Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 1 19.02.2021
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 1602 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по повод два броя въззивни жалби, подадени
съответно от ищцата В.Х.М. и от ответното
Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД против Решение № 3407 от 05.12.2019г.
постановено по гр.д. № 1326/2019г. по описа на РС Бургас, поправено с Решение №
1129 от 20.05.2020 г. постановено по гр.д. № 1326/2019г. по описа на РС Бургас,
с което съдът е осъдил „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, при участието на третото лице-помагач Р.В.Д.,
ЕГН **********, да заплати на В.Х.М., ЕГН ********** сумата от 5988.30 лева,
представляваща застрахователно обезщетение, по пряк иск на увреденото лице, по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за автомобила на
деликвента Опел Мерива, с рег. № А0755MX, полица ГОА № BG/30/118001875241, с
валидност от 29.06.2018 г. до 28.06.2019 г., за настъпило застрахователно
събитие-транспортно произшествие на 14.07.2018 год., около 21:40 часа, на
пешеходна пътека на кръстовище, регулирано със светофарна уредба, на ул. Янко
Комитов в град Бургас до МОЛ „Галерия”, включващо 188.30 лева-имуществени вреди
и 5800.00 лева-неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху общата
сума от момента на увреждането-14.07.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 608,33 лева съдебни разноски, като осъдителния
иск в частта над уважения размер за имуществени вреди от 188.30 лева до пълния
претендиран размер от 988.17 лева и над уважения размер за неимуществени вреди
от 5800.00 лева до пълния претендиран размер от 6900.00 лева е отхвърлен.
С обжалваното
решение съдът се е произнесъл и по приетия за съвместно разглеждане в
производството обратен иск, като е осъдил деликвента Р.В.Д., с ЕГН **********
да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, сумата от 5988.30 лева, представляваща регресно вземане по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за автомобила на Д.
с полица с номер ГОА № BG/30/118001875241, с валидност от 29.06.2018 г. до
28.06.2019 г., за управление на лек автомобил Опел Мерива, с рег. № А 0751 MX,
с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма,
представляваща застрахователно обезщетение, включващо неимуществените и
имуществени вреди от причиненото от него застрахователно събитие-транспортно
произшествие с пешеходката М. на дата 14.07.2018 г., описано по – горе, ведно
със законната лихва върху присъдената главница считано от 14.07.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, като за разликата над уважения размер
от 5988.30 лева до пълния претендиран размер от 7888.17 лева обратния иск е
отхвърлен. С оглед произнасянето по обратния иск, районният съд е осъдил
ответника по обратния иск Р.В.Д. да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* и възложените в тежест на
ответното дружество разноски за производството, в общ размер на 1387.86 лева.
С подадената от
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД въззивна
жалба с вх. 58939/23.12.2019 г. първоинстанционното решение се обжалва, в
частта, в която дружеството е осъдено да заплати сумата над 1120 лева до пълния
уважен размер от 5800 лева за причинени неимуществени вреди, а именно за сумата
от 4680 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 14.07.2018г. до
окончателното изплащане, както и в частта, в която е присъдена сумата от 188,30
лева за претърпени имуществени вреди със законна лихва върху сумата от
14.07.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските от
608,33 лева и 319, 53 лева. Решението се обжалва и в частта, в която е отхвърлен
предявеният от застрахователя регресен иск срещу Р.Д. за заплащане на лихвите,
за които дружеството е осъдено да заплати във връзка с разглеждането на главния
иск.
Прави се
оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост. Въззивникът
–ответник изразява недоволство от присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, като намира същото за прекомерно завишено и несъответстващо на
характера, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания. Поддържа
възражението за осъществено съпричиняване от страна на пострадалата, като
счита, че съдът не е отчетел приноса й за настъпване на ПТП, който според
въззивника е 2/3 в съотношение с 1/3 на водача. Твърди, че ищцата не се е съобразила с приближаващото МПС, същата е попадала в
опасната зона за спиране и водачът на автомобила не е могъл да спре поради
внезапното изскачане и прибягване на пешеходеца. Правят се подробни оплаквания
за допуснати от съда нарушения по допускането и оценката на доказателствата, в
резултат на които съдът формирал неправилни изводи относно характера на
претърпените от ищцата увреждания и техния действителен размер, определен при
несъобразяване с тяхната тежест, интензитета и продължителността на болките,
както и икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на ПТП. Във
връзка с изложените оплаквания, с въззивната жалба се правят редица
доказателствени искания, за които подържа, че са били своевременно заявени в
първоинстанционното производство, но съдът не се е произнесъл по тях. Към
жалбата представя платежно нареждане от 19.12.2019 г. за заплатена на ищцата
сума в размер на 1283,35 лева , представляваща част от присъдените с първоинстанционното
решение суми /1120 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
163,35 лева -законна лихва върху сумата от 1120 лева за периода от 14.07.2018г.
до 20.12.2019г./
Прави се искане
за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове.
В условията на евентуалност, моли да се намали размерът на застрахователното
обезщетение. В случай на уважаване на главния иск, да се постанови решение, с
което да се осъди ответникът по обратния иск да заплати на въззивното дружество
уважената част от предявения главен иск, ведно с лихвите и разноските, на които
ще бъде осъдено. Претендира за сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
Препис от
въззивната жалба на застрахователното дружество е бил връчен на останалите страни
– ищцата В.М. и третото лице помагач и ответник по обратния иск Р.Д., като
отговор е подаден само от въззиваемата М.. С отговора жалбата се оспорва като
неоснователна, а направените с нея доказателствени искания за несвоевременно
заявени и несъстоятелни. Признава се полученото плащане на част от присъденото
от БРС обезщетение в размер на 1285,35 лева след постановяване на обжалваното
решение.
С втората
въззивна жалба с вх. № 70/02.01.2020 г. подадена от ищцата В.Х.М.
първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която съдът е отхвърлил
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 5800
лева до пълния претендиран размер от 6900 лева, както и в частта, в която е
отхвърлен искът за заплащане на имуществени вреди над сумата от 188,30 лева до
предявените 988,17 лева. В жалбата се изразява недоволство от занижения размер
на обезщетението за неимуществени вреди, до който БРС е приел иска за
основателен. Заявява, че от причинените
вследствие на ПТП телесни увреждания, ищцата е претърпяла на първо място болки
и страдания, на второ място душевни страдания, причинени от факта, че повече от
месец не е могла да обслужва себе си, както и да се грижи за малолетните си
деца, и на трето място била претърпяла психо-емоционални вреди под форма на
стрес и уплаха. Позовава се на съдебна
практика, в която за идентични случаи присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е в диапазон от 8000-9000 лева. Относно имуществените вреди сочи, че с исковата
молба бил представен договор за правна помощ за оказана и заплатена адвокатска
помощ във връзка със заявяването на претенцията пред застрахователя, като платеното
възнаграждение било в пряка връзка със събитието. Моли да се отмени решението в
обжалваните части и вместо това да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира
заплащане и на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Прави
доказателствено искане за допускане на съдебно-психиатрична експертиза, като
сочи, че същото е било заявено още с исковата молба, но не е било обсъдено.
Препис от въззивната
жалба, подадена от въззивницата - ищца М. е връчен на „ЗАД ДаллБогг Живот и
Здраве” АД, чийто процесуален представител в срока по чл. 263 от ГПК е
депозирал писмен отговор, в който е изложил подробни съображения поради които
счита жалбата за неоснователна. Третото лице - помагач Р.Д. не изразява
становище и по тази жалба.
В съдебно
заседание застрахователното дружество не се представлява, като процесуалния
представител на същото депозира писмени становища, в които излага подробна
аргументация по формулираните в жалбата доказателствени искания.
Пред настоящата инстанция,
въззивницата – ищца не се явява лично, представлява се от упълномощения от нея
адвокат Милена
Стоянова,
която изразява становище по жалбите и по направените с тях доказателствени
искания.
Третото лице –
помагач и ответник по обратния иск Р.Д. се явява лично и заявява, че намира
присъденото обезщетение за много завишено и не отговарящо на действително
причинената травма.
По направените
от въззивното дружество доказателствени искания, въззивния съд се е произнесъл
със свои определения от 13.08.2020 г. и 27.10.2020 г. и протоколно определение
от 26.08.2020 г., с които част от исканията са оставени без уважение, а друга
част, като допустими, относими и необходими, и с оглед наличието на
предпоставките по чл. 266, ал. 3 от ГПК, са уважени. В тази връзка по делото са
приети допълнително представените от Община Бургас: схема относно
разположението на пътните знаци и светофарни уредби в района на кръстовището на
ул. „Янко Комитов“ към 14.07.2018 г., справка относно въвеждането в
експлоатация на светофарните уредби в посочения район и циклограма за
функционалността на същите уредби по време на осъществяване на процесното ПТП.
С оглед изясняване механизма на ПТП, във въззивното производство бе назначена и
съдебно – автотехническа експертиза, заключението, по която бе изслушано и
прието, при осигурена възможност на страните да вземат участие при събирането
на това доказателство.
Съдът, с оглед
правомощията си по чл. 267 от ГПК е констатирал, че въззивните жалби, по повод,
на които е образувано настоящото производство са редовни и допустими- подадени
от лица, които са процесуално легитимирани и имат правен интерес от
обжалването, депозирани са в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал.
1 от ГПК и са насочени срещу подлежащ на обжалване акт.
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението в обжалваните
части е постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно. Решението в
обжалваната част е допустимо като постановено по допустими искове, с изключение
на частта, с която районният съд се е произнесъл за законна лихва върху
обезщетението за имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 5899.30 лева
за периода от 14.07.2018 год. до 14.12.2018 год. В тази част решението е
недопустимо, тъй като е постановено в нарушение на диспозитивното начало /чл.6 от ГПК/, извън заявения петитум - в исковата молба
изрично е посочено, че законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди
се претендира считано от 14.12.2018 год.
По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането
на чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд
е ограничен от оплакванията, формулирани във въззивните жалби. При извършена
въззивна проверка на решението в така очертаните предели, настоящия съдебен
състав намира следното:
С искова молба,
подадена от В.Х.М. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за претърпени от същата
имуществени /в размер на 988.17 лева/ и неимуществени вреди /в размер на 6900
лева/, претърпени вследствие на настъпило пътно-транспортно произшествие на
дата 14.07.2018 г., причинено от деликвента Р.Д. при управление на
притежаваното от него МПС – Опел Мерива, с рег. номер А 0751МХ, за който е
налице сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, полица номер
301118001875241, с период на валидност 29.06.2018 г.- 28.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху присъдените суми.
Обстоятелствата,
на които се основават исковите претенции почиват на твърдения за претърпяно ПТП
на 14.07.2018 г., осъществено при следния механизъм: ищцата пресичала по
пешеходна пътека на кръстовище, регулирано със светофарна уредба на ул. Янко
Комитов в град Бургас до МОЛ Галерия, като по време на пресичането била ударена
от водача на МПС с рег. номер А0751МХ – Р.В.Д., който се е движел при нарушение
на правилата за движение, изразяващи се в преминаването му на жълт,
забранителен сигнал, отнел е предимството на пешеходката, движеща се по
пешеходна пътека и след като е я блъснал същата е паднала на земята. В исковата
молба са изложени подробни твърдения относно претърпените от ищцата вследствие
на описаното ПТП имуществени и неимуществени вреди, описани като вид, естество,
времетраене. Посочва се, че преди завеждане на исковата молба, увреденото лице
е предявило пред застрахователя претенция по смисъла на чл. 380 от КЗ. В
подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищцовата страна е ангажирала
писмени и гласни доказателства, както и е поискала назначаването на комплексна
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза.
В срока по чл.
131 от ГПК, ответникът - застраховател е депозирал писмен отговор, с който
оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, като наред с това на
основание чл. 219, ал. 3 от ГПК е предявил обратен иск срещу деликвента Р.Д., с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, с
който се иска, в случай на уважаване на главните искове на увреденото лице,
застрахования Д. да бъде осъден да заплати на застрахователното дружество
всички суми /главница, лихви и разноски/, които последното ще бъде осъдено да
заплати на ищцата по предявените главни искове.
С отговора на
исковата молба, ответникът е признал наличието на съществуващо валидно
застрахователно обезщетение по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ за процесния автомобил, с който е осъществено ПТП, към дата на
застрахователното събитие - 14.07.2018 г. Оспорени са механизмът на ПТП и на
осъществените в резултат на същото вреди. Прави се възражение за съпричиняване
от страна на увреденото лице, като се твърди, че пешеходката М. в нарушение на
правилата за движение по пътищата внезапно е навлязла и е започнала да се движи
на платното за движение, с което е станала предпоставка за възникване на ПТП и
с поведението си е възпрепятствала водачът на л.а. Опел Мерива да реагира
своевременно и адекватно в тази ситуация. В тази връзка се оспорва наличието на
вина, респективно на изключителна вина у нарушителя Д. за настъпването на
процесното ПТП, като освен това се твърди, че същото представлявало случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Оспорват се и вредите, които ищцата сочи, че
е претърпяла вследствие на ПТП, като се твърди, че не са получени при
настъпване на самото ПТП, не се намират в причинно –следствена връзка с
деянието и размерът, в който се претендират е прекомерно завишен.
Ответникът по
обратния иск и трето лице помагач на страната на ответника – Р.Д. оспорва
обратния иск и размера на заявените от ищцата претенции, които намира за
прекомерно завишени. Твърди, че посоченото ПТП не е настъпило по негова вина и
че пешеходката М. има значителен принос за същото. Заявените от ищцата вреди не
се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото от ПТП увреждане.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и след като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не
спорят относно наличието на валидно застрахователно правоотношение към дата
14.07.2018 г/ /на която е настъпило процесното ПТП/ по силата на сключен
договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ по
застрахователна полица с номер БГ/301118001875241/, сключена с ответното
дружество за управлявания от деликвента Д. лек автомобил „Опел Мерива“ ,с рег.
номер А0751МХ. Не е спорен и факта на настъпване на ПТП на посочената дата и
място, с участници ищцата М. – пешеходец и Р.Д., водач на лекия автомобил,
посочен по – горе.
Спорните въпроси
по делото са относно механизмът на настъпване на ПТП, наличието на съпричиняване
от страна на ищцата, както и вида и размера на претърпените от М. в резултат от
ПТП вреди.
За изясняване на
първия спорен въпрос относно механизма на ПТП, първоинстанционният съд е
изслушал обясненията на страните /с оглед липсата на свидетели- очевидци/,
приел е писмени доказателства и е назначил съдебно – автотехническа експертиза.
По делото е
представен Констативен протокол за ПТП от 14.07.2018 г., съставен от дежурен по
ПТП при ОД на МВР, в който са отразени следните причини и обстоятелства за ПТП:
„водача на МПС преминава през кръстовището на жълт забранителен сигнал при
нормално работеща светофарна уредба и отнема предимството на пешеходката“.
Протоколът съдържа и следните констатации: употреба на алкохол от водача Р.Д. в
концентрация 1.47 %, установена с дрегер №7510АRBB0094, както
и уврежданията на пострадалата пешеходка, състоящи се в контузия на дясно рамо.
Не е изготвена схема на ПТП, тъй като мястото на ПТП не е посетено от
проверяващия. Констативният протокол е оспорен от ответното дружество в частта,
съдържащ констатации относно причините и обстоятелства, при които е настъпило
ПТП.
В съдебно
заседание, ищцата по реда на чл. 176 от ГПК, заявява, че при настъпване на ПТП
сигналът за нея като пешеходец е бил зелен, но много бързо е превключил на
червен и че водачът на МПС Д. е минал на жълт сигнал за автомобилите. Заявява,
че от дясната страна на автомобила на нарушителя е имало друг спрял автомобил.
Посочва, че водачът Д. след като я е видял е натиснал спирачките, но от
последвалия удар тя е паднала на земята, върху дясното си рамо, което било
натъртено и изпитвала силна болка в ръката. След което Д. я закарал до Спешния
медицински център, където направили снимка на рамото и се установило, че няма
счупване, а само синини и натъртвания.
Третото лице –
помагач, по реда на чл. 176 от ГПК, заявява, че е видял в последния момент
пешеходката, при което рязко натиснал спирачките и последвал удар в предната
дясна част на автомобила, в резултат на което М. паднала на платното. Също
потвърждава наличието на спрял автомобил в дясната лента за движение, който е
ограничавал видимостта му. Твърди, че преди да навлезе в кръстовището, което се
случило на зелен сигнал за автомобилите, бил почти спрял /но не е спирал на
светофара/, като в движение му светнало зелено и тръгнал към кръстовището. Заявява,
че приблизително 2 метра било разстоянието, за да възприеме пешеходката. Според
него пешеходката е станала причина за ПТП, поради това, че е пресичала на
червен забранителен сигнал.
По делото е
разпитана св. К. А., която сочи, че непосредствено преди ПТП, на излизане от
МОЛ Галерия, ищцата е тръгнала към пешеходната пътека, а свидетелката към
намиращата се в близост автобусна спирка. След като се качила на автобус с
номер 12, който преминал през същото кръстовище, на което станало ПТП, тя
видяла от автобуса, че са ударили М. Свидетелката не посочва никакви детайли
относно самия удар, поради което нейните показания не могат да служат за
изясняване на механизма на ПТП.
Вещото лице
Веселин Гяуров, изготвил заключението по автотехническата експертиза пред
първата инстанция, изслушано и прието от районния съд, дава заключение, че механизмът на ПТП е
съпоставим с този, описан в протокола за ПТП. Според него, водачът на ПТП е
могъл да избегне настъпването на ПТП ако бе спазил правилата за безопасно
движение по пътищата /чл. 5 и чл. 120 от ЗДвП/, като е следвало да спре на
кръстовището и да потегли едва след светването на зеления сигнал за автомобила,
както и да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната
пътека.
Вещото лице Ж.Е.,
изготвила допуснатата от въззивния съд допълнителна авто-техническа експертиза,
при съобразяване с представените от Община Бургас писмени доказателства /схема
на пътните знаци в района на ПТП и циклограма на светофарната уредба/, дава
заключение, че пешеходката В.М. е навлязла в кръстовището на зелен сигнал, но
докато е пресичала двете десни ленти за движение е светнал червен забранителен
сигнал за пешеходци. В съдебно заседание, вещото лице уточнява, че данните за
наличие на друг спрял автомобил в
дясната лента дават основание да се приеме, че ищцата е тръгнала да пресича на
зелен светофар. Това било сигнал, че има пресичащ човек по пешеходната пътека. При
това положение, водачът, за който вече е бил подаден сигнал, който му разрешава
преминаването, е бил длъжен да пропусне пешеходката, намираща се все още на
пешеходната пътека /чл. 120, ал 1 т.2 ЗДвП/.
И двете вещи
лица дават заключение за липса на съпричиняване от страна на ищцата за
настъпване на ПТП.
От събраните
доказателства, посочени по- горе, съдът намира, че механизмът на ПТП е във
висока степен изяснен и същият съответства на описаното в констативния протокол
за ПТП. Съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на
застрахователя, че ищцата е предприела пресичане на червен забранителен сигнал,
поради което с поведението си е допринесла в голяма степен /66,6 %/ за
настъпването на ПТП и вредите от него. Тези твърдения се опровергават от
събраните по делото доказателства, включително и от обясненията на самия
нарушител. От неговите думи става ясно, че той не е спрял напълно преди да
навлезе в кръстовището, а само е намалил скоростта си, но е продължил да се
движи, като след като е светнал зелен сигнал същият е продължил и така е
преминал върху пешеходната пътека, където е настъпило и самото ПТП. Същевременно,
и двамата участници в ПТП са единодушни относно наличието на друг автомобил,
който е бил спрял в дясната лента на движение спрямо лентата, в която се е
движел нарушителя. Вещото лице Е. заявява, че това е индиция за това, че в
момента, в който ищцата е тръгнала да пресича през пешеходната пътека за нея е
светел зелен сигнал, а за автомобилите е светел червен сигнал /това е
причината, поради която този автомобил е бил спрял/. Както Д., така и вещите
лица потвърждават, че наличието на този спрял автомобил е ограничавал
видимостта му, макар да съществува вероятност още движейки се към кръстовището
и преди да достигне спрелия автомобил, нарушителя да е имал възможност да
възприеме пешеходката, както и нейните действия по навлизане в пешеходната
пътека. Същевременно, самият Д. в съдебно заседание излага противоречиви
твърдения – първо заявява, че почти е бил спрял, а после сочи, че не е спирал
на светофара, „в движение видях, че ми светна зелено и тръгнах към
кръстовището“. Това впрочем се подкрепя и от косвените показания на св. Г.,
който заявява, че след инцидента, в болницата е разговарял с Д. и същият му е
заявил, че докато е пътувал е гледал светофара, на който устройството за
отчитане на времето е отброявало времето до края на червения сигнал и след като
е видял, че остават три, две и една секунди без да спира, направо е продължил към кръстовището. С това
свое поведение, изразяващо се в наближаване на кръстовище в момент, в който за
автомобилите не е светел зелен разрешителен сигнал и при наличие на спрял
автомобил, в съседната дясна лента, който в значителна степен е ограничил
видимостта на движещия се автомобил, водачът Д. сам се е поставил в
невъзможност да изпълни законовото си задължение за пропускане на пешеходците,
които все още се намират в пешеходната пътека, уредено в чл. 120, ал. 1 т. 2 от ЗДвП. В допълнение следва да се посочи, че същият е управлявал автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта, установена в размер на 1.47 % при проверката с дрегер и в размер на 1,18 %
при изследване на кръвна проба, което само по себе си е индиция за занижен
контрол върху реакциите на водача.
Ето защо и при
извършената оценка на събраните доказателства, съдът намира за неоснователни
оплакванията на въззивното дружество относно наличие на съпричиняване от страна
на ищцата. Ако в действителност водачът на движещото се МПС е намалил скоростта
си и както сам казва „почти е спрял“, пешеходката е нямала основание да счита,
че с поведението си създава опасност за движението, и че водачът няма да изчака
нейното преминаване. При наличие на зелен сигнал за пешеходци към момента на
стъпване на пешеходната пътека, не може да се говори за несъобразено поведение
на пешеходец и допуснато от него нарушение на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, както настоява въззивното дружество. Съдът намира, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен
принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен
резултат, т.е. само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди. В настоящия случай, по делото не
се установява наличие на такова поведение на пострадалата, което да е довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
По отношение на претърпените вреди от ищцата В.М.,
който въпрос е също спорен между страните, съдът намира следното.
От заключението на съдебно - медицинска
експертиза като част от допуснатата от БРС комплексна СМАТЕ, се установява, че вследствие
на произшествието ищцата е получила контузия в дясното рамо, раменния пояс и в
областта на таза, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. По делото са представени и приети като доказателства и други писмени
документи, отразяващи здравословното състояние на ищцата след ПТП, в това число
амбулаторни листи за проведени медицински прегледи, съдебно – медицинско
удостоверение, болнични листове. При прегледа осъществен от д-р Янков, няколко
дни след инцидента, се констатира, че дясното рамо на ищцата е леко оточно, с
бледосинкаво кръвонасядане по предната му повърхност; движенията при отвеждане
на ръката встрани и нагоре са ограничени и болезнени; налице са и
кръвонасядания по крайниците /над петата,
над вътрешната страна на дясно коляно и малко под него, и от външната страна на
дясно седалище/. От представените болнични листи, се установява, че ищцата е
била общо 34 дена в отпуск за временна нетрудоспособност.
Относно състоянието на ищцата и претърпените от
нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и притеснения
, по делото са разпитани двама свидетели.
Свидетелят К. Г. заявява своите преки впечатления
относно начина, по който се е чувствала ищцата непосредствено след инцидента,
тъй като същият я е закарал у дома й след болницата. Сочи, че М. е чувствала
болки както в дясното рамо, така и в таза. Заявява, че все още ищцата изпитва
болки в таза, когато върви повече време. Свидетелят е оказвал помощ на ищцата в
дните след произшествието при изпълнение на грижите за домакинството, като поне
месец се е наложило той да извежда кучето й, тъй като ръката я боляла и не
можела да го държи. Свидетелят е възприел и зародената след инцидента уплаха у
ищцата при пресичане на пътно платно. Свидетелката А. също потвърждава, че
поради изпитваните от М. болки в ръката, същата не е можела да върши домакинска
работа, да пазарува, имала е затруднения дори при обличане и се налагало детето
да й помага. Поради това, че не можела да вдига тежко се наложило да си смени
работата. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на св. Е. Т., бивша
колежка на ищцата. Последната също сочи, че М. освен болки в ръката, е имала и
болки в таза, както и че психическото й състояние не било добро и е споделяла,
че се страхува да пресича на пешеходна пътека.
Въз основа на събраните доказателства,
коментирани по – горе, съдът намира, че изводите на районния съд относно
претърпените от ищцата неимуществени вреди са правилни и обосновани.
По размера на
дължимото обезщетение и приложението на чл. 52 от ЗЗД.
В подадените
въззивни жалби, и двете страни са изложили аргументи относно размера на
присъденото от районния съд обезщетениe за неимуществени вреди като според
въззивницата – ищца същото е занижено, а според въззивното дружество- ответник
–това обезщетение е завишено по размер.
Критериите за
определяне размера на обезщетението са установени в Постановление на Пленума на
Върховния съд № 4/1968 г. и множество решения, с които е създадена константна
практика. Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие (Решение
№ 197 от 10.11.2016 г. по гр.д. № 1845/2016 г. III г.о. на ВКС). Във всеки
случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен
начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент.
В конкретния
случай, както вече бе посочено по – горе, ищцата е претърпяла вследствие на
настъпилото по вина на застрахования водач ПТП, болки, страдания, притеснения и
уплаха, които несъмнено представляват неимуществени вреди, подлежащи на
репариране, съгласно чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Извън всякакво съмнение е, че гореописаните травматични увреждания са в
причинна връзка с процесното ПТП от една страна, а от друга - в резултат от
тези увреждания ищцата (въззиваема) е променила съществено нормалното си ежедневие и навици, допринесли са за физическия и емоционален
дискомфорт.
Принципът за
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства
(в настоящия случай- писмени, гласни и експертизи), релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е
постановено в съответствие с този принцип. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента,
тежестта и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и
страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и
психическо състояние на ищеца, възможностите му за възстановяване и адаптация,
както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Това предполага отчитане не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия. Първоинстанционният съд е анализирал събраните
в тази връзка доказателства и е изложил обосновани съображения, за да мотивира
защо е приел присъденото от него обезщетение за справедливо. Така определено от
съда, обезщетението изпълва изискването да представлява точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и
неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които намират не
само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за
определен период от време, както и реална възможност за неблагоприятни бъдещи
прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. При определянето му са отчетени възрастта на пострадалото
лице към момента на инцидента, начинът на получаване на уврежданията,
конкретните медико- биологични особености на засягането на телесния интегритет
на увредения субект, както и обстоятелството, че същата е майка на две малки
деца, родителските права върху които са възложени за упражняване на нея и
грижите, за които, полага сама. Отчетено е и обстоятелството, че в резултат на
телесните увреждания, се е наложило пострадалата да смени и работата си.
Ето защо,
настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно и след
съвкупна преценка на установените в рамките на съдебното дирене фактически
данни, е определил паричната репарация, дължима за понесените от ищцата неимуществени
вреди в размер на 5800 лева, като обезщетението кореспондира на характера и
тежестта на уврежданията. Този размер
съдът намира за съобразен и с икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, отразена и в действащите към този момент
застрахователни лимити.
Относно
претенцията за имуществени вреди, решението, в частта, в която същата е уважена
до размер от 188.30 лева, се оспорва бланкетно от застрахователното дружество,
като във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания, по които въззивният съд
да осъществи проверка относно правилността на съдебния акт. За доказване на
тази претенция по основание и размер са ангажирани писмени доказателства и
съдебно – счетоводна експертиза, които правилно са били оценени от районния съд,
поради което не се налага ревизия на решението в тази част, като въззивният съд
препраща на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на БРС.
С въззивната
жалба, подадена от ищцата, се иска отмяна на решението, в частта, в която е
отхвърлена като неоснователна претенцията за 800 лева, имуществени вреди,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ
в предсъдебната фаза по чл. 380 от ЗЗД. Настоява се, че тези вреди също са в
пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие, тъй като в
противен случай, ищцата не би потърсила адвокат за предоставяне на правни
услуги във връзка със защита на права й като увредено лице. Съдът намира за неоснователни
изложените от въззивницата оплаквания, а решението, с което тази претенция е
отхвърлена – за правилно. Към предявяването на застрахователната претенция по
чл. 380 от КЗ, законодателят не е поставил изисквания, на които същата трябва
да отговаря, за да бъде разгледана /за разлика например от изискванията на чл.
129 от ГПК към исковата молба/. Изборът на лицето да ползва адвокатска услуга е
изцяло по негова преценка, тъй като дори и да не ползва адвокат за оформяне на
документите, правата му могат да бъдат реализирани. Това е решение на самото
лице, извършено по негова собствена преценка, поради което същото не може да се
постави в пряка причинно – следствено връзка с настъпилото ПТП. Ето защо, съдът
намира, че решението следва да бъде потвърдено и в частта, в която БРС се е
произнесъл по претенцията за имуществените вреди.
По изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
намира въззивните жалби за
неоснователни, а постановеното от БРС решение за правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено с препращане към мотивите на същото по
реда на чл.272 ГПК.
Предвид изхода
на спора по делото- потвърждаване на първоинстанционното решение, при подадени
и от двете страни въззивни жалби,
разноските следва да останат така както са направени от всяка една от
тях.
На основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК решението
подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1
и ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 3407 от 05.12.2019г. постановено по
гр.д. № 1326/2019г. по описа на РС Бургас, поправено с Решение № 1129 от
20.05.2020 г. постановено по гр.д. № 1326/2019г. по описа на РС Бургас, В ЧАСТТА, с
която по предявения главен и обратен иск е присъдена законна лихва върху обезщетението за имуществени и неимуществени
вреди в общ размер от 5988,30 лева, за периода от
14.07.2018 г. до 14.12.2018 г., в която
част решението е недопустимо като постановено извън заявения петитум.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3407 от 05.12.2019г. постановено по гр.д. № 1326/2019г. по
описа на РС Бургас, поправено с Решение № 1129 от 20.05.2020 г. постановено по
гр.д. № 1326/2019г. по описа на РС Бургас, в останалата част.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.