МОТИВИ
към
решение по АНД № 2416/2020 г. по описа на ПРС IХ н. с.
Районна прокуратура Пловдив е внесла за
разглеждане в Районен съд Пловдив досъдебно производство № 74/2019г. по
описа на сектор „РПТ“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78 А от НК
спрямо обвиняемия А.Я.Й. – роден на ***
***, ***, български гражданин, със средно образование, работи като ***,
неженен, неосъждан, ЕГН **********, за престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр.
с чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК, за това, че на
на 18.06.2019 г. на републикански път II-86 км 12 +
800 м., обл. Пловдив, при управляване на моторно превозно средство – автобус
марка „Исузу“, модел „Новосити“
с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закон за движение
по пътищата /ЗДвП/: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното
превозно средство е забранено, когато платното има две ленти за движение – да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне“,
чл. 25, ал. 1 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато
и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за
да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“,
и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Д. А. В., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на три
ребра вдясно, причинило на последния трайно затрудняване на движенията на
снагата.
Прокурорът поддържа така повдигнатото за извършено от него престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Сочи
делото за изяснено от фактическа
и правна страна и обвинението – за доказано както от обективна, така
и от субективна страна. Счои,
че видно от събраните
в хода на воденото ДП изцяло се подкрепя фактическата
обстановка, описана в постановлението на РП – Пловдив относно авторството на деянието,
механизмът на извършването му, времето и мястото на извършване на
престъплението категорично се установяват от показанията на свидетелите, от заключенията на експертизите и приложените документи, както и от направените
самопризнания на обвиняемия. Посочва, че характерът на телесната
повреда е изяснен със съдебно-медицинската експертиза, като видно от заключението на вещото лице,
на постр. В. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на три
ребра вдясно в резултат на настъпилото
ПТП. Поддържа,
че от субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост – обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Взема становище, че с оглед на
установената фактическа обстановка и престъплението, за което е привлечен
обв. А.Й., са налице всички предпоставки
по чл. 78а от НК да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание. С оглед конкретните характеристични данни на лицето,
изразеното от него съжаление, направеното самопризнание, трудовото възнаграждение, което получава, предлага
на същият да бъде определено наказание
в минимално предвидения размер от законодателя,
а именно в размер на 1000 лева.,Също така, с оглед на това, че
към момента обвиняемият продължава да работи като
*** и е трудово ангажиран, едно отнемане на
СУМПС би лишило от доходи него
и семейството му, предлага на основание
ал. 4 на чл. 78а от НК да
не се отнема
СУМПС на обвиняемия.
Защитникът на обвиняемия – адвокат Б. сочи, че
напълно се солидаризира с представителя на държавното обвинение. Сочи, че делото
изяснено, като от фактите по същото и вината няма нужда да бъдат коментирани.
Относно наказанието посочва, че в случая законодателят глоба, като взема
становище, че същата в минимален размер от 1000 лева би изпълнила целите на
наказанието по чл. 36 от НК, което законът е предвидил. Посочва, че се за
неосъждано е лицето, престъплението е извършено при непредпазливост, възрастен
мъж е, който професионално се занимава с ***, още предлага да се взема под
внимание и състоянието на транспортното средство, на което спирачната система
явно не е работила както трябва, както и неравностите на мястото, макар че
обвиняемият е трябвало да съобрази пътната обстановка, състоянието на
преводното средство, както и другите участници в движението. В този смисъл
предлага да му бъда наложена глоба в минимален размер, както и да не му бъде
налагано наказание „Лишаване от правоуправление“, доколкото същият все още
работи като ***, след няколко години му предстои пенсия и ако към момента бъде
лишен от правоуправление, ще загуби работата и доходите си, не е ясно дали ще
може да се пенсионира, на тези години трудно се намира друга работа при
условие, че в последните години се е занимавал само с това. Посочва, че видно е
от представените характеристика и грамота от настоящия и от предишния
работодател, същия има добри характеристични данни, съвестно изпълнява своите
служебни задължения, работи добре в колектив с колегите си във фирмата, както и
е награден от предишния си работодател. Сочи, че целите на наказанието биха
били изпълнени само и единствено с глобата,в който смисъл предлага да е
решението на съда. В този смисъл моля да се произнесете с Вашия съдебен акт.
Обвиняемият Й. сочи, че поддържа казаното от
защитника си, съжалява.
В последната си дума заявява, че съжалява за
случилото се, изпаднал е в изненадващо състояние.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият А.Я.Й.
е роден на *** ***, ***, български гражданин, със средно образование,
работи като ***, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът намира за установено, че обвиняемият
Й. придобил правоспособност като ***, *** на 18.01.2011 г. След това упражнявал
тази професия в различни дружества, като от 2018 г. работел като *** в градски
транспорт към ***. По време на трудовата си ангажираност като професионален ***
той допуснал множество нарушения на разпоредбите на ЗДвП, за които му били
съставяни актове за установяване на административни нарушения, а впоследствие
били издавани наказателни постановления,
На 18.06.2019 г., в изпълнение на
служебните си задължения, обв. Й. управлявал автобус
марка „Исузу“, модел „Новосити“,
с рег. № *** по *** на градския транспорт в гр. А.. Смяната му започнала в
13.30 часа и приключила в 20.00 часа, като протекла нормално, без инциденти.
След това обвиняемият потеглил сам към гр. Пловдив, за да остави автобуса в
базата на работодателя си. Когато наближил гр. Пловдив, той се отклонил по
околовръстното шосе /републикански път II-86/, тъй като възнамерявал да влезе в
населеното място през бул. „Кукленско шосе“. По това време на денонощието още
било светло, с добра видимост, пътят не бил натоварен с трафик на превозни
средства, асфалтовата настилка била суха, а обв. Й.
управлявал автобуса на 6-та предавка със съобразена скорост за тези условия
скорост.
По същото време в тази отсечка на
републикански път II-86 св. Д. А. В. управлявал личния си лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 230“, с рег. № ***. Той са движел в противоположната на
обвиняемия посока за движение, с намерение да влезе в гр. Пловдив през бул. „Асеновградско шосе“. Всеки от двамата водачи управлявал
моторното си превозно средство в своята лента на платното за движение, т.е.
автобус марка „Исузу“, модел „Новосити“,
с рег № *** се движел в северната пътна лента, а лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 230“, с рег. № *** – в южната.
Когато дистанцията между двете моторни
превозни средства се скъсила, обв. Й. отклонил
управлявания от него автобус наляво и започнал да навлиза в насрещната за него
лента за движение. В този момент както обвиняемият, така и св. В. възприели
опасността от удар и екстремно задействали спирачните системи на управляваните
от тях моторни превозни средства. В резултат на аварийното спиране автобусът се
завъртял и застанал напречно на пътя в южната лента на платното за движение. По
този начин траекториите на двете моторни превозни средства се пресекли и между
тях настъпил удар, вследствие на който те преустановили своето движение. От
рязкото спиране на място обвиняемият паднал от *** седалка на пода на автобуса,
а св. В. получил силен удар в гърдите.
Близо до мястото на инцидента – до
портала на завод „Деворекс“, се намирал св. М. В..
Той стоял с гръб към платното за движение, но чувайки силен шум от сблъсък се
обърнал и видял катастрофиралите МПС. Тъй като от тях се вдигал черен дим,
свидетелят помислил, че може да се запалят, сигнализирал за случилото се на
тел. 112 и тръгнал пеш към местопроизшествието.
По същото време там вече бил спрял с
автомобила си св. Л. С., който преди възникването на ПТП, се движел на около 200 метра след управлявания от св. В.
лек автомобил, което му позволило ясно да възприеме сблъсъка. Свидетелят С.
помогнал на св. В. да излезе от автомобила си и да седне на земята. През това
време обвиняемият стоял в автобуса и водел телефонен разговор.
Местопроизшествието било посетено от
органите на МВР /служители на пътна полиция и пожарна и аварийна безопасност/ и
на Център за спешна медицинска помощ – Пловдив. Полицейските служители Т. Д. и И.
К. предприели действия по запазване на местопроизшествието и тествали водачите
на катастрофиралите МПС за употреба на алкохол. Пробите били отрицателни, а св.
В., който бил във видимо недобро здравословно състояние, бил отведен от екипа
на ЦСМП за оказване на медицинска помощ.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът намира за
установено въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, които съдът преценява на основа ние чл.378, ал.2 от НПК, както
следва:
Възприетата фактическа обстановка се установява от
показания на свидетелите Д. А. В., М. С. В., Л. Р. С., М. А. А., Т. Д. Д., дадени в хода на досъдебното производство, които подробно
непротиворечиво описват горната фактическа обстановка. Съдът намира показанията
на същите свидетели за логични, последователни и добре кореспондиращи както по
между си, така и с останалата доказателствена съвкупност по делото, поради
което и кредитира същите като истинни.
Съдът съобрази на основание чл.378, ал.2 от НПК и
заключението на назначената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза, съгласно което е установено, че причина
за настъпване на пътнотранспортното произшествие е навлизането на автобус марка
„Исузу“, модел „Новосити“,
с рег № ***, управляван от обвиняемия, в насрещната
за него пътна лента по начин и в момент, когато това не е било безопасно, а
именно когато там се е намирал движещият се лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Е 230“, с рег. № ***. Ударът настъпил в предната дясна част на автобуса
и в предната част на лекия автомобил. Според експертното заключение, св. В. не
е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието.
Скоростта на управлявания от него автомобил е била около 83,86 км/h. Обвиняемият Й. е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на произшествието, при условие че бе
съобразил конкретната пътноклиматична обстановка със
скоростта и траекторията на автобуса така, че да не навлиза в насрещната пътна
лента. Скоростта на управлявания от него автобус е била около 71,33 км/h. Съдът приема заключението на
същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални
познания и опит в съответната специализирана област, и съответстващо на
събраните по делото доказателства. От същото се установява механизма на
настъпилото ПТП и причините за същото.
Отново на основание чл.378, ал.2 от НПК съдът
съобрази и заключението на назначената в
хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза, съгласно което на св. В. са били причинени контузии на главата,
тялото и крайниците, със счупване на три ребра вдясно. Тези увреждания са
получени в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време
и начин да са получени при възникналото ПТП. Било е причинено трайно
затрудняване на движението на снагата за срок от около месец и половина. Съдът
приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с
необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област,
и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява
вида, характера и механизма на причинените на *** увреждания.
Също съдът съобрази и протоколите от извършените процесуални
действия – протокол за оглед на местопроизшествие от 14.05.2019г., от който се
установяват фактическите констатации съгласно същия.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка,
съдът приема, че със своите действия обвиняемият А.Я.Й. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по престъпление
по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК, както
следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
За това, че на 18.06.2019 г. на републикански път
II-86 км 12 + 800 м., обл. Пловдив, при управляване на моторно превозно
средство – автобус марка „Исузу“, модел „Новосити“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно
средство е забранено, когато платното има две ленти за движение – да навлиза и
да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне“,
чл. 25, ал. 1 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение“,
и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Д. А. В., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на три ребра
вдясно, причинило на последния трайно затрудняване на движенията на снагата.
В този смисъл от обективна страна се установява, че на
Д. А. В. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на три
ребра вдясно, причинило на последния трайно затрудняване на движенията на
снагата.
Още от обективна страна се установява, че
гореописаното ПТП е възникнало в следствие нарушение от страна на обвиняемия Й.
разпоредбите на 16, ал. 1, т. 1 и 25, ал. 1 от Закон за движение по пътищата,
съгласно описаната като възприета от съда фактическа обстановка.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от обвиняемият Й. при
форма на вината – непредпазливост, като Й. не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но съгласно разпоредбите на ЗДвП
е бил длъжен и с оглед фактическата обстановка - обективно е могъл да ги
предвиди. В тази връзка следва да се посочи, че от събраната
по делото доказателствена съвкупност се налага извод за виновно поведение на обвиняемия
Й., довело като пряка и непосредствена последица настъпване на инкриминираното
ПТП, в следствие на нарушение от страна на обвиняемия на посочените разпоредби
на ЗДвП.
Ето защо съдът призна обвиняемия А.Я.Й. – роден на *** ***, ***,
български гражданин, със средно образование, работи като ***, неженен,
неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН
за това, че на 18.06.2019 г. на републикански път II-86 км 12 + 800 м., обл. Пловдив,
при управляване на моторно превозно средство – автобус марка „Исузу“, модел „Новосити“ с рег. №
*** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/: „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато платното
има две ленти за движение – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне“,
чл. 25, ал. 1 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/: „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение“,
и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Д. А. В., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на три ребра
вдясно, причинило на последния трайно затрудняване на движенията на снагата – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
2-ро, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
Установява се още, че обвиняемият А.Я.Й.
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
ХХVІІІ от НПК. Предвиденото в НК наказание за престъплението по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, пр. 2-ро, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК е лишаване от свобода до
три години или пробация. При осъществяване на
престъплението не са причинени съставомерни имуществени щети, които да подлежат на
възстановяване.
С оглед на така посочената правна
квалификация на извършеното от страна на обвиняемия Й. инкриминирано деяние –
престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. ІІ вр. с чл. 342, ал. 1,
пр. ІІІ от НК, съдът прие, че са налице основанията на чл.78 А от НК, във вр. с
чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. ІІ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. ІІІ от НК, както
следва – обвиняемият Й. е пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. ІІ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. ІІІ от НК е лишаване
от свобода до три години или пробация, обвиняемият
Й.
не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване, както и не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК
изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК. Поради това обвиняемият Й.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.
ПО
НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При определяне размера на наказанието глоба, в
предвидените съгласно чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът счита, че следва да
бъде определено наказание в минимален размер. Основания за това се извеждат от
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и наличието само на
смекчаващи такива, а именно - личността на обвиняемия, добрите характеристични
данни на същия – неговата възраст, събрание доказателства, че същият се ползва
с добро име в работния колектив и обществото, признанието на вината по така
повдигнатото обвинение, показваща критичност към извършеното, изразеното
съжаление. Ето защо съдът счита, че глоба в размер на 1000 лева ще съдейства в
достатъчна степен за осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие
на наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане целите на
същото.
При съобразяване възможността по
чл.78А, ал.4 от НК, във вр. с чл.343г от НК, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
ІІ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. ІІІ от НК съдът намери, че не следва да наложи и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за определен
период от време на обвиняемия Й.. Съдът мотивира решението си в този смисъл със
събраните данни за личността на обвиняемия, включително необходимостта му да
осъществява транспортна дейност за да издържа семейството си, както и всички
вече посочени други смекчаващи обстоятелства. Следва да се посочи, че целта на
наложеното наказание е преди всичко да се поправи и превъзпита наказания, а не
същият да бъде лишен от възможност да издържа семейството си, които по никакъв
начин не би съдействало за поправянето му и интегрирането му в нормална
социална среда. Ето защо съдът на основание чл.78А, ал.4 от НК, във вр. с
чл.343г от НК, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. ІІ вр. с чл. 342, ал. 1, пр.
ІІІ от НК съдът не наложи на обвиняемия Й. административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за определен период от време.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери обвиняемия А.Я.Й. за
виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
пр. 2-ро, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК, съдът счете, че на основание
чл.189, ал.3 от НПК същия следва да бъде осъден да заплати направените разноски
по досъдебното производство за експертизи в размер на 814 лева, представляваща
разноски по досъдебното производство, по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на
Държавата. Същите разноски са направени изготвяне експертизи в хода на
досъдебното производство, във връзка с обвинението, по което обвиняемият бе
признат за виновен.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.