О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /05.02.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав, на пети февруари две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 1596/2019 г. по описа на РС – Провадия, намира следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена
с молба вх. № 6822/15.11.2019 г., подадена от К.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Б.И.
Христова, ЕГН **********,***, без произнасяне по въпроса
за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. С този иск са съединени
претенции за предоставяне на бащата на правото да упражнява родителските права
по отношение на родените от брака деца Мартин Костов Х., роден на *** г. и Преслав
Костов Х., роден на *** г.; за определяне на
мерки за лични отношения между децата и майката; за заплащане на издръжка от майката
на всяко от децата по 160 лева месечно;
за ползването на семейното жилище и за фамилното име на съпругата.
В исковата молба ищецът
твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 12.12.2012 г. По
бреме на брачното им съжителство се родили децата им Мартин Костов Х. и Преслав
Костов Х., които са малолетни. Скоро след като създали семейство отишли да живеят
във Федерална Република Германия, където отглеждали и децата си. Съпружеският им
живот протичал трудно, често имали противоречия помежду си за най-незначителни
неща, които вместо да разрешавали, се задълбочавали. Различното отношение към
ролята на семейството, отглеждането на децата, грижите за дома, ценностите,
които притежавали, непрекъснато ги противопоставяло, като се упреквали взаимно
в безучастност към семейните дела, неразбиране и безотговорност към другия
партньор. С течение на времето се отдалечили, загубили желание да си съдействат
и подкрепят, да споделят общи цели и планове и всеки заживял собствения си
живот. Неразбирателството и студенината по между им се отразявала не само лично
на тях, но влияела крайно негативно и на децата, които страдали заради техните недоразумения,
поради което преди няколко месеца взели решение да се разделят. Заявява, че бракът
им е изчерпан от съдържанието, което му възлагат моралът и законът, тъй като
безвъзвратно изчезнали любовта, доверието, разбирателството и било невъзможно
връзката им да бъде възстановена, доколкото противоречията им били трайни,
задълбочени и непреодолими.
В срока по чл. 131 от ГПК
по делото е постъпил отговор от ответника Б.И. Христова, чрез адвокат
Маринова, с който изрично оспорва компетентността на българския съд да
разгледа споровете относно родителската отговорност и прави искане за
прекратяване на производството по тях поради международна неподсъдност на
Районен съд - Провадия. Заявява, че искът за развод е основателен. Моли съда да
постанови решение, с което да прекрати брака на страните с развод, без да се
произнася по въпроса за вината за неговото разстройство. При условията на
евентуалност, в случай че съдът не прекрати производството по исковете за
родителската отговорност, предявява насрещни искове за предоставяне на майката
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Мартин Костов Х. и
Преслав Костов Х., за определяне режим на лични отношения на бащата с децата, за заплащане на издръжка от бащата на детето Мартин
в размер на 365 евро и на детето Преслав в размер на 288 евро. Твърди, че
издръжката на децата вече била определена във Федерална Република Германия по
действащия в страната ред, но доказателства за това не са представени с
насрещната искова молба, инкорпорирана в отговора.
По възражението за международна неподсъдност на исковете за родителската отговорност:
Между страните не е спорно, че от
години родителите и техните децата Мартин Х. и Преслав Х. по общо съгласие
трайно са се установили да живеят във Федерална Република Германия.
В насрещната искова молба
ответникът твърди, че ищецът е трудово ангажиран на смени в Германия, а в
приложеното към исковата
молба адвокатско пълномощно ищецът изрично посочва, че е трайно трудово
ангажиран във Федерална Република Германия, поради което е обективно
възпрепятстван да се яви в съдебното заседание по делото.
От изложените факти е видно, че е налице
международен елемент по възникналите между страните спорове за родителската
отговорност.
В този случай, допустимостта на
образуваното производството в частта по тези спорове е обусловена от компетентността на българския съд да ги разгледа с оглед приложимите правила,
определящи международната компетентност.
Настоящият съдебен състав намира, че
приложими за определяне на международната компетентност са правилата на
Регламент /ЕО/ № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 и Регламент /ЕО/
№ 4/ 2009 г. относно
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни
решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка.
Регламентът, като част от общностното право
на Европейския съюз, има пряко приложение и приоритет пред вътрешното право в
Република България. В този смисъл нормите му относно компетентността са
задължителни и изключват приложението на ГПК и КМЧП, като националният съд е
длъжен да зачете върховенството на уредбата на материята на регламента над
вътрешното право и да приложи общностното право.
Въз основа на фактическите данни по делото,
настоящият съдебен състав счита, че не е компетентен да се произнесе по съединените
искове за родителската отговорност /родителските права и режима на лични
отношения/ и издръжката на децата.
На първо място, следва да се съобрази, че децата
на страните по делото имат обичайно местопребиваване във Федерална
Република Германия и съобразно чл. 8 от
Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. делата по такива спорове са подведомствени на
германския съд.
На второ място, не са налице
обстоятелства, които да обуславят запазена компетентност на българския съд поради
местене на децата /чл. 9/ или поради отвличането им /чл.10/, нито има акт за
прехвърляне на компетентност от германски съд /чл.15/. Пророгация на
компетентност по чл. 12, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. също няма, тъй
като не е налице условието по б.”б” – тя да е приета от страните недвусмислено
към момента на сезирането на българския съд. Такова приемане няма, защото
ответникът изрично е направил възражение за международна некомпетентност на
Районен съд - Провадия с отговора на исковата молба.
На трето място, спорът по
съединения иск за издръжката на децата също не е подведомствен на българския
съд, тъй като не са налице предпоставките по чл. 3, б. „г” от Регламент /ЕО/ № 4/2009
г. и ответникът изрично е оспорил компетентността на Районен съд
– Провадия по исковете за родителската отговорност /така определение № 53 от
31.01.2018 г. по ч.гр.д. № 3801/2017 г. на ВКС, IV г. о./.
Ето защо съдът намира, че производството
по исковете за упражняване на родителските права, мерките за лични отношения и
издръжката следва да бъде прекратено, поради международна
некомпетентност на българския съд.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по г. д. № 1596/2019 г.
по описа на Районен съд – Провадия по съединените с иска за развод, предявен от К.М.Х. против Б.И.
Христова, искове за предоставяне на бащата правото да упражнява родителските
права по отношение на родените от брака деца Мартин Костов Х., роден на *** г. и
Преслав Костов Х., роден на *** г.; за
определяне на мерки за лични отношения между децата и майката; за заплащане на
издръжка от майката на всяко едно от децата по 160 лева месечно, поради международна
некомпетентност на българския съд.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС - Варна.
Делото да се докладва за по - нататъшни процесуални действия след влизане в
сила на настоящото определение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: