Р Е Ш
Е Н И Е №31
гр. Пловдив, 28.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
при участието на секретаря НЕЛИ
КИРИЛОВА и в присъствието на прокурора ВИКТОР ЯНКОВ, като разгледа докладваното
от съдия Антонова НОХД /В/ № 576 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано на основание чл.
422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка постъпило искане от осъдения Н.К.К. за възобновяване
на ВНОХД № 969/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, по което с решение на
въззивния съд е била потвърдена присъда № 14 от 01.04.2019 г. на Районен съд – Карлово,
с която е бил признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
предл. 1 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК за това, че на
30.03.2017 г. в с. Х.Д., обл. П., чрез използване на моторно превозно средство
– лек автомобил марка „А.“, модел „**“ с рег. № ****е отнел чужди движими вещи
- три траверси на обща стойност 150,60 лева от владението на НКЖИ (Н. к. ж.и.) – гр. С., без съгласието на ръководството с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен
случай. За това престъпление му е било наложено наказание при условията на чл.
54, ал. 1 от НК - „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА при първоначален „ОБЩ“ режим. На основание чл.
68, ал. 1 от НК е било активирано и условно наложеното на Н.К.К. наказание ОСЕМ
МЕСЕЦА лишаване от свобода по НОХД № 633/2016 г. по описа на Карловския районен
съд, като е било постановено да се изтърпи също при първоначален „ОБЩ“ режим. Решението
на въззвния съд като неподлежащо на инстанционен контрол влязло в законна сила
на 06.06.2019 г.
В депозирано искане са претендира,
че в хода на същото са били допуснати съществени нарушения по смисъла на чл.
422, ал. 1, т. 5 от НПК, като могат да се изведат нарушения по чл. 348, ал. 1,
т. 1, т. 2 и 3 от НПК, свързани с материалния, процесуалния закон и явна
несправедливост на наказанието. В искането се съдържат данни в подкрепа на
заявените касационни основания. Претендира се за възобновяване на
производството по делото и оправдаване на подсъдимия поради липсата на субективната
страна за извършване на престъплението, алтернативно – за ново разглеждане или
намаляване на наказанието в справедлив размер. В съдебно заседание пред
настоящия съд се поддържат наведените доводи от страна на защитника на осъдения
адв. К. Е.. Застъпва се становище, че съдебните актове следва да се възобновят,
поради нарушен материален закон с доводи, че осъденият Н.К. не е имал съзнание,
че отнема чуждо имущество и деянието му се явява несъставомерно. Прави се и
оплакване, че в съдебните актове на първия и въззивния съд не са били взети под
внимание горното обстоятелство, както и това че е глава на семейство и деянието
е било извършено в много близък план преди изтичане на изпитателния срок по
предходно условно осъждане. Молят съдебният акт на въззивния съд ведно с
присъдата на първата инстанция да бъдат отменени, като се съобрази, че деянието
е несъставомерно от субективна страна. Алтернативно искат да се намали размера
на наложеното наказание като явно несправедливо и да се съобрази най-вече
посоченото за липсата на субективна страна.
Осъденият
поддържа заявеното от своя защитник.
В последната
си дума осъденият иска за се възобнови делото.
Прокурорът от Апелативна
прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на искането, като
намира че молбата за възобновяване на делото следва да бъде оставена без
уважение.
Настоящият съдебен състав
счита, че искането на осъдения за ревизия на цитираните съдебни актове /присъда
на Районен съд – Карлово/ и потвърдително решение на Окръжен съд – Пловдив,
чрез отмяната им по реда на възобновяването, е процесуално допустимо, тъй като
е подадено от процесуално легитимирана страна по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК срещу съдебен акт, подлежащ на възобновяване съгласно визираните в
разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, за искания на осъденото лице.
Разгледано по
същество, обаче, искането на осъдения е неоснователно.
С присъда № 14 от 01.04.2019 г.
на Районен съд – Карлово, потвърдена с решение по ВНОХД № 969/2019 г. на
Окръжен съд – Пловдив, Н.К.К. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, предл. 1 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК
за това, че на 30.03.2017 г. в с. Х.Д., обл. П., чрез използване на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „А.“, модел „**“ с рег. № ****е отнел
чужди движими вещи - три траверси на обща стойност 150,60 лева от владението на
НКЖИ (Н. к. ж.и.) – гр. С., без съгласието на ръководството с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен
случай. За това престъпление му е било наложено наказание при условията на чл.
54, ал. 1 от НК - „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА при първоначален „ОБЩ“ режим. На основание чл.
68, ал. 1 от НК е било активирано и условно наложеното на Н.К.К. наказание ОСЕМ
МЕСЕЦА лишаване от свобода по НОХД № 633/2016 г. по описа на Карловския районен
съд, като е било постановено да се изтърпи също при първоначален „ОБЩ“ режим. Решението
на въззвния съд като неподлежащо на инстанционен контрол влязло в законна сила
на 06.06.2019 г.
Не
могат да бъдат споделени оплакванията на осъдения в подадената до съда по
възобновяване молба, от която на първо място може да се изведе оплакване, че
присъдата е била постановена в нарушение на закона, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, рефлектирало върху потвърдителното решение
на окръжния съд. Не
е налице съществено нарушение на
процесуалните правила при проверка и обсъждане на събраните доказателства, тъй
като съдилищата по същество са изпълнили задълженията си по чл. 13, чл. 14 и
чл. 107 от НПК. Присъдата е била основана на обективно, всестранно и пълно
изследване на обстоятелства по делото, като се явява съответна на закона. Не се
установява актовете на инстанциите да са постановени в нарушение на закона, при
непълнота на доказателствата, както и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствата. В хода на
първоинстанционното съдебно следствие са били разпитани свидетели по съответния
ред. Инстанцията е предоставила възможност на същите да изложат свободно
фактите от значение да предмета на делото, не е констатирал противоречия и
непълноти, както между показанията на
свидетелите от досъдебното производство и пред съда, така и разминавания в
заявеното от самите свидетели в хода на съдебното следствие пред първия съд,
което да налага провеждане на очни ставки за отстраняване на противоречия в
показанията на свидетелите. Подсъдимият също е имал възможност да даде
обяснения, като се е признал за виновен за вземането на стари траверси. Първият
съд е направил суверенна преценка на депозираните показания и обясненията на
подсъдимия, като е извършил съпоставка и с писмените доказателства по делото,
за което изложил и съображения в мотивите си. Въззивният съд изцяло е споделил
доказателствената дейност на предходната инстанция. Инстанциите са взели
отношение и по претенцията на осъдения, че става въпрос за изхвърлени като
отпадъци траверси, от които и други лица са вземали за огрев. Не е налице липса
и оценката за достоверност на доказателствените средства от страна на инстанциите
по същество. Извършено е било съвкупно обсъждане на доказателствата, а от
страна на първия съд, подробен анализ на смисъла и значението на всяко едно от
тях по отделно и в логическа връзка помежду им. Съдилищата са изпълнили задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК.
Взели са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно
и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като са се ръководили
изцяло от закона. Първоинстанционният съд е направил анализ на гласните
доказателствени средства - показанията на свидетелите и обясненията подсъдимия,
ползвал е експертното знание на вещото лице и писмените доказателства, които е
приобщил по делото. При внимателна проверка от вниманието на съдилищата по
същество не е убягнало единственото възникнало противоречие, което е касаело
изолираните от доказателствената съвкупност обяснения на осъдения, че
траверсите били безстопанствени. Били са обсъдени и аргументите на защитата
дали са били налице всички елементи на престъплението, като мотивирано не са
били споделени доводите, че мястото на траверсите в близост до ЖП – линията и не
е давало основание да се считат за изоставени или ничия собственост. Доводите
на защитата са били обект на внимание и обсъждане и в решенето на районен и
окръжен съд. Последните изрично са анализирали елементите от обективната и
субективната страна на възприетия престъпен състав на кражба.
С това не се споделя
твърдението, че в съдебните актове – присъда на районния съд и решението на
въззивния съд не е било обсъдено инкриминираното деяние. Видно от материалите
по делото съдилищата са изпълнили всички свои задължения, произтичащи от
разпоредбите на чл. 305 от НПК и чл. 339 от НПК, като са изложили подробни
мотиви за обективната и субективна страна на деянието. Даден е бил и отговор на
всеки един от изтъкнатите доводи. Много подробно КРС и ПОС, респективно в
мотивите към присъдата и решението, са коментирали наведените възражения за
събраните доказателства и тяхната
преценка във връзка с обективната и субективна съставомерност на
изпълнителното деяние, предмет на обвинението на К.. Наред с това не намира
опора в материалите по делото доводът, че първоинстанционният и окръжният съд
не са преценили обществената опасност на деянието.
На базата на възприетите от
контролираните инстанции фактически обстоятелства, законосъобразно е била
ангажирана наказателната отговорност на осъдения по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 вр. 194,
ал. 1 от НК, поради което не може да бъде уважено искането на защитата за
оправдаване на подсъдимия в рамките на приетите фактически положения. Не може да бъде уважена и претенцията процесното
престъпление да бъде преценено като такова с по-ниска степен на обществена
опасност. От една страна то е било извършено при квалифициращо деянието
обстоятелство – използване на МПС. В допълнение към това приетите от
инстанциите фактически положения, както и обсъдената и отхвърлена претенция на
осъдения, че гредите били безстопанствени, съвсем не разкриват несъставомерност
от субективна страна, а сочат на особеност на предмета на престъплението – вещи
оставени на обществено доверие, които не са били под постоянен надзор. В случая
на осъдения е било наложено наказание при пълен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства на законоустановения специален минимум от година
при квалифицирана кражба /същата е била квалифицирана по два пункта кражба -
чрез използване на МПС и извършена повторно, като всеки един от тях е в
състояние да мотивира санкционирането на дееца в посочената по-тежко наказуема
санкционна рамка /, поради което наказанието не се явява явно несправедливо.
Във връзка с посочените
съображения искането на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без
уважение, тъй като липсват нарушения от поддържаните
в искането за отмяна или изменение на присъдата и въззивния съдебен акт по реда
на възобновяването, поради което Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н.К.К. за
възобновяване на ВНОХД № 969/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е била потвърдена присъдата по НОХД № 275/2017 г.
на Районен съд - Карлово.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: