№. ...... / ...... г..
№. 260070 / 19..10..2020 г..
Р Е Ш Е Н И Е
гр.. Монтана 19..10..2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- гр.. МОНТАНА, ІV- ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на 10..09..2020 г.. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора...................................................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 14 по описа за 2020 г.. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл..422 ал..1 ГПК, във връзка с чл..124 ал..1 ГПК, във връзка с чл..415 ГПК..
Ищецът, „С.. К.. ”.. А.., ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.. Н. п. у.. „. Л.. №. 1. вх..2, е.. 4. ап..8, законен представител Христина Миткова Тодорова- управител, чрез пълномощник: адвокат А..А..Д.., Адрес: xxx, е предявило иск против А..К..А.., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, за положително установяване вземане на ищеца в размер на сумите: а/ 125,64лв.. главница; б/ 5,90 лв.. възнаградителна лихва за периода 28..09..2018г.. до 19..11..2018 г..; в/ 15,38 лв.. законна лихва за забава от 19..10..2018 г.. до 30..09..2019г..; г/45,82 лв.. Договорна неустойка за непредоставено обезпечение; д/60 лв.. разноски за извънсъдебно събиране на вземането; е/ведно със законната лихва от подаване на Заявлението в съда-07..11..2019г.. до изплащане на вземането; ж/ 25..00 лв.. такса за СМС известяване, за които в Заповедното производство по ч..гр..д.. №. 2742/ 2019 г.. на Районен съд- гр.. Монтана е издадена Заповед №. 1631 / 8..11..2019 г.. за изпълнение на парично задължение по чл..410 ГПК..
В заповедта за изпълнение е прието посоченото в заявлението относно обстоятелствата, от които произтича вземането, които са посочени и в исковата молба, свеждащи се до следното: „Вземането е дължимо съгласно сключен между А..К..А.. в качеството на Потребител и ,,С.. К..”.. А.. в качеството на Кредитор Договор №. 528679/19..07..2018г.. за потребителски К.. (наричан ,,договора“), приложенията към договора и Общите условия на договора.. На 19..11..2018 г.., с настъпване на падежа на последната погасителна вноска, цялата непогасена главница е станала изискуема”....
Исковата претенция е поради неизпълнено задължение на отв.. А..К..А.., за връщане на получена в заем сума в качеството й на кредитополучател въз основа на сключен със заявителя/ищец/ Договор за потребителски К.. по чл.. 6 от ЗГІФУР.. Отпуснатия заем не е върнат на заемодателя.. Поради непогасяване на задълженията си по посочения договор длъжникът е изпаднал в просрочие.. Сумата е изискуема и ликвидна..
Ищецът счита, че има правен интерес да предяви установителния иск по чл..422 ГПК в срока по чл..415, ал..1 от ГПК, тъй като е получил съобщение от съда по чл..415, ал..1,т..1 от ГПК-за подадено Възражение от длъжника след връчване на Заповедта по чл..410 ГПК.. При условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск за сумата 125,64 лв.., на осн.. чл..55, ал..1 ЗЗД..
Претендира за присъждане на направените разноски в настоящето и в заповедното производство..
От ответника А..К..А.. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx е подаден писмен отговор в рамките на указания едномесечен срок по чл..131 ал..1 от ГПК, чрез адв.. С..Г..,xxx- пълномощник.. На основание чл..26 ал..1 ЗЗД прави възражение за нищожност на договора за потребителски К.. в съответните негови клаузи, поради противоречие със закона и нарушаване на добрите нрави, по отношение на следните претенции:
- 5..90 лв.. - възнаградителна лихва за периода от 28..09..2018 г.. до 19..11..2018 г..;
- 15..38 лв.. - законна лихва за забава от 19..10..2018 г.. до 30..09..2019 г..;
- 45..82 лв.. Договорна неустойка за непредоставено обезпечение;
- 60..00 лв.. разноски за извънсъдебно събиране на вземането;
- 25..00 лв.. за такса СМС известяване;
Оспорва по съдържание представения документ на л..11 от делото, свързан с отказване на кредита от клиента..
На основание чл..78 ал..5 от ГПК прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от 300..00 лв.. за адвокатски хонорар в заповедното производство, които счита, че са двойно завишени..
Доказателствата по делото са писмени..
Изискано е и приложено частно гражданско дело №. 2742 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана..
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл..235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор, че между А..К..А.. в качеството на Потребител и ,,С.. К..”.. А.. в качеството на Кредитор Договор №. е сключен договор за потребителски К.. №. 528679/19..07..2018г.. и е предоставена заемна сума в размер на 200..00 лв.., като А.. е следвало да върне, заедно с дължимото възнаграждение, съгласно погасителен план..
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл..124 ал..1 ГПК, във връзка с 422 ГПК?
При предявен иск по чл..422 ал..1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение..
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл..410 ГПК е предявил при направено възражение в срок срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл..410 ГПК е с установителен характер.. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч..гр..д.. №. 2742 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл..415 ал..1 т..1 ГПК..
Целта на предявяването на иск при направено възражение срещу издадената заповед за изпълнение на длъжника, съгласно разпоредбата на чр..415 ал..1 т..1 ГПК, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като възражението представлява пречка за влизането и в сила.. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл..416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист..
Искът е неоснователен..
При предявен иск по чл..422 ал..1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по образуване на изпълнително дело и това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл..422 ГПК, т..е.. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение..
Производството по разглеждане на иск по чл.. 422 от ГПК е свързано с производството по чл.. 410 и сл.. от ГПК.. Заведеният установителен иск по чл.. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл.. 415, ал.. 1 от ГПК, какъвто е конкретния случай.. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл.. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса..
Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките на чл.. 422, ал.. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.. 410 от ГПК.. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение или евентуалин такъв..
В случая, в тежест на ищеца бе да установи по безспорен и категоричен начин, при пълно и главно доказване, че е налице валидно облигационно правоотношение между него и ищеца и че реално е предадена сумата по договорения потребителски заем.. Не се спори ответникът да е получил сумата от 200..00 лв.. Прави се възражение за начина на определяне на възнаградителната лихва, на неустойката, за направените разноски за извънсъдебно събиране на вземането и такса известяване..
От претендирани от ищеца суми, също и от приложените писмени доказателства по делото не става ясно на каква база и по какъв начин е определена договорната възнаградителна лихва, върху каква главница и за какъв период.. Също така претендираната сума за договорна неустойка за непредставено обезпечение представлява неравноправна клауза, като се вземе в предвид раздел VІ Обезпечения по договора за потребителски К.... В т..6..1 заемателят се задължава в срок до 3 дни да намери поръчител с брутен доход 1500 лв.., с трудово правоотношение поне 6 месеца, без задължения, без същият да е поръчител по съществуващ К.., нито да е кредитополучател при ищеца и който да се яви в който и да е офис в страната на ищеца, за да сключи договор за поръчителство или за встъпване в дълг.. Тези изисквания се отнасят за получен К.. в размер на 200 лв.., и при неизпълнение на договора се дължи 369..32 лв.., т..е.. почти двойна на размера на получения К....
В хода на производството не се представиха доказателства, че са направени сочените разходи, т..е.. да са заплатени, отнасящи се до извън съдебното събиране на вземането..
За да докаже и обоснове по безспорен и категоричен начин ищецът следваше да поиска извършване на съдебно- счетоводна експертиза, тъй като с отговора на исковата молба са оспорени всички претенции като неоснователни и недоказани, това бе в негова тежест.. Възнаградителната лихва, законната лихва за забава /която не е изяснена върху каква главница е начислена/, договорната неустойка за непредоставено обезпечение и другите разноски, представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл..143 от ЗПК, според който: ,,Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или на доставчика и потребителя.. Това е така, защото търсените суми са с нереално висока стойност в сравнение с услугите, които се предоставят по кредита, с което се цели заобикаляне на закона, като се избягва да се посочи прекомерно завишения размер на лихвата, която реално длъжникът следва да заплати по кредита..
В представения договор за потребителски К.. не са спазени всички задължителни изисквания относно неговото съдържание, лимитативно изброени в чл..11 ал..1 т..9, т..9а, т.. 10, т.. 12 и ал..2 от ЗПК.. А чл..23 от ЗПК императивно разпорежда, че когато договорът за потребителски К.. е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита..
В представения договор за потребителски К.. №. 528679/19..07..2018 г.. е посочен фиксирания лихвен процент по заема - 36 %, ГПР на заема 48..18 %, както и общо дължимите суми със и без неустойки.. Липсва разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/.. Не са конкретизирани всички разходи във връзка с кредита, а само е упоменато в чл..32 от договора, че те не могат да надхвърлят 120 лв.. Не се установи, при сключване на договора за потребителски К.. дали са предоставени общите условия за запознаване..
Стой на разглеждане и въпросът явяват ли се в противоречие с „добрите нрави”.. по смисъла на чл.. 9 и чл..26 ал..1 от ЗЗД, което от своя страна да обоснове основателността или отхвърлянето на претенцията, във връзка ненавременно изпълнение на парично задължение по ДРЗ относно претенциите за възнаградителната лихва, за неустойката, за направените разноски за извънсъдебно събиране на вземането и такса известяване..
Основателността на претенцията по чл..92 ал..1 ЗЗД е обусловена от установяването на три правнорелевантни факта: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка..
За да възникне задължение за плащане на неустойка по договорно неизпълнение, следва да се установят кумулативно следните елементи на сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възникне задължение за изпълнение.. Освен облигационната връзка, е необходимо и виновно неизпълнение - пълно или частично, на договорно задължение и не на последно място, да е уговорена по размер неустойката за неизпълнение.. В конкретния случай не са налице всички елементи за възникване задължение за плащане на неустойка, а именно: сключен между страните валиден договор, както и уговорена неустойка и краен срок за плащане.. Поставени са такива условия на ответницата, в посочените по-горе текстове на раздел VІ Обезпечения, които съда счита, че са неравноправни клаузи в договора, още повече, че посочената неустойка е в по-голям размер от разрешения К....
Автономията на волята и свободата на договарянето са прокламирани като основни конституционни свободи, чието зачитане е задължително, както за частноправните субекти, така и за държавните органи..
Приложното им поле е ограничено от законодателя с чл..9 ЗЗД, според който съдържанието на договорите страните могат да определят свободно дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави..
Противоречие със закона е налице, когато има противоречие с правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран, е въплътен в много отделни норми и е част от действащата правна система..
С не по – малко като значение ограничение на свободата на договаряне, е накърняването на добрите нрави.. Като морални норми добрите нрави нямат правно действие.. По силата на чл..26 ал..1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно значение, като нарушението им се поставя по последици наравно с нарушението на закона.. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като принципи или произтичат от тях, съставляват морални норми на поведение, етични възгледи и правила за поведение.. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти.. При това задължение за зачитане на взаимните интереси на страните по сделките, за нарушаване на принципа на справедливостта при сключването им, правоприлагащият орган изхожда от законодателството, от своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай..
Действително, неустойката освен обезщетителна /стимулираща/ има и наказателна функция, чрез съчетанието на които се обезпечава надлежното изпълнение от длъжника.. В настоящия случай, клаузата за неустойка, съдържаща се в приложения договор, не цели проявлението на посочените и функции, а сочи на несправедливо по съдържание съглашение поради обективната неравностойност на насрещните задължения, т..е.. така определената неустойка освен че е прекомерно завишена, е в нарушение на чл..9 ЗЗД; договорена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е основание за нищожност на тази клауза от договора, съгласно чл..26 ал..1 от ЗЗД..
Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност на сключения договор в тази му част.. Като непораждаща правно действие, вторичните въпроси относно дължимостта на неустойката и възможността или невъзможността за намаляване на размера и при определени законови хипотези, автоматично се изключват от обсъждане, т..е.. налице е частична недействителност на договора досежно клаузата за неустойка, в тази част договора е нищожен и не поражда правно действие..
Недействителността на клаузата за неустойката обаче не води до нищожност на целия договор, съгласно чл..26 ал..4 ЗЗД, когато може да се предположи, че страните биха го сключили и без недействителните му клаузи или когато порочната му част може да бъде заменена от повелителни законови разпоредби.. Съдът намира, че страните са сключили договора за потребителски заем, без клаузата за неустойка, тъй като основната им цел е била предоставяне за заем за послужване и връщането му в определен срок по погасителен план.. Задължението за плащане на договорената цена, изпълнено при забава налага извода, че при нищожността на клаузата за неустойка са текли във всички случаи мораторните лихви.. Предвид императивната норма на чл..86 от ЗЗД, след като не е установено неизпълнение точно на парично задължение, не би се следвало и обезщетение за забавеното му изпълнение, което освен това не е установено по размер в хода на процеса, по предвидения от закона ред..
Съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на ответника за нищожност на договора, като противоречащ на добрите нрави, отнасящ се до претендираната неустойка, възнаградителна лихва, разноските за извънсъдебно събиране на вземането и такси, като за последните не се установи реално да са извършени.. Липсват каквито и да са доказателства в тази насока..
Съдът намира, че ищецът не установи и размера на задължението, което претендира..
В тази връзка искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв..
По отношение на иска, предявен в условията на евентуалност по чл..55 ЗЗД, докладчикът по делото счита, че следва да бъде оставен без разглеждане, тъй като при предявен специален установителен иск за съществуване на вземане е недопустимо разглеждането на какъвто и да било друг иск, при условие, че главният такъв е неоснователен..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл..124 ал..1 ГПК, във връзка с чл..422 ГПК от „С.. К.. ”.. А.., ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.. Н. п. у.. „. Л.. №. 1. вх..2, е.. 4. ап..8, законен представител Христина Миткова Тодорова- управител, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ към 07..11..2019 година, дължимо от А..К..А.., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, за положително установяване вземане на ищеца в размер на сумите: а/ 125,64лв.. главница; б/ 5,90 лв.. възнаградителна лихва за периода 28..09..2018г.. до 19..11..2018 г..; в/ 15,38 лв.. законна лихва за забава от 19..10..2018 г.. до 30..09..2019г..; г/45,82 лв.. Договорна неустойка за непредоставено обезпечение; д/60 лв.. разноски за извънсъдебно събиране на вземането; е/ведно със законната лихва от подаване на Заявлението в съда-07..11..2019г.. до изплащане на вземането; ж/ 25..00 лв.. такса за СМС известяване, за които в Заповедното производство по ч..гр..д.. №. 2742/ 2019 г.. на Районен съд- гр.. Монтана е издадена Заповед №. 1631 / 8..11..2019 г.. за изпълнение на парично задължение по чл..410 ГПК от Районен съд, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска, предявен от „С.. К.. ”.. А.., ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.. Н. п. у.. „. Л.. №. 1. вх..2, е.. 4. ап..8, законен представител Христина Миткова Тодорова- управител, с правно основание чл..55 ЗЗД, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМ..
ОСЪЖДА „С.. К.. ”.. А.., ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.. Н. п. у.. „. Л.. №. 1. вх..2, е.. 4. ап..8, законен представител Христина Миткова Тодорова- управител, ДА ЗАПЛАТИ на А..К..А.., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, сумата от 300..00 лв.. за направените в хода разноски за изплатено адвокатско възнаграждение..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: