№ 257
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300601357 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК .
Образувано е по жалба на адв.В. К., защитник на подсъдимия К. Ж., срещу
присъда № 68 от 29.03.2022г., постановена по НОХД № 1283/2022г. по описа на
Пловдивски районен съд. С присъдата подсъдимият К. Ж. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.270 ал.1 от НК и на основание чл. 57, ал.1, вр.чл.54
от НК му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 1300лв.
В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и
необоснована. Не се сочат конкретни аргументи или допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена
друга такава, с която подс.К. Ж. да бъде оправдан.
В съдебно заседание прокурорът излага становище за правилност и
законосъобразност на първостепенния съдебен акт. Защитникът и подсъдимият
поддържат жалбата. Твърди се от тяхна страна несъставомерност на деянието, поради
това, че подсъдимият е спрял на подаденият звуков сигнал в момента, в който го е
възприел и в който е могъл да спре без да пречи на движението. В тази връзка се
твърди, че действията на подсъдимия не са били насочени срещу проверяващия орган,
след като е започнало изпълнението на служебните му задължения.
В последната си дума подсъдимият иска да бъде наказан по реда на ЗДвП, а не
по НК.
1
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законово установения
срок.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При оценката и анализа на доказателствата по делото първостепенният съд
установил следната фактическа обстановка:
Около 17:30 ч. на 11.01.2022 г. свидетелите мл. инспектор С.К. на длъжността
„***“ в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към
Четвърто РУ П. при ОДМВР П. и мл. инспектор К.К. на длъжност „***“ в група
„Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ П.
при ОДМВР П., били на работа и изпълнявали възложените им функции по охрана на
обществения ред като автопатрул на територията на 04 РУП към ОДМВР П.. Те се
движили със служебен автомобил по ул. „Капитан Райчо“, гр. Пловдив, в западна
посока, извършвайки патрулно-постова дейност. Патрулният автомобил бил
управляван от свид. К., а свид. К. бил на предна дясна седалка. При достигане на
кръстовището на ул. „Капитан Райчо“ и ул. „Леонардо Да Винчи“ пред полицейския
автомобил в посока юг-север по ул. „Леонардо Да Винчи“ преминал лек автомобил
марка „Опел“ модел „Корса“ с рег. № ***, управляван от подсъдимия К. Ж..
Автомобилът „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ***, управляван от подсъдимия, се
движел в насрещното платно за движение и продължил в насрещното движение по ул.
„Леонардо Да Винчи“ в северна посока. Свидетелите К. и К. незабавно последвали
автомобила, управляван от подсъдимия Ж., подавайки звуков и светлинен сигнал за
спиране и за извършване на проверка на документите на водача и автомобила. Тези
свидетели, в качеството им на служители на МВР с патрулния автомобил, доближили
лекия автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ***, но водачът на същия –
подс. Ж., въпреки подадените звуков и светлинен сигнал, не спрял управлявания от
него автомобил, а увеличил скоростта на движение като по този начин осуетил
извършването на проверка чрез бягство с управлявания от него лек автомобил марка
„Опел“ модел „Корса“ с рег. № *** от мястото на подаване на сигнал за спиране за
извършване на проверка. Подс. К. Ж. с управлявания от него автомобил продължил
движението си по ул. „Георги С. Раковски“, след което завил по ул. „Петър Парчевич“
и след завой отново се включил по ул. „Леонардо Да Винчи“, като през цялото време
Ж. управлявал автомобила си с висока и несъобразена с пътните условия скорост и в
насрещното движение без да пропуска движещите се с предимство автомобили.
Подсъдимият К. Ж. няколко пъти преминал по описания маршрут в посоченото каре от
улици като през цялото време след него се движили полицейските служители с
2
патрулния автомобил с подадени звуков и светлинен сигнал за спиране. В един момент
подсъдимият Ж. завил управлявания от него автомобил по ул. „Доктор Рашко П.“ и на
кръстовището с ул. „Петко Д. Петков“ спрял автомобила си на пешеходната пътека
поради наличието на автомобилен трафик и невъзможност да продължи движението
си, излязъл от автомобила и застанал до него. Свидетелите К. и К. също спрели в
близост до подс.Ж. и установили самоличността му, като на въпроса им защо не спира
на подадените сигнали, Ж. обяснил, че бързал да вземе жена си и не видял и чул
светлинния и звуков сигнал.
Настоящият съдебен състав счита, че тази фактическа обстановка е била
правилно установена от първостепенният съд при верни анализ и оценка на
доказателствата по делото.
На първо място следва да се посочи, че първоинстанционното съдебно
производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от
НПК, като подсъдимият е признал изцяло обстоятелствата, описани в обвинителният
акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съответно, съобразно
този процесуален ред, подсъдимият е признал, че след като автомобилът му е бил
доближен от патрулиращите полицаи подали звуков и светлинен сигнал, той увеличил
скоростта на автомобила си, след което управлявал с висока несъобразена скорост и в
насрещното движение, преминавайки няколко пъти по един и същи маршрут, като
спрял автомобила си едва при невъзможност да продължи движението, поради
наличието на автомобилен трафик. Така признатите от подсъдимия обстоятелства не
установяват положение, в което той да не е видял патрулния автомобил и да не е
възприел звуковите и светлинни сигнали от същия. Тези факти установяват активни и
съзнателни действия на подсъдимия, чрез които той е препятствал извършването на
полицейска проверка спрямо него.
Самопризнанието на подсъдимия не е изолирано, а се потвърждава от
доказателствата по делото в пълнота. Това са показанията на полицейските служители
К. и К., които сочат, че като подали звуковия и светлинен сигнал след автомобила на
подсъдимия, последният започнал да се движи по едни и същи улици, преминавайки
три пъти въпросният маршрут, преследван от патрулната кола. Свидетелите сочат, че
междувременно останалите участници в движението спирали на звуковия и светлинен
сигнал, но не и подс.Ж., който дори създал предпоставки за ПТП. Тези свидетели сочат
още, че по време на обиколките неколкократно се приближавали плътно до
автомобила, управляван от подс.Ж., но той не спирал, докато не възникнали обективни
пречки да продължи движението си безпрепятствено, тъй като на ул.Петко Д.Петков
имало тапа от автомобила. Служебната ангажираност на тези свидетели и
правомощията им да контролират общественият ред се установяват от приобщените по
делото писмени доказателства от Сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР Пловдив.
3
Така установените фактически обстоятелства, сочат, че с поведението си
подс.Ж. противозаконно е пречил на орган на властта, каквито са полицейските
служители да изпълнят задълженията си по проверка самоличността на подсъдимия с
оглед опазване на обществения ред.
Правилни са от теоритична страна аргументите на защитника относно
съставомерността на деяния по чл.270 от НПК и разликите между това престъпление и
административното нарушение, което в случая обаче не може да се отнесе към такова
по ЗДвП, а по ЗМВР и по конкретно задължението по чл.264, ал.1 от този закон. Макар
и теоретично обосновани, съотнесени към конкретиката на случая, възраженията на
защитника за несъставомерност на деянието от обективна страна са неоснователни,
съобразно изложените по-долу аргументи.
Съгласно фактите по делото, полицейските служители са изпълнявали обща
дейност по осигуряване на общественият ред и са целели с действията си да извършат
проверка за самоличност на водача на МПС, поради което осъществяваната от тях
дейност е регулирана от ЗМВР. Проверката на подс.Ж. като водач на МПС по смисъла
на ЗДвП не е била извършена от свидетелите К. и К., а от полицейски служители при
Сектор „Пътна полиция“ след като са били извикани за да тестват подсъдимия за
употреба на наркотици и алкохол.
Престъплението по чл.270 от НК се отличава с по-висока степен на обществена
опасност от деянието по чл.264, ал.1 от ЗМВР, представляващо административно
нарушение. В случая действията, чрез които се е изразило преченето на орган на
властта сочат по-висока степен на обществена опасност на деянието, тъй като чрез тези
действия са били нарушени и правилата по движение на пътищата и са били поставени
в опасност останалите участници в пътното движение. Това се установява от
показанията на полицейските служители, които сочат, че при отказа на подсъдимия да
спре, той е увеличил скоростта и продължил движението си в насрещното платно за
движение на пътя, в оживена част на града като е създал опасност за пешеходци, както
и е засякъл друг автомобил с предимство на пътя. По този начин с едни и същи
действия подсъдимият не само е застрашил реда на управление в страната, но и
обществените отношения, осигуряващи безопасност на пътното движение.
От съществено значение при определяне съставомерността на деянието по
чл.270 от НК е обстоятелството, че съставът на това престъпление изисква активно
действие на препятстване проверката на органите на властта /Решение № 16 от
24.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 652/2008 г., III н. о./. Съставът на престъплението не
може да се изпълни единствено с отказ от спиране на управлявания автомобил при
подаден сигнал от органите на властта за това /Решение № 55 от 28.03.2017 г. на ВКС
по н. д. № 71/2017 г., I н. о.; Решение № 254 от 12.03.2018 г. на ВКС по н. д. №
923/2017 г., II н. о./. Следва осъществяваното деяние да е започнало преди намесата на
4
органите на властта и да е продължило с активни действия след това. Видно от фактите
по настоящия случай, деянието е започнало преди намесата на органите на властта, тъй
като подсъдимият е потеглил в насрещното платно за движение, обстоятелство
наблюдавано от полицейските служители, които предприели действия по спирането
му. Независимо от подадените сигнали към водачът обаче, той не просто неспрял
автомобила си за проверка, а увеличил скоростта на движение и продължил да се
движи в насрещната пътна лента по един и същ маршрут неколкократно, следван от
полицейския автомобил. Продължаващото движение на автомобила, управляван от
подсъдимия, ведно с увеличаване на скоростта на движението му след отправяне на
звуковия и светлинен сигнал и преследването му от полицейския патрул сочи, че
нарушението на започнало преди намесата на органите на властта е прераснало в
съпротива или пречене на органа да изпълни задълженията си. Подсъдимият не просто
не спрял за проверка, а увеличил скоростта и започнал да се движи в кръг, като три
пъти преминал един и същи маршрут, преследван от полицейския патрулен автомобил
със звуков и светлинен сигнал в оживена част на града, като застрашил останалите
участници в пътното движение и спрял в момент, в който било невъзможно да
продължи. Посочените обстоятелства сочат, че са налице активни действия на
подсъдимия по отношение на органа на властта, които се изразяват не само в
неспиране за да се избегне проверката, а и в активни действия на бягство и
препятстване на проверката, тъй като е проведена гонитба на водача, а сигналът,
указващ задължение за спиране е бил непрекъснат, възприеман и от останалите,
спиращи по пътя, участници в движението.
Предвид изложеното възраженията на защитника за наличие на
административно нарушение съдът намира за неоснователни, тъй като счита, че
фактите по случая не водят до подобен извод. Налице е по-висока обществена опасност
на случая, съпоставима с тази, която се изисква за престъпление по чл.270 от НК, а от
обективна страна действията, осъществени от подсъдимия отговарят на
изпълнителното деяние на това престъпление.
Определеното на подсъдимият К. Ж. наказание е правилно по вид и размер и не
са налице основания същото да бъде намалено. Действително подсъдимият е
неосъждан и е с добри характеристични данни. Същевременно обаче при реализиране
на престъплението от негова страна се установява една по-трайно проявена упоритост,
която е довела до преследване на дееца в градски условия, при създаване на
неудобства и опасност за останалите участници в пътното движение. Тези
обстоятелства сочат по-високата степен на обществена опасност на конкретното
деяние, поради което размерът на определеното наказание глоба е правилен и
обоснован, съответен на изискванията на чл.36 от НК.
С оглед всичко изложено, въззивният съдебен състав счита депозираната жалба
за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а
5
атакуваният първостепенен съдебен акт, следва на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от
НПК от НПК да бъде потвърден.
По тези съображения Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 68 от 29.03.2022г. на Районен съд – Пловдив,
постановена по НОХД № 1283/2022г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6