Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 05.11.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на тридесети октомври през
две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №11262 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД .
Г.Д.Г. ЕГН ********** *** иска да се
осъдят Т.Ф.В. ЕГН ********** и Х.Н.В. ЕГН ********** *** да му заплатят
солидарно на основание чл.59 ЗЗД сумата от 39 966,39 лева обезщетение за ползване без основание на УПИ XVIII-1756 кв.32 по плана на гр.София м.Кръстова вада , заедно с
построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ
от 230,20 кв.м. за периода 24.02.2015 г до 28.11.2016 г ; ведно със законната
лихва от 04.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; както и сумата от 6357,93
лева обезщетения за забава в размер на законната лихва върху всяко едно от
месечните обезщетения за ползване считано от първия ден на забавата до
04.09.2017 г / общ период 01.04.2015 г до 04.09.2017 г/.
Ищецът твърди , че с ответниците е имал
спорове за собственост за процесния имот , като съдът е отсъдил в негова полза
. Още на 29.01.2010 г отправил нотариална покана /връчена на 09.02.2010 г / до
ответниците да му предадат имота или да му заплашат наем , но до 28.11.2016 г –
датата на въвод във владение от ЧСИ – това не се случило . Ответниците следва
да заплатят обезщетение за ползване на имота и лихви за забава .
Ответниците оспорват исковете по
основание и размер . Оспорват , че са ползвали имота без основание в периода 24.02.2015
г до 28.11.2016 г . Не се дължи наем , защото никога не са били в наемни
отношения с ищеца . В имота са извършени значителни разходи за поддържане и
подобряване на имота , а ответниците са били добросъвестни владелци и са жертва
на имотна измама .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищецът представя постановление за
възлагане от 30.06.2004 г за процесния имот .
С влязло в сила решение от 24.11.2014 г
по гр.д.№2466/14 г на САС е отхвърлен предявен от ответниците /срещу П. Г.Г. и М.З.М.
/П.иск относно договорна ипотека върху процесния имот .
Според
определение от 01.02.2016 г по гр.д.№2660/08 г на СГС е отменено допуснатото
обезпечение поП.иск.
С протокол за принудително отнемане от
28.11.2016 г на ДСИ Д.И. процесният имот е предаден на ищеца процесния имот .
С нотариална покана от 29.01.2010 г , връчена на ответниците на 09.02.2010
г , ищецът ги е поканил да му предадат имота или да му заплашат месечен „наем“
.
Според констативен протокол от
15.02.2010 г на същата дата ответниците не са се явили да предадат имота .
В отговора на исковата молба ответниците
не оспорват , че на 03.07.2002 г процесният имот е бил ипотекиран от М.М.
, а самите те са придобили имота на 07.11.2002 г .
В отговора на исковата молба ответниците
правят възражение за прихващане със стойността на подобрения в имота.
Ответниците представят удостоверение за
въвеждане в експлоатация от 29.03.2005 г , договор за строителство от
07.11.2002 г , констативен протокол от 25.11.2016 г на нотариус Р.Д. за
състоянието на имота .
Ответниците представят влязла в сила
присъда от 30.03.2007 г по н.о.х.д.№8861/05 г на СРС срещу Л.С.К.-М.а за измама
– че измамила ответниците , че процесният имот е без тежести .
Ответниците представят разходни
документи и договори във връзка с довършване и подобрения на имота .
С разпореждане от 14.12.2017 г съдът е
указал на ответниците да уточнят в седмичен срок дали предявяват насрещен иск
или възражение за прихващане ; подробно да опишат извършените довършителни
работи и подобрения и кога и на каква стойност са били ; подробно да се опише
дали се претендира стойност на СМР или увеличена стойност на имота и към кой
момент .
С молба от 22.01.2018 г ответниците
заявяват , че са предявили възражение за прихващане . Заявяват , че са
извършили довършителни работи на стойност 39 000 лева , в която сума не
влизат вложените материали .
Със становище от 21.02.2018 г ищецът
заявява , че към датата на извършване на СМР от ответниците той не е бил собственик на процесния имот .
СМР са извършени през 2002 г , докато Г.Г.
е придобил имота с постановление за възлагане влязло в сила на 09.07.2004 г .
Освен това вземанията за подобрения са погасени по давност .
С определение от 23.02.2018 г съдът
отново е указал на ответниците в седмичен срок да уточнят допълнителните си
задачи за „оценителна експертиза“ – какви СМР са извършили , за да стане
възможно въвеждане на къщата в експлоатация и какви СМР са извършили след
въвеждане на къщата в експлоатация . Определението
е връчено на ответниците на 01.03.2018 г , но уточнения не са направени . В
о.с.з на 03.05.2018 г СТЕ по задачи на ответниците е заличена .
Според изслушаната по делото СТЕ на
вещото лице Й.Н. пазарният наем на процесния имот за периода 24.02.2015 г –
28.11.2016 г е в размер на 39 966,39 лева .
В о.с.з на 19.06.2018 г е допуснато
увеличение на исковете до посочените по-горе размери .
Според изслушания пред съда свидетел П. Г.
/син на ищеца/ ответниците живеели в процесния имот от 2004 г до 2016 г ,
когато ЧСИ ги извел от него . Ответниците водили дела за собственост с ищеца и
имали обезпечителни заповеди за спиране на въвода от 2004 г и 2013 г .
С определение от 12.07.2018 г е отменено
определението на съда от о.с.з. на 19.06.2018 г за допускане на тройна СТЕ
поради невнасяне на определения от съда депозит .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
По предявен
иск по чл.59 ЗЗД /неоснователно обогатяване/ за обезщетение за ползване без
основание на имот ищецът следва да докаже :
- материално-правната
си легитимация да претендира обезщетение за ползване от свое име ;
- че ответникът е ползвал имота ;
- и размерът на претенцията .
Материално-правно
легитимирани
да предявят искове като процесния са собственици на имот , вещни ползватели или
други лица , които имат облигационни права да ползват имот . В случая ищецът
е собственик на имота и се легитимира с постановление за възлагане 30.06.2004
г. Ответниците са закупили имота без да знаят , че същият е ипотекиран и по
тази причина са загубили собствеността си , като в този смисъл е влязла в сила
присъда от 30.03.2007 г по н.о.х.д.№8861/05 г на СРС срещу Л.С.К.-М.а .
Последната измамила ответниците , че процесният имот е без тежести .
Въпреки
формалните оспорвания на ответниците , по делото е безспорно установено , че
последните са ползвали имота за периода 24.02.2015 г до 28.11.2016 г . В
този смисъл са показанията на св. П. Г. , както и протокол за принудително
отнемане от 28.11.2016 г на ДСИ Д.И..
Със заключението на САТЕ искът за
главница е доказан и по размер .
В отговора си ответниците
заявиха възражение за прихващане , но така и не изпълниха указанията на
съда в разпореждане от 14.12.2017 г за уточняване на възражението . На
основание чл.101 ал.3 ГПК трябва да се приеме , че такова възражение не е
направено.
Дори да се
разгледа възражението е недоказано по размер , тъй в о.с.з на 03.05.2018 г СТЕ
по задачи на ответниците е заличена поради неизпълнение на указанията на съда .
Освен това претенцията по възражението
за прихващане /така и неуточнена/ изглежда , че отдавна е погасена по давност . Вземането на ищеца касае
периода 24.02.2015 г до 28.11.2016 г , докато евентуално вземане на ответниците
е за неуточнен период през 2002 г – 2004 г .
Неоснователен
е искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва . Трайната практика
на ВКС - решение №217 от 08.10.2013г по гр.д.№1290/2013 г на ВКС , III ГО, решение №60 от 30.05.2018
г по гр.д.№1163/17 г на ВКС , IV ГО , решение № 262 от 22.02.2013 г по
гр.д.
№ 1480/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др . приема , че паричното обезщетение по чл.59 от ЗЗД
дължимо от неоснователно ползващият чужд имот несобственик на лишения от
правото да ползва своя имот собственик възниква ежедневно – „ден за ден”.
Неизпълнението на това парично задължение поражда друго акцесорно задължение по
чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва, което възниква от деня на забавата. Тъй като този ден на забавата няма
как да бъде определен, съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД, длъжникът ще изпадне в
забава за това свое акцесорно задължение от деня последваща покана. Тази
покана по чл.84 ал.2 от ЗЗД има
правопораждащо действие , което се осъществява занапред във времето. Освен,
че се отнася занапред, това действие касае само и единствено задължението,
което поражда – това за обезщетението за забава и няма никаква връзка с
главното парично задължение /което в случая е с правно основание чл.59 от ЗЗД/.
Предходна покана или исковата молба , с която се претендира обезщетение по
чл.59 от ЗЗД за минал период от време, не може да съставлява покана по
смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД и да породи акцесорно задължение за обезщетение за
забава за ново бъдещо главно задължение, което касае следващ период. Кредиторът
може да кани длъжника да му заплаща само вече възникнало парично задължение за
обезщетение по чл.59 от ЗЗД. Длъжникът не би могъл да бъде поканен да заплаща
наред с вече съществуващото, още и друго – невъзникнало и несъществуващо към
датата на поканата главно задължение за обезщетение, което би възникнало, ако
длъжникът - несобственик продължи да ползва без основание чуждия имот на
кредитора . Независимо , че вземането за обезщетение за неоснователно ползване
е с едно правно основание / по чл.59 от ЗЗД/, когато се претендира за различен
период от време на ползване и в различен размер на обезщетение - то произтича
от различен фактически състав. Тъй като се касае за различни вземания,
съответно въз основа на тези различни вземания възникват различни акцесорни
задължения по чл.86 от ЗЗД, с различни начални моменти, които зависят от деня
на изрично връчената за всяко покана. Независимо ,че че хипотезата на чл.31
ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за
облагодетелстване на едно лице за сметка на друго, установената съдебната
практика относно поканата по чл.31 ал.2 от ЗС /че веднъж отправено, писменото
поискване се разпростира неограничено във времето/ не намира приложение. Това е
така, защото поканата по чл.31 ал.2 от ЗС /за разлика от тази по чл.84 ал.2 от ЗЗД/ е елемент от фактическия състав за възникване на самото главно парично
задължение, като едновременно поставя и в забава собственика-длъжник за
заплащане на главното обезщетение. В този случай и главното и акцесорното
задължение възникват едновременно - от момента на връчване на поканата – „ден
за ден”. Поканата по чл.84 ал.2 от ЗЗД е различна. Тя не поражда главно,а само
акцесорно задължение, което както беше посочено по-горе има правопораждащо
действие занапред. Тя не може да постави длъжника в забава за заплащане на
главно задължение, което не е възникнало към момента на връчване на поканата. Акцесорен иск за лихва с
правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, произтичащ от неизпълнение на задължение за
заплащане на паричното обезщетение по чл.59 от ЗЗД, не може да бъде уважен без
отправена покана от ищеца до ответника за конкретното вземане.
С оглед изхода
на делото в тежест на ответниците са деловодните разноски на ищеца в размер на 3289,11
лева , съобразно уважената част от исковете . Неоснователно е възражението
на ответниците , че адвокатското възнаграждение на ищеца от 2000 лева е
прекомерно . Съобразно цената на исковете минималното адвокатско възнаграждение
е 1919,73 лева , а по делото са проведени три о.с.з.
Ответниците не
са представили доказателства за разноски , тъй като внесените депозити от 800
лева за единична и тройна САТЕ не са усвоени , а по отношение на
адвокатското възнаграждение не са представени доказателства за плащане по
банков път .
Ищецът е
останал задължен на основание чл.77 ГПК за сумата от 51,98 лева
невнесена държавна такса по увеличението на отхвърления иск по чл.86 ЗЗД .
Ответниците трябва
да се осъдят на основание чл.77 ГПК да заплатят на СГС сумата от 338,66 лева
невнесена от ищеца държавна такса по увеличението на уважения иск за
главница .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.Ф.В. ЕГН ********** и Х.Н.В. ЕГН ********** ***
да заплатят солидарно на основание чл.59 ЗЗД на Г.Д.Г. ЕГН ********** ***
сумата от 39 966,39 лева
обезщетение за ползване без основание на УПИ XVIII-1756
кв.32 по плана
на гр.София м.Кръстова вада , заедно с построената в него масивна двуетажна
жилищна сграда с разгърната застроена площ от 230,20 кв.м. за периода
24.02.2015 г до 28.11.2016 г ; ведно със законната лихва от 04.09.2017 г до
окончателното заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Д.Г. ЕГН ********** *** да се осъдят Т.Ф.В.
ЕГН ********** и Х.Н.В. ЕГН ********** *** да му заплатят на основание чл.86 ЗЗД солидарно сумата от 6357,93
лева обезщетения за забава в размер на законната лихва върху всяко едно от
месечните обезщетения за ползване считано от първия ден на забавата до
04.09.2017 г / общ период 01.04.2015 г до 04.09.2017 г/.
ОСЪЖДА Т.Ф.В. ЕГН **********
и Х.Н.В. ЕГН ********** *** да заплатят на Г.Д.Г. ЕГН ********** *** сумата от 3289,11 лева деловодни разноски .
ОСЪЖДА Т.Ф.В. ЕГН **********
и Х.Н.В. ЕГН ********** *** да заплатят на основание чл.77 ГПК и по сметка на
СГС сумата от 338,66 лева държавна такса .
ОСЪЖДА Г.Д.Г.
ЕГН ********** *** да заплати на основание чл.77 ГПК и по сметка на СГС сумата
от 51,98 лева държавна такса .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :