РЕШЕНИЕ
№ 1941
гр.
Пловдив, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
Пловдив, Първо отделение, ІХ състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 3308 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.166 от ДОПК
и чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.195б ал.1 от Закона за
водите /ЗВ/.
Образувано е жалба
на „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Овча купел“,
бул. “Цар Борис III“ №136, представлявано от *** С.Д., против акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№92/03.10.2018 год., издаден
от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“- гр. Пловдив,с
който на дружеството е установена дължима така за водовземане по разрешително №
31140018/08.02.2008 г., издадено от
Директора на БД ИБР и на основание § 9 от ПРЗ на ЗВ, за периода 01.01.2012 г. -
31.12.2016 г., както следва:главница: 7 091,31 лв. ,ведно с дължимата лихва за
периода на забава общо в размер на 2 682,31 лева.
По подробно
изложени доводи в жалбата се твърди, че обжалваният АУПДВ № 92/03.10.2018 год.
е унищожаем предвид липсата на необходимите предпоставки за издаването му.
Поддържа се, че същият е неправилен и необоснован, постановен при съществени
процесуални нарушения с оглед на което се иска неговата отмяна.
В жалбата са изложени съображения за липса
на мотиви в оспорения АУПДВ, както и че представител на „Напоителни системи“
ЕАД не е присъствал при проверката, в хода на която са съставени цитираните от
ответника Констативен протокол /КП/ № ПЗ-433/08.05.2018г. и КП №
ПЗ-633/11.09.2018г
Поддържа се още,че самата проверка е необективна, тъй като не е било посочено, че са засечени водомерите за
реално изразходвано количество водни маси и съответно не е установено реално
пропуснатото количество водни маси за напояване, а освен това Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“-гр.Пловдив не е отнела разрешителното поради неплащане на дължимите
такси.
Ответникът - Директор на Басейнова
дирекция – „Източнобеломорски район“ - Пловдив, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли.
Пловдивският Административен съд – Първо
отделение, IХ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
Съдът намира, че жалбата е подадена в
срок, от лице имащо правен интерес от заявеното оспорване и то срещу акт подлежащ
на съдебен контрол, поради което се явява и процесуално ДОПУСТИМА.
ПО СЪЩЕСТВО.
От събраните по
делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
На жалбоподателя е издадено Разрешително
за водоползване № 31140018/08.02.2008 г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/,по силата на което „Напоителни
системи” ЕАД има правото за водовземане, място на водовземането - съществуващо
водовземане на река Чепинска (Ели деле), с цел на водовземането - Производство
на Електроенергия чрез руслова МВЕЦ „Ляхово” с мощност 275 кВт, с лимит на
ползваната вода до 32,00 млн. м3/год. среден нетен пад на МВЕЦ „Ляхово“ - 20,31
м. Разрешен режим на водовземането: 24 часа в денонощието, извън напоителния
сезон от октомври до април, с краен срок на действие на разрешителното -
08.02.2014 г.
Съгласно т. 1 от раздел „Такса за
водоползване” на разрешително № 31140018/08.02.2008 г., издадено от Директора
на БД ИБР, на „Напоителни системи” ЕАД е вменено следното задължение: „След
въвеждане на МВЕЦ „Ляхово“ в експлоатация да се заплащат такси за правото на
водоползване, в размер определен в съответствие с чл. 1, ал. 1, - Раздел I от
„Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на
воден обект“ (ПМС № 154/2000 г„ обн. ДВ бр. 65/2000 г. изм. и доп. Бр. 97/2001
г. и ПМС № 23/02.02.2004 г. обн. ДВ бр. 11/2004 г.) при среден нетен пад на
МВЕЦ „Ляхово“ 20,31 м.
В случая относимия подзаконов нормативен
акт е ТАРИФА за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване /в сила от 01.01. 2012г., отм. считано от 01.01.2017г./ но
действаща за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г.
Титулярят по разрешителното, във връзка с
разпоредбата на чл.194б от Закона за водите, е подавал в БД ИБР декларации за
2012г-2016г.
На 15.03.2018 г. и на 11.09.2018 г от
длъжностни лица при БД“ИБР“ – гр.Пловдив
са извършени проверки на
дружеството-жалбородател ,като са съставени Констативни протоколи № ПЗ-
433/08.05.2018 г. и № ПЗ-633/11.09.2018 г., във
връзка с изчисляване на дължимите такси за водовземане за периода от 2012 г. до
2016 г. (вкл.), по разрешително № 31140018/08.02.2008 г., издадено от Директора
на БД ИБР.Направени са следните констатации:
Не е заплатена дължимата такса за
водовземане за периода от 01.01.2012 г. до31.12.2012 г., която е в размер на 2 304,00 лв. ;
За погасяване на дължимата такса за 2012
г., на 15.07.2013 г. по банковата сметка на БД ИБР е постъпила сума в размер на
1 115,20 лв., от „Напоителни системи” ЕАД, което се отнасят по разрешително №
31140018/08.02.2008 г., издадено от Директора на БДИБР.
След приспадане, остатък за заплащане по
разрешително № 31140018/08.02.2008 г., издадено от Директора на БД ИБР, на „Напоителни
системи” ЕАД, за съответния период остава в размер на 1 188,80 лв.;
Не е заплатена дължимата такса за
водовземане за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., която е в размер на 2 304,00 лв.;
Не е заплатена дължимата такса за
водовземане за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., която е в размер на 1 109,68 лв.;
Не е заплатена дължимата такса за
водовземане за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., която е в размер на 1 506,38 лв.
Не е заплатена дължимата такса за
водовземане за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., която е в размер на 982,45 лв.;
Констативни протоколи № ПЗ-433/08.05.2018
г. и № ПЗ-бЗЗ/11.09.2018 г., са предявени на титуляра на разрешителното с писмо
с изх. № ПО-02-438/17.09.2018 г.
До "Напоителни системи" ЕАД е
отправена покана изх. № ПО-02-438/17.09.2018 г, в която е описано възприетото в
преждецитираните констативни протоколи, за доброволно плащане на дължимите
такси за водоползване по разрешително № 31140018/08.02.2008 г., издадено от
Директора на БД ИБР, като е посочен начина на изчисляване .Със същата тази
покана на основание чл.26 от АПК е уведомен длъжника, че при липсата на
доброволно плащане на посочените суми в 7-дневен срок от получаването й, ще се
открие административно производство по издаване на АУПДВ за така дължимите
такси,ще се пристъпи към принудително събиране на сумите.
Поканата,ведно с приложенията е връчена на
дружеството на 20.09.2018 г., видно от
известие за доставяне - обратна разписка ПО-02-439;438;437/17.09.2018 г., с бар
код номер за идентификация ИД РS 4000 0202QS 7.
Последвало е издаването на процесния АУПДВ
№ 92 от 03.10.2018г. от Директора на Басейнова Дирекция
„Източнобеломорски район“ -Пловдив, с който въз основа на констатациите в Констативни
протоколи № ПЗ- 433/08.05.2018 г. и № ПЗ-633/11.09.2018 г /цитирани в мотивите/
и при изрична констатация за липса на плащане на дължимите такси за периода, на
"Напоителни системи" ЕАД са определени задължения за такса за
водовземане, за периода за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2016 г., както следва:главница:
7 091,31 лв. ,ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 2
682,31 лева
Видно от известие за доставяне /л.15/ процесният АУПДВ е връчен на жалбоподателя на
11.10.2018г.
Към административната преписка са
представени лихвени листове.
В съдебно заседание не са представени
доказателства от страните.
При така установеното от фактическа страна
се налагат и следните правни изводи:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен
орган, чиито правомощия произтичат пряко от закона – чл.195б, ал.1 от ЗВ.
АУПДВ е издаден в писмена форма и съдържа
реквизитите, посочени в чл. 59 от АПК. Противно на твърдяното от жалбоподателя,
в същия са изложени фактически и правни основания за неговото издаване.
Отразен е алгоритъмът, по който е определена таксата и правното основание за
нейната дължимост. Извършено е и препращане към данните от Констативни
протоколи № ПЗ- 433/08.05.2018 г. и № ПЗ-633/11.09.2018 г., екземпляри от които
са връчени на „Напоителни системи“ЕАД. Спазени са били и регламентираните
административнопроизводствени правила по АПК и по специалния закон.
На жалбоподателят е изпратена ПДИ, редовно
връчена му на 20.09.2018г .
Към
същата са приложени и екземпляри на Констативни протоколи № ПЗ- 433/08.05.2018
г. и № ПЗ-633/11.09.2018 г.,в които са
обобщени данните от извършената проверка и сторените констатации във връзка с
изпълнение на задълженията на „Напоителни
системи“ЕАД за заплащане на дължимите такси по ЗВ. Дадена е възможност на
дружеството да представи документи и факти, които доказват правата му или удостоверяват
липсата на задължения. В конкретния случай няма данни и твърдения за
представени такива.
Според чл.195б ал.2 от Закона за водите,
актът се съставя въз основа на писмени доказателства - извлечения от сметките,
по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от
лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение;
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
В случая актът е издаден въз основа на съставени
Констативни протоколи № ПЗ-
433/08.05.2018 г. и № ПЗ-633/11.09.2018 г.,за извършен контрол по смисъла на
чл.194б ал.3 от ЗВ, вкл. и за изпълнение на задължението по чл.194 от същия
закон, както и въз основа на декларации по чл.194б от ЗВ от самото юридическо
лице в БД“ИБР“ – гр.Пловдив .
Или, в обобщение АУПДВ е издаден в
предвидената писмена форма, със съдържание отговарящо на изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно
чл.195б,ал.2 от ЗВ.
Отразената в двата констативни протокола
проверка е направена въз основа
на декларации по чл.194б ал.1 от ЗВ ,както и въз основа на протоколи за
произведената ел.енергия от МВЕЦ „Ляхово“ за 2014г,като за останалите години
дължимите такси са изчислени по разрешените количества,при липса на
измервателно устройство и непредставени данни за количеството на произведената
ел.енергия.
Съгласно чл.188 ал.1 т.4 от
ЗВ директорът на басейнова дирекция или оправомощени от него
длъжностни лица контролират изпълнението на условията на издадените
разрешителни от вида на процесното.
Съдът в настоящия си
състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че самата
проверка не била извършена обективно, тъй като в същата не е посочено, че са
били засечени водомерите за реално изразходваното количество водни маси. В
съставените констативни протоколи от 08.05.2018 г. и от 11.09.2018
г са цитирани данните от подадените от „Напоителни системи“ЕАД декларации по
чл.194б ал.1 от ЗВ и не са ангажирани доказателства за противното.
По делото не е спорно обстоятелството, че
за процесния период дружеството-жалбоподател е използвало повърхностни води от
посочения в оспорения административен акт обект, като това се установява и от
приложените по делото декларации по чл.194б ал.1 от ЗВ, както и от самите
твърдения на жалбоподателя в жалбата.
Следователно, за използването на водите,
на основание чл.194 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗВ, жалбоподателят дължи заплащане на
такса за водовземане от повърхностен воден обект, което впрочем не се и
оспорва. Спорен е размерът на задължението.
Основанието
за дължимостта на процесната такса за водовземане на
повърхностен воден обект е регламентирано със ЗВ, като законодателят в
нормата на чл.194, ал.6 от същия закон е предвидил конкретния размер на
дължимата такса да се определя съгласно подзаконов нормативен акт.
В настоящия случай е приложима е Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011г., изм. ДВ
бр.3 от 10.01.2012г. (отм. с ПМС № 383/29.12. 2016г., но действащата за 2016г.)
.
Съгласно чл.3 ал.1 от Тарифата таксите за
водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база
отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. Формулата,
с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални
води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни
води с цел електропроизводство е посочена в чл.8 ал.1 от Тарифата, а
именно: Т = Е x W, където: Т
е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е - единичният размер на
таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода,
съгласно таблиците по чл.10 - лв./куб. м; W - за повърхностни и подземни
води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м; за минерални води е
размерът на разрешения годишен воден обем - куб. м. А съгласно чл. 10 ал.1 т.2
(в сила от 01.01.2012 г.) единичният размер на таксата (Е) за водовземане от
повърхностни води с цел на ползване напояване на земеделски култури,
животновъдство, аквакултури е 0,001 (лв./куб. м).
Всъщност от събраните по делото
доказателства се установява, че за процесния обект (река Чепинска,“Ели
дере“-десен приток на р.Марица) в декларацията по чл.194б от ЗВ от страна на
дружеството жалбоподател за 2012г. - 2016г. са посочени отнети водни обеми за
производство на ел.енергия чрез руслова МВЕЦ „Ляхово“.
Тук е мястото да се отбележи, че съгласно
чл. 6 ал.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден
обект и за замърсяване приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от
01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г. (отм. с ПМС № 383/29.12.2016г.,
действаща за 2016г.) „Отнетият
при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се
измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания
измервателни устройства“ съответно „В случаите на повреда или
несертифициране на измервателните устройства за изчисляване
на таксата за водовземане или за замърсяване се вземат разрешените в
разрешителното количества“ (ал.2)
Чл.6,ал.4 от Тарифа за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване сочи,че до монтиране
на отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства или при
техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на измервателни
устройства при водовземане от повърхностни води таксата за водовземане се
определя на базата на максимално разрешеното годишно водно количество в
разрешителното.
В чл.8,ал.2 от Тарифата е определена
формулата за изчисляване на дължимата такса ,а тя е следната:
Таксата за водовземане от повърхностни
води за производство на електроенергия от ВЕЦ се определя по следната формула:
Т = Е x W x К,
където:
Т е размерът на дължимата такса - лв.;
Е - единичният размер на таксата -
лв./куб. м;
W - размерът на ползвания годишен воден
обем - куб. м;
К - корекционният коефициент, получен при
разделянето на нетния пад на ВЕЦ на 450.
При определяне размера на дължимата такса
следва да се вземе предвид и чл. 9. (1),който определя,че единичният размер на
таксата за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия
от ВЕЦ е 0,0016 лв./куб. м.
В ал.2 е добавено,че :“ За съществуващи
ВЕЦ, за които няма техническа възможност за монтиране на измервателно
устройство, размерът на ползвания годишен воден обем се определя чрез
изчисление на базата на специфичния разход на вода за производство на 1 kWh
(куб.м/kWh) и общо произведената електрическа енергия.“
В конкретния случай в процесните два
констативни протокола е установено,че за 2012г-13г. липсват измервателни
устройства ,не са представени данни за количествата произведена енергия и дължимата такса е определена съгласно нормите
на чл.6,ал.4,чл.8,ал.2 и чл.9,ал.1 и 2 от приложимата за периода Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
За останалите години от 2014г. до 2016г.
таксата е изчислена на база декларирано иззето количество вода съгласно §9 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона заводите.
Следва
да се посочи , че дружеството дължи таксите по чл.194 от ЗВ, така както са
регламентирани с казаната тарифа на МС. От сторената служебна проверка от
състава на съда не се установиха изчислителни грешки в пресмятането при
определяне на конкретната стойност на главниците (в тази връзка специални
знания не са необходими, а е въпрос на елементарни аритметични пресмятания),
при съобразяване и изложеното в предходните абзаци.
В този смисъл съдът приема, че размерът на
определената с АУПДВ такса не противоречи на критериите за определянето й,
залегнали в ЗВ и приложимата Тарифа.
На основание чл.15, ал.1 от отм. Тарифа, респ. чл.21 ал.1 от сега действащата
такава, таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата
година.
Съгласно чл.195в ал.1 от ЗВ във вр с.
с чл.175, ал.1 от ДОПК за неплатените в законоустановените
срокове този вид публични задължения се дължи лихва в размер, определен в
съответния закон. В този смисъл правилно е определена и лихва за забава, във
връзка с чието изчисляване са представени и лихвени листове.
Що се касае до отбелязаното в жалбата, че
след като не били платени таксите към съответната басейнова дирекция, то е
следвало да се отнеме, то въпрос на избор за административния орган е дали да
отнеме разрешителното за водовземане или да търси плащане на дължимата по
действащото разрешително такса.
Предвид изложеното съдът приема, че не са
налице основанията на чл.146 от АПК за отмяна на оспорения АУПДВ - актът е
издаден от компетентен орган, спазена е установената форма, не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, съобразен е
с материалноправните разпоредби и съответства на целта на закона. Жалбата е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Водим от горното, Административен съд
Пловдив,Първо отделение,IХ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Овча купел“, бул. “Цар Борис III“ №136,
представлявано от ***С.Д., против Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/№92/03.10.2018 год., издаден от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“- гр. Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба и протест пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: