М О Т И В И
към присъда по НОХД № 2691 / 2018 г.
по поиса на РС – Варна
постановена на 24. 07. 2018 г.
Подс. А.И.И., ЕГН : **********,***, български гражданин, начално образование, неженен,
работи, осъждан, е предаден на съд с обвинения по :
чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал.
1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, затова, че на 22. 11. 2017 г. в с. Садово,
област Варна, в условията на опасен рецидив, направил опит да се съвкупи с лице
от женски пол – Г.К.П. – на 89 години, като я принудил към това със сила
/нанесъл удари по лицето, съборил пострадалата на леглото и разтварял краката
й/ и деянието не е довършено поради независещи от дееца причини
чл. 150, ал. 1, пр. 1 от НК,
затова, че на 22. 11. 2017 г. в с. Садово, област Варна, извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание /търкал члена си в аналната област
и се опитал да проникне в ануса/ на лице, навършило 14 годишна възраст – Г.К.П.
– на 89 години, чрез употреба на сила /нанесени удари по лицето/.
Представителят
на РП – Варна в ход по същество поддържа повдигнатите спрямо подсъдимия
обвинения. Счита, че извършените деяния се доказват по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства, както и направените признания по чл. 371, т.
2 от НПК. Моли съда да наложи наказания в максималния размер, като общото бъде
търпяно ефективно. Относно гражданските искове намира, че същите следва да
бъдат уважени изцяло.
В хода на производството съдът е допуснал за съвместно
разглеждане граждански искове, както следва
:
от постр. Г.К.П., срещу подс. А.И.И., в размер на 20 000
лв. /двадесет хиляди лв./, за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5,
вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършване на деянието – 22. 11. 2017 г., до окончателното изплащане
на сумата,
от постр. Г.К.П., срещу подс. А.И.И., в размер на
15 000 лв. /петнадесет хиляди лв./, за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на престъпление по чл. 150,
ал. 1, пр. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване
на деянието – 22. 11. 2017 г., до окончателното изплащане на сумата.
Постр. Г.К.П. е конституирана в процеса и в качеството
на частен обвинител. Процесуалният представител на същата моли съда да уважи претенциите
й изцяло и поддържа представителя на държавното обвинение относно наказанията.
Подсъдимият, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно съдът с протоколно определение по реда на чл. 372, ал.
4 от НПК е приел
самопризнанието и доколкото последното кореспондира
със събрания доказателствен материал в досъдебната фаза. Моли съда за
минимално наказание.
Защитата изразява становище, че с оглед оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина, изразените съжаление,
критичност и разкаяние, наказанията следва да бъдат ориентирани към средния
размер. Относно гражданските искове намира, че претендираното е завишено.
От събраните
по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка :
Подс. А.И. ***. Прехранвал се
като извършвал физически труд в полза на възрастни жители на селото срещу
заплащане, а преспивал където намери, често в изоставени къщи или след
разрешение на собственик. Преди деянията същият бил цепил дърва на свид. Г.К.П.,
респективно знаел къщата и постройката към нея, където свидетелката нощувала.
На 22. 11. 2017 г. през деня
подс. А.И.И. посетил къща, съседна на свид. Г.К.П.,
където употребил алкохол. След това отишъл в двора на свидетелката, като
предприел наблюдение. Около 21. 00 ч. свид. Г.К.П. станала, за да се преоблече.
Виждайки това подс. А.И.И. счупил осветителното тяло
пред помещението, където била свидетелката, заобиколил същото и през намираща
се в задната част врата, разбивайки затварящия й механизъм, влязъл вътре.
Свид. Г.К.П. познала подс. А.И.И. и го попитала какво
иска, успоредно с което му обяснила, че нямала парични средства. Подсъдимият от
своя страна и казал, че няма къде да спи, смятал да пренощува там, като и
обяснил, че на нея й трябва мъж. След това й нанесъл множество удари в областта
на лицето, съборил я на леглото, разкопчал панталона си, изваждайки члена си,
хванал с едната си ръка устата на свидетелката, а с другата започнал да
разтваря краката й. Предвид нейната съпротива подсъдимият я обърнал с лице към
стената, до която било поставено леглото и легнал зад гърба на свидетелката,
където заспал.
Около 23. 00 ч. подс. А.И.И. се събудил и започнал да търка члена си в областта на
аналното отверстие на свид. Г.К.П.. Тя оказала съпротива, но подсъдимият я
притиснал към стената и й нанесъл множество удари по лицето. Успоредно с това
се опитал да си вкара члена в ануса й. Свидетелката успяла да вземе в ръка
слушалката на несвързан към операторската мрежа телефонен апарат и започнала да
имитира разговор с нейна позната. Повлият от това подс. А.И.И.
напуснал помещението.
Веднага след това свид. Г.К.П. укрепила вратата, през която подс. А.И.И. бил влязъл в помещението. Същият стоял в двора и пожелал
свидетелката да излезе, лъжейки я, че навън имало полицейски служители. Впоследтвие поднесъл извинение, като първоначално пожелал
да се разберат, а след това отправил заплаха да не казва на никого за случилото
се. Напуснал двора и се скрил, като след оперативно – издирвателни мероприятия
бил намерен и задържан. По случая било образувано наказателно прозводство.
Заключения на назначени и изготвени експертизи
:
Съдебно – медицинска експертиза
/относно свид. Г.К.П., изготвена от в. л. Д.И.Г./: касае се за жена на 89
години, при прегледа на която се установиха кръвонасядания в областта на
лицето, лигавицата на двете устни, разкъсно – контузна рама по лигавицата на
горната устна, ожулване в областта на дясна ушна мида, кръвонасядания в
областта на двете гривнени стави и двете предмишници в долна трета, които са в
резултат на действията на твърди, тъпи предмети, кръвонасядания по вътрешната
повърхност на лявото бедро, резултат на действието на предмет, с подчертан ръб,
какъвто може да бъде човешки нокът. Преценени в своята съвкупност описаните
травматични увреждания биха могли да бъдат получени по време и начин, посочен в
предварителните данни – при притискане с ръце в областта на устата, дясната
лицева половина, стискане на горните крайници, опит за разтваряне на краката. В
своята съвкупност всички те са обусловили временно разстройствто на здравето,
неопасно за живота, отзвучават за период от около две седмици. Липсата на
травматични увреждания в областта на половия орган и заднопроходно отверстие не
изключва извършването на блудствени действия и други в указаното време.
Съдебно – медицинска експертиза
/относно подс. А.И.И., изготвена от в. л. Д.И.Г./ :
касае се за мъж на 57 години, при прегледа на който не се установиха
травматични увреждания. Липсата на такива не изключва извършването на описаните
в предварителните данни действия.
Съдебно – медицинска експертиза
/относно подс. А.И.И., изготвена от в. л. Р.В.Б./ :
освидетелстваното лице не страда от психично заболяване, няма данни за
зависимост към алкохол или наркотични вещества. Към момента на извършване на
деянието на 22. 11. 2017 г. той е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване
и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Физическото и психичното състояние му дават възможност правилно
да възприема факти, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за
тях. Той може да участва пълноценно в наказателното производство.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена като се позовава на направените
самопризнания на подс. А.И.И. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата събрани в
досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от
НПК, а именно : показанията на свид. Г.К.П., свид. С.Ж.Д.свид. С.М.А., свид. Н.М.И., свид. С.М.А., свид. Х.М.М., свид. Д.В.Н., свид. Н.И.И., съдебно –
медицинска експертиза /относно свид. Г.К.П., изготвена от в. л. Д.И.Г./, съдебно
– медицинска експертиза /относно подс. А.И.И.,
изготвена от в. л. Д.И.Г./, съдебно – медицинска експертиза /относно подс. А.И.И., изготвена от в. л. Р.В.Б./, протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, протокол за вземане на
образци за сравнително изследване, справки.
Показанията на
свидетелите съдът възприе и им даде вяра като прецени, че те са вътрешно
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни и кореспондиращи
с останалите доказателства по делото. Същите дават данни относно авторство,
предмет, начин на извършване. Изготвените и приети по делото експертизи съдът
счита за обективно и компетентно дадени. Същите изясняват предмет и авторство.
Останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства съдът
кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи
се, кореспондиращи със събраните по делото доказателства. Същите допринасят за
изясняването на осъществяването на състава от обективна и субективна страна.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на
съда :
По отношение на обвинение за
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 18, ал.
1 от НК :
Съдът
намира за безспорно установено, че с деянието си подс. А.И.И. е осъществил състава на
визираното престъпление.
От обективна страна безспорно се установи, че
пострадалата е лице от женски пол. Категорично се доказа и това, че мъжкия полов
член на подсъдимия не е проникнал във влагалището й, но това не е станало
благодарение съпротивата на пострадалата и против желанието на подсъдимия.
Опитът за престъпно съвкупление е станал против волята на пострадалата, като същата
е била принудена към това със сила – нанасянето на удари по лицето й, събарянето
й на легло и разтварянето на кракака й, като не следва да се игнорират и
нанесените травматични увреждания. За съда не остава съмнение авторството на деянието от страна на подсъдимия по така възведеното му обвинение. Горното съдът извежда от признанията на подсъдимия, свидетелските показания, заключенията
на вещите лица, писмените материали.
Установени
по безспорен начин са и квалифициращите
обстоятелства, обусловили обвинението по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал.
1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. В случая са налице и двете хипотези на чл. 29
от НК, доколкото подсъдимия е извършил престъплението
след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода”
не по – малко
от една година,
изпълнението на което не е отложено
и след като е бил осъждан повече от два пъти на същото наказание
за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно
от тях изпълнението
не е отложено. Същевременно не е изтекъл 5 - годишния срок, предвиден по чл.
30 от НК. Следва да се вземат
в предвид
и интензитета, упоритостта,
начина, мястото, все обстоятелства, които изключват приемането на малозначителност
на деянието.
От субективна
страна деянието е
извършено с пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал общественоопасния
характер на деянието,
желаел е неговото извършване, като е предвиждал съставомерните
последици и е искал
тяхното настъпване. Това
съдът извежда от неговото цялостно поведение,
обективирано по делото, в частност от вида и последователността
на действията му.
Като причини за извършване на престъплението следва да се
отбележи незачитането от страна на подсъдимия на законовия ред, установен в
Република България, както и нормите, гарантиращи половата неприкосновеност.
По изложените
съображения съдът призна подс. А.И.И. за виновен в извършване на визараното
престъпление.
По отношение на обвинение за
престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 от НК :
Съдът
намира за безспорно установено, че с деянието си подс. А.И.И. е осъществил състава на
визираното престъпление.
От обективна страна категорично
се установи, че подсъдимия, чрез своите действия – търкане на члена си в аналната област и опит да проникне в ануса на
пострадалата, е целял да възбуди и удовлетвори половото си желание, без
съвкупление. Безспорно
е и, че това е станало със сила, респективно против волята на пострадала, доколкото принуждаването
й е станало чрез използване на физическо въздействие – нанесени удари по лицето. Видно от материалите по делото, пострадалата е
навършила 14 – годишна възраст. За съда не остава съмнение авторството на деянието от страна на подсъдимия по така възведеното му обвинение. Горното съдът извежда от признанията на подсъдимия, свидетелските показания, заключенията
на вещите лица, писмените материали.
От субективна
страна деянието е
извършено с пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал общественоопасния
характер на деянието,
желаел е неговото извършване, като е предвиждал съставомерните
последици и е искал
тяхното настъпване. Това
съдът извежда от неговото цялостно поведение,
обективирано по делото, в частност от вида и последователността
на действията му.
Като причини за извършване на престъплението следва да се
отбележи незачитането от страна на подсъдимия на законовия ред, установен в
Република България, както и на обществените
отношения съблюдаващи половия морал в обществото.
По изложените
съображения съдът призна подс. А.И.И. за виновен в извършване на визираното престъпление.
По отношение
вида и размера на наказанието :
Съгласно императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, ако постанови осъдителна присъда, съдът
определя наказанието при условията на чл. 58 А от НК. Но за да бъде
индивидуализирано същото следва да се отчетат обществената опасност на деянието
и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете направените самопризнания, съдействащи за разкриване
на обективната истина, изразените съжаление и критичност към извършеното,
полагане на труд, тежко материално състояние, като отегчаващи такива арогантност
при осъществяване на престъпните намерения, намалената възможност за
самоотбрана на пострадалата предвид нейната възраст и пол, резонанса в личната й
сфера с оглед естеството на престъпленията, лоши характеристични данни. В обобщение
на горното съдът счита, че то води до извода за сравнително висока степен на
обществена опасност на дееца и завишена такава при деянията.
Тези обстоятелства мотивираха
съда да му наложи наказания при относителен паритет на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. В този смисъл съдът счете за справедливо да
определи на подсъдимия наказания „Лишаване от свобода“, ориентирани над средния
размер, а именно за извършено :
по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр.
ал. 1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, наказание
„Лишаване от свобода” за срок от девет години, което намали с една
трета, т. е. определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест години,
което да бъде търпяно при първоначален
строг режим,
по чл
150, ал. 1, пр. 1 от НК, наказание „Лишаване от свобода“
за срок от шест години, което намали с една трета, т. е.
определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири години, което да
бъде търпяно при първоначален
строг режим.
Съдът
прие, че по – голяма снизходителност към дееца ще е не само неоправдана, но и
наказанията не биха съответствали на извършеното. Съобразявайки принципа и
всеобщото разбиране, че индивидуалната превенция е водеща, с оглед приетото от
съда, следва да бъдат взети мерки за превъзпитаване на дееца, с оглед
ограничаване възможността му да извършва престъпления, както и да осъзнае
извършеното. Обръщайки внимание и на генералната превенция, за постигане на
тези цели, следва на първо място да се отговори на очакванията на обществото за
пресичане и ограничаване на подобен вид прояви, чрез адекватни на обществената
опасност и моралната укоримост на престъпленията наказания, които пък от своя
страна ще въздействат предупредително върху другите членове на обществото.
Доколкото в случая са налице предпоставките за
приложение разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, съдът групира така наложените
наказания, като определи подсъдимия да изтърпи най – тежкото от тях, а именно
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест години, при първоначален строг
режим. Същевременно съдът счита, че не следва да приложи разпоредбата на чл. 24
от НК за увеличаване на наказанието. При решението си съдът се мотивира от
обстоятелството, че с определеното спрямо подсъдимия общо наказание ще бъдат
постигнати целите, визирани в чл. 36 от НК. Целта на закона не би се постигнала
чрез едно механично увеличаване размера на наказанието, а чрез даване
възможност на осъдения да докаже това в обществото.
На подс. А.И.И., с оглед
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК, беше приспаднато времето, през което същия
е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Относно гражданските
искове :
Съдът намира, че предявените граждански искове са допустими, доколкото
настъпилите за пострадалата неимуществени
вреди имат за източник деянията
на подсъдимия, които са
предмет на обвинението. В
процесния случай бяха събрани доказателства
установяващи претърпените болки, страдания, унижение. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че тези факти се станали достояние на широк кръг
лица от населеното
място, където пребивава пострадалата, което от
своя страна е генерирало съществено неудобство за нея. С оглед правомощията
си по чл.
52 от ЗЗД и предвид изложеното, съдът счита за справедливо
да уважи гражданските
искове в следните размери :
по иска предявен от
постр. Г.К.П., срещу подс. А.И.И.,
за претърпени неимуществени вреди, в резултат на престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК, в размер на 9 000 лв. /девет хиляди лв./, ведно със законната лихва, считано от датата
на извършване на деянието – 22. 11. 2017 г., до окончателното изплащане на
сумата, като го отхвърли в останалата му част до пълния предявен размер
от 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./, като неоснователен,
по иска предявен от
постр. Г.К.П., срещу подс. А.И.И.,
за претърпени неимуществени вреди, в резултат на престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 от НК, в размер
на 6 000 лв. /шест хиляди лв./, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 22. 11.
2017 г., до окончателното изплащане на сумата, като го отхвърли в
останалата му част до пълния предявен размер от 15 000 лв. /петнадесет
хиляди лв./, като неоснователен.
Подс. А.И.И. беше осъден да заплати в полза на държавата сумата от
600 лв./шестстотин лв./, представляваща 4 % държавна такса върху размера на
уважените граждански искове, на ОД – МВР – Варна сумата от 228. 08 лв. /двеста
двадесет и осем лв. и осем ст./, представляваща направени по делото разноски.
Веществените
доказателства – 2 бр. одеала, 2 бр. възглавници, 1 бр. парче плат, 1 бр. плик,
ведно с комси, бяха отнети в полза на държавата, като след влизане на присъдата
в законна сила, същите следва да бъдат унищожени.
В този
смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :