Р Е Ш Е Н И Е № 142

 

гр. Видин,  03.07.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          Видинският районен съд, 4-ти наказателен състав, в публичното заседание на  седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П. Йорданова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 469……

по описа………… за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „Прогрес - 2005“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Брегово, обл. Видин, п.к. 3790, пл. „Централен“, № 1, представлявано от управителя З.З.Ч., против Наказателно постановление № 05 – 0001069/29.04.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Видин, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.  416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ – „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.

          Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.

          Ответната страна чрез процесуалния си представител заема  становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.   

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           На    07.02.2020г. в   Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Видин е извършена проверка в присъствието на  Жасмина Ангелова Лазарова – счетоводител на  „Прогрес - 2005“ ООД, при което е установено, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило дадено задължително за изпълнение предписание на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ  със съставен протокол за проверка№ ПР1938105/28.11.2019г.,   /№1 от раздел трудови правоотношения/ на „Прогрес 2005” ООД, е дадено задължително предписание, дружеството в качеството му на работодател да изплати дължимо трудово възнаграждение за месец август 2019г. на законните наследници на Мариян Г. Георгиев съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ,  което предписание е било с краен срок на изпълнение 25.12.2019 г.

           Свидетелят  Жасмина Ангелова Лазарова – счетоводител на  „Прогрес - 2005“ ООД, твърди, че посоченото трудово възнаграждение е било изплатено на законните наследници на лицето в началото на март 2020г. и плащането те било забавило поради това, че наследниците не са се били определили как да бъде преведена сумата. Представено е и копие от служебен бон и от системен бон на „Български пощи“ АД с дата 05.03.2020 г., като в служебния бон е записано, че се превежда сумата от 1468,92 лв. на Нина Мариянова Зарева.

           Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите А.А. Шаличева – Тутунджиу и Жасмина Ангелова Лазарова, от административнонаказателната преписка и от представените писмени доказателства.

          Между така събраните доказателства няма противоречия кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

           Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.    

            Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и чл. 401 от КТ, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица, за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. От своя страна санкционната норма на чл.415, ал.1 от КТ, предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1`500 до 10`000 лева, за този който не изпълни задължително предписание на контролен орган, за спазване на трудовото законодателство.

           По същество не се оспорва и от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че с Протокол за извършена проверка № ПР1938105/28.11.2019г. /№1 от раздел трудови правоотношения/ на „Прогрес 2005” ООД, е дадено задължително предписание, дружеството в качеството му на работодател да изплати дължимо трудово възнаграждение за месец август 2019г. на законните наследници на Мариян Г. Георгиев съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ,  което предписание е било с краен срок на изпълнение 25.12.2019 г.

        При извършена повторна проверка по документи на 07.02.2020 г. е установено, че дружеството не е изплатило описаното трудово възнаграждение, поради което правилно с процесното наказателно постановление дружеството е било санкционирано на основание чл.415, ал.1 от КТ. Следва да се има в предвид, че след като дадените задължителни предписания не са обжалвани по съдебен ред, то те са влезли в законна сила и са задължителни за адресатите им, като е недопустимо в настоящото производство да се извършва косвен съдебен контрол по отношение на тяхната законосъобразност, както е направил първоинстанционния съд.

        Съдътне споделя изложените доводи в жалбата, че деянието описано в АУАН и НП не осъществява състав на административно нарушение. В случая дружеството е наказано за неизпълнение на дадени му предписания от контролните органи, а не конкретно за неизплащане на трудовото възнаграждение на законните наследници на лицето, тоест какви са отношенията между дружеството и неговия работник е въпрос неотносим към предмета на спора. Спорът между страните по трудовото правоотношение за изплащане на трудово възнаграждение за положен труд независимо, че може да се решава по реда на ГПК, не изключва възможността да бъде ангажирана едновременно с това и административнонаказателната отговорност на работодателя в случай, че той не го е изплатил на работника, респективно на законните му наследници. Това задължение на работодателя е установено с разпоредбата на чл.128 от КТ във връзка с чл. 270 от КТ, тоест дължимото от работодателя поведение е нормативно регламентирано по императивен начин в КТ. Всяко отклонение от предписаното е противоправно. От друга страна за нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство, включително и на разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ от страна на работодателя, в нормата на чл. 415, ал.1 от КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лева. Следователно всяко неспазване на изискванията, установени в разпоредбите на трудовото законодателство е обявено от закона и за наказуемо.  Съгласно чл.1 , ал. 3 от КТ основната цел на кодекса е да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. В КТ са предвидени различни механизми, с които да бъдат гарантирани ефективно правата на работника, който е икономически по-слабата страна в трудовото правоотношение. Един от тези механизми е възможността регламентирана в разпоредбите на чл.404, чл.412а-416 от КТ, държавата да се намесва със средствата на административната принуда и санкция, в случаите на неизпълнение от страна на работодателя на негови нормативно установени задължения по повод и във връзка с трудовото правоотношение.

         Не са налице и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила при издаването на АУАН и НП. По отношение датата на нарушението, поради осъществяване на същото чрез бездействие, каквото представлява неизпълнението на предписание, много точно в НП и АУАН е посочен периода през който е продължило то – датата на констатиране на нарушението при извършената проверка, датата на изтичането на срока за изпълнение на предписанието –25.12.2019 г., както и датата на проверката, при която е констатирано неизпълнение на даденото задължително предписание, следователно е посочен периода на нарушението. Точно и ясно в НП и АУАН са описани обстоятелствата, при които е извършено същото, изложени по-горе и законните разпоредби, които са били нарушени – чл.415, ал.1 от КТ, поради което обратният извод не може да бъде споделен.

           С оглед на изложеното, правилно и законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ и е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лв. Предвид продължителния период на неизпълнение на задължението по чл.128, т.2 от КТ, въпреки издадено предписание, както и факта, че не е било изплатено трудово възнаграждение през един дълъг период от време и като съобрази липсата на доказателства по делото за други извършени нарушения по Кодекса на труда, водят съда до извод, че наложената санкция в минимален размер е съобразена с предпоставките по чл.27, ал.1 - 3 ЗАНН и определеното наказание се явява адекватно на извършеното, на тежестта на нарушението, значимостта на нарушените обществени отношения и годно да реализира целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН.

           Според настоящия съдебен състав няма основание за приложението на чл. 28 ЗАНН. Застъпеното в жалбата становище за наличие на предпоставки за това следва да се преценява от гледна точка признаците за маловажност, очертани в състава на нормата на чл.415в от КТ, а те са два: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на Кодекса на труда и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. Отсъствието на която и да е от кумулативно предвидените предпоставки изключва приложимостта на  привилегирования състав.

           В този смисъл Съдът намира, че  НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата  е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

           Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05 – 0001069/29.04.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Видин, с което на жалбоподателя„Прогрес - 2005“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Брегово, обл. Видин, п.к. 3790, пл. „Централен“, № 1, представлявано от управителя З.З.Ч., е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.  416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ – „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.

              Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.  

                                                           

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :