МОТИВИ
РП-П.
е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.Г.Т. в това, че в периода от
23.04.2011г. до 25.04.2011г. в гр. В., обл. П., при
условията на продължавано престъпление, сам и като е използвал малолетния В.И.В.
*** и в съучастие като извършител с Н.И.Д. ***, противозаконно е отнел чужди
движими моторни превозни средства – л.а.“****“ с ДК № ****на стойност 600 лева,
от владението на М.М.В. *** и л.а. „****“ с ДК № **** на стойност 600 лева , от
владението на В.С.К. ***, без съгласието на собствениците, с намерение да ги
ползва, като са последвали изоставяне без надзор за едното МПС и повреда за
другото МПС, като макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си – престъпление по чл.346,
ал.2, т.1, във вр.с чл.346, ал.1, във вр.с чл.20, ал.2, във вр.с чл.26,
ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
РП-П. е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия Н.И.Д. в това, че на 24/25.04.2011г. в
гр. В., обл.П., в съучастие като извършител с И.Г.Т. ***
и като е използвал малолетния В.И.В. ***, противозаконно е отнел чуждо моторно
превозно средство – л.а. „****“ с ДК № **** на стойност 600 лева, от владението
на В.С.К. ***, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала
повреда за МПС, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си – престъпление по чл.346, ал.2, т.1, във вр.
с чл.346, ал.1, във вр.с чл.20, ал.2, във вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението.
Подсъдимите
признават вината си и чрез своите
защитници искат да бъде приложена разпоредбата на чл.61 от НК.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимите са
непълнолетни. Живеят заедно във гр.В. и са приятели. На 23.04.2011г. двамата
подсъдими заедно с малолетния В. се намирали в центъра на града. В един момент подс. Д. си тръгнал, а Т. и малолетният В. тръгнали да се
разхождат по улиците. В близост до църквата забелязали паркиран лек автомобил
„ВАЗ“ с № ****, собственост на св. В.. Този автомобил бил със свален акумулатор
и не бил управляван дълго време. Двамата решили да вземат автомобила и с него
да се повозят в града. Подс. Т. отключил предна лява
врата, седнал зад волана, изключил от скорост, а малолетният започнал да бута
колата. Тъй като имало лек наклон, автомобила тръгнал по инерция. Малолетният В.
се качил вътре и така двамата успели да стигнат до разклона за град Белово. Там
инерцията преустановила своето действие, поради което те отбили от пътя и
спрели автомобила. Подсъдимият излязъл, отворил предния капак и забелязал, че
няма акумулатор. Тогава подсъдимият предложил на В. да отидат да вземат акумулатор
от друг автомобил и да го сложат на Лада-та, за да продължат да се разхождат с
нея. Изоставили автомобила там на място, върнали се в града и стигнали до л.а.
„Опел“. Подсъдимият успял да го отключи, двамата започнали да го бутат , но
волана се заключил и те се отказали, след което се прибрали в къщи.
Свидетелят К.
притежавал л.а. „Трабант с № ****. В гр. В. той имал вила. На 24.04.2011г. св. К.
оставил автомобила си на улицата пред къщата му в гр.В., тъй като възнамерявал
на следващия ден да ходи до гр.Белово. Същият този ден, вечерта, двамата
подсъдими и св.В. отново били заедно и
пак се разхождали из града. Както се разхождали, подсъдимият Т. споделил, че в
района към гората, пред една от вилите, бил забелязал автомобил „Трабант„ и им
предложил да го вземат, за да го направят на бъги и
да се возят с него. В изпълнение на намисленото, тримата отишли на мястото,
като било късно през нощта. Тъй като не успели да отключат вратата с носена от
тях отвертка, отишли до дома на подс. Т., взели клещи
и вече с тяхна помощ подсъдимият Т. успял да извади уплътнителя на задното
стъкло от страната на водача, след което го свалил и го прибрали вътре в
колата. По този начин отворили автомобила, влезли вътре в него и подсъдимият с
ключ, поставен в стартера, успял да отключи волана. За да не ги чуят, Т. седнал на волана, В. седнал до
него, а подсъдимият Д. започнал да бута трабанта. В един момент автомобила се
засилил по инерция, Т. не можал да го запали, при което спрял автомобила да се
качи подсъдимият Д. и отново по инерция стигнали до училището. Подсъдимият Т.
се обадил на свидетеля Р. и му казал, че си бил купил „Трабант“ от някакъв
циганин, но бил закъсал с него и молил Р. да му помогне да го избутат до двора
на бабата на В.. Р. се съгласил, отишъл при тях и с бутане четиримата успели да
го вкарат в дома на В.. След това Р. си тръгнал. Пътьом обаче се отбил през
свой приятел, пред която споделил, че Т. си бил взел кола. В един момент решил
да се върне при тях да види какво правят и видял, че тримата са започнали вече
да разглобяват автомобила. Подсъдимият Т. предложил на Р. да вземе акумулатора
на трабанта. След тръгването на Р., двамата подсъдими и В. отстранили фаровете
на автомобила и демонтирали заден и преден капак на купе, задни седалки, предна
броня, предна решетка, облицовките на купето, страничните стъкла и счупили
предното панорамно стъкло. На следващия ден св.К. сигнализирал полицията за
извършената кражба на автомобил и от проведените издирвателни
мероприятия двамата подсъдими били заловени.
Видно от
заключението на оценъчната експертиза на
л.47-52 в досъдебното производство, стойността на л.а. „Трабант“ възлиза на
сумата от 600 лева. Съща е и стойността на автомобил „ВАЗ“, а именно 600 лева.
Нанесената на трабанта щета е в размер на 500 лева.
Видно от комплексната
психиатрично-психологична експертиза, назначена в съдебно заседание,
подсъдимият Т. не страда от психично заболяване по смисъла на МКБ 10 за
психичните и поведенчески разстройства. Предвид това, както и фактът, че не се
намериха клинични съставки на интелектуален дефицит и болестно нарушение на паметов процес, би могло да се твърди, че непълнолетният И.Т.
е могъл да разбира постъпките си. Ниската възраст обаче и липсата на социален и
житейски опит биха могли да бъдат причина да не разбира последиците от
извършеното деяние. Предвид това, че момчето живее без баща, за чиято ранна
смърт той много страда, са му необходими добри образци на подражание и
позитивни модели на поведение, които да помогнат на младата личност за
ползотворното й вграждане в социум. Същият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Недобрите житейски
практики около тях, сниженият интелект, ниският коефициент на интелигентност,
липсата на достъп до литература и липсата на пример, който да следват, са
довели до това, че извършеното от него деяние е извършено в резултат на
лекомислие.
Видно от комплексната
психиатрично-психологична експертиза, назначена в съдебно заседание,
подсъдимият Д. не страда от психично заболяване по смисъла на МКБ 10 за
психичните и поведенчески разстройства. Предвид това, както и фактът, че не се
намериха клинични съставки на интелектуален дефицит и болестно нарушение на паметов процес, би могло да се твърди, че непълнолетният Д.
е могъл да разбира постъпките си. Ниската възраст обаче и липсата на социален и
житейски опит биха могли да бъдат причина да не разбира последиците от
извършеното деяние. Предвид това, че момчето живее без баща, за чиято ранна
смърт той много страда, са му необходими добри образци на подражание и
позитивни модели на поведение, които да помогнат на младата личност за
ползотворното й вграждане в социум. Същият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Недобрите житейски
практики около тях, сниженият интелект, ниският коефициент на интелигентност,
липсата на достъп до литература и липсата на пример, който да следват, са
довели до това, че извършеното от него деяние е извършено в резултат на
лекомислие.
Горната
фактическа обстановка се приема за установена, както от обясненията на
подсъдимите, които и двамата правят пълни и искрени самопризнания, но така също
и от показанията на разпитаните свидетели К., В., В., Р., Т., К., Г., Д. и Т.,
както и от приложените по делото писмени и веществени доказателства, както и
извършените експертизи.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са логични,
непротиворечиви, свидетелите добросъвестно излагат фактите от обективната
действителност, у тях не се наблюдава стремеж към изопачаване. Показанията им
се подкрепят и от останалите събрани по делото писмени и веществени
доказателства.
Съдът
кредитира заключенията на експертите, тъй като те са компетентно изготвени, с
необходимите познания и опит в съответната област на науката, а и не бяха
оспорени от страните.
При така
установената по един несъмнен начин фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна подсъдимите са осъществили съставомерните
признаци на следното престъпление:
в периода от 23.04.2011 г. до 25.04.2011
г., а за подсъдимия Д. само на 24/25.04.2011г., в гр.В., обл.
П., в съучастие като извършители и като са използвали малолетния В.В. на 13
години, противозаконно са отнели чужди моторни превозни средства –
л.а. „Трабант” с ДК №РВ. АР на стойност
600 лева, от владението на В.С.К., а подсъдимият Т. и л.а. „ВАЗ” с ДК № **** на
стойност 600 лева, от владението на М.М.В., без тяхно съгласие и с намерение да
ги ползват, като е последвала повреда за МПС и изоставяне
без надзор на л.а. „Ваз” с ДК № ****, като макар и непълнолетни
са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да
ръководят постъпките си – престъпление по чл.346 ал.2 т.1 във вр. с чл. 346 ал.1 във вр. с чл.
20 ал.2, във вр. с чл. 63 ал.1 т. 3 от НК, а за
подсъдимия Т. и във връзка с чл. 26 ал.1 от НК.
От субективна страна, престъплението е
било извършено от всеки един от двамата подсъдими при пряк умисъл. Същите са
съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са неговите
обществено опасни последици и са искали тяхното настъпване.
При така посочената правна квалификация,
като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК, съдът намери, че
спрямо двамата подсъдими следва да намери приложение разпоредбата на чл.61,
ал.1, вр. ал.1 НК и същите следва да бъдат освободени
от наказателна отговорност и да им бъдат наложени възпитателни мерки.
Видно от заключението на вещите лица от
комплексната експертиза двамата подсъдими, в резултат на особености на тяхното
психо-физическо възпитание и обкръжаващата ги житейска среда, са извършили
престъплението поради лекомислие.
В случая съдът намира, че извършеното от
подсъдимите престъпление не представлява голяма обществена опасност.
Видно от данните по делото е, че
подсъдимите са извършвали престъплението с намерение не просто да ползват
противозаконно отнетите чужди мпс, но всъщност
основната идея, особено по отношение на л.а.„Трабант„ същият да бъде превърнат
от тях в бъги, което да управляват.
Както се вижда и от техните обяснения и от
заключението на комплексната експертиза, двамата подсъдими се разкриват като
личности с ниска самооценка, с ниско ниво на интелигентност, осъзнават, че
извършеното е лошо.
От друга страна, автомобилите са били
върнати на техните собственици. Самите автомобили са морално и физически
остарели, не се предлагат на пазара и са почти без пазарна стойност.
Всичко това доведе съдът до виждането, че
по отношение на подсъдимите следва да се приложи разпоредбата на чл.61 от НК и
тъй като те са извършили деянието поради лекомислие , а същото не представлява
голяма обществена опасност, съдът реши същите да бъдат освободени от
наказателна отговорност с налагането на следните възпитателни мерки, а именно:
по чл. 13 ал. 1 т. 1 от ЗБППМН –
предупреждение;
по чл. 13 ал. 1 т. 2 от ЗБППМН –
задължаване на подсъдимите да се извинят
на пострадалите К. и В.,
както и по чл. 13 ал.1 т. 10 от ЗБППМН,
като задължава подсъдимите да извършат определена работа в полза
на обществото за срок от 20 часа.
По
този начин в най-пълна степен биха постигнати целите на наказанието, а и на
подсъдимите би се дала още една възможност, макар и за последен път, с
поведението си да докажат, че са си взели поука от извършеното и че за в бъдеще
това тяхно поведение ще бъде преустановено.
Граждански
иск няма предявен.
Веществените
доказателства: 1 бр. метални клещи с дължина 20 см; 1 бр. клещи с червени
гумени дръжки с дължина 21,5 см; 1 бр. гаечен ключ № 8/10- на съхранение
при домакина на РУП- ****, ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност,
след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимите
следва да заплатят в полза на ОД на МВР – гр. П. сумата от по 32.50 лв.,
представляваща сторените по делото разноски, както и да заплатят
по сметка на Районен съд П. сумата от по 245 лв. разноски по
воденето на делото.
Причини за извършване на престъплението:
лекомислието, от което са били водени, незачитането на неприкосновеността на частната
собственост.
Препис от присъдата, след влизане в сила
на същата, да бъде изпратена на Местната комисия за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните – П..
Районен
съдия: