№ 3034
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110134619 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване недължимостта на вземането на ответника за сума в размер от 1103,32 лева по
кл. № ********** за периода от 08.03.2014г. – 02.12.2016 г. и представляващи стойността на
... услуги до имот, находящ се в гр. С.
Ищецът З. П. А. твърди, че е наследник по закон на починалия собственик на
процесния недвижим имот, ползвал услугите на ответното дружество. Сочи, че ответникът е
открил партида на името на наследодателя й - Е.З.В. без правно основание. Навежда също,
че претендираните от ответника „ФИРМА“ задължения са незаконосъобразно начислени, от
една страна, а от друга – погасени по давност. Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срока на чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск.
Сочи, че не претендира от ищцата сумите защото с нея не е в облигационно отношение.
Възразява по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предвид характера на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на
суми претендирани от ищеца, в тежест на ответника е да докаже всички спорни
обстоятелства, от които произтича претендираното вземане, а именно, че ищецът е
потребител на ... услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; че в
процесния период ответникът е доставял ... услуги в претендираните количества в посочения
обект, чиято стойност възлиза на претендираната сума.
Разпоредбата на чл.198о, ал.1 от Закон за водите предписва, че страните по
1
облигационното отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и
Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К
операторите и потребителите. Пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ определя за
потребители юридически и физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ... услуги. Предмет на настоящото дело е стойността на
предоставени В и К услуги за имот находящ се в гр. С., за който при ответника е открита
партида с клиентски № **********.
По делото е представена справка за задълженията на Е.З.В. за имот с абонатен номер
**********, както и фактура № .... за дължимите суми към 03.11.2020 г., от които е видно,
че се претендират неплатените фактури за периода от 08.03.2014 г. до 02.12.2016 г.
Видно от Удостоверение за наследници Е.З.В. е починала на 01.12.2010 г., като нейни
наследници по закон при равни квоти са В.К.Е. и ищцата в настоящото производство З. П.
А..
Съгласно чл.60 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Предвид цитираната норма, ищцата като наследник на собственика на имота би била
пасивно легитимирана по задълженията за ... услуги след смъртта на наследодателя си.
Поради това наследникът има правен интерес да установи, че не дължи процесната сума,
дори и ответникът да не му е открил партида служебно и да не претендира от него
извънсъдебно суми. В случая поводът за делото не е конкретно поведение на ответника, а
отговорността на наследника за задълженията на наследодателя, която възниква по силата
на ЗН.
Въпреки разпределената доказателствена тежест с определение от 18.10.2020 г., както
и обстоятелството, че съдът е изпълнил задълженията си по чл. 146, ал. 2 ГПК, ответното
дружество не е ангажирало никакви доказателства. Доколкото ответникът по настоящия
отрицателен установителен иск не е ангажирал доказателства относно облигационна връзка
между страните, че е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на вода
за процесния имот, начина на отчитане на консумираните услуги и размера на начислените
в тази връзка суми, както и, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране
на давността на вземанията, то неблагоприятните последици от непроведеното доказване са
в негова тежест.
В допълнение следва да се посочи, че между страните е безспорно, че процесните
суми, са погасени по давност. Това обстоятелство представлява признание на факт, което е
доказателствено средство /арг. от чл. 175 ГПК/ и следва да се вземе предвид от съда.
Предвид изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да се уважи.
По разноските.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се
пораждат в полза на ищеца. Ответникът противопоставя възражение, че приложение следва
2
да намери разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца.
Съгласно константната практика на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК, инкорпорирана в
Решение № 67 от 3.04.2014г. по гр.д. № 2944/13г. IV ГО: „Отговорността за разноски по
делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази
материално правна отговорност е деликтна по естеството си… Страната, която е
получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от
нея иск, дължи съгласно чл. 78 от ГПК на насрещната страна всички направени от нея
разноски по делото“. Отговорността за разноски се понася от страната, за която спорът е
приключил неблагоприятно и представлява своеобразна санкция за нейното поведение по
неоснователно предиз...ания от нея спор. В настоящия случай ответникът не е признал иска
в цялост и с извънпроцесуалното си поведение е дал повод за завеждане на делото, поради
което съдът намира, че негова е тежестта за разноски по делото.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 51,55 лв.,
представляваща заплатена държавна такса.
По делото e представен договор, в който е отразена насрещната воля на доверител и
довереник за представителство по делото, с което е изпълнено изискването на нормата на
чл. 38 ЗАдв, поради което на адв. Н. И. следва да се присъди възнаграждение в размер на
400 лв. за осъществената безплатна правна помощ.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 – ти състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
З. П. А., с ЕГН: ********** не дължи на „ФИРМА” АД с ЕИК: .... сумата от 1103,32 лева,
представляваща стойност на потребена вода за клиентски № **********, за периода от
08.03.2014 г. до 02.12.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ФИРМА” АД, с ЕИК: .... да заплати на З.
П. А., с ЕГН: ********** сумата от 51,55 лева, съдебно - деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2, т.3 от ЗАдв „ФИРМА” АД, с ЕИК: .... да заплати
на адв. Н. И. - САК сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищцата.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3