Определение по дело №748/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 796
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 27 август 2020 г.)
Съдия: Анелия Цекова
Дело: 20201630100748
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2020 г.

Съдържание на акта

№. 796 / 10.8.2020 г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

10.08.2020 година, град Монтана

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в закрито заседание Н. 10.08.2020 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 748 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                         Производството е по реда Н. чл.232  ГПК.

               Ищецът, И.Б.И., с адрес xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, твърди, че синът му Д. И. И., ЕГН xxxxxxxxxx е малолетен.

              Ответницата Д.И.С., ЕГН xxxxxxxxxx е майка Н. детето му Д. И. И., ЕГН xxxxxxxxxx и не осигурява доброволно издръжка, с която да се задоволяват нуждите от храна, отопление, облекло и да се покриват всички разходи.

               Ответницата следва да участва за заплащане Н. определена сума за издръжка Н. детето, същата не работи към момента, и тъй като тя отказва да участва в издръжката Н. малолетното им дете,  моли съда да  постанови решение, с което да се осъди ответницата Д.И.С., ЕГН xxxxxxxxxxу Н. основание чл.143 от СК, да заплаща месечна издръжка в размер Н. 160.00 лв. Н. него, в качеството му Н. баща и законен представител Н. малолетното дете Д. И. И., ЕГН xxxxxxxxxx, считано от 02.04.2020 година, както и за една година назад, да му се предоставят за упражняване родителските права по отношение Н. детето, да се определи режим Н. лични контакти с майката по закон, в негово присъствие, както и да се определи местоживеене xxx и да му се присъдят направените по делото разноски.

               Направено е искане за определяне привременни мерки по отношение Н. малолетното дете Д..

              Ответницата Д.И.С. xxx, с ЕГН xxxxxxЗ255 - чрез процесуалния си представител адвокат Б.Н.Ц. xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по исковете.

           Исковете са недопустими и неоснователни и моли съда да отхвърли същите със законовите последици от товА.

           Изнесеното от ищеца в исковата молба не отговаря Н. истината, с изключение Н. факта, че живеели заедно с него от началото Н. 2017 год. до момента Н. раздялата им - началото Н. м.02.2020 год., като първите два месеца живели в г., а след това до момента Н. раздялата били в дома Н. родителите Н. ищеца в г. у. №. 7. А. Н. 0. год. се родил синът им Д. И. И. с ЕГН xxxxxxxxxx. Целият макар и кратък съвместен живот с ищеца бил истински кошмар за детето и за нея. Ищецът е човек, който не може да взема самостоятелни решения, вместо да полага грижи за семейството си и малкото си дете, той се съобразява преди всичко с мнението Н. майка си и останалите роднини, без да отчита факта, че първостепенно значение имат интересите и нуждите Н. детето им.Търпяла обиди и лошо отношение, както от ищеца, така и от неговите роднини, единствено с цел да запази психическото и физическо здраве Н. детето им.

            Въпреки лошото отношение Н. ищеца към нея, никога не го е спирала да вижда детето си и винаги му го е давала, когато е поискал, тъй като то има нужда от контакт и с двамата родители. Н. 30.03.2020 година дошъл да вземе детето и когато тя му извела синът м пред апартамента в Ж. П., ищецът без никаква причина се нахвърлил върху нея и я ударил с юмрук в областта Н. ребрата и и заявил: Сега няма свидетели, които да видят, че съм те ударил.” Казал и още, че ей сега ще ги изтрепе всичките. Свидетел Н. ситуацията била баба и и ищецът, след като я видял, започнал да я обижда и нея с най-вулгарни думи. Същият отново не бил трезвен и миришел силно Н. алкохол. Своевременно подала жалба в полицията в Монтана, с вх.№. 489700-1620/31.03.2020 г. Н. ОД МВР МонтанА.

         Не са верни твърденията, че не осигурява издръжка Н. детето си и не  е работила и няма никакви доходи. Не са верни твърденията Н. ищеца, че само той е осигурявал издръжка за детето, а тя е имала единствено претенции да и се купуват скъпи вещи. Ищецът харчел своите средства предимно за алкохол и за посрещане Н. многобройни гости. Тя единствено е осигурявала издръжката Н. детето им и е задоволявала всичките му нужди от храна, дрешки, лекарства и т.н. Само тя е плащала таксата за детската ясла Н. детето, водела го Н. периодични медицински прегледи, купувала лекарства, когато се разболее.

           Не са верни твърденията Н. ищеца, че е малтретирала детето, напротив след като извела детето от дома Н. родителите Н. ищеца, успяла да създаде Н. синът им една спокойна атмосфера, която да е благоприятна за развитието Н. едно малолетно дете.

           Моли съда да постанови решение, с което да се отхвърлят първоначалните искове, като неоснователни.

            Предявява насрещен иск, като Н. основание чл.127, ал.2 от СК, да се определи местоживеенето Н. детето Д. И. И. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx да бъде при майката, родителските права по отношение Н. детето Д. И. И., с ЕГН xxxxxxЗ200 да бъдат предоставени за упражняване от неговата майка Д.И.С.,  ЕГН xxxxxxЗ255. Ищецът И.Б.И., ЕГН xxxxxxЗ202 да бъде осъден да заплаща издръжка Н. Д.И.С. с ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството й Н. майка и законен представител Н. малолетното дете Д. И. И. с ЕГН xxxxxxЗ200 в размер Н. 200 лв. месечно считано от предяване Н. исковете 01.04.2020 год., ведно с лихвата върху всяка просрочена вноска, както и сумата в размер Н. 400 лв. представляваща издръжка за минало време, а именно от 01.02.2020 год. до 01.04.2020 год., ведно с лихвата върху тази сума, считано от 01.02.2020 год. до окончателно изплащане Н. сумата; да се определи режим Н. свиждане Н. бащата с детето, като това става по постоянното местоживеене Н. майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца с нощувка от 9.00 ч в събота до 18.00 ч в неделя, като този режим влезе в сила след отмяна Н. извънредното положение в България

               Претендира направените по водене Н. делото разноски.

               С Определение №. 350 от 13.04.2020 година съдът е оставил без уважение искането Н. ищеца за определяне привременни мерки по отношение Н. малолетното дете Д. И. И..

               Н. съда служебно е известно, че е образувано в районен съд Монтана гражданско дело №. 749 по описа за 2020 година, със същото искане, направено от И.Б.И., с адрес xxx, с правно основание чл.127 ал.2 СК и по чл.143 СК.

               Н. 07.08.2020 година, с вх.№. 7709 е депозирана Молба от  И.Б.И., с адрес xxx, с искане да се прекрати производството по гражданско дело №. 748 по описа за 2020 година Н. Районен съд Монтана, тъй като страните са постигнали споразумение по всички въпроси, касаещи интереса Н. детето Д. И. И. по гражданско дело №. 749/20 г- по описа Н. МРС, с правно основание чл.143 СК, във връзка с чл.127 от СК.

               Съдът, след при преценка направеното искане, намира следното:

               Няма спор, че страните – И.Б.И. и Д.И.С. са живели Н. съпружески начала, във фактическо съжителство. От това фактическо съжителство е роден Д., Н. xxx годинА. Не се спори и относно обстоятелството, че от месец февруари 2020 година са разделени.

              В случая, при условие, че между родителите, които не живеят заедно е постигнато съгласие относно местоживеенето Н. детето, упражняването Н. родителските права, личните отношения с родителя и издръжката му,  съдът следва да прекрати производството по настоящото дело. По образуваното гражданско дело №. 749 по описа за 2020 година страните постигнаха споразумение по всички въпроси, касаещи интереса Н. роденото от съвместното им съжителство дете Д., като докладчик по горе-посоченото гражданско дело е същия съдия.

              В случая, като се има предвид предвидения процесуален ред за насрочване и провеждане съдебни заседания относно заявеното искане за определяне родителските права по отношение Н. роденото от съвместното съжителство дете и произтичащите от това обстоятелства, и  заявеното също от ищеца в настоящото производство, в чиято представителна власт е и възможността да оттегли направеното искане, заявено преди провеждане Н. първото по делото съдебно заседание, и с оглед сочените доводи, установява, че спорът е разрешен чрез постигане Н. споразумение.

             Молбата е допустима, а със сочените доводи, направени от ищеца, и предвид постигнато между страните споразумение, и основателна, поради което и следва да бъде уваженА.

            Предвид горното, и Н. основание чл.232 ГПК, съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

           ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО  по гражданско дело №. 748 по описа за 2020 година, поради оттегляне Н.  искова молба по чл.143 от Семейния Кодекс, във връзка с чл.127 ал.2 от СК, направено лично от И.Б.И., с адрес xxx, ЕГН xxxxxxxxxx.

           Определението за прекратяване Н. производството може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд Монтана в едноседмичен срок от  връчване препис от определението Н. молителите.

                         

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: