Р
Е Ш Е Н И Е
№ 262812
гр.Варна;15.11.2021год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, ХVI-ти състав в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 255 по описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният
иск намира своето правно основание в разпоредбите на чл.
415, ал.1,т.1 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.327,
ал.1 от ТЗ, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът „Д."ООД, ЕИК *, с управител С. А. П., със седалище и адрес на
управление:*** дължи на ищеца „Д." ЕООД, ЕИК *, с управител А. Й. Д. със
седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния си представител младши
адвокат А.Р., член на Адвокатска Колегия - град В. с адрес на адвокатска
кантора: гр. В., ул. „*“ № *, мобилен телефон: *, следната сума, за която е
издадена заповед за изпълнение в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 13 842/2020 год. на 16-ти състав на
Районен съд гр. Варна, а именно: 23 177
лева (двадесет и три хиляди, сто седемдесет и седем лева)-представляваща
неизпълнено задължение по фактури, приети и подписани от ответното
дружество, както следва:Фактура № 50002 от дата 16.03.2018 год., с дължима сума
за плащане в размер на 2 219,74 лева;Фактура № 50101 от дата 22.03.2018 год., с
дължима сума за плащане в размер на 1071 лева; Фактура № 50284 от дата
02.04.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 106,80 лева; Фактура №
51128 от дата 18.05.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 492.19 лева;
Фактура № 51435 от дата 06.06.2018 год., с дължима
сума за плащане в размер на 371,33 лева; Фактура № 51766 от дата 28.06.2018
год., с дължима сума за плащане в размер на 217,08 лева; Фактура № 52041 от
дата 12.07.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 2 142 лева; Фактура
№ 52152 от дата 19.07.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 760,22
лева; Фактура № 52362 от дата 30.07.2018 год., с дължима сума за плащане в
размер на 104,26 лева; Фактура № 52450 от дата 02.08.2018 год., с дължима сума
за плащане в размер на 104,26 лева; Фактура № 52487 от дата 06.08.2018 год., с
дължима сума за плащане в размер на 199,92 лева; Фактура № 52571 от дата
10.08.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 2141,95 лева; Фактура №
53459 от дата 01.10.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 475.20
лева; Фактура № 53463 от дата 01.10.2018 год., с дължима сума за плащане в
размер на 475,20 лева; Фактура № 53536 от дата 04.10.2018 год., с дължима сума
за плащане в размер на 165,46 лева;Фактура № 53857 от дата 26.10.2018 год., с
дължима сума за плащане в размер на 1 874,21 лева; Фактура № 54048 от дата
06.11.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 536,39 лева; Фактура №
54574 от дата 10.12.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 345,60
лева; Фактура № 55078 от дата 11.01.2019 год., с дължима сума за плащане в
размер на 104,30 лева;Фактура № 55629 от дата 14.02.2019 год., с дължима сума
за плащане в размер на 339,55 лева; Фактура № 55906 от дата 04.03.2019 год., с
дължима сума за плащане в размер на 324 лева; Фактура № 56747 от дата
19.04.2019 год., с дължима сума за плащане в размер на 243,98 лева; Фактура №
57159 от дата 13.05.2019 год., с дължима сума за плащане в размер на 871,92
лева; Фактура № 57186 от дата 14.05.2019 год., с дължима сума за плащане в
размер на 4 488 лева; Фактура № 57476 от дата 29.05.2019 год., с дължима сума
за плащане в размер на 1 190,09 лева; Фактура № 57679 от дата 10.06.2019 год.,
с дължима сума за плащане в размер на 77,52 лева; Фактура № 57680 от дата
10.06.2019 год., с дължима сума за плащане в размер на 872,40 лева; Фактура №
58264 от дата 11.07.2019 год., с дължима сума за плащане в размер на 683,16
лева; Фактура № 58949 от дата 16.08.2019 год., с дължима сума за плащане в
размер на 180 лева,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда-29.10.2020год. до
окончателното изплащане на вземането.
Моли
да му бъдат присъдени направените разноски в заповедното производство, както и
съдът да осъди „Д." ООД, да му заплати тези разноски,
както и да осъдите „Д." ООД да заплати на „Д." ЕООД направените
разноски в настоящото исково производство в размер на 464,60 лева /четиристотин
шестдесет и четири лева, шестдесет стотинки/-довнесена държавна такса, както и
адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лева /хиляда и триста лева/.
Обстоятелства, от които се твърди,
че произтича претендираното право:
Между
ищцовото търговско дружество „Д." ЕООД, ЕИК *, с
управител А. Й. Д. със седалище и адрес на управление:*** и търговското
дружество „* - *" ООД,ЕИК *, с управител С. А. П., със седалище и адрес на
управление:***, възникват дългосрочни търговски отношения по покупко-продажба
на стоки. „Д." ЕООД извършва доставка на заявени от ответната страна
артикули, за всяка от които, ищецът издава по надлежния ред фактура за
дължимата сума. Всички фактури са приети и подписани от ответника /подробно
описани по-долу/ и задълженията по всяка една от тях следва да бъдат заплатени
на ищеца по посочена сметка.
Във
връзка с провеждания одит на годишния финансов отчет, през месец Февруари 2020
година е изпратена Молба за потвърждение до „Д." ООД, за размера на
задълженията му. На 19.02.2020 година е върнат отговор от ответното дружество,
в който същото потвърждава, че дължи на „Д." ЕООД, сума в размер на 47
274,03 лева. В настоящото производство претендира само част от цялото
задължение, а именно - 23 177 лева от общо 47 2374 лева, тъй като за тази сума
е образувано частно гражданско дело № 13 842/2020 год. по описа на РС-гр.
Варна, 16-ти състав.
Въпреки
многобройните опити да се договори извънсъдебно и доброволно плащане на
дължимите суми, такова, не е постигнато. В тази връзка е изпратена и Нотариална
покана, чрез Нотариус-К. К. с per. № * в НК, с
допълнителен 14 дневен срок. Нотариалната покана е връчена на 06.10.2020
година, на управителя на фирмата С. А. П..
До
настоящия момент сумите по фактурите, не са изплатени.
Единственото
плащане, което е частично, е по фактура № 50002 от дата 16.03.2018 год., по
която от дължими 4 551,74 лева са платени 2 332 лева, което плащане е
съобразено при посочване на общата дължима сума 23 177,73 лева (двадесет и три
хиляди, сто и седемдесет и седем лева, седемдесет и три стотинки).
В
тази връзка за ищеца, възниква правния интерес от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил
претенцията и по образуваното частно гражданско дело № 13 842/2020 год. по
описа на Районен съд-гр. Варна, 16-ти състав е издадена заповед за изпълнение.
Срещу заповедта е депозирано възражение, което от своя страна обуславя
подаването на настоящата искова молба.
Ответникът в срока за отговор по
реда на чл.131 от ГПК, депозира
отговор на исковата молба.
Излага
становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че между страните в действителност са налице
трайни търговски отношения,като ищеца извършва доставки на ответното дружество.
Не оспорва и наличието на задължение за тяхното плащане. Сочи, че в процесните фактури липсва падеж за плащане. Излага, че
между страните е налице договорка за извършване на периодични плащания,като се
погасяват суми по най-старите фактури.Към настоящия момент ответника продължава
да заплаща задължения към ищеца,както и продължава да получава доставки.Налице
са търговски договорки за отсрочено плащане,каквото ищеца до момента е
приемал,което е видно и от факта,че същия продължава да извършва доставки.
Ето
защо счита иска за неоснователен и преждевременно предявен,доколкото ответника
не отказва плащане на задълженията си към ищеца,но не е налице покана за
изплащане на цялото задължение,каквато договорка между страните няма. Напротив
между страните е налице договорка, относно начините на плащане. Видно и от
представените с исковата молба доказателства е, че ответникът не отрича
извършените доставки,но отрича да дължи към момента на ищеца посочената в
исковата молба сума,предвид договорения начин на плащане. Ищеца е запознат с
временното финансово затруднение на ответника и вероятно поведението му,
изразяващо се в депозиране на настоящия иск е продиктувано от наличието на дело
за обявяване на ответника в несъстоятелност,по което има постановено решение за
отхвърляне на искането за обявяване на „Дан 2000" ООД в несъстоятелност,
доколкото Съдът е преценил,че финансовите затруднения на ответника са временни
- търг.дело №1162/2020год. на ВОС.
На
основание горното моли съда да отхвърли
иска.
В
съдебно заседание ищецът,чрез пълномощник адв. А.Р. поддържа
иска . В хода по същество на делото моли съда да уважи иска, както и да му
присъдени сторените в настоящото производство разноски, както и разноските
сторени в заповедното производство.
ПО ДОПУСТИМОСТТА на предявения иск
с правно основание чл.422 от ГПК:
От
приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 13842/2020 г. на ВРС-16 състав,
се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата
страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в
настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на
29.10.2020 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед
№261229/02.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
силата на която е разпоредено на длъжника „* - *“ ООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от С. П.,ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Д.” ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А. Д., чрез
пълномощник адв.А.Р., сумата в общ размер от 23177,73
лв. (двадесет и три хиляди сто седемдесет и седем лева, седемдесет и три ст.),
представляваща сбор от дължими суми за покупко-продажба на стоки, за които са
издадени следните фактури: Фактура № 50002 от 16.03.2018 год., с дължима сума
за плащане в размер на 2 219,74 лева; Фактура № 50101 от 22.03.2018 год., с дължима
сума за плащане в размер на 1 071 лева; Фактура № 50284 от 02.04.2018 год., с
дължима сума за плащане в размер на 106,80 лева; Фактура № 51128 от 18.05.2018
год., с дължима сума за плащане в размер на 492,19 лева; Фактура № 51435 от 06.06.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 371,33
лева; Фактура № 51766 от 28.06.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на
217,08 лева; Фактура № 52041 от 12.07.2018 год., с дължима сума за плащане в
размер на - 2 142 лева; Фактура №
52152 от 19.07.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 760,22 лева;
Фактура № 52362 от 30.07.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на
104,26 лева; Фактура № 52450 от 02.08.2018 год., с дължима сума за плащане в
размер на 104,26 лева; Фактура № 52487 от дата 06.08.2018 год., с дължима сума
за плащане в размер на 199,92 лева; Фактура № 52571 от 10.08.2018 год., с
дължима сума за плащане в размер на 2 141,95 лева; Фактура № 53459 от
01.10.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 475,20 лева; Фактура № 53463
от 01.10.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 475,20 лева; Фактура
№ 53536 от 04.10.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 165,46 лева;
Фактура № 53857 от 26.10.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 1
874,21 лева; Фактура № 54048 от 06.11.2018 год., с дължима сума за плащане в
размер на 536,39 лева; Фактура № 54574 от 10.12.2018 год., с дължима сума за
плащане в размер на 345,60 лева; Фактура № 55078 от 11.01.2019 год., с дължима
сума за плащане в размер на 104,30 лева; Фактура № 55629 от 14.02.2019 год., с
дължима сума за плащане в размер на 339,55 лева; Фактура № 55906 от 04.03.2019
год., с дължима сума за плащане в размер на 324 лева; Фактура № 56747 от
19.04.2019 год., с дължима сума за плащане в размер на 243,98 лева; Фактура №
57159 от 13.05.2019 год., с дължима сума за плащане в размер на 871,92 лева;
Фактура № 57186 от 14.05.2019 год., с дължима сума за плащане в размер на 4 488
лева; Фактура № 57476 от 29.05.2019 год., с дължима сума за плащане в размер на
1 190,09 лева; Фактура № 57679 от 10.06.2019 год., с дължима сума за плащане в
размер на 77,52 лева; Фактура № 57680 от 10.06.2019 год., с дължима сума за
плащане в размер на 872,40 лева; Фактура № 58264 от 11.07.2019 год., с дължима
сума за плащане в размер на 683,16 лева; Фактура № 58949 от 16.08.2019 год., с
дължима сума за плащане в размер на 180 лева,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.10.2020 г.
до окончателното изплащане, на основание чл. 410, т. 1 ГПК,както и направените
съдебно – деловодни разноски, от които 463,60 лв. (четиристотин шестдесет и три
лева, шестдесет ст.), за заплатена държавна такса, 120 лв. (сто и двадесет
лева) - заплатена нотариална такса за връчване на натораилна
покана и 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Заповедта
за изпълнение е оспорена в срок, чрез подаденото от страна на длъжника
възражение. С оглед оспорването на зопевдта за
изпълнение съдът е дал указания на заявителя да предяви иск. Съобщение с
указания за предявяване на иск е редовно получено от заявителя на
10.12.2020год. В срок на 11.01.2021год. първия работен ден след
10.01.2021год. ищецът депозира иска,
разглеждан в настоящото производство. Искът
се явява допустим и като такъв подлежи на разглеждане по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Като
писмени доказателства по делото са приети ангажираните от ищеца документи,
както следва: молба за потвърждение до „Д."
ООД; счетоводни вземания и задължения по документи; фактура № 50002 от
16.03.2018 год.; фактура № 50101 от 22.03.2018 год.; фактура № 50284 от
02.04.2018 год.; фактура № 51128 от 18.05.2018 год.; фактура № 51435 от 06.06.2018 год.; фактура № 51766 от 28.06.2018 год.; фактура №
52041 от 12.07.2018 год.; фактура № 52152 от 19.07.2018 год.; фактура № 52362
от 30.07.2018 год.; фактура № 52450 от 02.08.2018 год.; фактура № 52487 от
06.08.2018 год.; фактура № 52571 от 10.08.2018 год.; фактура № 53459 от
01.10.2018 год.; фактура № 53463 от 01.10.2018 год.; фактура № 53536 от
04.10.2018 год.; фактура № 53857 от 26.10.2018год.; фактура № 54048 от
06.11.2018 год.; фактура № 55078 от 11.01.2019 год.; фактура № 55629 от
14.02.2019 год.; фактура № 55906 от 04.03.2019 год.; фактура № 56747 от
19.04.2019 год.; фактура № 57159 от 13.05.2019 год.; фактура № 57186 от
14.05.2019 год.; фактура № 57476 от 29.05.2019 год.; фактура № 57679 от
10.06.2019год.; фактура № 57680 от 10.06.2019 год.; фактура № 58264 от
11.07.2019 год.; фактура № 58949 от 16.08.2019 год.
По
искане на ответника към доказателствения материал по
дело е приобщено решение №53 от
05.03.2021г. по описа на Окръжен съд – Варна по търговско дело №1162/2020г.
От
заключението на ВЛ по ССЧ.Е се установява следното: Процесиите фактури са
осчетоводени в двете дружества, така както е описано в Раздел II.
Констативно-съобразителна част.Налице са няколко частични плащания по фактура
50002/16.03.2018 г., на следните дати: 04.11.2019 г.; 22.11.2019 г.; 09.12.2019
г. и 18.05.2020 г. Общ размер на извършените частични плащания: 2 332.00
лева.Общ размер на остатъчния дълг на Д. ООД към Д. ЕООД: 23 1 77.33 лева
/Таблица 1, ред 31, колона 6/.След 11.01.2021 г. не са извършвани доставки от Д.
ЕООД към Д. ООД.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
За
успешното провеждане на установителен иск с правно
основание чл.415, ал.4 вр. чл.422 от ГПК в тежест на
ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
сума, която се явява неизплатена цена на доставени стоки.
В
разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да
установи при условията на пълно и главно доказване наведените от нея твърдения,
а именно: наличие на валидни облигационни отношения, по силата на сключен договор за достаква,точно
изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца, размера и изискуемостта
на вземанията си. Ответникът от своя
страна следва да установи всички
наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска.
Няма
спор между страните, а и от ангажираните в хода на производството по делото доказателства
се установява, че между страните са били
установени търговски отношения във връзка с договор за покупко-продажба на
стоки. Уговорената стока е била доставена на ответника , като ищецът е съставил
фактури за стойността на отделните доставки. С оглед горното, съдът приема, че
ищецът е изправна страна по търговските
взаимоотношения, основани на договор за продажба, за който са съставени процесните фактури. Няма спор между страните, че към
момента на съставяне на процесните фактури,
фактурираната стока е доставена на ответника. Фактурите са подписани от
ответника, същите са заведени в счетоводството на двете на дружества. С
предаването на вещите за купувачът е възникнало задължение да престира договорената цена. В хода на производството по
делото се установи, че договорената цена по процесните
фактури не е заплатена от страна на
ответника . При това положение ищецът, като продавач е в правото си да иска реално изпълнение на
договорните задължения.
Ответникът
фактически не оспорва ,че дължи. Счита, че ищецът преждевременно претендира
изпълнение, тъй като е налице договореност за разсрочено плащане на дълга.
Твърдяното разсрочено плащане ответникът не доказа в хода на процеса с валидно
съществуващи доказателства. Допуснатите му в тази насока свидетели, ответникът не доведе в съдебно заседание. Дори и да ги
беше водил, тези гласни доказателства за установяване договореност за
разсрочено плащане на дълг в размер над 5 000лв. се явяват недопустими,
предвид разпоредбата на чл.164,ал.1 ,т.3 от ГПК и липсата на съгласие от страна
на ищеца за ангажираните им с оглед разпоредбата на чл.164,ал.2 от ГПК.
Доводите за наличие на финансови затруднение не представляват обстоятелство,
което да изключи изпълнение или оправдае забавата при изпълнение.
С
оглед горното съдът намира, че в полза на ищеца съществува валидно и изискуемо вземане, произтичащо от
изпълнен договор за продажба по който са съставени процесните
фактури.Ето защо постановява решение с което уважава иска. Като законна
последица от уважаването на иска следва да се присъди лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда-29.10.2020год. до окончателното изплащане
на задължението.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи.
Общият размер на разноските в исковото производство възлиза в размер от 1764.60лв.,които се
изразяват в следното :464.60лв. държавна такса и 1300лв. адвокатско
възнаграждение.
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело №
4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в
заповедното производство, съобразено на предмета на настоящото производство. Разноските
в заповедното производство по ч.гр.дело
№13842/2020год. на ВРС възлизат в размер от 583.60лв. и се изразяват в
следното: 463.60лв. държавна такса и 120лв. разходи за връчване на нот.покана.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Д." ЕООД, ЕИК *, с управител А.
Й. Д. със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния си представител
младши адвокат А.Р., член на Адвокатска Колегия - град В. с адрес на адвокатска
кантора: гр. Варна, ул. „*“ № *, мобилен телефон: *,от една страна и ответника „Д."ООД, ЕИК *, с управител С.
А. П., със седалище и адрес на управление:*** от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сума в размер на 23 177
лева (двадесет и три хиляди, сто седемдесет и седем лева)-представляваща
неизпълнено задължение по фактури, приети и подписани от ответното дружество,
както следва:Фактура № 50002 от дата 16.03.2018 год., с дължима сума за плащане
в размер на 2 219,74 лева;Фактура № 50101 от дата 22.03.2018 год., с дължима
сума за плащане в размер на 1071 лева; Фактура № 50284 от дата 02.04.2018 год.,
с дължима сума за плащане в размер на 106,80 лева; Фактура № 51128 от дата
18.05.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 492.19 лева;
Фактура № 51435 от дата 06.06.2018 год., с
дължима сума за плащане в размер на 371,33 лева; Фактура № 51766 от дата
28.06.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 217,08 лева; Фактура №
52041 от дата 12.07.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 2 142
лева; Фактура № 52152 от дата 19.07.2018 год., с дължима сума за плащане в
размер на 760,22 лева; Фактура № 52362 от дата 30.07.2018 год., с дължима сума
за плащане в размер на 104,26 лева; Фактура № 52450 от дата 02.08.2018 год., с
дължима сума за плащане в размер на 104,26 лева; Фактура № 52487 от дата
06.08.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 199,92 лева; Фактура №
52571 от дата 10.08.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 2141,95
лева; Фактура № 53459 от дата 01.10.2018 год., с дължима сума за плащане в
размер на 475.20 лева; Фактура № 53463 от дата 01.10.2018 год., с дължима сума
за плащане в размер на 475,20 лева; Фактура № 53536 от дата 04.10.2018 год., с
дължима сума за плащане в размер на 165,46 лева;Фактура № 53857 от дата
26.10.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 1 874,21 лева; Фактура №
54048 от дата 06.11.2018 год., с дължима сума за плащане в размер на 536,39
лева; Фактура № 54574 от дата 10.12.2018 год., с дължима сума за плащане в
размер на 345,60 лева; Фактура № 55078 от дата 11.01.2019 год., с дължима сума
за плащане в размер на 104,30 лева;Фактура № 55629 от дата 14.02.2019 год., с
дължима сума за плащане в размер на 339,55 лева; Фактура № 55906 от дата
04.03.2019 год., с дължима сума за плащане в размер на 324 лева; Фактура №
56747 от дата 19.04.2019 год., с дължима сума за плащане в размер на 243,98
лева; Фактура № 57159 от дата 13.05.2019 год., с дължима сума за плащане в
размер на 871,92 лева; Фактура № 57186 от дата 14.05.2019 год., с дължима сума
за плащане в размер на 4 488 лева; Фактура № 57476 от дата 29.05.2019 год., с
дължима сума за плащане в размер на 1 190,09 лева; Фактура № 57679 от дата 10.06.2019
год., с дължима сума за плащане в размер на 77,52 лева; Фактура № 57680 от дата
10.06.2019 год., с дължима сума за плащане в размер на 872,40 лева; Фактура №
58264 от дата 11.07.2019 год., с дължима сума за плащане в размер на 683,16
лева; Фактура № 58949 от дата 16.08.2019 год., с дължима сума за плащане в
размер на 180 лева,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда-29.10.2020год. до окончателното
изплащане на вземането,за която сума е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.дело №13842/2020год. на ВРС, на
основание чл.415,ал.4 във вр. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Д.“ ООД, ЕИК *, с управител С. А. П., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Д." ЕООД, ЕИК *, с
управител А. Й. Д. със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния си
представител младши адвокат А.Р., член на Адвокатска Колегия - град В. с адрес
на адвокатска кантора: гр. Варна, ул. „*“ № *, мобилен телефон: * , сумата от 1764.60лв., представляваща сторени за
настоящото производство разноски и сумата от 583.60лв.разноски в производството по ч.гр.дело №13842/2020год. на
ВРС, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: