№ 345
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110123040 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба, подадена от Н. Д. С., ЕГН **********, с искане за издаване на
заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу Я. Х., ЕГН **********, с твърдения
за извършен на 24.04.2022г. акт на психическо домашно насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН.
В молбата за защита молителката излага твърдения за събития, случили се на
24.04.2022г., когато ответникът с ярост заявил на молителката, че е болна и ще я излекува,
защото е гей. Обвинил молителката, че общото им дете също е гей, защото и тя е гей, но той
може да ги излекува.
Молителката прави искане за налагане на мерки по ЗЗДН срещу ответника като същия
бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насили по отношение на
молителката, както и за детето Ян Я. Х., в присъствие на който се състоял този разговор.
Молителката прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът не взема становище по молбата, редовно призован не се явява в с.з., не се
представлява.
По делото е издадена заповед за незабавна защита от 20.06.2022г., по силата на която
ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
молителката до приключване на делото.
Софийски районен съд, като прецени твърденията на страните и събраните
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Молителката и ответника са живели на семейни начала и имат общо дете.
Молбата за защита е подадена лично от пострадалото лице, поради което е налице
валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице, а в молбата се сочи
като извършител лице, с което молителката е живяла на семейни начала и имат общо дете,
1
поради което ответникът има материалната легитимация да отговаря по подадената молба
съгласно чл.3, т.1, пр.1 от ЗЗДН. Молителката твърди за извършено домашно насилие
първоначално на 24.04.2022г., а молбата за защита е подадена на 03.05.2022г. поради което
съдът приема, че е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, поради което е
допустима.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която молителката сочи, че на
24.04.2022г., ответникът в изключително раздразнено състояние, пред детето й заявил:“Ти
си болна и ти трябва лечение. Детето ми се превръща в гей, защото ти си болна. Аз мога да
те излекувам“. Декларирани са и събития, които касаят отношенията на страните по повод
родителски права. По делото е разпитан свидетел за молителя Теодора Бориславова
Вулджева, приятелка на молителката. Същата дава сведения за събития, на които не е
присъствала, а е научила от молителката, които най-вече касаят отношенията на страните
по повод хомосексуализма на молителката и във връзка с отношенията им по повод общото
им дете. Изразява съмнение, че в бъдеще може да навреди на молителката.
Чл. 2 от ЗЗДН дава легална дефиниция на понятието “домашно насилие”: домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
От тази дефиниция, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1, следва, че идеята на закона е да се
изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на
домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно
него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита.
Безспорно се установява по делото е, че отношенията между страните са обтегнати и че
на процесната дата между страните е имало конфликт. Не се установява обаче на процесната
дата ответникът да е извършил спрямо молителя акт на психическо и емоционално насилие.
Същевременно дори да се приеме, че са отправяни обидни реплики, независимо от тяхното
съдържание между двамата съпрузи, съдът счита, че установената по делото словесната
агресия действително засяга човешкото достойнство, но в конкретния случай на молителя,
поради и което не може да се установи, че спрямо молителя в присъствието на малолетното
им дете са извършени сочените актове на психическо и емоционално насилие.
Действително по принцип Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява
доказателствено средство, като в тежест на ответника е да опровергае нейната
доказателствена стойност. Вярно е и че настоящия случай декларацията е посочена датата на
процесното събитие, и описание на случилото се. Декларацията представлява
доказателствено средство, изрично предвидено в закона, и може да служи за установяване
на факти, но в настоящата хипотеза са налице други доказателства, които следва да бъдат
преценени в съвкупност с представената декларация. В хода на производството са събрани
доказателства, от които не може да се направи категоричен извод за обективно извършени
актове на домашно насилие от страна на ответника. Още от самата молба става ясно, че
свидетели-очевидци на отделните деяния няма, което предполага доказването да бъде
извършено само с косвени доказателства. За такива могат да се приемат свидетелските
показания, които обаче не дават възможност на съда да установи извършването на който и
да било от твърдените актове на насилие. Няма свидетел, който да има непосредствено
възприятие от посочените актове на домашно насилие. Следва да се отбележи, че сочените
актове на домашно насилие не съставляват такива по смисъла на закона.
Мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер, поради което не следва да
се превръщат чрез съдействието на съда в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с
дадени от закона права. Предвидените в закона възможности не следва да бъдат използвани
2
самоцелно. Съществуват други правни способи за разрешаване на възникнали проблеми в
семейната връзка, касаещи трудности в съвместното съжителство и липсата на взаимно
уважение, общи грижи и разбирателство между страните, което би могло да обоснове разрив
във връзката. Решение в този случай с оглед честите конфликти е и разделното живеене на
родителите, но не и използването на мерките по ЗЗДН за уреждане на конфликтни ситуации
и използване на постановените в това производство актове в производството по
упражняване на родителски права.
С мерките по ЗЗДН се посяга върху конституционно гарантирани права на личността,
което налага преди издаването на ограничителна заповед с такива мерки актовете на
домашно насилие да са безспорно доказани. В противен случай вместо да предостави
закрила законът ще се превърне в оръдие за прокарване на несправедливи и противоправни
ограничения на човешките права и до злоупотреба с права.
Поради всичко това съдът приема, че молбата не може да бъде уважена.
С оглед изхода на спора и претенцията за разноски от страна на молителя, същите
следва да останат в негова тежест.
На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят следва да бъде осъден да внесе по сметка
на СРС държавна такса в размер на 25 лева.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената от Н. Д. С., ЕГН **********, ПРОТИВ Я. Х., ЕГН **********,
молба за защита, в която са изложени твърдения , че тя е жертва на домашно насилие във
формата му на психическо и емоционално насилие, упражнявано от ответника, като
неоснователна и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА Н. Д. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен съд
държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Д. С., ЕГН **********, за присъждане на
разноски.
ДА СЕ УВЕДОМИ 01 РУ-СДВР, след влизане в сила на настоящото решение, че
издадената по делото заповед за незабавна защита от 20.06.2022г. няма действие занапред
(чл. 19 ЗЗДН).
Решението подлежи на обжалване пред СГС в седемдневен срок, считано от
момента на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3