дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. При
така действалите за исковия период от време общи условия между страните, съдът приема на база
писмените доказателства по делото, неоспореното и кредитираното като обективно и компетентно
дадено заключение на ССчЕ, че е установено и доказано по категоричен начин твърдението на
ищцовата страна, че вземанията на ищцовото дружество заявени още в заповедното производство,
надлежно индивидуализирани и по основания и периоди не са платени.От кредитираното напълно
от съда заключение на в. л. М.И. по допуснатата ССчЕ се установява, че задълженията на отв.Ст.Д.
по фактурите вписани в исковата молба, издадени от „***“ ООД към отв.Д. за исковия период са
за незаплатени ВиК услуги, а размерите йм съвпадат напълно със заявените в заповедното
производство както досежно главниците, така и досежно законните лихви за забава / вписани 11
броя фактури издадени в периода от 09.10.2019 – 10.02.2021 г. – с общ сбор на главници 658,51 лв.
и на лихви за забава 28,20 лв.Установява се от приложеното по делото копие на на опис на отчети
на абонат № *** от таблет, модул, самоотчет, обработен от 01.09.2019 г. до 08.04.2022 г. , че
СТИ обслужващо обекта на потребление на ВиК услуги е било метрологично годно да отчита
потребените ВиК услуги, както и че отчета на същото се извършва дистанционно – т.е. налице е
хипотезата на чл. 24 , ал.4 изр.последно от ОУ на *** ,при която данните от водомера
дистанционно /посредством четящо устройство ползвано от инкасатора/ се нанасят в системата на
***, респ. и партидата на абоната . В подкрепа на извода, че *** ООД е доставяли на ответника
ВиК услуги са записванията в справката за недобора, фактурирането на услугите и заключението
на в.л.И. по ССчЕ.
С оглед изложено и по-горе, съдът приема, че действително абоната Д. е потребявал ВиК
услуги така както са били фактурирани, но не е заплатил задълженията си към ищцовото
дружество – В и К оператор.
За пълнота на изложението следва да бъде отчетено, че в случая намират приложение не
само Общите условия на В и К Варна, но и относимата към спора Наредба № 4 от 14
септември 2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството. (Обн. ДВ. бр.88 от 8 Октомври 2004г., попр. ДВ. бр.93 от 19
Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.41 от 13 Май 2005г., изм. и доп. ДВ. бр.63 от 17 Август 2012г., изм.
и доп. ДВ. бр.95 от 1 Ноември 2013г., изм. ДВ. бр.102 от 12 Декември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.70
8
от 3 Септември 2019г.).Съгласно чл. 43,ал.(2) от Наредба № 4 /2004 г.задължение на
потребителите на ВиК услуги е : т.1. да заплащат услугите В и К съгласно чл. 39 .
Ето защо, при сравнение на данните в справката за недобора на частен абонат,
вписването в отчетите на л. 88 и ССчЕ, настоящия състав намира, че ищцовата страна е
провела пълно и главно доказване по делото установявайки както наличието на твърдяната
обигаторна връзка с ответника, така и изпълнение на задължението си да достави питейна вода за
битови нужди на ответника за исковия период .Ответникът от своя страна обаче не е погасил чрез
плащане исковите суми и към момента , не е оспорвал Общите условия на ВиК оператора, поради
което и следва да заплати дължимата се цена на потребените ВиК услуги . С оглед изложеното
по-горе, исковата претенция,както за главници, така и за лихвите за забава следва да се
уважи като основателна и доказана, а с оглед изхода на спора и съгласно трайната съдебна
практика в полза на ищцовата страна съдът следва да присъди и законната лихва върху
главното задължение, считано от датата на сезиране на заповедния съд и до окончателното
изплащане на вземането съгл. чл. 86, ал.1 ЗЗД .Основателността на иска налага присъждане в
полза на ищцовата страна съгласно нормата на чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК на сторените и по исковото
и по заповедното дело съдебно – деловодни разноски.
Разноските вписани в Списъка по чл. 80 ГПК, приобщен на л.82-ри по делото , в т.1
ищцовата страна правилно и точно е посочила, а именн разноските по заповедното дело от общо
75 лв., които и исковият съд следва да присъди като доказани и по основание и по размер. В т .2-5
от списъка по чл. 80 ГПК ищцовата страна претендира разноски в исковото производство ,
неоспорени от ответника , както следва :75 лв. за доплатена държавна такса, 300 лв. депозит за
особен представител, 120 лв. депозит за ССчЕ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение
.Претендираното от ищцовата страна юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лв. с оглед
характера на спора, макар и под минимума по НЗЗП ,към която препраща нормата на чл. 78, ал.8
ГПК съдът намира, че следва да присъди в полза на ищцовата страна, без да определя по-висок
размер. Общия сбор на съдебно – деловодните разноски сторени от ищцовата страна в исковото
производство които исковият съд присъжда възлиза на сбора от посочените в списъка по чл.80
ГПК по т.2- 5 , а именно : 545,00 лв., на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
По отношение на осъщественото процесуално представителство на ответника, съдът следва
да разпореди издаване на РКО в полза на особения представител на ответника в размер на внесения
за целта депозит от 300,00 лв., съгл. чл. 47, ал.6 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените специални
положителни установителни искове от ищцовото дружество „В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано Управителя В. В., чрез юрисконсулт В. Я.
против ответника СТ. Г. Д., ЕГН ********** , с адрес: ***, че ответникът СТ. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по
партида с абонатен номер *** ДЪЛЖИ на „В. И. К. - В.“ ООД сума в общ размер на 658,51лв.
(шестстотин петдесет и осем лева и петдесет и една стотинки) представляваща сбор от главници за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 12.08.2019 г. до 09.02.2021 г., на адрес ***;
сума в общ размер на 28,20 лв. (двадесет и осем лева и двадесет стотинки), представляваща сбор
от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 08.11.2019 г. до 4.3.2021 г.; както и
9
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
05.03.2021г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена Заповед от 09.03.2021г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3353/2021 г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА СТ. Г. Д., ЕГН ********** , с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „В. И. К. - В.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано Управителя В. В., чрез
юрисконсулт В. Я. СУМАТА от общо 545,00лв. (петстотин четиридесет и пет лева ) -
представляваща сторените от ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, пред настоящата инстанция, както и СУМАТА от общо 75,00 лв. (седемдесет и
пет лева ) - сторените от ищцовата страна в качеството й на заявител в заповедното производство
по частно гр.дело № 3353 /2021 г. по описа на ВРС съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК .
РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на адвокат Ц.З. от ВАК, на основание чл. 47,
ал.6 ГПК за СУМАТА от общо 300,00 лева (триста лева)-внесения от ищцовата страна депозит за
назначаване на особен представител на ответника Ст.Д. за осъщественото процесуално
представителство от адв.З. в качеството му на особен процесуален представител на ответника,
пред настоящата инстанция.
РКО да се връчи на адв.Цв.З., при поискване.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10