Разпореждане по дело №390/2016 на Районен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 12/03.12.2015г. по НОХД № 140/2015г. на Ч.районен съд е признат подсъдимия С. М. М. за ВИНОВЕН в това, че на 22.11.2013г., през нощта срещу 23.11.2013г., в Г. Ч., е запалил имущество със значителна стойност - л. а. „И.**“, с рег. № ****, на стойност 2000 лева, собственост на „М. – Г. Г.“, със собственик и представляващ – Г. З. Г., от Г. Ч., поради което и на основание чл.330, ал.1 във вр. с чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което наказание да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип П. първоначален „СТРОГ” режим.

На основание чл. 45 от ЗЗД е осъден подсъдимия С. М. М. да заплати на Г. ищец Г. З. Г. сумата от 2000 лева за претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 22.11.2013г., до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимият С. М. е осъден, на основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати и направените по делото разноски.

Недоволен от присъдата е останала А.Н. П. – служебен защитник на подсъдимия М., която я обжалва, с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Развиват се оплаквания, че подсъдимият е реабилитиран по реда на чл.88а от НК и не са налице пречки за отлагане изпълнението на наказанието по реда на чл.66 от НК, както и че са налице множество смекчаващи обстоятелства, поради което може да се приложи и разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК. Иска се отмяна на присъдата.

В съдебно заседание подсъдимият С. М., лично и със служебния си защитник А.П., поддържа жалбата и иска от съда да се отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

Граждански ищец Г. Г. не е взел становище по жалбата.

Представителят на О. П. дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага да се потвърди присъдата.

Като направи преценка на оплакванията в жалбата и становищата на страните в о.з. и като извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, С. окръжен съд намира жалбата за частично основателна.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят Г. З. Г., в качеството си на собственик и представляващ „М.-Г. Г.”, ЕИК***, с адрес Г.Ч., е бил собственик на джип, марка „И.*”, сив на цвят, с рег. № **** който използвал за ходене в гората, където добивал дървен материал.

На 22.11.2013г. около 18.00ч. св. Ц. Г. паркирал пред дома на св. Г. - Г.Ч., на ул. „. Б.” №., гореописания джип, заключил вратата и оставил ключовете в дома на св. Г.. Вътре в автомобила имало три моторни триона, туба с бензин и масло. Около 23.30ч. в дома си се прибрал сина на св.Г., който минал покрай паркирания автомобил, но не забелязал нищо нередно. За следващата сутрин св.Г. и св.Г. имали уговорка да тръгнат заедно на работа с автомобила. На 23.11.2013г., около 8.00ч., св. Г. бил пред дома на св.Г.. Забелязал, че единият калник на джипа бил по-тъмен на цвят. Приближил се и видял, че предното стъкло е опушено и напукано, поради което веднага се обадил на св. Г. и му казал да излезе, тъй като джипът му бил изгорял. Когато излязъл св. Г. видял, че предното стъкло на джипа му било обгорено и напукано. Отворил предната лява врата и забелязал, че и по таблото всичко било изгоряло, както и имало изгорели кабели около двигателя. На 24.03.2015г. св.Г., видно от Удостоверение №126/24.03.2015г., предал л.а. в център за разкомплектоване на излязло от употреба МПС.

Подсъдимият М. и св. Г. Г. се познавали. През есента на 2013г. подсъдимият работил за около 1 месец П. Г.. Последният, обаче не изплащал редовно заплатите на работниците си, бавел парите и плащал по малки суми. Заедно със С. М. работил и св. В. К., като и двамата напуснали поради една и съща причина. Въпреки че на няколко пъти подсъдимият М. си искал възнаграждението за положения труд, опитите му останали безуспешни. Така, подсъдимият на 22.11.2013г. срещу 23.11.2013г., през нощта, си бил вкъщи и решил, че следва да накаже по някакъв начин св. Г.. Знаел, че автомобилът му - „И.*”, с рег. №**** всяка вечер стои пред дома му - в Г.Ч., ул. „. Б.” №., поради което решил, че ще го запали. В изпълнение на вече взетото решение подсъдимият изсипал около 600Г. бензин от собствения си моторен трион – резачка в бутилка от минерална вода, с вместимост 1.5л. Взел шишето, отишъл до джипа, който бил пред дома на св.Г.. Било тъмно, между 02.30ч. до 03.00ч. на 22.11.2013г. срещу 23.11.2013г. през нощта. Нямало и хора. Подсъдимият излял цялото количество върху автомобила, полял предната лява гума, сипал във въздухопроводите, които се намирали под чистачките и оставил празната бутилка до гумата. След това запалил автомобила със запалка, видял възпроизведен пламък и си тръгнал.

Няколко месеца по-късно подсъдимият признал на св.К., с когото отново работили заедно, че той е запалил джипа на св. Г.. През лятото на 2014г. подс. М. работил на друг обект заедно със св.П. К.. Вечерта, след работа се прибрали в квартирата им, находяща се в с.К. и пили известно количество алкохол. Подсъдимият споделил тогава и на св. К., че именно той е „драснал клечката на джипа”, тъй като св. Г. му дължи пари.

Горната фактическа обстановка се установява от направеното самопризнание от подсъдимия, по реда на чл.371, т.2 от НПК, които се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства - показанията на св. Г. Г., св. Ц. Г., св.М. Г., св. П. К., св. В. К., експертното заключение по извършените авто-оценителна експертиза, физико-химическа експертиза, пожаро-техническа експертиза, свидетелството за съдимост на подсъдимия, както и другите писмени доказателства по делото. Доказателствата са непротиворечиви и не сочат на изводи за фактите, различни от описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт.

П. така установената фактическа обстановка подсъдимият С. М. М., от обективна и субективна страна, е осъществил състава на престъпление по чл.330, ал.1, тъй като на 22.11.2015г., през нощта, срещу 23.11.2013г. в Г.Ч., обл.С. е запалил имущество със значителна стойност - л.а. „И.*”, с рег.№****, на стойност 2000 лв., собственост Г. З. Г..

За престъплението по чл.330, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една до осем години, като съдът е отчел всички смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства и определил размерът на наказанието в предвидения минимум от една година, което наказание не е явно несправедливо за него. В тази насока отчетените смекчаващи обстоятелства - съдействието на подсъдимия на досъдебното производство, изразеното съжаление за случилото се, добрата му характеристична справка и младата възраст на дееца, не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително, по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, за да се определи наказанието лишаване от свобода под предвидения минимум от една година. Така определеното наказание правилно е редуцирано с една трета, съобразно изискванията на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като са били налице предпоставките на чл.373, ал.2 от НПК.

Първоинстанционният съд обаче неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че не е настъпила реабилитация по предишните осъждания на подсъдимия. Подсъдимият М. е осъждан за престъпления по чл.195 от НК като непълнолетен с две присъди - №71/23.11.1995г. по НОХД №66/1995г. и №72/11.10.1996г. по НОХД №57/1996г., и двете на Ч. районен съд. Първата присъда е влязла в сила на 08.12.1995г. и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, отложено с изпитателен срок от три години. По втората присъда му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да изтърпи П. първоначален общ режим, като тази присъда е влязла в сила на 25.10.1996г. Налице е и трето осъждане с присъда по НОХД № 117/2002г. на ЧРС за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за което му е наложена глоба в размер на двеста лева. Последната присъда е влязла в сила на 09.09.2002г., като деянието по настоящото дело е извършено на 23.11.2013г., или около единадесет години след последното осъждане. П. тези обстоятелства настоящият състав на съда счита, че по отношение на предишните осъждания за подсъдимия М. е настъпила реабилитация по давност по чл.88а от НК. Това е така, тъй като за всяко едно от осъжданията е изтекъл срокът по чл.82, ал.1 от НК, след изтичането на който се заличават последиците от осъждането. В конкретният случай за първите две осъждания е приложим срокът от пет години по чл.82, ал.1, т.4 от НК, а за последното трето осъждане – срокът е две години, съгласно чл.82, ал.1, т.5 от НК. Следва да се отбележи, че П. определянето на тези срокове се взема предвид наложеното на осъдения конкретно наказание, а не предвиденото такова за престъплението, за което е осъден, в каквато насока неправилно са развити доводи от районния съд. Тъй като в случая подсъдимият е осъждан няколко пъти, то е приложима нормата на чл.88а, ал.4 от НК, съгласно която реабилитацията настъпва след изтичане сроковете за всяко едно от осъжданията. Тъй като тези срокове са изтекли много години преди подсъдимият да извърши деянието по настоящото дело, той е реабилитиран по право и не следва да се счита за осъждан. Последното обстоятелство от своя страна дава възможност да се приложи и нормата на чл.66, ал.1 от НК. Съдът счита, че са налице всички предпоставки на последната норма, тъй като освен, че последиците от предишните му осъждания са заличени, то и целите на наказанието спрямо подсъдимия могат да се постигнат чрез отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода от осем месеца. Този извод се основава от една страна на поведението на подсъдимия, който още П. започване на досъдебното производство срещу него е направил пълни самопризнания и оказал пълно съдействие на разследването. Следва да се отбележи, че именно това му поведение е допринесло в значителна степен за доказване на авторството на извършеното деяние. Освен това подсъдимият е с добри характеристични данни, съзнава противоправността на извършеното деяние и изразява искреното си разкаяние. Не може да не се отчете и факта, че подбудите за извършване на деянието от подсъдимия се дължат и на поведението на пострадалия Г., който не е искал да изплати дължимото му възнаграждение за положен труд. Ето защо присъдата следва да се измени в частта, с която е постановено подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца в затвор или затворническо общежитие от закрит тип П. първоначален строг режим, като вместо това изпълнението на наказанието се отложи, на основание чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

Що се отнася до предявения граждански иск срещу подс. М., то същият е основателен и доказан по размер. Няма спор по делото, че противоправното деяние на подсъдимия е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите за гражданския ищец имуществени вреди, възлизащи на 2000 лева, който размер се установява от заключението на вещото по авто-оценъчната експертиза по делото.

С оглед признаването на подсъдимия за виновен, правилно е приложена нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК, като са му възложени да заплати направените по делото разноски.

Предвид гореизложеното не са налице основания за изменение или отмяна на присъдата в останалата й част, поради което в тази й част ще следва да се потвърди като правилна и обосновано постановена.

Водим от горното и на основание чл.337, ал.1 ,т. 3 от НПК, С. окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 12/03.12.2015г. по НОХД № 140/2015г. на Чепеларския районен съд в частта й, с която е постановено наказанието да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип П. първоначален „СТРОГ” режим, вместо което ОТЛАГА, на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: