№ 93
гр. Пазарджик , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20205220201810 по описа за 2020 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на А. А. Х. ЕГН ********** жив. в гр./с/.
Белово общ.Белово обл. Пазарджик ул.“ Р.** против Наказателно
постановление № 2020-340-23-37 /14.10.2020г. на началник РУ Септември
при ОДМВР ПАЗАРДЖИК, с което на жалбоподателката е наложена на
основание чл. 34а, ал.1 от ЗЗШОС глоба в размер на 500 лв.
С жалбата се навеждат конкретни доводи за процесуално-правна и
материално-правна незаконосъобразност на атакуваното постановление, с
които се обосновава искането за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез своя представител подържа
жалбата и искането в нея.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов
представител.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
1
Жалбоподателката Х. живее в гр.Белово,общ.Белово обл. Пазарджик,
ул.“Р.**. Почти всички почивни дни (събота и неделя) тя, прекарва заедно със
съпруга си, сина си при майка й Венета В.а, която с живее в същия град на ул.
„Ю.** . Този адрес е регистриран като постоянен за брат й св. В..
На 03.10.20г. семейството отново било на посещение в дома на бабата,
който в 23.55ч. бил посетен от дежурен полицейски патрул, в състава на
който бил св. Д.. Причината била подаден сигнал за силна музика, поради
която полицаят издал разпореждане „да не се пуска такава от 23ч. до 8ч.“.
Разпореждането било издадено и връчено лично на жалбоподателката, която
го подписала.
Бил и съставен АУАН против жалбоподателката за това, че нарушава
забраната по “ чл. 16а, ал.2 от Закона за защита от шума на околната среда с
пусната в 23.55ч. силна музика от собствената уредба“, който акт е предявен
и подписан.
Въз основа на него е издадено обжалваното НП.
То само не се упреква в процесуално-правна неизправност. Двата акта –
констативен и санкционен от гледна точка на тяхното съдържание и
процедура по издаване, в частност и автори ( л.9), са изправни. Съответна на
отразените факти по извършване на нарушението,чрез посочените действия
по отношение на забраната, е възприетата правна квалификация по нормата,
въвеждаща забраната.
По същество, претенцията, че не е доказателствено обезпечено
възприетото от контролния и наказващия орган авторство , е основателна.
Административно-наказателното обвинение е за това, че жалбоподателката е
нарушила въведената с чл. 16а, ал.2 от Закона забрана за озвучаване от 23 до
8ч. на обекти, към които несъмнено принадлежи конкретния адрес (предвид
твърде обширното изброяване и доколкото той е част от урбанизирана
територия) . Забраната за озвучаване няма за свой адресат собственика на
имот, а всяко физическо лице , което озвучава посочените обекти и в
забранения времеви диапазон. Към това насочва и санкционната норма на чл.
34 а, ал.1. Тоест, в обичайните случаи това ще е лицето, което е пуснало
музиката само или я е поръчало. Следователно, за установяване на
авторството следва да се установят именно тази факти.
2
В процесния случай, както признават двамата полицейски служители ,
при пристигането им на място, те са търсели собственика на имота ( „ Д., л. 29
: „ тя /жалбоподетелката/ни каза, че тя е собственик и за това на нея е
съставен акта“ ; Д. – л. 29, гърба „ като отидохме, помолихме да излезе
собственика и излезе жената/жалбоподателката“ ). Става ясно от
показанията, че изначално както субект на неизпълнената забрана по
посочената норма е възприет собственика на имота. Отделен е въпросът, че
собствеността върху недвижим имот не се установява с признание на това
право от притежателя му, а със съответния документ, какъвто въобще не е би
искан и прегледан, не са правени и справки в тази посока.
Този въпрос, както се обсъди горе, е напълно ирелевантен за
преценката на авторството, за което от значение в случая е било е кой е
пуснал музиката. Този въпрос не е бил изследван, като показанията на св. Д.
съдържат дори твърдения, които опровергават факта, че това е била
жалбоподателката : “ като излезе жалбоподателкта / която дори не е била
отвън и е била повикана / , даже каза на сина си „аз казах ли ви , че ще дойде
полиция и да спрете музиката „. Тази възпроизведена от сина и в момента
реплика е съдържала признание, че не жалбоподателката е пуснала музиката
и тя дори е настоявала тя да бъде спряна.
Освен това , невярно е, както настоява, че установил актосъстваителя (
л28, гърба – Д.), че жалбоподоателката има регистрация на процесния адрес,
доколкото от 2016г. и по лична карта тя има регистриран друг адрес. Тя дори
не обитава непрекъснато процесния имот , за който районният инспектор по
възложение от Съда ( виж на л. 31) посочи, че се обитава от майка й В. В.а,
на която жалбоподателката, съпруга й, сина й гостуват съботно-неделните
дни.
Извън последното, административно-наказващият орган не ангажира
достатъчно убедителни доказателства, че именно жалбоподателката е
нарушила забраната за „озвучаване“ на място и в час, за които тя важи. Този
извод се базира и на твърдения на брата на жалбоподателката св. В., който е
регистриран на този адрес, но не го обитава постоянно. Той е бил отвън при
пристигането на полицаите (докато, както се установи несъмнено
жалбоподателката била вътре и била повикана за излезе). В. не е възприел
3
инициатива от страна на полицейските органи по изясняване на факта кой е
пуснал музиката. Този факт не се установи и от други доказателствени
средства . Обратното – той бе опроверган именно от цитираните горе
твърдения на св. Д. за непосредствената реакция на жалбоподателката да
укори своите намиращи се пред къщата роднини за това, че не са спрели
музиката, както им е казала.
Горното обсъждане предпостави решението за отмяна на НП, което пък
– това за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение –
в размер на 200 лева , л. 47, в полза на жалбоподателтата и нетежест на ОВ
МВВР Пазарджик.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-340-23-37 /14.10.2020г.
на началник РУ Септември при ОДМВР ПАЗАРДЖИК, с което на А. А. Х.
ЕГН ********** жив. в гр./с/. Белово общ.Белово обл. Пазарджик ул.“ Р.** е
наложена на основание чл. 34а, ал.1 от ЗЗШОС глоба в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА ОД МВР ПАЗАРДЖИК да заплати на А. А. Х. , с ЕГН
********** от гр. Белово сума в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4