РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Габрово, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велемира Д. Димитрова
при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело №
20214210101528 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК и чл. 79 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 08.08.2019 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № 30038634422 между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като кредитор и Б. К. Б.,
като длъжник.
Параметрите на сключения Договор за потребителски кредит са както следва: сума на кредита 400
лв.; Срок на кредита: 11 месеца; Размер на вноската: 44.12 лв.; Годишен процент на
разходите (ГПР): 48.28 %; Годишен лихвен процент: 40.90 %; Лихвен процент на ден: 0.11
%; Общо задължение по кредита: 485.29 лв.
Освен това от кредитополучателя са поискани и закупени допълнителна услуга: Фаст
срещу възнаграждение за закупена услуга в размер на 120.00 лв. и услуга Флекси срещу
възнаграждение за закупена в размер на 320.00 лв. Размерът на вноската по закупените
допълнителни услуги е 40.00 лв., с което общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е в размер на 925.29 лв. При общ размер на погасителната вноска:
84.12 лв.;
Уговорена е дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.
Договорът е подписан при Общи условия, които са неразделна част от договора,
предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /
Декларации т. „А" от ДПК/.
Кредиторът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора, като превел на 08.08.2019г. парична сума в общ размер на
400.00 лв. по посочения от длъжника Б. К. Б. начин- паричен превод чрез Easy Pay.
1
От своя страна длъжникът Б.К.Б. поела задължение по Договор за потребителски
кредит № 30038634422, като го сключила за срок от 11 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 84.12 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 30038634422 длъжника Б.К.Б. дължи на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение
по заема е предварително определено в погасителния план в размер на 85.29 лв.
Съгласно т. 15.1. от ОУ към ДПК № 30038634422 „клиентът може да избере да не
закупи допълнителна услуга или да закупи една, или повече допълнителни услуги към ДПК.
Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които KЛ/СД е поискал и
избрал да закупи допълнителна услуга".
Закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло по желанието на длъжника.
Последният се е съгласил с определеното между страните възнаграждение
предоставянето на услугите - „Фаст" сума в размер на 120.00 лв. и „Флекси" сума в размер
на 320.00 лв. По услуга „Фаст" е заплатена сума в размер на 43.64 лв., като оставащото
неизплатено възнаграждение е в размер на 76.36 лв. По услуга „Флекси" от страна на
длъжника е заплатена сума в размер на 106.36 лв., като оставащото неизплатено
възнаграждение е в размер на 213.69 лв.
Закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" съдържат следните
възможности:
Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит.
Представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за проучването на
кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните документи и са сключили договора в
максимално кратки срокове, като услугата „Фаст" е използвана от длъжника.
- Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се осъществява по
реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски", като
длъжника въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси" не се
е възползвал от същата.
- Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника
намалее, те ще могат да поискат от кредитора да им намали с до 75 % размера на определен
брой погасителни вноски Процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на
погасителни вноски", като длъжника въпреки предоставената възможност със закупената от
него услуга „Флекси" " не се е възползвал от същата.
- Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка дава на длъжника гаранцията,
че ако сменят датата на заплащане на месечните им възнаграждения, същият ще могат да
променят и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ
„Промяна на дата на падеж"/, като длъжника въпреки предоставената възможност със
закупената от тях услуга „Флекси" не се е възползвал от същата.
Длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само три
пълни и една непълна погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по сметка
2
към ДПК № 30038634422. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния
план към ДПК № 30038634422 е изтекъл на 10.07.2020г., с изтичането на който срок е
настъпила изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.
Към настоящия момент размерът на погасеното от Б.К.Б. задължение по ДПК №
30038634422 е в общ размер на 282.42 лв. /двеста осемдесет и два лева и четиридесет и две
стотинки/. С плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от
които номинал в размер на 282.31 лв. Сумата от 0.11 лв. е отишла за погасяване на лихвите
за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи
плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10
% годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.".
Предвид изложените по-горе обстоятелства, ищецът ПРОФИ КРЕДИТ България
ЕООД счита, че Б.К.Б. му дължи сума в общ размер 699.64 лв. /шестстотин деветдесет и
девет лева и шестдесет и четири стотинки/, от които: главница в размер на 304.41 лв. /триста
и четири лева и четиридесет и една стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 48.52
лв. /четиридесет и осем лева и петдесет и две стотинки/, възнаграждение за закупена услуга
Фаст в размер на 76.36 лв. /седемдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/,
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 213.69 лв. /двеста и тринадесет лева
и шестдесет и девет стотинки/ и законна лихва в размер на 56.66 лв. /петдесет и шест лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № 30038634422.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр. Габрово. По заявлението е образувано
ч.гр.дело № 947/2021г. След като длъжникът подал възражение срещу издадената от съда
заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за
установяване на вземането си, получено от заявителя на 05.08.2021 г.
Тъй като по ч.гр.дело № 947/2021г.съдът отхвърлил заявлението на дружеството в
частта, с която се претендират договорно възнаграждение, възнаграждение за закупена
услуга Фаст и възнаграждение за закупена услуга Флекси, „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД депозира осъдителен иск за тези суми. За останалата част от заявените вземания на
ищецът е указано да подаде установителен иск на основание чл. 415, ал. 1, т.1.
С оглед на изложеното по- горе се прави искане съдът да постанови решение, с което
да установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
срещу длъжника Б.К.Б., представляващо главница в размер на 304.41 лв. /триста и четири
лева и четиридесет и една стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 48.52 лв.
/четиридесет и осем лева и петдесет и две стотинки/ и законна лихва в размер на 56.66 лв.
/петдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № 30038634422, ведно със законната лихва
от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и
3
Да постанови решение, с което да осъди длъжника по ДПК № 30038634422 Б.К.Б. да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД възнаграждение за закупена услуга Фаст в
размер на 76.36 лв. /седемдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/, възнаграждение за
закупена услуга Флекси в размер на 213.69 лв. /двеста и тринадесет лева и шестдесет и
девет стотинки/.
Претендира се присъждането на съдебни разноски.
От страна на ответницата Б.К.Б. не е депозиран отговор в законния срок по чл. 131 от ГПК, като
преписа от исковата молба и приложенията са й връчени при условията на чл. 44 ал.1 предл. последно от ГПК при
отказ да получи книжата. В заповедното производство от нейна страна е депозирано възражение, в
което се твърди, че е изплатила цялото задължение по кредита.
Съдът като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното от фактическа страна :
По делото е приложено ч.гр.д. №947/2021г. на ГРС, по което въз основа на
заявление с вх. № 2345/28.05.2021г. в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 448/31.05.2021г. против
длъжника Б.К.Б. за заплащане на сумата 304.41 лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва от 28.05.2021г. , сумата 48.52 лв. договорно възнагражждение за периода
10.12.2019г. -10.07.2020г, сумата 96.18 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода 11.09.2019г. – 27.05.2021г. , както и направени разноски по делото. Вземането
произтича от Договор за потребителски кредит №30038634422/08.08.2019 г.
С разпореждане № 722/31.05.2021г. по същото дело съдът е отхвърлил заявлението
на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение против Б.К.Б. за сумата 213.69 лв. – незаплатено възнаграждение за закупена
услуга „Флекси” и за сумата от 76.36 лева за незаплатено възнаграждение за закупена
услуга „Фаст”. Това разпореждане не е обжалвано от заявителя, но в законния месечен срок
е предявен осъдителен иск против Б.К.Б. за присъждане на сумите.
От своя страна длъжникът Б.К.Б. е депозирала възражение по чл. 414а от ГПК
срещу заповедта по чл. 410 от ГПК, твърдейки че е изплатила цялото задължение по
Договор за потребителски кредит № 30038634422/08.08.2019г., сключен с „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД и е приложила 4 бр. разписки от „Изи пей” за извършени
плащания.
Видно от представените по настоящото дело доказателства : копия от Договор за
потребителски кредит № 30038634422; Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД към Договор за потребителски кредит №30038634422; Погасителен план към Договор
за потребителски кредит № 30038634422; Преводно нареждане; Искане за отпускане на
потребителски кредит; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация;
Извлечение по сметка, удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски,
между кредитополучателя Б.К.Б. и „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е сключен договор
за потребителски кредит № 30038634422/08.08.2019г., за сумата от 400 лева със срок на
погасяване на кредита 11 месеца при годишен процент на разходите (ГПР): 48.28 %,
4
Годишен лихвен процент: 40.90 % и Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по
кредита: 485.29 лв., разпределено на 11 месечни вноски по 44.12 лева.
Освен това от кредитополучателя Б.К.Б. са заявени и закупени допълнителна услуга:
„Фаст” срещу възнаграждение за закупена услуга в размер на 120.00 лв. и услуга „Флекси”
срещу възнаграждение за закупена в размер на 320.00 лв. Размерът на вноската по
закупените допълнителни услуги е 40.00 лв., с което общото задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги е в размер на 925.29 лв. При общ размер на погасителната
вноска: 84.12 лв.
Уговорена е дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.
Договорът е подписан при Общи условия, които са неразделна част от договора,
предадени са на Б.К.Б. при подписването им и тя е декларирала, че е запозната със
съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.
От заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, прието
от съда като обосновано и законосъобразно и неоспорено от страните се установява, че
Кредитът предмет на договор №30038634422 е усвоен от ответницата Б. К. Б. на 08.08.2019
г. по специално създадена микросметка в „Изи пей”, по която на същата дата на титуляра Б.
К. Б. е преведена сумата по кредита. Последната погасителна вноска извършена от
кредитополучателя Богданка Колева Б. е от 11.12.2019г. и е в размер на 29.95 лв. , като с
тази сума е частично погасена вноска №4 по погасителния план.
Размерът на неизплатените суми по договора за кредит - главница и лихва, както и
дължимата лихва за забава е общо 395,02 лв.
Размерът на изплатените суми във връзка с клаузите за закупена услуга „Фаст" и
закупена услуга „Флекси" е 149,95 лв.
Размерът на дължимата лихва за забава върху неизплатените вноски за тези услуги в
общ размер на 290.05 лв. е 33.78 лева.
При установените фактически обстоятелства съдът намира, че е безспорно установен
фактът на сключване на Договор за потребителски кредит №30038634422 от 08.08.2019г.,
като е безспорно и плащането от страна на кредитополучателката на сумата от 282.31 лева
за погасяване на задължението по кредита, от които 95.59 лева погасена главница, 36.77
лева погасена договорна лихва върху главницата и 149.95 погасена вноска за допълнителни
услуги.
За сключения Договор за потребителски кредит са приложими разпоредбите на чл.
146 във вр. с чл. 143 от ЗЗП и ЗПК.
По отношение на предявения установителен иск за съществуване на вземането по
Заповед за изпълнение на парично задължение № 448/31.05.2021г. по гр. д. 947/2021г. на
Габровски РС :
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП се предвиждат критерии за неравноправност на
клауза в договор, сключен с потребител, а именно: 1/ клауза, сключена във вреда на
потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи
на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/
5
клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, при преценката за
неравнопоставеност на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките
или услугите, за които е сключен договорът, и да се вземат предвид всички обстоятелства,
довели до сключването му, към момента на самото сключване.
В раздел VІ от сключения между страните договор за кредит се предвижда
задължение на кредитополучателя да заплаща годишна лихва в размер на 40.90 %, като
според чл. 4.2 от Общите условия, този лихвен процент се изчислява върху усвоената и
непогасена главница за периода на ползване на кредита и започва от датата на усвояване на
кредита.
Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона
и на добрите нрави.
Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на
закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае
за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което
се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер
на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като
недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.
Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва). В тази
насока: Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д.
5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС,
4 г. о.
Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите
нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е основния лихвен
процент на БНБ към датата на отпускане на кредита, плюс десет пункта. Така за целия срок
на договора той е в размер на 10% / справка за ОЛП на сайта на БНБ/. Или уговорената с
процесния договор възнаградителна лихва в размер на 40.90 % годишно е повече от четири
пъти по-висок от размера на законната лихва.
С оглед на изложеното съдът приема, че клаузата на сключения Договор за
потребителски кредит №30038634422 от 08.08.2019г., касаеща определянето на
възнаградителна лихва за заемодателя в размер на 40.90 % е неравноправна и поради това
6
нищожна на осн. чл. 146 ал.1 от ЗЗП.
По всички изложени по- горе съображения предявеният установителен иск по чл. 422
от ГПК е основателен и доказан единствено досежно претенцията за заплащане на главница
в размер на 304.41 лв., ведно със законната лихва от 28.05.2021г. както и за сумата 96.18 лв.
– обезщетение за забава върху главницата за периода 11.09.2019г. – 27.05.2021г. В частта му
относно възнаградителната лихва в размер на 48.52 лева за периода 10.12.2019г. –
10.07.2020г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По осъдителния иск с основание чл. 79 от ЗЗД с искане за осъждане на длъжника по
ДПК № 30038634422 Б.К.Б. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 76.36 лв. , възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 213.69 лв.:
Както бе посочено по- горе процесният договор за кредит е потребителски по своя
характер, поради което за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка
съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да си набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява
нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат
извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да
договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и
други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и
когато такива плащания са договорени отделно, но не могат да се обособят като предмет на
специфична услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с
необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага
квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за
заобикаляне на забрани.
Услугата „Фаст“, която се изразявала в приоритетно даване на становище по искането
за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно
не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е
налице към момента на сключване на договора за кредит. В случай, че се касае за реално
предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател,
пожелал прироитетно даване на становище по искането му, а не само от тези, на които се
дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се
включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено
становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед
на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и
обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има
друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на
становище“.
7
По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са разгледани
варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да
преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за
плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за
предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата
за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. При главница от
400 лева законната лихва за забава на годишна база е в размер на около 40 лева, докато
таксата „Флекси“ е в размер на 213.69 лева. Видно е, че така направената уговорка за
заплащане на такса „Флекси“ изцяло попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според
която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на повече от
50 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което
по собственото му признание в исковата молба дори не е използвано от кредитополучателя.
С оглед на това освен на цитираните ограничения в ЗПК, клаузата противоречи и на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради
неравноправност.
По изложените съображения предявеният иск с основание чл. 79 от ЗЗД следва да
бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото ответницата следва да заплати на ищеца направените в
заповедното производство разноски в размер на 39.00 лева, както и 337.00 лева разноски в
исковото производство. Разноските в исковото производство са определени на база
определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева, на осн. чл. 78
ал.8 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК в отношенията
между страните, че съществува вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪГЛАРИЯ” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”България” № 49,бл. 53Е, вх.
В против Б. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. “******” № 18, по Договор за
потребителски кредит №30038634422 от 08.08.2019г. за сумата 304.41 лева / триста и четири
лева и четиридесет и една стотинки/ главница, ведно със законната лихва, считано от
8
28.05.2021г. както и за сумата 96.18 лева /деветдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ –
обезщетение за забава върху главницата за периода 11.09.2019г. – 27.05.2021г., за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 448/31.05.2021г. по ч. гр. д. №
947/2021г. по описа на Габровски РС.
ОТХВЪРЛЯ иска на ПРОФИ КРЕДИТ БЪГЛАРИЯ” ЕООД , с ЕИК *********
против Б. К. Б., ЕГН ********** с основание чл. 422 от ГПК В ЧАСТТА за установяване
съществуването на вземане по Договор за потребителски кредит №30038634422 от 08.08.2019г.
за сумата 48.52 лева /четиридесет и осем лева и петдесет и две стотинки/ възнаградителна
лихва за периода 10.12.2019г. – 10.07.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска с основание чл. 79 от ЗЗД предявен от на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪГЛАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
”България” № 49,бл. 53Е, вх. В против Б. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул.
“Веселие” № 18 за сумата 76.36 лева /седемдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст” и за сумата 213.69 лева /двеста и
тринадесет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща възнаграждение за закупена
услуга „Флекси” като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. “*********” № 18 ДА
ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪГЛАРИЯ” ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. ”България” № 49,бл. 53Е, вх. В, направените разноски в
заповедното производство в размер на 39.00 лева /тридесет и девет лева/, както и 337.00 лева /
триста тридесет и седем лева/ разноски в исковото производство, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
9