Р Е Ш Е Н И Е № 280
гр. Пловдив, 23.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на осемнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5691 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация
чл.500, ал.1, т.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от ЗД „ЕВРОИНС” АД –
гр. София против Г.С.Н..
Ищецът ЗАД „Евроинс” АД –
гр. София, твърди, че на 24.06.2016 г. в района на 188 км. на главен път В. – Б.
е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № *******,
управляван от ответника Г.С.Н. и лек автомобил „Мерцедес 220 ЦДИ” с рег. № *******,
управляван от собственика Ф. Г. И., в резултат на което са настъпили материални
вреди. Мястото е било посетено от контролните органи, които са извършили оглед
и са съставили протокол за ПТП № ******. В протокола е констатирана
изключителна вина за ответника за настъпилото ПТП, който грубо е нарушил
правилата за движение, като е навлезнал в платното за насрещно движение, където
е реализирал ПТП. Контролният орган е установил на място, че ответникът е
управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация 2,02 промила, което
обстоятелство било отразено в протокола за настъпило ПТП. На ответника бил
съставен и АУАН сер. ******. Гражданската отговорност на собственика и водачите
на управлявания от ответника л. а. „Опел Векгра" с рег. № ****** за
причинени на трети лица материални и нематериални вреди била застрахована в „ЗД
Евроинс" АД със застрахователна полица № ****** с период на покритие
12.11.2015 г. - 11.11.2016 г. Доколкото за увредения автомобил Мерцедес 220
ЦЦИ" с рег. № ******* била налична застраховка „Каско +" в „ДЗИ -Общо
застраховане" ЕАД (застр. полица № ****** с период на покритие 25.3.2016
г. - 24.3.2017 г.), огледът на щетите бил извършен от специалист на застраховащото
дружество, за което е издаден документ - „Опис заключение" с констатации
за необходимост от подмяна на задна броня, заден ляв носач, регулираща щанта и
греда на заден мост, ремонт на задна лява врата и калник, както и ремонт на
други щети с по-лека степен на увреждане. От приложения снимков материал е
видно, че задна дясна гума заедно с джантата също така подлежат на подмяна. В
„ДЗИ-ОЗ" ЕАД във връзка със случая е заведена щета № ******. Ремонтът на
увредения л.а. Мерцедес 220 ЦДИ с pег. № ******* е бил извършен в автосервиз
„Оникс ауто груп" ООД, за което е била издадена фактура № ******г. на
стойност 2092,42 лева. За повредените гума и джанта по изрична писмена молба на
собственика (отразена в приемо-предавателния протокол) е било изплатено отделно
обезщетение по експертна оценка в размер на 328,83 лева като е отчетен процент
на амортизация. Общата сума на обезщетението и ремонта на увредения автомобил е
2 421,25 лева. С нареждане за групово плащане от 10.11.2016 г. „ЗДИ-ОЗ"
ЕАД е разплатило своите задължения към редица физически и юридически лица. В
приложения списък на бенефициентите под пореден № ** и № ** с правно основание
щета № ****** са преведени съответно 2071,25 лв. по сметката на „Оникс ауто
груп" ООД и 350,00 лева или общо 2 421,25 лева. На основание чл. 411 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение, съответно ремонта на
увредения автомобил, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" на причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение, съответно ремонт, и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В тази връзка до „ЗД Евроинс” АД е отправена покана за извънсъдебно
уреждане на възникналото парично задължение от 2421,25 лева, както и 15 лева
разноски. С уведомление за прихващане на насрещно дължими вземания от Peг. № *****г.
до „ДЗИ - О3" ЕАД между дружествата са уредени извънсъдебно голям брой
взаимни задължения по щети. В Приложение № 1 под пореден № 2 е отбелязано, че
дължимата от „ЗД Евроинс” АД сума е включена в извършеното прихващане и по този
начин претенцията е била уредена.
Ищецът поддържа, че
съгласно чл.500, ал.1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато при настъпване на ПТП виновният водач е извършил нарушение по ЗДвП, като
е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма или под въздействие на наркотици или други
упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества. Ищецът е изпратил до
ответника регресна покана Peг. № *****г. за доброволно уреждане на спора, но
същата не е получено от него, като непотърсена.
Предвид изложените
твърдения, предявява настоящия осъдителен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2436,25 лв. – равностойността на изплатените суми на
увреденото лице, както и 10 лв. – ликвидационни разходи. Претендира и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. С. Н., чрез назначения особен
представител адв. Ц. – К., със становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва действителността на сключения договор за застраховка между ЗД „Евроинс”
АД и собственика на лекия автомобил „Опел Вектра” с рег. № ****** М. П. И.,
поради липса на постигнато съгласие и липса на данни за плащане на вноските по
застраховката. Оспорва водачът на лекия автомобил да е извършил твърдяното от
ищеца нарушение на Закона за движение по пътищата. Липсвали надлежни
доказателства относно факта на установената концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма, които да са събрани по надлежния ред, предвиден
в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване на употреба на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Оспорва вредите по МПС-то да са
пряка и непосредствена последица от ПТП-то, като твърди, че механизмът на
произшествието не предполага настъпване на описаните вреди. Моли за отхвърляне
на предявения иск.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 500 КЗ, във вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД следва да са се проявили в обективната
действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а
именно: 1. наличие на валидно застрахователно отношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ищеца - застраховател и застраховано при него
лице по отношение на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ******; 2. настъпване
на покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП, което е настъпило между
посочените МПС-та; 3. претърпени от пострадалото лице имуществени вреди; 4.
пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и
претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя-ищец в полза на
застрахователя по застраховката имуществено застраховане на застрахователно
обезщетение за причинените вреди; 6. пряка и непосредствена причинна връзка
между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие; 7.
ответникът да е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействие на
наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно
се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества. В
доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване съгласно
чл.154, ал.1 ГПК е установяване на посочените обстоятелства.
Установява се по делото, че между ищцовото застрахователно
дружество и М. П. И. е сключен договор за застраховка гражданска отговорност № ****** от 12.11.2015 г., с предмет лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ******, със рок една години, считано от
12.11.2015 г. до 11.11.2016 г. (л.92 от делото). Договорът е подписан от
застрахования и от представител на застрахователя. В него е уговорено застрахователната
премия да се заплаща на четири части, като ищецът представи доказателства за
изпълнение на това задължение от страна на застрахования – сметки за внесени
суми – л.93 и л.94 от делото. Предвид изложеното съдът приема, че е налице
валидна застраховка „гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил
„Опел Вектра” с рег. № ******. Възраженията на ответника, че договорът не е
подписан от страните по него и не е заплатена застрахователната премия са
неоснователни, доколкото ищецът представи доказателства, оборващи тези
твърдения. Отделно от това, следва да се добави, че обстоятелството дали
договорът е подписан от надлежни представители на двете страни по него, може да
бъде оспорено само от тях самите, а не от трето за договора лице, каквото е
ответникът. В този смисъл – задължителните разяснения на т.2 от ТР № 5 от 2014
г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на механизма на настъпване на ПТП-то, съдът
кредитира протокола за ПТП № ****** от 24.06.2016 г., съставен от органите на
Пътна полиция, както и заключението на САТЕ, което съдът намира за обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК. Протоколът за ПТП, издаден от
служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява
официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща
формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно
чл.179, ал.1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като
съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия (в този смисъл решение №15 /25.07.2014
г., постановено по търг. дело
№ 1506 по описа за 2013 г. на ВКС, I т.о.).
Установява се, че на 24.06.2016 г. лек автомобил „Опел Вектра“, управляван от
ответника на главен път В. – Б. на 188 км., е навлезнал в лентата за насрещно
движение и е ударил насрещно движещия се автомобил „Мерцедес 220 ЦДИ“. Полицейският служител също така е установил,
че ответникът е управлявал МПС-то след употреба на алкохол, като е констатирал
концентрация на алкохол от 2,02 промила, посредством техническо средство дрегер
******. Отразено е, че ответникът е отказал да даде кръвна проба. Тези
констатации на длъжностното лице са извършени лично от него в кръга на
функциите му, поради което се ползват с материална доказателствена сила и
обвързват съда. Не са налице данни ответникът да е оспорил показанията на
техническото средство „дрегер“, като за извършеното нарушение е съставен акт за
установяване на административно нарушение № ******от 24.06.2016 г. и въз основа
на него - наказателно постановление № ******от 30.06.2016 г., влязло в сила.
Не са основателни възраженията
на ответника, че не бил спазен редът за установяване на концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата по закон. Редът за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон към момента на реализиране на
процесното ПТП е регламентиран в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. (отм. ДВ, бр. 61
от 2017 г.). Съгласно чл.3, ал.1 от цитираната наредба в съставения АУАН за
констатиране на употреба на алкохол или друго упойващо вещество
актосъставителят вписва часа и начина на извършване на проверката, вида,
модела, фабричния номер и показанията на техническото средство и видимото
състояние на водача. Когато с техническото средство е установена концентрация
на алкохол над 1,2 на хиляда и/или наличие на друго упойващо вещество,
длъжностното лице от службата за контрол може да придружи водача до лечебното
заведение чл. 4 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. В случая предвидените
нормативни изисквания са спазени, като причината, поради която ответникът не е
заведен в лечебно заведение, за да даде кръвна проба, е неговата воля – отказ,
удостоверен от длъжностното лице. Причинителят на увреждането не е оспорил нито
АУАН, нито пък е обжалвал наложеното му наказание с наказателното
постановление. Следва да се отбележи, че обстоятелството защо при констатирана
концентрация от 2,02 промила е съставен АУАН и НП, а не е било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, е ирелевантно за
настоящия случай. Дали органите на прокуратурата ще образуват досъдебно
производство стои изцяло в тяхната суверенна преценка, която не може да се
контролира от съда, още повече в настоящото гражданско исково производство.
Вследствие на претърпяното ПТП,
причинено от водача на лек автомобил „Опел Вектра“, са настъпили вреди по
отношение на лекия автомобил „Мерцедес 220 ЦДИ“. Водачът на лекия автомобил е
имал сключена валидна застраховка по имуществено застраховане с ДЗИ – Общо
застраховане ЕАД, което е изплатило в полза на застрахованата претърпените
вреди в общ размер от 2421,25 лв., видно от приложен опис на плащания. С
изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят по имущественото
застраховане е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по
гражданска отговорност на причинителя на вредата – ищцовото дружество, на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ. Съгласно цитираната норма застрахователят по
имущественото застраховане има право на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Видно от представената по делото
регресна покана общият размер на сумата възлиза на 2436,25 лв. Последната е
заплатена от ищеца посредством прихващане, видно от уведомление рег. № 3072/
14.03.2017 г.
Разпоредбата на чл.500, ал.1,
т.1 КЗ регламентира правото на регрес, на което ищецът се позова. Застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от него, заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач при настъпване на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение на Закона за движение по пътищата, като е
управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици и други
упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества. В случая, се установи
по делото, че ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от
2,02 промила и освен това е отказал да даде кръвна проба. Затова съдът приема,
че е настъпила предпоставката за възникването на правото на регрес за ищеца. Застрахователят
има право да претендира от причинителя на увреждането размера на заплатените от
него суми, които са на стойност 2436,25 лв., както и на ликвидационни разходи в
размер на 10 лв. От заключението на приетата САТЕ се установява, че
действителният размер на причинените от ответника вреди е 5958,59 лв. – повече
от два пъти от исковата претенцията. Затова предявеният иск ще се уважи в
пълния му размер. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
не следва да се изплаща обезщетение от 328,83 лв., претърпени щети за гумата на
МПС-то. От представеното опис заключение по щета и снимков материал, се
установи, че е налице увреждане на гумата и на джантата, поради което се е
наложила и нейната подмяна. При изплащането на обезщетението е взета предвид и
настъпилата обичайна амортизация.
Като законна последица от
уважаване на предявения иск е присъждането на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.04.2019 г., до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.
78, ал.1 ГПК има ищецът за заплатена държавна такса в размер на 97,85 лв.,
депозит за вещо лице от 150 лв., възнаграждение за особен представител – 401,23
лв. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Общата сума за
разноски, която следва да се присъди в полза на ищеца възлиза на сумата от
749,08 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.С.Н.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: *** да заплати на „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Христофор Колумб“ № 43 на основание чл. 500, ал.1, т.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от сумата от 2436,25 лв.
(две хиляди четиристотин тридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки), представляваща
изплатено от застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД по щета ******/
29.06.2016 г. застрахователно обезщетение за претърпени от застрахованото лице Ф.
Г. И. имуществени вреди, в резултат на реализирано на 24.06.2016 г.
застрахователно събитие, изразяващо се в претърпяно в района на 188 км. на
главен път В. – Б. ПТП, намиращо се в причинно-следствена връзка с
противоправното и виновно поведение на ответника по управлението на МПС в
нарушение на правилата за движение по пътищата и с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон, което обезщетение е заплатено от ищеца на
застрахователя по имущественото застраховане, както и сумата от 10 лв. (десет лева) – ликвидационни
разходи, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.04.2019 г., до
окончателното погасяване на вземането, както сумата от общо 749,08 лв. (седемстотин четиридесет и
девет лева и осем стотинки) – съдебноделоводни разноски в производството.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.