Р Е
Ш Е Н
И Е
№1065 / 14.6.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На
седми юни Година
две хиляди и осемнадесета
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2119 по описа за 2018 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „РУМБОР”ЕООД-гр.Варна, представлявано от Р.К.К.,
против НП №334161F250389/ 20.04.2018 г. на Зам. Директора
на ТД на НАП -Варна, с което за
нарушение на 38 ал.1 т.1 от Закон за счетоводството, на осн. чл.74 ал.1 от
Закон за счетоводството на дружеството е
наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 200/ двеста/ лева.
По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и от процесуално
легитимиран субект, поради което е процесуално допустима и е приета от съда за
разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, твърди се, че на представляващият дружеството
не е било известно да е съставен АУАН, коментират се и реквизити, касаещи преклузивните срокове за издаване на НП и се иска неговата
отмяна.
В с.з. представляващият
дружеството не се явява, представлява се от адв.Златев, който поддържа
жалбата, а в хода на делото по същество отново
моли за отмяна на НП, аргументирайки малозначителност
на извършеното нарушение, тъй като дружеството през процесната
година не е извършвало търговска дейност и не е било проведено общо събрание за
приемане на съответния годишен финансов отчет.
Представителят на органа, издал НП, оспорва
жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно, като приема за безспорно установено извършеното
нарушение и неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 27.07.2016г. била извършена
централизирана проверка в информационния масив на ТД на НАП-Варна и на Агенция по вписванията-
Търговски регистър и било установено, че за дейността на „Р.”ООД-гр.Варна,”,
като регистрирано в Агенция по Вписванията- Търговски регистър лице, не е
публикуван в Търговския регистър Годишния финансов отчет за дейността на
дружеството, извършвана през 2015г. в установеният от чл.38 ал.1 т.1 от
действащият към момента ЗСч. срок до
30.06.2016г.. След проверката в
информационните масиви на НАП и Търговския регистър св.К. приела за безспорно установено, че за дейността на „Р.”ООД *** не
е публикуван в Търговския регистър Годишния финансов отчет за дейността на
дружеството, извършвана през 2015г. в установеният от чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.
срок до 30.06.2016г. Това обстоятелство по никакъв начин не се оспорва от въззивника.
Предвид горното св.К. приела, че дружеството, като
задължено лице по ЗСч., не е изпълнило задължението си да публикува ГФО за
дейността на дружество за 2015г. в законоустановения срок по чл.38 ал.1т.1 от ЗСч , поради
което, след като била изпратена покана до нарушителя за явяване за съставяне на
АУАН и връщането на поканата като „ненамерен”, на 20.09.2016г. свидетелката
съставила АУАН срещу дружеството, в
който описала приетото за установено нарушение.АУАН бил съставен в
отсъствието на нарушителя, и след
отразяване, че производството се спира на 05.01.2017г. на осн. чл.43 ал.6 от ЗАНН, на 02.04.18г., след отразяване в АУАН ,че представляващият отказва да
подпише акта, отказът на представляващия бил удостоверен с подпис на връчител и свидетел. Актът не бил връчен, в законоустановения
срок от отбелязването, че има отказ за връчване
на АУАН не били депозирани писмени възражения, поради което въз основа
на материалите, съдържащи се в АНП, едва на 20.04.18г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Съдът кредитира показанията на св.К., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират с писмените
доказателства по делото, а и по делото не са ангажирани никакви доказателства,
които да ги оборват.
Съдът
изцяло кредитира и писмените материали от АНП, приобщени към доказателствата по
делото, както и приетите в с.з., тъй като същите са непротиворечиви по между си
и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Гореизложеното
се установява от показанията на св.К.,
дадени в с.з., протоколи, АУАН и от останалите, приетите писмени доказателства
по делото, съдържащите се в АНП и приети в с.з..
Като прецени изложената фактическа
обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
Видно от
представената и приета в с.з. заповед,
актът за установяване на нарушението, както и издаденото, въз основа на
него НП, са издадени от оправомощени лица.
Спазен е срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН.Тази
норма визира срок за съставяне на АУАН
от момента на откриване на нарушителя, както и срок, касаещ
датата на извършване на нарушението, като не се регламентира срок, който да
тече от първия момент, в който нарушението и нарушителят биха могло да бъдат
установени.Както нарушението, така и неговият автор се откриват в следствие на
нарочна проверка, като датата на извършване на проверката би могла да бъде
доказана както с писмени, така и с гласни доказателства.В конкретния случай от
датата приета като дата на извършване на нарушението, до датата на съставяне на
АУАН не е изтекъл преклузивният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Въпреки
горното съдът намира, че в хода на АНП в действителност е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН допуска административнонаказателното
производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване
нарушителят не е открит. В конкретният случай, освен отразяването в протоколи
от 20.12.2016г. и 05.01.2017г., че на тези дати представляващият
дружеството или друго упълномощено лице
не са били открити на адреса, липсват каквито и да било други данни нарушителят
да е издирван щателно. Предвид горното съдът намира, че в нарушение на
разпоредбите на ЗАНН е било отразено, че производството се спира, респективно е
била нарушена и разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, тъй като при неиздадено НП
в шест месечен срок от съставяне на АУАН, производството не е било прекратено.
Съставеният АУАН в отсъствието на нарушителя е следвало да му бъде
връчен по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН, което АНО не е сторил в нарушение на
закона. АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /”съответната
служба” по см. на чл. 43 ал.4 от ЗАНН/,
като служителите на МВР имат задължението по чл. 43 ал.4 от ЗАНН в
7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не
е престъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, АНО
няма правни и фактически основания да пристъпи към спиране на АНП по реда на
чл.43 ал.6 от ЗАНН. По преписката липсват доказателства, че нарушителят е бил
щателно издирван. Понятието „щателно издирване“ по смисъла на чл.43, ал.6 от ЗАНН в хипотезата на чл.43 ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.40 ал.2 от ЗАНН се
разбира по следния начин: нарушителят е бил търсен многократно на посочения
адрес от съответната служба на МВР или от общинската администрация по
местоживеенето му, каквито доказателства по преписката липсват / в този смисъл
е и практиката на АС-Варна-например Решение по КНАХД №159/2016г. и
КНАХД № 130/2015г. и двете по описа на съда/.Съгласно решение на Адм. Съд-Варна по к. адм. д.
2451/2017г. в случаи като гореописания е приложимо тълкуването, дадено от
Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.),
приложим по препращане от чл. 84 от ОР на ЗАНН че „щателното издирване
представлява издирвателна дейност, съставена от
целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към
установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от
закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се
осъществява продължителен период от време. Издирвателните
мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и
същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да
бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху
лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на
МВР.“. В конкретния случай първата
покана за връчване се е върнала с отразяване „непотърсен”, в последствие
дружеството е търсено на един и същ адрес в рамките на един месец, поради което
няма как да се приеме, че производството законосъобразно е било спряно и в този
смисъл не е бил спазен шестмесечният срок за издаване на НП.В горния смисъл е и
решение по КНАХД№ 3222/2017г. по описа на Адм.
съд-Варна.
Предвид констатираното съществено
процесуално нарушение съдът намира, че не следва да се произнася относно приложимостта
на чл.28 от ЗАНН.
По гореизложените съображения, съдът
намира, че издаденото Наказателно постановление следва да бъде отменено, поради
което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН:
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП №334161F250389/ 20.04.2018 г. на Зам. Директора на ТД на НАП -Варна, с което за нарушение
на 38 ал.1 т.1 от Закон за счетоводството, на осн. чл.74 ал.1 от Закон за
счетоводството на „РУМБОР”ЕООД-гр.Варна,
представлявано от Р.К.К. е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 200/ двеста/
лева.
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След
влизане в сила на решението, АНП да се изпрати на АНО по компетентност.
СЪДИЯ при ВРС: