Р Е Ш Е Н И Е
№………./15.12.2016г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на петнадесети ноември през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар С.Т.,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1872 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба № 44553/25.08.2016г. на „ЕНЕРГО- ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс-Е”, чрез юрисконсулт Радостин Г. срещу решение №
3135/04.08.2016г. по гр. д. № 1539/2016г. на ВРС, ХХХV-ти състав, с което въззивникът е осъден да изпълни задължение по договор за
доставка на ел. енергия № 1868В/05.02.2002г., изменен на 23.11.2009г., като
възстанови ел. захранването до точката на присъединяване на имота на ищеца, с
административен адрес: гр. Варна, ж. к. „Младост“, ІІ м. р., до бл. 126, с аб.
№ 1311024 и кл. № *********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното решение. и в разрез със събраните доказателства. Въззивното
дружество намира, че пред първата инстанция не са събрани писмени доказателства
относно разположението на обекта, като последното не би могло да се определи и
от вещото лице по допуснатата СТЕ, поради липса на квалификация и неправилно
съдът е кредитирал заключението му в тази част. В условията на евентуалност
излага, че приложимата нормативна уредба приема обекта на клиента като едно
цяло и не прави разлика между отделните части на обект. Излага се, че
въззиваемият е новоизградил вътрешната ел. инсталация в офисната част на
обекта, без да е съгласувал същата с електроразпределителното дружество, което
съставлява нарушение на Наредба № 3 от 24.02.2014г. и сключения между страните
договор № 1868В/05.02.2002г. Отправеното искане е да се отмени изцяло
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения
спрямо него иск, както и да му се присъдят направените съдебно – деловодни
разноски за двете инстанции.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно, законосъобразно и мотивирано.
Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред
въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е приобщен договор № 1868В/05.02.2002г.,
сключен между „Електроразпределение - Варна“ ЕАД и ЕТ „Лев – Любен Величков“, с
предмет доставка на ел. енергия на обекти на купувача, сред които е и ресторант
„Воденицата“ и склад до бл. 126 в гр. Варна, ж.к. „Младост“.
На
23.11.2009г. между ЕТ „Лев – Любен Величков“ и „Амон Ра“ ООД е сключен договор
с предмет –продажба на павилион № 12, съставляващ заведение за хранене -
гостилница „Воденицата“ с площ от 88 кв.м., находящ с в гр. Варна, ж.к.
„Младост“, до бл. 126, разположен върху общинско дворно място с площ от 226 кв.
м.
По
делото са представени фактура № **********/ 23.11.2009г. и касов бон,
установяващи факта на заплащане от ищеца към ответника на сумата от 23 лв.,
представляваща такса за промяна тарифността на мерене на ел. енергия.
Видно от
КП № 11144722 от 09.07.2015г., при извършена проверка от служители на ответното
дружество, е констатирано, че в обект с аб. № 1311024, находящ с в гр. Варна, ж.к.
„Младост“, до бл. 126, няма електромер, табло и захранване, захранващия кабел е
изключен в трафопоста и на място при обекта е изрязан, а състоянието на
сградата е лошо.
С писмо
от 27.08.2015 год. от „Енерго Про“ АД е изразено становище за невъзможност за
присъединяване на процесния обект, поради непосредствена опасност за здравето и
сигурността на хора или съоръжения.
От
заключението на вещото лице, по изготвената в първоинстанционното производство се
установява, че процесният обект, с аб. № 1311024, съставлява павилион –
заведение за хранене; към 25.06.2016 год., състоящ се от две части – задна, ресторантска част, с обособени
помещения за кухня, две зали за гости и закрита веранда и в страни – кафене, използвано за сервиране на
различни видове напитки; състоянието на задната част на обекта е идентично с
описаното в КП № 11144722 от 09.07.2015 год.; към проверката, извършена на
09.07.2015 год. от „Енерго про Мрежи“, състоянието на офисната част не е
описано; в този обект е налице изградена ел. инсталация и табло, което отговаря
на техническите изисквания; към настоящия момент възстановяването на ел.
захранването е технически възможно единствено по отношение на т. нар. предна
част на обекта (кафенето), като изградената в същото инсталация отговаря на
изискванията за безопасност.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът разполага с
правото да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава. В конкретния
случай между страните не се спори, че ответното дружество е преустановило
доставката на ел. енергия до обекта на ищеца, като се е позовало на
разпоредбата на чл.122, ал.2, т.1 от ЗЕ, следователно преустановяването е
правомерно. От друга страна, от заключението на вещото лице по проведената
съдебно-техническа експертиза се установява, че към датата на извършения оглед
на обекта, който в момента се използва като кафене, е изградена вътрешна ел.
инсталация, която отговаря на всички нормативни документи за безопасна работа с
ел. уреди. От същото се налага извод за отстраняване на причините за
преустановяване на ел. захранването. Следователно за електроразпределителното
дружество е възникнало задължението, вменено му с разпоредбата на чл.124 от ЗЕ,
за възстановяване на захранването. Цитираните законови разпоредби са
възпроизведени и в Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на
производители и клиенти на ел. енергия към преносната или към разпределителни
ел. мрежи, поради което не се констатира нарушение на съответните норми.
Въззивникът не е релевирал доводи за извършени от негова страна разходи по
преустановяването и възстановяване на снабдяването и невъзстановяването им от
въззиваемия.
По изложените съображения въззивният
състав намира предявения иск за реално изпълнение на договорно задължение за
основателен и като такъв следва да се уважи.
Като
е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред въззивната инстанция в
размер на 350 лв., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 3135/04.08.2016г.
по гр. д. № 1539/2016г. на ВРС, ХХХV-ти състав,
с което „ЕНЕРГО- ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е”
е осъден да изпълни
задължение по договор за доставка на ел. енергия № 1868В/05.02.2002г., изменен
на 23.11.2009г., като възстанови ел. захранването до точката на присъединяване
на имота, с административен адрес: гр. Варна, ж. к. „Младост“, ІІ м. р., до бл.
126, с аб. № 1311024 и кл. № *********, собственост на „Амон Ра“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Пейо Яворов“ №
32-34, представлявано от К.Д.С., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е” да заплати на „Амон
Ра“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Пейо
Яворов“ № 32-34, представлявано от К.Д.С. сумата от 350
лв. /триста и петдесет лева/, представляваща разноски пред въззивната
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните и при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: