Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на първи
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11786/2017
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Ф.Ф.Я. и Ф.Ф.К. искова молба срещу З. „Л.И.“ АД за
осъждането му да им заплати по 30 000 лева обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Ф.Н.М.и по
30 000 лева обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Ф.Я. М. при
ПТП на 14.09.2012 г., ведно със законните лихви върху сумите от 14.09.2012 г.
до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва механизма на ПТП и причините
за настъпването му. Излага доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалите, които пътували без поставени обезопасителни колани.
Третото лице помагач на страната на ответника - З. „Б.В.И.Г.“
АД излага доводи за неоснователност на исковете. ПТП настъпило при условията на
независимо извършителство. Ищците завели иск срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД, като въз
основа на сключено между страните споразумение на 19.06.2015 г. дружеството
изплатило обезщетение на всеки от ищците в размер на по 80 000 лева за
смъртта на родителите им, или общо 320 000 лева.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно активно и обективно съединени искове
с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима към
спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между собственика на т.а. „Шкода“, модел „Европа“ с ДК № *******и
З. „Л.и.“ АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно между
страните с определение от 29.03.2018 г.
С влязла в
сила присъда № 97/25.10.2013 г. по НОХД № 44/2013 г. по описа на ОС – гр.
Силистра Д.В.В.е признат за виновен в това, че на 14.09.2012г. по път
ІІ-21-82,6000км Русе-Силистра при управление на МПС – товарен автомобил „Шкода”
с рег. № *******е нарушил правилата за движение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като
преди да започне извършване на маневра „завиване наляво” за навлизане в
крайпътно уширение не се е убедил, че няма да създаде опасност за други участници
в движението и е предприел маневрата „завиване наляво”, без да се съобрази с
положението, посоката и скоростта на движение на извършващия през същото това
време маневра „изпреварване” л.а.”Рено” с рег. № ********, управляван от Е. Ф.Ф.
и по непредпазливост е причинил смъртта на пет лица, сред които Ф.Я. М. и Ф.Н.М.–
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
По делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на водач на превозно средство,
който е възприел настъпването на произшествието – Е.О. и въз основа на тях,
както и на данните от протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум е
изготвена комплексна авто-техническа и медицинска експертиза. Вещото лице е
описало механизмът на ПТП: на 14.09.2012 г. около 15.30 часа на път ІІ-21, км. 82+600
по посока гр. Русе – гр. Силистра, след с. Коларово се е движил т.а. „Шкода“,
модел „Европа“, с ДК № *******, управляван от Д.В.със скорост 60 км/ч. В същия
момент л.а. „Рено“, модел „Клио“ с ДК № *******, управляван от Е. Ф. се движи в
същата посока със скорост от 91 км/ч. Водачът на лекия автомобил навлязъл в
пътната лента за насрещно движение на 132 м преди мястото на удара и предприел
изпреварване на товарен автомобил, управляван от Е.О.. При достигане на товарния
автомобил на 51 м преди мястото на удара започнал намаляване на скоростта. Л.а.
„Рено“ се намирал на 57 м зад т.а. „Шкода“. Товарният автомобил започнал
маневра „завиване наляво“ към черен път и съответно навлязъл в лявата пътна
лента. Водачът на л.а. „Рено“ нямал техническа възможност да спре и предприел
маневра по отклонение на автомобила наляво, за да избегне сблъсък. Такъв обаче
последвал, като л.а. „Рено“ се ударил в предна лява гума и калник на т.а.
„Шкода“. Двата автомобила слепнати продължили движение напред и наляво, а в
момента на спирането товарният автомобил се възкачил със задни леви гуми на
предна част и таван на лекия автомобил.
Според
вещото лице л.а. „Рено“ е достигнал до мястото на удара от момента на навлизане
в лявата пътна лента и пресичане на маркировка М3 за 5.56 сек., а времето, за
което т.а. „Шкода“ е достигнал до мястото на удара от началото на намаляване на
скоростта е 4.62 сек. Водачът Д.В.се е движил праволинейно и не е започнал да
намалява скоростта, за да предприеме маневрата завой наляво, когато л.а. „Рено“
е пресякъл маркировка М3 и е навлязъл в лява пътна лента. Преди да започне да
намалява скоростта си преди маневрата водачът на товарния автомобил е имал
обективна възможност да възприеме намиращия се на 57 м зад него л.а. „Рено“.
Водачът на л.а. „Рено“ Е.О. обаче не е имал техническа възможност да намали
скоростта от 91 км/ч и съответно да спре преди мястото на удара. Даденото от
вещото лице заключение е при условие за наличие на изправна спирачна система на
л.а. „Рено“. Категоричен е изводът в заключението на експертизата, че причина
за произшествието се явява субективното поведение на водача на т.а. „Шкода“,
който предприел маневра „завиване наляво“ и не пропуснал движещия се в лява
пътна лента л.а. „Рено“.
Д.В.е
могъл и е бил длъжен да възприеме своевременно л.а. „Рено“ и да се съобрази със
скоростта му на движение, която е била в рамките на позволената за пътния
участък, както и с траекторията му на движение – праволинейно в пътна лента,
непозволяваща предприемане на маневрата.
За сметка
на това водачът Е. О. нито е бил длъжен, нито е могъл да предположи, че водачът
на товарния автомобил ще заеме положение на пътното платно чрез престрояване в
лява пътна лента, с което да възпрепятства възможността за свободно
продължаване на праволинейното движение на л.а. „Рено“.
На база
заключението на авто-техническата част от комплексната експертиза съдът приема
за безспорно за установено, че липсва виновно и противоправно поведение на
водача Е. О., предпоставка за уважаване на предявените срещу застрахователя на
гражданската му отговорност ЗАД „Л.И.“ АД.
Поради
липса на основна предпоставка за уважаване на исковете по чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.), доказателствата за наличие на останалите елементи от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД не следва да бъдат обсъждани.
Като
неоснователни, предявените от ищците искове подлежат на отхвърляне.
На
ответника се дължат разноски в размер на 400 лева депозит за изготвяне на
експертиза и 400 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие
с нормите на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 2 от Закона за правната
помощ.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф.Ф.Я., ЕГН ********** срещу З.
„Л.и.“ АД, ЕИК -******* искове с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати по 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ф.Н.М.и
Ф.Я. М. при ПТП на 14.09.2012 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф.Ф.К., ЕГН ********** срещу З.
„Л.и.“ АД, ЕИК -******* искове с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да й
заплати по 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ф.Н.М.и
Ф.Я. М. при ПТП на 14.09.2012 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ф.Ф.Я., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК -*******, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 400 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ф.Ф.К., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК -*******, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 400 лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на З. „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК -******* – трето лице помагач на страната на ответника З. „Л.и.“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: